О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.11.2017 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 336 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по ИСКОВА МОЛБА на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ЕООД, „ВИНДФЕРМ
БАЛЧИК 2“ЕООД и „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК
4“ЕООД срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, за присъждане на остатъци от цена
за продадена през 2016г, но неплатена по преференциални цени ел. енергия от
възобновяеми източници, и обезщетение за забавено плащане.
По размяна на книжата:
Исковата молба
вх. № 7979/20.03.2017г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК
реквизити. В нея са уточнени фактите, на
които ищците основават претенциите си и са представени доказателства. В
допълнителна искова молба вх. № 23066/11.08.2017г. ищците са оспорили
твърденията на ответника.
Исковата и
допълнителната молби са връчени на ответника „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.
Варна, който е упражнил своевременно защита си в отговор вх. № 17928/20.06.2017
г. и отговор на допълнителна искова молба вх. № 25235/11.09.2017 г., като е
оспорил претенцията и е посочил доказателствата си.
Привлеченото
като помагач на ответника трето лице „Национална Електрическа Компания“ ЕАД в
становище вх. № 20799/17.07.2017г е заявило доводите си в подкрепа на тезата на
подпомаганата страна. Допълнителен отговор от помагача не е депозиран в срока,
изтекъл на 13.09.2017г.
Насрещните
страни са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Страните са
правоспособни и дееспособни юридически лица, вписани в ТР. Представителната власт на пълномощниците е
надлежно учредена (л. 21, л. 237 и л. 258). Легитимацията на страните
съответства на твърденията им по спора,
очертан като защита на твърдяно притезание на ищците срещу ответника, породено
от неизпълнение на изискуемо задължение за пълно заплащане на цена по търговска
сделка на регулиран пазар. Съдът приема за допустима така предявената претенция
за заплащане на горница за цена на изкупено производство от възобновяем
енергиен източни по договор за изкупуване на електрическа енергия, претендирана
от производителите като дължима над извършеното от ответника плащане за
процесния период.
Изложените от
ответника твърдения относно регулацията на пазара, възлагаща му тежест да
препродава изкупената от производители енергия на трето лице по същите
регулирани цени налагат обвързване на последващия купувач от решението по спор, повдигнат именно относно размера на
изкупната цена. Уважаването на иска би породило регресно
вземане за същия размер на подпомаганата страна, което в достатъчна степен я
легитимира по искането за привличането на помагача.
С определение №
299/25.05.2017г по ч.т.д. 202/2017г на ВАпС, въззивен
съд е отрекъл преюдициалността на спорове, водени
между същите страни относно дължимост на цената по същото правоотношение за
предходен период на производство.
Предявеният
размер на главниците по съединените главни искове надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на
окръжен съд.
По предварителните въпроси:
Претенциите и
на тримата ищци се основават на сходни правоотношения, подчинени на обща
нормативна уредба, поради което въпреки липса на идентичност на делата на
производителите, съдът намира за целесъобразно общото им разглеждане.
Предявените
спорни вземания се твърдят като последица от неизпълнение на задължението за
заплащане на цена по сключена между търговци сделка за покупко-продажба на електрическа
енергия. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл.
365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ). Не са направени възражения по местната компетентност и реда за разглеждане
на спора.
Авансово
дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на
всеки от исковете.
По доказателствените искания:
В исковата и допълнителната молби са формулирани доказателствени искания
за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Неоспорените
документи за сключени договори за изкупуване на енергията, произведена от
присъединени вятърни централи на независими производители, отчетени количества
и фактурирано за продажба производство следва да бъдат допуснати, като съдът
преценява, че са относими и необходими
като имат отношение към релевантните твърдения. Неоспорените актовете,
установяващи нормирана преференциална цена за изкупуване на енергия от ВЕИ и лимити
на НСП представляват допустими доказателствени средства и се сочат в подкрепа
на тезите на насрещните страни. Допълнително страните сочат и изходяща от насрещните страни кореспонденция
относно породилия се спор по остойностяване на произведените количества след
нормативна промяна по чл. 31 от ЗЕВИ. С отговорите си ответника се позовава и
на доказателства за изплащане на съответни издадени от ищеца фактури, с които
са преостойностени произведени количества заплатени като
излишък.
При липса на очертан спор както относно доставените количества и
надхвърлянето на 2250 часа ефективна работа от централите на ищците през
съответната година, така и по тарифирането и
фактурирането на полученото от лицензианта
производство, липсва необходимост от събиране на заключение на експерти по тези
въпроси (т. 1-4 и 6 от задачата посочена от ищеца и допълнителния въпрос 7
посочен от ответника). Формулираният от ищеца въпрос № 5 относно възможността
за прилагане на две ценови категории не е фактически, а правен и следва да бъде
решен от съда въз основа на доводите на страните.
Доколкото спорът се очертава само по тълкуване на конкретна норма, уреждаща
преференциалното изкупуване и предвидени за него алтернативни цени и всяка от
страните основава тезата си на вложеното от законодателя съдържание в нова
уредба, заварила вече действащ договор, специални знания от областта на науката
и техниката не са необходими и исканите експертизи не следва да се допускат.
С оглед липсата
на спор по фактите и позоваването само на писмени доказателства и очертаване на
предмета на делото като СПОР ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА, се открива и възможността
за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание по чл.
376 ал.1 ГПК. Преклудираните възможности
за защита правят ненужно изслушване на страните (без да се нарушава принципа на
чл. 8 от ГПК).
На страните
следва да се укаже и необходимостта от конкретизиране на претенциите им за
присъждане на разноски с точен размер, чрез
представяне на списъци на разноските, на осн.
чл. 80 от ГПК най- късно с писмени бележки, представляващи пледоария по
съществото на спора(чл. 376 ал.1 ГПК).
На страните
следва да се предостави възможност да изложат доводите си по съществото на
спора в писмени становища, след указване на възможност за доброволно уреждане
на спора.
За целта съдът
намира за необходимо да обяви писмен доклад по делото, поради което съдът, на осн. чл. 374 ал.2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
делото в закрито съдебно заседание по реда на чл. 376 ГПК по приети за разглеждане по реда на
ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) с участие на помагач на ответника, предявени
обективно съединени искове на производители на енергия от възобновяем източник,
за заплащане на остатък от нормирана цена, начислена по преференциални цени за
произведени количества над нетно специфично производство (СНП) от 2000 квч до 2300 квч за годишен период
2016г, ведно с обезщетение за забава след
уговорен падеж ( настъпил след получаване на издадени от производителя данъчни
фактури и данъчни известия), считано от 16.02.2017г. до предявяване на иска,
както и акцесорни претенции за присъждане на
законната лихва и разноските по делото.
ОБЯВЯВА на страните ПИСМЕН
ДОКЛАД в следния смисъл:
Производството
е образувано по реда на гл. 32 от ГПК.
Приети са за
разглеждане ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ искове, предявени от „ВИНДФЕРМ
БАЛЧИК 1“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11,
представлявано от управителите Бернд Нойнер и Мартин Хернах; „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Бернд Нойнер и Мартин Хернах и „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от управителите Бернд Нойнер и Мартин Хернах и тримата чрез адв.
Ю.С. от – САК, служ. адрес ***. Смирненски
№11 ет.6 срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Боряна
Димитрова Пенева, Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Георги Величков
от АД”Величков, Желязков и партньори”-
САК, служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6
ет.2, подпомаган от „Национална
електрическа компания”ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор
Петър Илиев, чрез ю.к. К., като ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ (чл. 365 т.1 от ГПК вр. чл. 286 ал.1 ТЗ) както следва:
1. за присъждане на
остатъци от начислена цена за
продадена през 2016г, но неплатена по преференциални цени за ВяЕЦ, работещи над 2250 ефектични
часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно
специфично производство над 2000 до 2300 квч, а
именно:
1.1. на първия ищец сумата от 251 740,55лв, като сборен остатък по
Дебитно известие № **********/30.11.2016г. и Фактура № **********/30.11.2016г.;
1.2. на втория ищец сумата от 243
699,65 лв, като сборен остатък по Дебитно известие №
00000000104/30.11.2016г., Фактура № 00000000105/30.11.2016г. и Фактура №
00000000106/30.11.2016г.;
1.3 на третия
ищец сумата от 121 676,39 лв, като сборен остатък по
Дебитно известие № **********/31.10.2016г., Дебитно известие №
**********/01.11.2016г. и Дебитно известие № **********/01.11.2016г.;
2. за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на
същите суми за период от 16.02.2017г. (след
изтичане на уговорен падеж от получаване на платежните документи) до 15.03.2017г.
(предявяване на претенциите), а именно:
2.1. на първия
ищец в размер на 1961,90 лв
2.2. на втория ищец в размер на 1899,23 лв
2.3. на третия ищец в размер на 948,26 лв
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба от 16.03.2017г. до
окончателно изплащане на дълга.
Страните са предявили и насрещни искания за определяне на разноски по
настоящото дело( в искова молба на л. 16 и в отговора на л. 197).
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Ответникът и помагачът изрично признават
твърденията на ищеца по следните факти:
Ищците са производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници - вятърни електрически централи в с. Ляхово и с. Тригорци, община Балчик,съответно:
Вятърна
електроцентрала (ВяЕЦ), „Балчик 1" с обща инсталирана
мощност от 4.000
kW, собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1”ЕООД, присъединена към електроразпределителната
мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител
на електрическа енергия № ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008г.и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-484/20.04.2010;
ВяЕЦ „Балчик 2" с обща инсталирана мощност от 2,000 kW и ВяЕЦ
„Балчик 2А"
с обща
инсталирана мощност 2,000 kW, собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2”ЕООД, присъединени към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител № ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4013-ВГ-08.04.2008г. и № 865/10.09.2008-3090-ВГ25.09.2008-ВГ-4029-18.06.2009г.
и въведени в експлоатация с разрешения за ползване № СТ-05-484/20.04.2010 и № ДК-07-СИР-13/23.06.2010г.;
ВяЕЦ „Тригорци" с обща инсталирана мощност от 2,000 kW собственост на „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4”ЕООД, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия № ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г. и въведена в експлоатация с
Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-17/06.07.2010 г.
Ответникът като краен снабдител на
електрическа енергия, е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е сключил с тези
производители Договори
за изкупуване на електрическа енергия (№ 141/10.05.2010г.; № 142/10.05.2010г. и № 152/02.09.2010г. и № 153/02.09.2010г.) по преференциална цена, определена от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране с Решение № Ц-018/31.03.2010г., платима ежемесечно за произведеното количество електрическа
енергия на база фактури, издадени от производителя. В договорите е постигнато
съгласие за специфично тарифиране на производството
според достигане на различни обеми на работа, съответно на критериите,
определени от КЕВР.
През процесния период на 2016 г.
преференциалната цена е била определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР,
диференцирано за производители, работещи до 2250 часа и съответно над 2250
часа, а след нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ регулация на пазара, с Решение №
СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, са определени обемите (нетното специфично
производство „НСП”) в които произведената енергия подлежи на изкупуване от
обществен доставчик, чрез крайни снабдители по преференциалните цени,
респективно остатъка над този регулиран обем следва се търгува на цени за излишък на балансиращия пазар.
Процесните ВяЕЦ са произвели
енергия до НСП 2000 квч (за работещи централи до
2250ч.) и производителите са фактурирали съответната за него изкупна цена, като
за месеца, в който това количество е било надхвърлено(октомври 2016 за първите
двама и август 2016 за третия), ищците са издали фактури за излишък, но в
последствие са допълнили това фактуриране с дебитни известия до нормираните
цени за работа над 2250 ч., като са тарифирали по
тези преференциални цени следващото производство над 2000 квч
до достигане на НСП 2300 квч.
Именно тези горници на производството се претендират в настоящия процес, като
размерите, търсени от ищеца са потвърдени при формиране на защитната теза на
ответника изрично в тази част. Съдът
приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично допълнително доказване и следните
обстоятелства: ответникът е заплатил само фактурираните количества по цени
за излишъци (без дебитните известия за съответните месеци, коригиращи същите
количества по преференциални цени), и съответно само част от фактурите на
първите двама ищци (съставени
за м.ноември), съответни на стойности на цени за излишък, като е отказал да
заплаща по- високите стойности на горниците над 2000 до 2300 квч.
Не е налице спор и относно твърденията по
фактите в отношенията между подпомагания ответник и помагача „Национална
електрическа компания" ЕАД, който като обществен доставчик, лицензиран с №
Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР е изкупил от ответника същите
произведени количества на цени за излишъци, като е оспорил остойностяването на
полученото производство над 2000 квч от същите
производители по преференциални цени, префактурирани от
ответника съответно също с дебитни известия.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1
т.2 ГПК):
Спорни са само правните последици на така очертаните факти според
различно интерпретиране от страните съдържание на закона.
Ищците считат, че регламентацията
на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, въведена с чл.
31 ал.5 т.1 ЗЕВИ създава задължение за обществения доставчик да изкупи, чрез
краен снабдител, произведената от вятърна централа енергия по преференциални
регулирани с решения на КЕВР цени до размер на НСП, а съответно остатъкът от
производството, доколкото не е договорено с други клиенти, следва да бъде
продавано на цени за излишъци на балансиращия пазар. Тъй като критерия за обема
на преференциалното производство (определен в пар.1
т. 29 от ДР ЗЕВИ) е бил въведен именно с това изменение, до този момент не е
бил прилаган в отношенията между участниците на пазара. Това е наложило и
допълнителното му изясняване от регулаторния орган, който вече и бил установил
с предходните си решения две специфични тарифи (вкл. в Решение № Ц-018 от 31.10.2010г.,
прилагано при сключване на процесните договори и №Ц-10 от 30.03.2011 г., действащо за спорния период), приложими за ВяЕЦ според пълните ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори, съответно до 2250 часа и над 2250 часа. Съответно и в Решение № СП-1 от
31.07.2015г. КЕВР е запазил
разграничението според годишни часове и посочва различни обеми на НСП за
централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ
според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния
енергиен източник). Тези доводи се споделят и от насрещните страни.
Спорната интерпретация на регулацията се изразява в тезата на
ищците, че и двете ценови тарифи са
приложими спрямо един и същ производител, според достигането на съответното
НСП, ако работата на генераторите продължи над 2250 часа в рамките на
съответната година. Доводите им се основават на твърдението, че времето за
работа на коя да е централа не може да бъде определено предварително тъй като
зависи от непостоянни и непрогнозируеми величини
(метеорологични условия и наличие на вятър) и съответно производството й не
може да бъде свързано само с една от двете диференцирани тарифи. Според ищците приложимостта на коя да
е от тарифите се определя фактически с достигане на съответното гранично време
на работа през съответната година. В този смисъл е било и договарянето на
изкупуването, като страните са уговорили прилагане на по – високата изкупна цена
до достигане на ефективни работни 2250 часа, а съответно по- ниската за цялото
производство от работа над 2250 часа, ако този момент настъпи в същата
календарна година. Считат, че нововъведеното ограничение за изкупуване по преференцални цени на произведени количества до размер на
нетно специфично производство следва да бъде приложено към действащите договори
съответно, като двете тарифи се прилагат за количествата произведени до и след
граничния обем от 2000 квч, а за излишък се приема
само произведена енергия над 2300 квч ако работата на
централата е продължила за съответна година повече от 2250 часа.
Насрещните страни излагат доводи, основани на целта на изменението в
регулацията с чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, приложима и спрямо действащи договори, сключени
по-рано. Считат, че нормата,
предназначена да уреди отношения между всички участници на регулирания пазар, с
цел еднакво третиране на всички производители и обществения доставчик, вторично
изкупуващ същата енергия от договорящия с
производителите краен снабдител, дерогира като
императив волята на страните и установена помежду им предходна практика въз
основа на друга регулация. Тълкуват
нововъведеното с пар.1 т.29 ДР ЗЕВИ понятие като
граничен обем за който отделен производител
може за получи пласмент на производството си по нормативно гарантирани
преференциални изкупни цени. Тъй като определянето на тези цени от регулатора е
обосновано с възвръщаемостта на разходите направени за инвестицията и за
поддържане на стимулирано като обществено полезно производство, лицензиантите сочат, че разделянето на цените на две групи
е наложено от различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник за
различните производители. Позовават се на трайно наложилата се в решенията на
КЕВР тенденция още при предходна нормативна уредба, за разделяне на територията
на страната на две ветрови зони, в зависимост от установените разлики в
потенциала на вятъра, като за едната зона е прието, че генераторите могат да
работят ефективно не повече от 2250 часа годишно, а в другата зона работата
надхвърля тези пълните годишни часове. Аргументират се с възприемането в
Решение № Ц-013/28.06.2016г. като фактор с най- голяма тежест при определяне на
изкупна преференциална цена именно на средната годишна производителност на
генераторите, определяна за съответния производител според прогнозни пълни
ефективни часове работа, като частно от деление на цялото прогнозно
производство за една година, разделено на общата инсталирана мощност на съответната
централа. В това решение бил указан и начинът, по който всеки от
производителите следва да определя в коя от двете категории попада неговия
обект, като представи одитиран доклад от лицензирана
фирма въз основа на достатъчно представителен поне едногодишен период на
измерване на ветровия потенциал. Считат, че така обоснованото разделяне на
производителите в две групи е запазено и понастоящем, като намира израз в
определените в Решение № СП-1/31.07.2015г две различни количества на НСП, за
двата вида производители, съответно на определените две тарифи на изкупните
цени в Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г., действащо за спорния период. Съответно на
разделното третиране на производителите, според ответника и помагача му, не би могло да се защити теза за прилагане на
двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща година.
Обратното, такова преминаване от една към друга тарифа в рамките на една и съща
година би довело до получаване на приход на производителя над заложената за
съответната група норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата
обща регулация, целяща според мотиви на
законопроекта при вече наситен с такъв вид енергия пазар да се облекчи
финансовата тежест за обществения доставчик и съответно крайните клиенти, без
да се накърни и гарантирания за производителите приход, съответен на нормирана
обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Така коментираните законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца
и основанието, което го поражда са
съответно посочени от насрещните страни и съдът не намира за приложима друга
правна уредба, която да следва да обяви служебно на страните.
По доказателствената тежест(чл. 148
ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Фактите между страните са безспорни. Няма
подлежащи на установяване твърдения, за които не се сочат доказателства.
Тълкуването
на смисъла на закона и спорните аргументи в тази връзка не подлежат на
доказване, а на преценка по същество от съда.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до депозиране на писмените
становища по съществото на спора по реда на чл. 376 ГПК.
По
доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото
писмените документи в копия, заверени по реда на ЗАдв
приложени към искова молба: Договор
за присъединяване №
ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008г. и разрешение за ползване №
СТ-05-484/20.04.2010г., на ВяЕЦ „Балчик 1",
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 141/10.05.2010г. между „Виндферм Балчик 1" ООД и „Е.ОН България Продажби"
АД; Договор за присъединяване №
ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4013-ВГ-08.04.2008г., и разрешение за
ползване № СТ-05-484/20.04.2010г. за ВяЕЦ „Балчик 2", Договор за присъединяване №
865/10.09.2008-3090-ВГ25.09.2008ВГ-4029-18.06.2009г. и разрешение за ползване №
ДК-07-СИР-13/23.06.2010г., за ВяЕЦ „Балчик 2А", Договори за изкупуване на
електрическа енергия № 142/10.05.2010г.
и № 152/02.09.2010г. между „Виндферм Балчик 2" ООД и „Е.ОН България Продажби"
АД; Договор за присъединяване №
ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г. и разрешение за
ползване № ДК-07-СИР 17/06.07.2010г. Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 153/02.09.2010г.; Решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР; Решение №
СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР; Фактура № **********/31.08.2016г. Фактура №
**********/30.09.2016г., Фактура № **********/31.10.2016г., Фактура №
**********/14.11.2016г., издадена от „Виндферм Балчик
1" ЕООД, Дебитно известие № **********/30.11.2016г., Фактура №
**********/30.11.2016г., издадени от „Виндферм Балчик
1" ЕООД; Фактура № 00000000100/31.08.2016г., Фактура №
00000000101/30.09.2016г., Фактура № 00000000102/31.10.2016г., Фактура №
00000000103/14.11.2016г., Дебитно известие № 00000000104/30.11.2016г., Фактура
№ 00000000105/30.11.2016г., Фактура № 00000000106/30.11.2016г. , издадени от „Виндферм Балчик 2" ЕООД; Фактура №
**********/31.08.201614. Дебитно известие № **********/15.09.2016г., Дебитно
известие № **********/01.11.2016г.,. Фактура № **********/12.10.2016г., Дебитно
известие № **********/31.10.2016г., Фактура № **********/01.11.2016г., Дебитно
известие № **********/01.11.2016г., издадени от „Виндферм
Балчик 4" ЕООД; Протоколи за отчет на произведената и постъпила в
електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия от ветрогенератори
„Балчик-Г1 и Г2" за месец Август, Септември, Октомври, Ноември-1 и
Ноември-2 2016г.; Протоколи за отчет на произведената и постъпила в
електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия от ветрогенератор
„Балчик-Г3" за месец Август, Септември, Октомври, Ноември-1 и Ноември-2
2016г.; Протоколи за отчет на произведената и постъпила в
електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия от ветрогенератор
„Тригорци-Г6" за месец Август, Септември, Октомври, Ноември-1 и Ноември-2
2016г.; писма от 25.01.2017г., изпратени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД до
„ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1" ЕООД, „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2" ЕООД и „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК
4" ЕООД; Извадка от Решение Ц-18/20.06.2011г.; Извадка от Решение
Ц-018/28.06.2012г.; Писмо с изх.
№ K-EPRS-2629/30.10.2015г. от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД; приложени
към отговор: Доказателства за плащане към „Виндферм
Балчик 1" ЕООД с платежни нареждания от 14.12.2016г., от 29.12.2016г. от
12.01.2017г.; Доказателства за плащане към „Виндферм
Балчик 2" ЕООД с платежни нареждания от 14.12.2016г., от 27.12.2016г, от 29.12.2016г. и 12.01.2017г.;
Доказателства за плащане към „Виндферм Балчик 4"
ЕООД с платежни нареждания от 12.10.2016г. от 04.11.2016г. и от 14.12.2016г.; Писмо с изх. № EPRS-2650/02.11.2015г.; Писмо изх.№
26-1632-130/28.10.2015г. и изх.№ 91-ТИД-5/29.01.2016г. на „НЕК"
ЕАД; Писмо с изх. № EPRS-124/20.01.2016г.; Писмо изх.№ Е-13-01-5/04.02.2016г. на КЕВР; разпечатка на Мотивите към проекта на
Закона за изменение и допълнение на ЗЕ; приложени към становище на помагач: Решение № Ц-013/28.06.2006г. на
ДКЕВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искания на насрещни
страни за допускане на експертизи.
Съдът обявява на страните, че е разполага с общодостъпен лихвен калкулатор за размер на
законната лихва, поради което възприема като общо известни и ненуждаещи се от доказване факти размерите на
начислена за различните периоди лихва според справките, представени от
насрещните страни.
Съдът указва на страните, че
на осн. чл. 235 ал.3 взема предвид и факти, настъпили
в хода на процеса.
Всяка от страните носи
доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се
сочат и събират до депозиране на писмени бележки.
На осн. чл. 376 ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в едноседмичен срок да представи
писмена защита по делото по реда на чл. 376 ал.1 ГПК (и евентуално актуализиран
списък за разноски), с препис за насрещната страна,
който ще бъде предоставен на разположение на ответника в деловодството на съда.
На осн. чл. 376 ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на
ответника, в седмичен срок
след запознаване със защитата на ищеца, но
не по-късно от 08.12.17г да представи
в деловодството на съда писмена защита по съществото на делото по реда на чл. 376 ал.1 ГПК (и евентуално
актуализиран списък за разноски), с препис за
насрещната страна, който ще бъде предоставен на разположение на ищеца в
деловодството на съда до деня на произнасянето в закритото заседание.
На осн. чл. 376 ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на
помагач на ответника, в
седмичен срок след запознаване със защитата на ищеца, и след депозиране на
защита на ответника но не по-късно от 15.12.17г да
представи в деловодството на съда
писмена защита по съществото на делото
по реда на чл. 376 ал.1 ГПК.
Определя ДЕН ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ 20.12.2017г.
На осн.
чл. 7 ГПК указва на страните, че срокът за обжалване на решение, постановено в
закрито заседание тече от посочения ден за обявяването му, чрез вписване на
резултата в описната книга на съда, на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът
указва на страните и възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните половината от внесената
пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и
постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен
конкретния предмет на спора(наличието на изпълняемо с
осъдително решение задължение), урежда и акцесорните
претенции. Одобрената от съда спогодба се ползва със сила на съдебно решение,
вкл. с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен
лист.
С оглед предмета на делото, свързан със безспорни по размер счетоводни
разчети по нормирани цени, съдът счита, че спорът им е подходящ за отнасяне за
уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на
документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява
запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа
на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите
по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя
безплатно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор,
всеки работен ден от 9 до 17 ч. В
случай, че страните постигнат споразумение или предприемат медиация могат да посочат това обстоятелство с обща
молба в срока за обявяване на съдебното решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определение да се изпрати на ищеца чрез адв. С. на публично
оповестен в ИНТЕРНЕТ електронен адрес julian.spasov@mcgregorlegal.eu) след потвърждаването на този начин за комуникация по
телефона, указан в искова молба, на ответника чрез адв.
Величков, на оповестен в книжата по делото
електронен адрес lawoffice@temisbg.com) след
потвърждаването на този начин за комуникация по телефона, указан в отговор и на ю.к. К., с Приложение № 9 към Наредба №
6 на МП. Да не се изпраща съобщение за насрочване на открито заседание! Към
съобщението за ищеца ДОПЪЛНИТЕЛНО да се
приложи и електронно копие от допълнителния отговор вх.№ 25235/11.09.2017г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: