РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №3437 от 28.08.2019г. на ПРС, десети гр.с., постановено
по гр.д.№15772/2016г., с което е признато за установено между Й. Г. В. и Т. Б. П., В. Т.
П., П. Т. А., Л. И. П., М. С. Б., А. С. П., М. Б. П., М. А. Т. и Д. А. Е., че към средата на
50 години на двадесети век, общия на страните наследодател Й. П. К. бивш жител на гр.С.,
починал на ***г. е бил собственик на лозе от 5 дка в землището на гара К., / сега С./, в
местността „***“ и в частност на площ от 2-800 дка от това лозе, което по стар кадастрален
план е заснето като имот с №244
Жалбоподателите М. Б. П., М. А. Т., М. С. Б., А. С. П.,
Д.А. Е., чрез процесуалния им представител адв. З.А. Н. - З. обжалват изцяло решението
на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и необосновано, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени
във въззивната жалба. Молят настоящата инстанция да отмени първоинстанциония акт и
постанови друг, с който да отхвърли иска с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, като
неоснователен. Претендират направени по делото разноски. Възразяват относно размера на
претендираните разноски от страна на въззиваемата Й. Г. В. като двукратно завишени.
Жалбоподателите Ф. С. П. с ЕГН-**********, Н. Г. А. с ЕГН-**********, Р. Н. Б. с
ЕГН- ********** не вземат становище по жалбата.
1
Жалбоподателят Г. Н. А. с ЕГН- ********** моли да се отмени
първоинстанционния акт като незаконосъобразен, като вместо това се отхвърли
претенцията.
Въззиваемата Й. Г. В. , чрез процесуалния си представител адв.И. Д. оспорва
жалбата и наведените с нея доводи, моли да се потвърди решението на районния съд,
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемите Б. С. П. с ЕГН-**********, Т.Б. П. и В. С. П. с ЕГН-********** не
взимат становище по жалбата.
Въззиваемата Д. Т. П. с ЕГН--**********, моли да се отмени
първоинстанционния акт като незаконосъобразен, като вместо това се отхвърли
претенцията.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от лица имащи правен интерес да обжалват,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел, че от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява по безспорен
начин, че към момента на внасяне на процесното лозе в ТКЗС, правото на собственост е
принадлежало на общия наследодател Й. П. К..
Недоволни от постановеният съдебен акт жалбоподателите навеждат оплаквания, че
съдът не е обсъдил пространствено и коректно събраните по делото доказателства;
твърдят, че единственото безспорно обстоятелство е, е името на местността е „***“, но не
е доказано по безспорен начин, че към момента на одържавяване процесния имот е бил
собственост на Й. К., а не на неговия син Т.П.; че не би следвало са се цени представената
по делото опис – декларация на Й. К., която е оспорен частен документ, без достоверна
дата; че съдът е приел, че процесния имот е внесен в ТКЗС в средата на 50-те години, без
това обстоятелство да е изяснено и доказано. Твърди се, че първоинстанционния акт е
постановен в противоречие със събраните по делото доказателства, иска е недоказан,
поради което се иска неговото отхвърляне.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
2
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният
съд.
Районният съд е сезиран с иск за признаване за установено по реда на чл.14 ал.4
ЗСПЗЗ, че към момента на кооперирането общия на страните наследодател е бил
собственик на лозе от 5 дка в землището на гара К. / настоящ гр.С./, в м.“***“ и в частност
на площ от 2.8дка от това лозе, което по стар кадастрален план от 1946г. е заснето като имот
с пл.№244.
Установява се от събраните по делото доказателства, че страните са наследници по
закон на общия наследодател Й. П. К., починал през ***г., като първоначалния ищец Г. П. е
низходящ на Д. Й. П./ син на общия наследодател/, а ответниците са наследници на Т. Й. П./
син на общия наследодател починал през 1954г./.
Спорният имот е бил заявен за възстановяване по преписка на името на наследници
на Т. Й. П. по заявление от 15.11.1991г. подадено от Б. Т. П. /лист 154/. С решение
постановено по гр.д. № 8005/1995г. на Пловдивския районен съд, на наследниците на Т.П.
е възстановена собствеността върху имота заявен като лозе в м. „***“.
Предвид резултата от постановения съдебен акт, на 11.10.1999г. Поземлена комисия
„Родопи“ постановява Решение № 03161, с което е възстановила на наследниците на Т.П.
правото на собственост върху имот находящ се в границите на населено място: част от имот
от 2,797 дка, пл. № 8, кв.12, целия от 4,337 дка, образуващ парцел ХVІІ, кв. 12 в
строителните граници на гр. С., при граници: изток – улица, запад – насл. на Й. П. К., север
– Н. И. Т., насл. на Н. Л. Т., юг – насл. на Й. П. К.. С решението е отказано възстановяване
на частта от 1,540 дка от целия имот 4,337 дка, с пл. №8, кв.12 по помощния план на гр. С..
На 07.12.1999г. ПК постановява ново Решение, за възстановяване на същия имот, но с
корекция относно площта му, която вместо 2,797 дка, е посочена вече като 2,800 дка.
Отказаната за възстановяване част е определена по площ на 1,537 дка .
С решение по гр.д. № 7369/1994г. на Пловдивския районен съд, е отменен частично
отказ на ПК „Родопи“ по преписка № 70138/11.11.1991г. на наследниците на Й. К. относно
възстановяване на нива от 5,440 дка в м. *** съставляваща част от имот № 225 по плана на
гр.С. от 1946г., цялата от 7 дка, като е отхвърлена жалбата в частта относно лозе от 5 дка в
същата местност, поради това, че за нея е налице решение за възстановяване на
наследниците на Т.П.. Постановено е последващо решение № 033389/06.10.1999г. на ПК
„Родопи“ с което на наследниците на Й. К. е възстановен имот с площ 5,350 дка,
съставляващ част от парцел ХVІІ, кв.12 по плана на гр. С..
Установява се от представеното копие на опис –декларация относно внесени в ТКЗС
3
имоти на Й. П. К., че под номер 5 в нея е описано лозе от 5 дка в местността „***“ при
съседи: общ. мера, Н. И. Т., А. В.. Под номер 2 в същата декларация е записана нива от 7 дка
в пак в местността „***“ при съседи: не се чете, общ. мера и път . В опис декларацията
приложена на лист 204 и 205 на делото за местността „***“ са описани също лозе от 5 дка
при съседи, общинска мера, Н. И. Т. и А. В., както и нива от 7 дка при съседи К. П… / не се
чете/, общ. мера и път.
В декларацията за влизане в ТКЗС на Т. Й. П. е посочена нива от 4 дка в местността „
***“ при граници: път, А. В., Л. Т. и И. Т.. По делото е представена и декларацията за
влизане в ТКЗС на един от съседите - А. И. Т.. От същата се установява, че Т. е посочил под
№13 лозе със съседи: Н. Л. Т., Н. И. Т. и Й. П..
Установява се от показанията на свидетеля Г. Г. и свидетелката С. И., че Й. П. е
притежавал имот от около 15-16 дка в местността „***“, която граничела с местността
„***“. Тези две местности се разделяли от „***“. В имота имало и лозе около 4 дка, което
се намирало от север, като в тази част граничело с вадата. Според свидетелите имотите се
работели общо от цялото семейство на Й. П. К., което било голямо и всички членове
живеели заедно.
Установява се от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза прието
при първоначалното разглеждане на делото от ПРС, която съдът кредитира като
безпристрастна и компетентно изготвена, че възстановените от ПК „Родопи“ имоти на
името на Й. П. и Т.П. са съседно разположени, като съответстват на имоти под номер 8 и 9
от помощния план, част от имот № 1792 по картата на Водния синдикат от 1940 г., част от
имот № 244 от плана от 1946г., част от имот №95 по плана от 1951г., на част от имот №225
по плана от 1962 г. и съответно на имоти 3404 – записан на името на насл. на Т.П. и № 3405
– записан на насл. на Й. П. К. по регулационния план на гр. С. от 1996г., отбелязано в
съставената комбинирана скица /лист 322/.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи.
Целта на производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е да установи кое лице е притежавало
правото на собственост върху внесен в ТКЗС земеделски имот, за да бъде определен кръга
от лица, имащи правото на възстановяване на собствеността по този закон. Изводът за
принадлежността на правото на собственост следва да бъде основан на преценка на всички
доказателства в тяхната съвкупност, включително и данните съдържащи се в опис
декларацията на наследодателите на страните. Да, действително опис декларация на Й. К., е
оспорена от противната страна, но следва да бъде взето предвид обстоятелството, че
именно общия наследодател Й. П., а не неговият син Т. Й. П., е посочен като собственик
на съседен имот при подаване на опис-декларация от собствениците на съседни имоти -
опис декларацията на Н. Т., както и в документите за собственост на съседни имоти –
договор за делба от 1951г., съгласно който в дял на Н. Т. е поставено лозе в м.“***“ и като
съсед на този името е посочен Й. П.. Съпоставяне на данните от опис декларацията на
Й. П. и тази на Т.П., с данните от опис декларациите на съседите на имота, обосновават
4
извода, че процесния имот е идентичен с имота в опис декларацията на Й. П.. В този
смисъл оплакванията на жалбоподателите за липсата на идентичност, се явяват
неоснователни.
Изводът за принадлежността на правото на собственост следва да се основа на
обстоятелства и факти, осъществили се към момента на обобществяването на земеделските
земи, а не на факти осъществили се след възстановяване на собствеността. В този ред на
мисли възражението на ответниците за придобиване на процесното лозе по давност, изтекла
след дата на решението на поземлената комисия за възстановяването на собствеността му,
се явява иревантно за настоящия спор и не подлежи на разглеждане.
При преценка на събраните по делото гласни доказателства, може да се направи
обоснован извод, че именно Й. П., чието семейство е живеело заедно и общо е
обработвало притежаваните от наследодателя им земи, е упражнявал владение върху
процесното лозе към момента на създаване на ТКЗС. Това обстоятелство ценено в
съвкупност със останалите събрани по делото доказателства, обосновава извода, че към
момента на кооперирането, процесния имот е бил собственост на общия наследодател на
страните Й. П. К..
С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде признато
за установено, че към момента на кооперирането, процесния имот е бил собственост на
общия наследодател на страните Й. П. К.. Първоинстанционния съд е достигнал до правилен
и законосъобразен извод, поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна Й.В. се дължат направени в
настоящото производство разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски
хонорар. Размерът на същият не следва да бъде редуциран, предвид фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и проявената процесуална
активност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3437 от 28.08.2019г. на ПРС, десети гр.с.,
постановено по гр.д.№15772/2016г., с което е признато за установено между Й. Г. В.
ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. ***, наследник на починалия в хода на делото Г. Д. П., и Т. Б. П.
с ЕГН-********** от гр. С., ***; наследниците на починалия в хода на производството по делото на
22.04.2020г. - В. Т. П., а именно: Ф.С. П. с ЕГН-********** от гр. С., ***,, общ.С., обл.Пловдив,
В. С. П. с ЕГН-********** от гр. С., ***, фирма ДВВ, община Столична, обл.София, Б. С.
П. с ЕГН-********** от гр. С., ***, община Столична, обл.София и Д. Т. П. с ЕГН-
********** от гр. С., ***,, общ.С., обл.Пловдив ; наследниците на починалата в хода на
5
производството по делото на 11.12.2020г. П. Т. А., а именно: Н. Г. А. с ЕГН-********** от гр. П.,
***, Р. Н. Б. с ЕГН ********** от с. М., *** и Г. Н. АТ. с ЕГН- ********** от гр. П., ***;
М. С. Б. ЕГН ********** с адрес гр. С, ***; А. С. П. ЕГН********** с адрес гр. С., ул. ***;
М. Б. П. ЕГН ********** с адрес гр. А., ***, М. А. Т. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. ***
и Д. А. Е. ЕГН ********** с настоящ адрес Република П., гр. Е. ***, ул. ***, че към
средата на 50 години на двадесети век, общия на страните наследодател Й. П. К. бивш
жител на гр.С., починал на ***г. е бил собственик на лозе от 5 дка в землището на гара
Кричим, / сега С./, в местността „***“ и в частност на площ от 2-800 дка от това лозе, което
по стар кадастрален план е заснето като имот с №244.
ОСЪЖДА М. Б. П. ЕГН ********** с адрес гр. А., ***, М. А. Т. ЕГН ********** с
адрес гр. С., ул. *** , М. С. Б. ЕГН ********** с адрес гр. С, ***, А. С. П. ЕГН ********** с
адрес гр. С., *** Д. А. Е. ЕГН ********** с настоящ адрес Република П., гр. Е. ***, ул. *** ,
Г. Н. АТ. с ЕГН- ********** от гр. П., *** , Ф. СТ. П. с ЕГН-**********, от гр. С., ***,Н.
Г. А. с ЕГН-**********, гр. П., *** и Р. Н. Б. с ЕГН- ********** от с. М., *** да заплатят
на Й. Г. В. ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. ***,сумата от 1200лв/ хиляда и двеста лева/,
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6