Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 256
гр.Свищов, 11.11.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 17.10.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№356 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422,ал.1
вр. чл.415,ал.1 от ГПК, вр. чл.213,ал.1,изр.1 от КЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗК „ЛИ“АД, ЕИК *, твърди,
че на 13.11.2015г. около 08:50 ч., в село С., ул. „**, Й.Ц.М., като водач на
ППС с животинска тяга, преминава през регулирано кръстовище, не спира на пътен
знак Б-2/спри и пропусни движещия се по пътя с предимство/, вследствие на което
допуска ПТП като блъска движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 8“, с peг. № ***, собственост на „Ф“ ЕООД, като му нанася
материални щети. Твърди, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е
изготвен протокол за ПТП № 1467611 от 13.11.2015г. Видно от него било, че Й.Ц.М.
с действията си виновно е причинил ПТП с материални щети.
Заявява, че в деня на събитието
лек автомобил с peг. № ***, марка „Ауди“, модел „А 8“, е имал валидна сключена
имуществена застраховка „Каско” на МПС № 93001510003801 в ЗК”ЛИ”АД, със срок на
валидност от 17.01.2015г. до 16.01.2016г. Водачът на автомобила подал
уведомление за настъпилото застрахователно събитие, във връзка, с което е
образувана щета № 0004-1261-15-414359 пред ЗК”ЛИ” АД. Извършен бил оглед на
автомобила и били установени вида и степента на нанесените щети, вследствие на
произшествието, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 18
482.78 лева(осемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки), което е изплатено на собственика „Ф“ ЕООД.
Изразява становище, че по силата
на чл. 213, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховането/отм./ и чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите, с плащането на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка “КАСКО“ на МПС, ЗК “ЛИ“ АД е встъпило в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
конкретния случай ликвидационните разноски са в размер на 20,00 лева (двадесет
лева).
Твърди, че на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за ЗК „ЛИ” АД възникнало и правото да претендира от длъжника лихва
за забава в размер на 5433,77 лева (пет хиляди четиристотин тридесет и три лева
и седемдесет и седем стотинки) изчислена от 24.02.2016г. - датата на получаване
на писмото за възстановяване на платеното обезщетение до 15.01.2019г.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че ответника Й.Ц.М. ЕГН ********** му дължи сумата
от 23 936,55 лева (двадесет и три хиляди и деветстотин и тридесет и шест лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща сбор от следните суми: главница - 18
502,78 лв., с включени 20,00 лв. ликвидационни разноски, мораторна лихва –
5433,77 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по щета 0004-1261-15-414359, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендират
се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован се представлява от юрк. Г.В.. Поддържа исковата молба, като
моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните
предпоставки за това.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се
произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 27.05.2019г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за
отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно
заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и
втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените
в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че
правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради
факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като
са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК
съдът следва да постанови
неприсъствено решение. Следва да се признае, че по отношение на ищеца
съществува претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 /
2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на
исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 479,00
лева за държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.8 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 479,00 лева за държавна такса. Юрисконсултското възнаграждение е
претендирано от ищеца в размер на 300, 00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв.,
а когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1, съгласно разпоредбата
на чл.25, ал.2 от Наредбата. С оглед правната и фактическа сложност на делото и
най-вече, че делото е постановено неприсъствено решение, съдът определи като
дължим минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултско
възнаграждение, а именно от 150 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на Й.Ц.М. ЕГН **********,***, че дължи на ЗК „ЛИ“АД, ЕИК *, представлявано от
М.С.М.– Гъркова и П.В.Д.- изпълнителни директори, сумата от 23 936,55 лева
(двадесет и три хиляди и деветстотин и тридесет и шест лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща сбор от следните суми: главница - 18 502,78 лв., с
включени 20,00 лв. ликвидационни разноски, мораторна лихва – 5433,77 лв.,
представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета
0004-1261-15-414359, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
-24.01.2019 г. до изплащане на вземането,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №62 от 25.01.2019г.
по ч. гр. дело № 80/2019г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА Й.Ц.М. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛИ“АД, ЕИК *, представлявано от М.С.М.– Гъркова и П.В.Д.-
изпълнителни директори направените в заповедното производство разноски СУМАТА в
размер 479лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и 00ст.) – за държавна
такса и в размер на 50,00лв.
(петдесет лева) – за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.Ц.М. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛИ“АД, ЕИК *, представлявано от М.С.М.– Гъркова и П.В.Д.-
изпълнителни директори направените по делото разноски СУМАТА в размер на 479лв.
(четиристотин седемдесет и девет лева и 00ст.) – за държавна такса и 150,00лв.
(сто и петдесет лева) – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: