О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № /…………………..2016г. , гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, XXXIV състав в закрито съдебно заседание на двадесет и седми
юли,през две хиляди и шестнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Елена
Янакиева
като разгледа докладваното адм. дело №3348/2012г. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК. Съобразно Решение №8046/30.06.2016г. на ВАС
на РБ,постановено по адм.д.№9697/2015г., делото е върнато на същия състав за
произнасяне по направеното с молба от 15.07.2015г. искане за изменение на
решение №1550 от 08.07.2015г., постановено по адм.д.№3348/2012г.в частта за
разноските. В молбата са изложени
доводи,че с решението си, съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски в пълния им размер. Следвало да бъдат присъдени и разноските, сторени
пред ВРС и ВОС,по образуваните преди произнасянето с акт за подсъдността на
производството от смесен състав на ВАС/ВКС производства по гр.д.№ 13734/2012г.
на ВРС и гр.д.№ 447/2014г. на ВОС. Отделно в молбата е отправено и искане,
настоящият състав сам да си отмени Решението, в частта, в която е отхвърлил
искането за присъждане на разноски в пълния им размер, съобразно приложеният
списък по чл.80 от ГПК.
Молбата е предоставена на ответника в
производството, който в указания седемдневен срок не е изразил становище. С
Решение № 1550/08.07.2015г., постановено по адм.д. № 3348/2012г., настоящия състав е обсъдил доказателствата
приложени по делото, сочещи на сторени разноски, и е постановил осъдителен
диспозитив в частта, в която е намерил искането за основателно, респективно
искането е отхвърлено като неоснователно в останалата част. Недоволен от възприетите изводи,
жалбоподателят е депозирал молба вх.№ 12014/15.07.2015г.,за допълване и
изменение на решението в частта на
разноските. Съобразно указанията, внесени в Решение
№8046/30.06.2016г. на ВАС на РБ,постановено по адм.д.№9697/2015г., молбата
следва да бъде разгледана по същество, в частта на искането за изменение на
решението,постановено в първостепенното производство. По основателността на искането за изменение на Решение №
1550/08.07.2015г., постановено по адм.д. № 3348/2012г., съдът приема следното: С Решение № 1550/08.07.2015г. по
адм.д. № 3348/2012г., е обявена за нищожна наложената на 24.08.2012г. от А.С.Й.-служител
при „ТЕТ-61”ЕООД,без писмен акт принудителна административна мярка „преместване
на ППС“, на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по
отношение на предоставения на жалбоподателя К.Д.Г. л.а. Фиат Браво с рег.№ РВ
56-77 ВХ. Със същото решение, ответникът А.С.Й. е осъден, да заплати на К.Д.Г. , сторените по делото разноски в
размер от 660.00 / шестотин и шейсет/ лева,съответно е оставено без уважение
искането на К.Д.Г., да бъдат заплатени разноски в размер от 262.60лв.,
представляващи извършени пътни разходи. По
делото са представени два списъка за разноски /л.51 и л.80/. В тях жалбоподателят не е посочил и
претендирал заплащането на разноски, сторени в производствата по гр.д.№
13734/2012г. на ВРС и гр.д.№ 447/2014г. на ВОС. Съобразно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
То следва да бъде конкретизирано в списък за разноски, предположен в разп.на
чл.80 от ГПК. Тоест, законодателят изрично е регламентирал, първо да бъде
отправено искане в съответното производство за присъждане на разноски и второ,
то да бъде обусловено от списък, в който същите са точно конкретизирани.
Представянето на други списъци, с различни разноски в други производства, било
и такива, преди произнасянето по подсъдността от ВАС/ВКС, не обвързват съда да
се произнесе и по тях, щом размерът и вида на разноските там, не са изрично
посочени и в списъка, представен в това производство. При това положение, в Определение № 2740/10.08.2015г., съдът
съобрази Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, в частта на т.8 , според която: „При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е
определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени
в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена
с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в
частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Както
и в частта на т. 9, според която: “ Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала
присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80,
изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до
ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради
което това искане е недопустимо.“ Предвид
задължителния характер на актовете на касационната инстанция, настоящия състав
следва да се произнесе по основателността на искането. С оглед тази
задължителна обвързаност от указанията на ВАС на РБ, съдът приема, че исканията за присъждане на разноски, сторени
по други съдебни производства, не са своевременно направени в настоящото
производство, не са упоменати и в
представените списъци по чл.80 от ГПК. Като несвоевременно предявени в производството по адм.д.№
3348/2012г. / до приключване на устните прения/, разноските, сторени по гр.д.№
13734/2012г. на ВРС и гр.д.№ 447/2014г. на ВОС,не подлежат на репарация. Определение № 2740/10.08.2015г., е отменено
от ВАС на РБ изцяло, а делото е върнато за произнасяне на настоящия състав по
молба вх.№ 12014/15.07.2015г., подадена от К. Д.Г.-жалбоподател, тоест
и в частта, в която се иска отмяна на решението от същия състав, в
частта, в която искането за присъждане на разноски в размер от 262.60лв./ пътни
разходи/, е отхвърлено, като същото следва да се квалифицира като такова по
изменение на решението в частта на разноските. Искането и в тази част е неоснователно. Представени са доказателства- фискални
бонове,съответно от 07.05.2015г. за сумата от 49.99лв., от 08.05.2015г. за
сумата от 76.62лв., като доказателство за сторени пътни разходи за
заседанието,проведено на 08.05.2015г., както и фискални бонове от 18.06.2015г.
за сумата от 49.99лв. и от 19.06.2015г. за сумата от 86.00лв., като
доказателство за сторени разходи за заседанието, проведено на 19.06.2015г.
Съдът не констатира основание, за
изменение на постановеното от него решение и в тази част. На репарация подлежат
разходите, за които е безспорно установено, че са сторени за целите на
настоящото производство, които в конкретния случай са в общ размер от
660.00лв., от които 10.00лв. – заплатена държавна такса и 650.00лв.-заплатено възнаграждение за
представител по пълномощие, именно и
което искане на жалбоподателя е уважено.
Разноски,представляващи пътни разходи не следва да се присъждат предвид
разпоредбата на чл.
143 АПК и чл.
78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК. Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски
хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички
суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия
в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните
по събиране на доказателствата, които да представят по делото, пътни разноски и
пр., както и всички последващи приключилото производство плащания, не
представляват такива разноски. / Така Опр. № 4887/13.04.09. на ВАС по
а.д.№7909/ 2008г. VІ о.; Реш.№8964/19.06.2013г. по а.д.№988/2013г. VІо.;
Реш.№4181/ 26.03.2013г. по а.д.№1304/2013г. VІІо./. Извън това, следва да бъде
отбелязано, че представените фискални бонове, доказват извършени разходи, но
като ненаименовани, не кореспондират с личността на жалбоподателя, оттам не
сочат,че именно той е сторил разходи, във връзка с настоящото производство. В
този смисъл, дори и регламентацията да предполагаше присъждане на пътни
разходи, следва те да бъдат доказани, чрез представяне напр. на фактура,
каквато няма пречка да бъде издадена от доставчика на услугата / в конкретния
случай съответната бензиностанция/, на потребителя на услугата и претендиращ
разходите-жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното,съдът О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Д.Г. , ЕГН **********, за изменение на Решение
№1550 от 08.07.2015г., постановено по адм.д.№3348/2012г. от Административен съд
Варна, в частта за разноските. Определението, подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: