№ 505
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500302 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 217/11.10.2023 г., постановено по гр. д. № 34/2022 г., по описа на ОС
Монтана, е уважен частично иск с праавно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********, е осъден да заплати на Д. А. Д., А. Р. А. и
И. Р. А., / конституирани в качеството им на законни наследници на починалия на ********
г. А. Д. А., по реда на чл.227 ГПК/, сумата от общо 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществни вреди от смъртта на сина му Р. А. А. в резултат
на ПТП на ******** г., настъпило по вина на Г. И. Г., при управление на л.а.„Фолксваген
Пасат“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400 лева, направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 100 000
лв. до претендираните 200 000 лв. като неоснователен.
Присъдени са разноски, като „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, е осъден да
заплати в полза на адв. К. Л. и адв. Я. С., общо сумата от 6325 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ съобразно уважения
размер на иска на основание чл.38, ал.2ЗА.
По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. А. Д., А. Р. А. и И. Р. А. са осъдени
да заплатят на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, сумата от 175лв., представляваща
1
направени в производството разноски, както и юрисконсулстко възнаграждение в размер на
500 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци Д. А. Д., А. Р. А. и И. Р. А., /в качеството им на законни
наследници на А. Д. А., починал на ******** г. и в чиито права на основание чл.227 ГПК са
конституирани/, оспорват решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 100
000лв. до 200 000лв. Изтъкват факта, че според показанията на св. К. А. се установяват
следните отношения между ищеца и сина му - „Отношенията между него и Р. бяха
изключително силни”, „между тях имаше много любов, разбирателство, обгрижваше го
всеки ден, ходеше по два пъти на ден там, понякога дори и да поговори, оставаше при него”,
„след като Р. почина той буквално рухна, чудеше се, питаше се защо си е отишъл преди
него, загуби желание за живот, държеше си на масата некролог на Р.”, „ Той дори година не
успя да живее, просто си отиде от мъка, предаде се, загуби желание за живот”. Св. А.
съобщава, че ищеца и починалият му син са имали прекрасни отношения, ежедневни
контакти по два пъти на ден, оставал е да споделят спомени. След смъртта на сина си
ищецът се занемарил, не искал да излиза навън, оставал по дълго в леглото без желание за
живот, „загубил се”. Постоянно повтарял, че било негов ред да умре, а не синът му. Твърдят,
че в конкретния случай съдът не е отчел в нужната степен, че баща и син са имали
изключително дълбока и емоционална връзка, която се характеризира с изключителна
интензивност. Видно от показанията на свидетелите е, че синът е бил при баща си поне два
пъти на ден, а понякога е преспивал там. Връзката им е била много хармонична, бащата се е
гордеел със сина си. Повече от логичен е извода, че ищецът е очаквал с радост ежедневните
срещи със сина си. Срещи, които след смъртта на сина му никога повече е нямало как да се
случат. Така ищецът загубил желание за живот, десоциализирал се, като оставал дълго да
лежи в леглото, занемарил се, само гледал некролога на сина си и задавал въпроса защо
детето му си е отишло преди него. Видно е, че ищецът не можа да понесе загубата на сина
си, в резултат на което е починал в хода на делото. Смъртта на сина е причинила на ищеца
страданието да надживее детето си, което житейски се счита за емоционално непреодолимо.
Претендират да бъде уважен иска до предявения размер от 200 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че жалбата е
неоснователна. Не са налице основания за присъждане на по-висок размер на обезщетение
за търпените от А. Д. А. лични болки и страдания, в резултат от загубата на сина му.
Обезщетението е определено правилно, съгласно чл.52 ЗЗД, като същото напълно
кореспондира с критериите за справедлИ.ст. Взети са предвид възрастта на починалия към
датата на катастрофата, вида на причинените травми, социално-икономическата обстановка
в страната към този период, силният стрес и типичните за катастрофа негативни
емоционални преживявания, както и обстоятелството, че по делото на са доказани други
2
негативни последици. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52
ЗЗД, предявен от А. Д. А. ЕГН ********** против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД за
заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина му Р. А. А., настъпила на
******** г. в гр. Монтана, около 10.35 часа, на ул. „Индустриална“ № 46, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2021г. до окончателното й изплащане.
Поради смъртта на първоначалния ищец на ********г., на основание чл.227 ГПК с
определение № 252/23.05.2023 г. като ищци са конституирани наследниците по закон на А.
А., а именно: Д. А. Д., ЕГН ********** - син, А. Р. А., ЕГН ********** - внук и И. Р. А.,
ЕГН ********** - внук./последните двама по заместване на баща си Р. А./.
Ответникът оспорва предявения иск основно досежно механизма на ПТП. В условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който в нарушение на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП, е паркирал неправилно л.а.
„Ситроен Ксара“ с ДК № ******** непосредствено до л.а. „АУДИ АЗ“ с ДК № ********,
който е бил паркиран на тротоара и така е създал опасност за движещия се с л.а.
„Фолксваген Пасат” с рег. № ******** водач Г. И. Г.. Така нарушил на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП,
забраняваща паркирането „до престояващо или паркирано пътно превозно средство от
страната на движението“.
От фактическа страна се установява, че на ********г. около 10.35ч. в гр. Монтана на
улица „Индустриална“ № 46 срещу магазин „Триада инженеринг“ е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от Г. И. Г., л.а.
„Ситроен Ксара“ с рег. № ********, л.а. „Ауди А 3“ с рег. № ******** и пешеходецът Р. А.
А.. Л.а.„Фолксваген Пасат“ е бил в движение по посока от ЖП гара Монтана към фирма
„Монбат“. В дясната пътна лента със същата посока и насоченост бил паркиран л.а
„Ситроен Ксара“, а вдясно от платното за движение (извън платното за движение) с
насоченост, обратна на посоката на движение, бил паркиран л.а.„Ауди А 3“./пред магазина/
От заключението по допуснатата АТЕ, депозирана на л.293, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при
процесното произшествие са настъпили три удара: инициалният удар е настъпил при
блъскане на движещия се л.а. „Фолксваген Пасат“ в паркирания в дясната пътна лента л.а.
„Ситроен Ксара“, вторият удар е настъпил при блъскане на паркирания л.а. „Ситроен
Ксара“, отхвърлен от първия удар, в паркирания л.а. „Ауди 3“, и блъскане на намиращия се
пред л.а. „Ситроен Ксара“ пешеходец, който вследствие на удара е отхвърлен в посока
напред на разстояние 7,30 метра, а по-късно е починал. В условията на произшествието
водачът на л.а. „Фолксваген“ е управлявал със скорост от 42 км/ч, която е в рамките на
допустимата скорост за движение в населено място т.е. скоростта не е в причинна връзка с
3
настъпилото произшествие. В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци,
които допълнително да ограничават скоростта на движение от нормативно предвидената,
която е до 50 км/ч, нито други пътни знаци за въвеждане на други забрани в организацията
на движението. Времето е било ясно и слънчево, а пътната настилка - суха. Според вещото
лице причина за настъпване на ПТП са единствено субективните действия от страна на
водача на л.а. „Фолксваген“, който в условията на произшествието не е упражнявал
непрекъснат и адекватен контрол върху управлението на автомобила си в конкретната пътна
ситуация и при възникналата опасност за движението не е реагирал своевременно.
Установява се още, че паркирания л.а „Ситроен Ксара“ не е създавал опасност за
движението на автомобилите по пътя. Настъпилият страничен удар между л.а „Ситроен
Ксара“ и л.а. „Ауди А3“ не е довел до промяна в траекторията на движение на л.а. „Ситроен
Ксара“, съответно страничния удар между двата автомобила не е в причинно-следствена
връзка с блъскането на пешеходеца. Имало е достатъчно разстояние на пътното платно, за да
продължи движение в права посока в неговата пътна лента, дори при наличните паркирани
л.а.
Поради неупражнен непрекъснат контрол при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“
водачът му не преценил реалната пътна ситуация, в резултат на което се блъснал с предната
си дясна част в задната лява част л.а. „Ситроен Ксара“, който от своя страна блъснал
странично паркирания от дясната му страна л.а. „Ауди АЗ“ и намиращия се пред л.а.
„Ситроен Ксара“ пешеходец - Р. А. А..
С оглед горните изводи напълно неоснователно е възражението за съпричиняване от страна
на пострадалия, доколкото дали е паркирал правилно или не е правно ирелевантно към
предмета на доказване. Ударът е бил предотвратим за водача на л.а.
От заключението по допуснатата СМЕ, депозирано на л.330, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че смъртта е
настъпила в следствие тежка съчетана черепно-мозъчна травма", която е крайно тежка и
несъвместима с човешкия живот. Категорично причината за смъртта на Р. А. е в тясна,
пряка и директна връзка с настъпилия инцидент - ПТП при удар на пешеходец от движещ се
л.а. с последващо падане на пътното платно.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Г.
/деликвент/ и А. и А. /съответно съпруга и майка на починалия/, разпитани в о.с.з. на
08.06.2023г., които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.К. А. се установява, че отношенията между ищеца А. А. и починалия
Р. А. били изключително силни. Между тях имало много любов и разбирателство. Р. живеел
в съседно село близо до с. ***, с идеята да бъде близо до своя баща - А. и да му помага,
особено след смъртта на майка му. Всекидневно ходел по два пъти при него, носел му храна,
обгрижвал го и изпълнявал всичките му желания. Ищецът се гордеел със своя син, тъй като
винаги откликвал на нуждите му и бил до него. След смъртта му рухнал напълно, страдал
изключително много от загубата на сина си. Загубил желанието за живот, отказвал да се
4
храни и да става от леглото.
От показанията на св. Д. А. се установява, че ищецът и починалия Р. имали прекрасни
отношения на уважение и загриженост. През периода 2014-2015г. свидетелката, заедно с Р.
А. се преместили в с.***, за да може мъжа й Р. да помага на родителите си и да ги обгрижва.
През 2016 г. ищецът останал сам и се нуждаел от много повече помощ и грижи. Поради това
се налагало синът му Р. да минава сутрин преди работа и вечер след работа, за да разбере как
е баща му и от какво има нужда. Твърди, че Р. пазарувал, готвел и носел храна на баща си.
Също така му подготвял дърва за отопление и му носел лекарства. Сочи, че ищецът държал
на външния си вид, като след смъртта на Р. загубил самочувствието си и желанието да се
грижи за себе си. Оставал дълго време в леглото и не искал да става и да излиза навън,
изгубил желанието за живот. Посочва, че ищецът не успял да преживее смъртта на сина си
Р..
Видно от удостоверение за наследници /л.27/ на Р. А. е починал на ********г. като е
оставил наследници по закон - преживяла съпруга Д. А. и двете им деца, а първоначалният
ищец А. е негов баща, който от своя страна е починал в хода на производството пред първа
инстанция на 25.06.202г. /л.269-273/ На негово място са конституирани другия му син Д. и
двамата внуци по заместване на баща си Р.. В този смисъл ищецът притежава активна
материално-правна легитимация по иск с правно осонвание чл.432 КЗ.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Непосредствената причина за
настъпване на произшествието е единствено в субективното поведение на водача, който
въпреки движение с разрешена скорост, не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, за да избегне и заобиколи паркирания отдясно л.а., при
положение, че е можел да направи това, в резултат на което е настъпил верижен удар
между две паркирани МПС и краен удар в намиращия се прав на тротоара пешеходец.
На второ място, това протИ.правно и виновно поведение се намира в пряка причинна връзка
с претърпяните травми.
Недоказано пълно и главно остава възражението за съпричиняване, релевирано от
застрахователя. Липсва пряка причинно следствена връзка между удара в паркирания л.а. и
намиращия се прав до него пешеходец. Изрично в т.1.5 от заключението на вещото е
5
записано, че ул. „Индустриална“ е с достатъчна ширина, която позволява безопасно
заобикаляне на паркирания л.а., както и безопасно разминаване с насрещно движещите се
автомобили. Установи се, че страничния удар между л.а. „Ситроен Ксара“ и л.а. „Ауди А 3“
не е довел до промяна в траекторията на движение на първия, респ. страничния удар между
двата автомобила не е в причинно-следствена връзка с блъскането на пешеходеца.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
протИ.правно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има право да получи обезщетение
за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Бащата попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да получат
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно Постановление №2 от
30.11.1984г. по гр.д.№2/84г. на Пленума на ВС при смърт на пострадалия, поради
непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица,
извън кръга на тези, посочени в Постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС.
Съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС „Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедлИ.ст и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай първоначалният ищец претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на загуба на първородния си син, на когото е
разчитал за подкрепа в морален и материален план, предвид факта, че съпругата му вече
била починала. Двамата били в много близки отношения помежду си, особено след като Р.
се преместил със своето семейство да живее в същото село, за да е близо до баща си.
Починалият син на ищеца е бил на 61 години, а баща му на 89г. За съществуващите приживе
отношения между ищеца и синът му свидетелстват разпитаните в хода на делото свидетели
К. А. и Д. А., от които се установява, че отношенията им се градели на любов,
разбирателство и уважение. Видно от свидетелските показания ищецът разчитал на помощта
на своя син, тъй като последният му пазарувал, готвел и носел храна. Посещавал баща си
всеки ден по два пъти - преди работа и след работа и се интересувал от него. Обгрижвал го и
откликвал на нуждите му. Съдът правилно е кредитирал свидетелските показания, тъй като
същите са преки, последователни и допълващи се. Несъмнено между ищеца и починалия Р.
приживе е била налице връзка между баща и син, изградена на базата на любов, уважение и
взаимопомощ. Вследствие смъртта на Р., ищецът се сринал психически и изгубил желанието
за живот. Страдал много от загубата, отказвал да се храни и да излиза навън, като до
последния ден от своя живот не успял да преживее смъртта на сина си. В рамките на една
година след процесното ПТП бащата е починал. В тази връзка следва да се има предвид
напредналата възраст на ищеца, която предопределя по-големия интензитет на негативните
преживявания в резултат от смъртта на първородния син. Както се посочи, това е довело до
6
значителни и по-големи от обичайните в подобна ситуация, психически страдания, които от
своя страна са довели и до пълен психически срив и загуба на желание за живот.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил на 61 години към датата
на ПТП през 2021г., че е бил вече еманципиран - имал свое собствено семейство и живеел
отделно от баща си, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер от 100 000 лв. е занижено по размер. С оглед определяне справедливия размер на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, САС намира, че
обезщетението следва да бъде увеличено до 120 000 лв., тъй като следва да се съобрази
кръгът от правоимащи - преживяла съпруга и две деца, които също претендират
обезщетение и факта, че вредите са търпени в рамките на една година - до смъртта на
първоначалния ищец.
Поканата до застрахователя е връчена на 21.10.2021г., поради което законната лихва, следва
да се присъди именно от този момент.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над
100 000 лв. до 120 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 100 000 лв., като жалбата е частично основателна до 20 000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на жалбоподателите се дължат разноски, съобразно
уважената част от жалбата, кат оса направени само 50 лв. д.т., тъй кат оса освободени за
останалата част. От тях дължими са само 10 лв. Предвид изхода на спора и съобразно чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че въззиваемата
страна следва да плати на адв. К. Л. и адв. Я. С. общо сумата от 2200 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за въззивна инстанция върху
уважената част от жалбата.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите-ищци дължат в полза на въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма. На осн.чл.78 ал.3 вр.ал.8
ГПК е дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Разноските, направени пред първа инстанция следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска, от които 100 лв. платена д.т., 300 лв. за АТЕ и
400 лв. за СМЕ или общо 800 лв. От тях дължими са само 480 лв.
Предвид изхода на спора и съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.7, ал.
2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът намира, че ответникът следва да плати на адв. К. Л. и адв. Я. С. общо
сумата от 9050 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
7
помощ за първа инстанция, без ДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника по компенсация сумата от
350 лв., от които дължими с оглед отхвърлената част от иска /80 000 лв./ са само 140 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ищците са освободени от д.т., поради което на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът дължи сумата
от 4800 лв. дължима д.т. в полза на съда, от които следва да се приспаднат внесените от
ищеца 100 лв. Така остават дължими 4700 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 217/11.10.2023 г., постановено по гр. д. № 34/2022 г., по описа на ОС
Монтана в обжалваната отхвърлителна част, за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., д.т.
и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Витоша” № 89 Б, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д. А. Д., ЕГН
**********, А. Р. А. ЕГН ********** и И. Р. А., ЕГН **********, чрез адв. Я. С. и адв. К.
Л., САК, съдебен адрес: гр. София, жк „Манастирски ливади-Б”, бл. 64, вх. Б, партер, офис
№ Б-12, разликата над 100 000 лв./сто хиляди лева/ до 120 000 лв./сто и двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди от смъртта на сина
му Р. А. А. /61г./ в резултат на ПТП на ********г., настъпило по вина на Г. И. Г., при
управление на л.а.„Фолксваген Пасат“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10
лв./десет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 480
лв./четиристотин и осемдесет лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
адв. К. Л. и адв. Я. С., и двамата от САК, със съдебен адрес: гр. София, жк. „Манастирски
ливади-Б“, бл. 64, вх. „Б“, партер, офис № Б-12, общо сумата от 2200 лв./две хиляди и двеста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
съобразно уважения размер на жалбата без ДДС, както и сумата 9050 лв. (девет хиляди и
петдесет лева) - адвокатско възнаграждение за първа инстанция, без ДДС на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Д. А. Д. ЕГН **********, А. Р. А. ЕГН ********** и И. Р. А. ЕГН **********, /в
качеството им на законни наследници на А. Д. А. ЕГН **********, починал на ********г. и
в чиито права на основание чл.227 ГПК са конституирани/, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА
8
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 140 /сто и
четиридесет лева/, представляваща направени разноски пред първа инстанция, както и
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 500 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска на основание чл.78, ал.3 ГПК и 200 лв./двеста лева/ юрисконсулстко възнаграждение за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
бюджета на съда сумата от 4700 лв./четири хиляди и седемстотин лева/ дължима д.т. върху
уважената част от иска на основание чл.78 ал.6 ГПК.
В необжалваната осъдителна част до 100 000 лв., решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9