Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретар Ивайла Желязкова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧД
№5010/19 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.250,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.313-340 от НПК.
Образувано е по частна жалба
на частния тъжител Е.Д.М. срещу разпореждане на съдия-докладчик при Софийски
районен съд, НО, 11 с-в от 22.04.19 г. по НЧХД №6522/19 г., с което
наказателното производство е прекратено на основание чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България.
В жалбата се твърди, че атакуваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с Договора
за ЕС и с Хартата на основните права на ЕС, и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
повереникът на частния тъжител излага съображения, че съдията-докладчик от
първоинстанционния съд неправилно е приложил чл.132 от Конституцията, тъй като
това не е следвало да става автоматично, а е трябвало лицето, срещу което е подадена
частната тъжба, да бъде уведомено и да му се даде възможност да заяви дали
желае да се ползва от имунитета си. Прави искане обжалваното разпореждане да
бъде отменено и делото да се върне на друг състав на районния съд за
продължаване на процесуалните действия по придвижване на тъжбата и разглеждане
на делото.
Частният тъжител прави
искане да бъде отправено по реда на чл.485 и сл. от НПК преюдициално запитване
до Съда на ЕС във връзка с правилното приложение на закона, като излага аргументи,
че разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България се намира в
противоречие с Договора за ЕС, Директива 2012/29/ЕС и чл.47 от Хартата на
основните права на ЕС. Поддържа аргументите на повереника във връзка с
необходимостта съдът да получи становище от подсъдимата относно развитието на
производството. Счита, че прекратяването на производството по делото има
дискриминационен характер и противоречи на правото на ЕС, което предвижда, че всяко
лице трябва да разполага с ефективни правни средства за защита, когато е
потърпевш от извършено престъпление.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Производството по НЧХД №6522/19 г. на Софийски районен съд, НО,
11 с-в е образувано въз основа на частна тъжба от Е.Д.М. срещу А.И.К. за
извършени престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.146, ал.1 от НК и по
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.147, ал.1 от НК - за това, че
последната, в качеството си на съдия в Специализиран наказателен съд, в съдебно
заседание на 20.03.19 г. е нанесла на частния тъжител обида и го е наклеветила,
като е заявила, че по отношение на тъжителя е налице опасност от укриване и
опасност от извършване на престъпление, и че тъжителят е заплашвал свидетелите Н.Г.и
Д.В..
С обжалваното
разпореждане от 22.04.19 г. съдия-докладчик при Софийски районен съд е
прекратил наказателното производство по НЧХД №6522/19 г., като се е позовал на
разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, която
предвижда функционален имунитет на съдиите за деяния, извършени при изпълнение
на служебните им задължения.
Въззивният
съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
Разпоредбата
на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България предвижда, че при
осъществяване на съдебната власт съдиите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С частната тъжба
на Е.Д.М. срещу съдия А.И.К. е повдигнато обвинение за престъпления по чл.148,
ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.4
вр. чл.147, ал.1 от НК, извършени от нея при изпълнение на служебните й
задължения. Въпросните престъпления не са умишлени престъпления от общ характер
/същите представляват престъпления от частен характер/, поради което качеството
на К. на съдия се явява абсолютна процесуална пречка за провеждане спрямо нея
на наказателно производство по повдигнатото обвинение.
Неоснователно
е искането на частния тъжител за отправяне на преюдициално запитване по реда на
чл.485 и сл. от НПК до Съда на ЕС относно установяване на противоречие на
разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията, с правото на ЕС - Договора за ЕС, Директива 2012/29/ЕС и чл.47 от
Хартата на основните права на ЕС. Действително, разпоредбата на чл.486, ал.3 от НПК предвижда, че съдът, чиято присъда или решение не подлежи на обжалване
/каквото е случая с настоящото производство пред СГС/, не може да откаже
отправяне на преюдициално запитване при направено искане от страна по делото,
освен ако отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно
решение на Съда на ЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са
толкова ясни, че будят никакво съмнение. От друга страна обаче, настоящият казус
попада извън приложното поле на чл.485 от НПК, тъй като посочената разпоредба
касае тълкуване на актове от областта на полицейското и съдебното
сътрудничество, следователно тълкуването на Конституцията остава извън
предметния обхват на разпоредбата.
Неоснователни
са доводите на повереника на частния тъжител относно това, че съдията-докладчик
от първоинстанционния съд неправилно е приложил чл.132 от Конституцията, тъй
като е следвало лицето, срещу което е подадена частната тъжба, първо да бъде
уведомено и да му се даде възможност да заяви дали желае да се ползва от
имунитета си. Разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията е императивна и не
предвижда процесуална възможност съответният магистрат, срещу когото е повдигнато
обвинение, да заяви, че се отказва от имунитета си и да даде съгласие срещу
него да се води наказателно производство. В тази връзка следва да се направи
паралел с разпоредбата на чл.70, ал.2 от Конституцията, която, във връзка с
имунитета на народните представители срещу наказателно преследване, изрично
предвижда, че имунитетът не се прилага при писмено съгласие за това от народния
представител. Тъй като Конституцията не предвижда аналогична възможност за
отказ от имунитет от страна на магистрат, следва извода, че такъв отказ е
недопустим.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.334, т.6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
на съдия-докладчик при Софийски районен съд, НО, 11 с-в от 22.04.19 г. по НЧХД
№6522/19 г., с което наказателното производство е прекратено на основание
чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.