Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  115

 

гр.Белоградчик,  15.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

         при участието на секретаря Жанета Еленкова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 24 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на Б.С.Н. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 11-01-305/22.12.2017 г. на Директора на АДФИ - София, с което му е наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр. чл.94 ал.3 т.2 ЗПФ във вр.§ 20 от ПЗР на ЗПФ, за извършено нарушение на чл.94 ал.3 т.2 ЗПФ във вр.§ 20 от ПЗР на ЗПФ вр. чл.7 ал.5 от ЗПФ.

         В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, вкл. липса на нарушение и изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН за ангажиране отговорността на жалбоподателя, като се моли отмяната на НП. Твърди се, че са налични задължения / необходими плащания/ по стари договори, сключени от предходен представител на общината, за които има образувани изпълнителни дела и които стари договори общината не може да си позволи да прекрати, тъй като ще следва да заплаща неустойки, т.е. ще възникнат допълнителни финансови ангажименти. В с.з. упълномощен представител на жалбоподателя поддържа жалбата.  Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на доверителя му, тъй като големите парични задължения на общината произтичат от стари договори, сключени от предишен ръководител на институцията, а общината не би могла да спре изплащането на някои необходими разходи, тъй като би затруднила или изцяло прекратила извършването на административно обслужване на населението си.

         Въззиваемата страна не изпраща свой представител по делото, но в писмено становище – моли за потвърждаване на НП, като счита че са доказани вината и авторството на нарушението, както и неговият състав, тъй като в изготвеният и представен от кмета на Общ.Белоградчик отчет за изпълнение на бюджета на общината за 2016г., са налични ангажименти за разходи, които са несъобразени с изискванията на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, респ. не е спазено указанието по § 20 от ПЗР на ЗПФ.

          Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         Със Заповед № ФК-10-33/06.01.2017г. на директора на АДФИ, на държавен финансов инспектор С.С. и неин колега, било възложено извършването на финансова инспекция в Община Белоградчик, вкл. и относно спазване на нормативната уредба относно обществените поръчки за период от началото на 2012 г. до края на 2016 г., свързани със сметосъбирането и сметоизвозването на и др. на териториите за обществено ползване в общината, също така – налице са ли са били условията на чл.130а ал.1 от ЗПФ по повод дейностите за управление на битовите отпадъци. Със заповедта си, директорът на АДФИ-София е определил и срок за извършване на инспекцията, който в последствие с други заповеди е бил удължен до 21.07.2017г., а предметът на проверката е бил разширен и с правомощия за изясняване: законосъобразността на изразходването на средствата, сбрани от такси “битови отпадъци” и извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на нови ангажименти за разходи, непредвидени в бюджетите на общината за календарния период от 2012г. до 2016г., както и спазване задълженията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ.

              В хода на своята проверка, С.С. констатирала, че с т.12 от решение на Общински съвет – Белоградчик №  41 / 25.01.2016 г. е определено, че максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г. е 30 % от средногодишният размер на отчетените разходи за последните четири години – съобразно изискване на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ. Съветът , с решението си не е посочил в абсолютна стойност този размер.  / В течение на календарната 2016 г. – с ДВ бр.43/ 07.06.16г., законодателят дори е направил изменение в чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ, като е завишил процентното съотношение – до 50 на сто. А актуализация на бюджета – няма данни дали е правена ! /.

         Съобразно представената в хода на проверката на св.С., “Справка относно отчетени към 31.12.2016 г. поети ангажименти за разходи, по повод изискването на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ”/ изх.№ 2187/26.04.2017 г. на общината/, свидетелката получила информация, за отчетените разходи на общината за последните четири години /вкл. и за 2016г./ Съответно за 2013 г. – 4 920 556,00 лв., за 2014 г. – 6 348 033,00 лв., за 2015 г. – 6 204 948,00 лв. и за 2016 г. – 5 069 220,00 лв.  В справката било посочено, че средногодишният размер на разходите от последните четири години, е 5 635 689, 25 лв., а размерът на “поетите ангажименти за разходи през 2016 г.” е 3 470 215,00 лв. Съобразно пък, “Справка за показателите по чл.130а от ЗПФ за периода 2013-2017г.” / изх.№3078/ 14.06.2017г. на общината/, на С. били предоставени данни, че “наличните към края на годината поети ангажименти за разходи” относно отчет 2016 г. – са 3 470 215 лв., а размерът на отчетените разходи – също за 2016г. – бил 5 069 220 лв. Според тази втора справка, съотношението между наличните към края на годината / конкретно за 2016г./ поети ангажименти за разходи към средногодишния размер на разходите за последните 4 години /очевидно вкл. и 2016г./, било 61,6 % / при определено от закона макс.50 %/.

         Същевременно с § 20 от ПРЗ на ЗПФ Обн., ДВ, чл.15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г. се въвеждало задължение за общините : ,, В срок три години от влизането в сила на този закон общините следва да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2. / А самият чл.94 ал.3 в т.1 и 2 изисквал: С решението по ал. 2 общинският съвет одобрява и: т.1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения;

и т.2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения/.

         Според С.С., съобразно събраните от нея писмени материали в хода на проверката й, било допуснато нарушение на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ вр. §20 от ПЗР на ЗПФ вр. чл.7 ал.5 от същия закон. Нарушението било извършено от Б.Н., в качеството му на Кмет на Общ.Белоградчик, и е изразено в това, че по отчета изпълнението на бюджета на общината за 2016г., е отчел в края на годината / 2016г. / поети ангажименти  за разходи в размер на 3 470 215,00 лв., които представляват 61,6 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години /5 635 689,25 лв./ – т.е. нарушаване изискванията на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ. Нарушението било осъществено според С. към 01.01.2017 г.

         На 11.07.2017 г., в присъствието на М.М. и Т.Т. – с посочени подробно лични данни и адреси, първата свидетел на връчване само на акта, а втората – и на съставянето му, С. съставила АУАН № 11-01-305 на Б.С.Н., в качеството му на кмет на Общ.Белоградчик. Актът бил съставен въз основа на писмени доказателства – изброени подробно в него, събрани в хода на проверката на С. и бил връчен на нарушителя – той също присъствал при оформянето му. В тридневен срок след това, Б.Н. заявил и представил писмени възражения по него. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП №11-01-305/22.12.2017 г. на Директора на АДФИ – София. 

             При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  основателна, макар и не поради излаганите в нея доводи.

         На първо място, съдът намира да неоснователен доводът на жалбоподателя, изтъкнат в жалбата – за изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН, които да препятстват съставяне на АУАН и/или издаване на НП. Съгласно чл.35 ал.3 ЗДФИ съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН, като ал.1 чл.35 от ЗДФИ  постановява, че нарушенията по чл.32, 32а, 32б и 33  се установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. В конкретният казус, приписваното евентуално админ.нарушение е осъществено към 01.01.2017 г., открито е при проверката продължила от 16.01.-21.07.2017 г., актът за установяването му е съставен на 11.07.2017 г., а НП – издадено на 22.12.2017 г. Т.е. спазени са всички срокове, указвани от чл.34 от ЗАНН – конкретно , този по ал.2 предл.първо – шест месеца от откриване на нарушителя - за съставяне на акта, и по ал.3 – за издаване на НП в 6 месечен срок от съставяне на акта. Не е изтекъл и абсолютният давностен срок за търсене на админ.нак.отговорност – регламентиран в чл.34 ал.2 предл.второ – пет години от извършване на нарушението.   

         На следващо място, съдът отбелязва, че кметът на една община , има задължението по чл.140 ал.1 от ЗПФ в срок до 31.08. всяка година, да изготви и представи за приемане от Общинския Съвет, отчета за изпълнение бюджета на общината за предходната година, и то съобразно  показателите, по които е приет изпълнявания бюджет, а съобразно § 20 от ПЗР на ЗПФ – бюджета следва след 01.01.2017г., да е приведен в съответствие с указаното в чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от закона.

         Съгласно указание на МФ – ДДС № 9/23.12.2016г., отчетите за касовото изпълнение на бюджетите на общините, следвало да се представят в МФ в срок от 15-22.02.2017г. вкл., а в Сметната палата – в 3 дн. срок , след този.

         Съдът, запознавайки се с материалите по делото и законовите изисквания , както на специалните норми на ЗПФ, ЗДФИ, така и на общия приложим закон – ЗАНН, намира, че в хода на проведеното админ.нак.производство пред АНО са допуснати много сериозни нарушения на процедурата по ангажиране админ.нак. отговорност на дееца. По-конкретно, нарушения свързани с определяне съставомерните елементи на нарушението.

          На първо място не е ясно, защо актосъставителят, а в последствие и АНО са приели, че нарушението – доколкото го има, е извършено на 01.01.2017г., предвид липсата на данни кога е изготвен отчета, и различните моменти, в които следва, и то пред различни органи – да се представи той. / МФ, Сметна палата и Общ.Съвет/ – за да се обуслове момент на извършване на деяние, изразено в  « отчел ….. » . / В обстоятелствената част на АУАН и НП се твърди, че на 15.02.2017 г. е представен отчета на МФ и оттогава е и декларацията на кмета за верността на данните в отчета, данни пък кога е отчетено изпълнението на бюджета пред Общ.съвет – няма/.

         На следващо място, съдът намира за съществен недостатък на проведеното админ.нак.производство, изразен в неправилно събиране на доказателства относно отчетени разходи за предходни, последни години. Нито актосъставителят, нито АНО са изяснили правилно обстоятелството – «средногодишен размер на отчетените разходи за последните четири години». При условие, че кметът на една община отчита изпълнение на бюджета за текуща година – в случая 2016г., то последните предходни четири такива се явяват 2012-та, 2013-та, 2014-та и 2015-та год. Т.е. разходите, които ще е отчетат тепърва - за протеклата 2016 г., не би следвало да се включват в сбора от разходи, изискуем като такъв на последните четири години, за да се изчисли от тях  «средногодишният размер на разходите». И това е именно така, защото, съгл. чл.94 ал.3 вр.2 от ЗПФ, Общинският съвет на всяка община, приемайки бюджета на общината в началото  на годината / в случая през м.01.2016 г., за нея именно – 2016 г./, следва да е извършил същото съобразяване – да е определил максималните размери на : било “новите задължения за разходи” – съгл. т.1, било “ангажиментите за разходи” – съгл. т.2, като те не могат да надвишават със съответно повече от 15% и 50% средногодишният размер на «отчетените» разходи за последните 4 години. Т.е. тези четири години, още при приемане на бюджета за 2016 г. е ясно кои са – отминалите вече  2012-та, 2013-та, 2014-та и 2015-та год., именно по тях има формирани вече “отчетени” разходи. Няма и как Общинският Съвет, през м.01.2016г., да знае какви / като сума/ ще са разходите , отчетени в края на 2016 г., за да ги съобрази при решението си по чл.94 ал.2 вр. ал.3 т.1 от ЗПФ, или очевидно е, че «разходите за последните четири години» са тези, от приключилите преди 2016 г. календарни /и бюджетни/  периода - 2012-та, 2013-та, 2014-та и 2015-та година. Абсурдно е следователно, както общинският съвет приемайки бюджета, така и в последствие кметът на общината – изготвяйки отчета за изпълнение на бюджета, да сумира разходи от 4 предходни, последни години – включвайки разходи от отчитаната в момента 2016 г.! Самият закон – чл.94 ал.3 ЗПФ използва термина «отчетени» разходи, т.е. от «приключени» финансово години, към времето, за което тепърва се готви отчета. Видно от материалите по админ.нак.преписка, приобщени и от съда като доказателства по делото, актосъставителят и АНО не са извършили правилно тълкуване и прилагане на закона в горния смисъл, или не са събрали правилно данни за бюджетните разходи на Общ.Белоградчик от «последните четири години», които да послужат за формиране средногодишният размер разходи от тези 4 години, и именно към него да се съотнесат «наличните към края на годината – 2016г. задължения за разходи». Посоченото до тук от съда е достатъчно основание, за да се приеме недоказаност на нарушението, вменено на жалбоподателя.

         При така установеното по-горе от съда - недоказаност на състав на приписаното деяние, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-305/ 22.12.2017 г. на Директора на АДФИ - София, с което е наложена на Б.С.Н. ***, с ЕГН **********, глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр. чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ вр. §20 от ПЗР на ЗПФ, за извършено нарушение на чл.94 ал.3 т.2 от ЗПФ вр. §20 от ПЗР на ЗПФ вр. чл.7 ал.5 от ЗПФ.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                               Районен  Съдия :