Решение по дело №17650/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/26.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17650 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от И.Г.Ж., *****, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ч. от ВАК, съдебен адрес: *** срещу В.Ц.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл.240 и сл. ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът обосновава предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения: на 19.03.2019г. между страните бил сключен устен договор за заем. По силата на сключения договор, ответникът поел задължение да върне заетата сума в размер на 1200 лева в срок до един месец. Към настоящия момент заетата сума не е върната. Невръщането в срок на заетата сума, представлява неизпълнение на задължението на заемателя по договора. Поради забавата на ответника, последният дължи и законна лихва от датата на заявлението. Моли, предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по спора в негова полза.

В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявения иск. Оспорва по основание и размер иска. Оспорва наличието на сключен между страните договор за заем. Твърди, че претендираната сума представлявала цената на закупените от ищеца мебели /2 бр. тройни разтегателни дивани, 1 бр. двоен разтегателен диван, 2 бр. големи фотьойли - всички с тютютнево - кавяф цвят, 2 бр. единични ъглови легла с ракла, 1 бр. двукрилен гардероб с надстройка и секция към него, 2 бр. еднокрилни гардероба със секция към тях, 2 бр. холни масички, 1 бр. кухненска маса, 1 бр. портманто с огледало, 1 бр. стояща закачалка, 1 бр. маслен радиатор/, собственост на ответника. Сумата за закупуване на мебелите била предоставена на ищеца от работодателя му, като служебен аванс. Мебелите били доставени в село К.. Ищецът приел доставката. Моли за отхвърляне на иска.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуални представители поддържат изразените позиции по спора.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№14668/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от И.Г.Ж., ЕГН ********** заявление от 13.09.2019г. срещу В.Ц.Т., ЕГН **********, по което е издадена Заповед № 7142/17.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната в настоящото производство сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 475 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от В.Ц.Т. срещу издадената заповед за изпълнение.

От Извлечение по сметка от 25.03.2019г./л.20/ с титуляр В.Ц.Т. се установява, че на 19.03.2019г. е постъпила сумата 1200 лева внесена на каса от Г. с посочено основание - сл. аванс И.Ж..

От Справка по лице за периода от 01.01.1992г. до 06.01.2020г., се установява, че ищецът притежава поземлени имоти и жилищна сграда в с. К..

По искане на ищцовата страна в хода на производството са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. М.Ж./бивша съпруга на ищеца/ досежно обстоятелствата по предаване на сумата.

В показанията си Ж.установява, че не познава ответницата. От И.Ж. знае, че му е бивша колежка. Тъй като бил извън България, в телефонен разговор през месец март 2019г. й споделил, че го е помолила за заем. След като се върнал, свидетелката ходила в с. К. и видяла мебелите, една купчина от плоскости, вратички, части от диван, мека мебел, доста изхабена, надраскана. Мебелите били скупчени на една циментова площадка под асмите. Това били мебели за изхвърляне. Къщата, в която живее И. била обзаведена с всичко необходимо. Тези мебели били за изгаряне. Тъй като ответницата трябвало да плати около 600 лева за извозването им, И. се съгласил да ги приеме.  И. бил три месеца на път и не е оглеждал мебелите. Изброените мебели от ответната страна, ако се сглобят, не могат да се поберат в жилището на И..

В полза на ответника е разпитан св. Н.П./без дела и родство със страните/, с показанията на който да установи обстоятелствата около доставката на мебелите. В показанията си св. установява, че е съсед на И. в с. К.. И. живеел под наем. Пътувал с международен транспорт и го виждал много рядко, в годината идвал по няколко пъти. Къщата, в която живеел била в перфектно състояние, обзаведена с всичко необходимо. Имал ключ за къщата на И.. В края на м. март 2019 г. дошла жена с още двама души да разтоварват мебели. Свързал се с И. и той му казал да ги разтоварят, тъй като били за горене, понеже ответницата нямало къде да ги превози. Мебелите не ставали за обзавеждане. Според обема на къщата не можели да се съберат в нея.

В полза на ответника е разпитан и  св. С.Т.. Св. не е виждал ищеца. С ответницата се е виждал само веднъж. Св. се занимава с транспортни услуги. Получил обаждане, уговорили си ден и час да извършат превоз на мебели. С лекотоварен автомобил Форд Транзит превозили мебелите от гр. Варна до с. К.. Превозили дивани, мека мебел, гардероби. Мебелите били в здраво състояние. Синът на ответницата ги разглобявал. Уговорката била да ги преместят, не да ги хвърлят. Тримата били на товаренето и на разтоварването. Когато спрели пред имота, след няколко минути дошъл човек /св. Н.П./, за да отключи имота, след което започнали да разтоварват. Някой от нещата останали отвън под козирка, някой внесли вътре в стаята. От разговор между страните, проведен по тел., св. дочул, че ставало въпрос за покупко-продажба. Каросерията на буса била 1.60 на широчина, 3.60 на дължина и 2.10 на височина. Възможно било да се събере всичко изброено. Вътре в къщата имало една стая, която била полупразна.

Разпитан е и С.Т./син на ответницата/. Знае, че майка му познава И.Г.Ж., бивши колеги са. Дочул, че се уговарят за мебели, тъй като правили основен ремонт и се чудили какво да ги правят. Ремонта правили миналата година лятото. Мебелите са холна гарнитура със секция, дивани, спалня, кухненска маса. Уговаряли се да закупи мебелите за 1000 лева. Трябвало да ги закарат в едно село, за да си обзаведе къщата, като транспортните разходи били 200 лв.. Пет дни разглобявал всичко внимателно. Дошло момче от транспортна фирма и му помогнало да ги натовари. Пренесли мебелите с бус в с. К.. Дошъл негов комшия, които живеел отсреща срещу къщата, за да отключи.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между страните, годен да породи облигационноправна връзка, а в тежест на ответника да докаже извършено плащане или наведените в отговора правоизключващи основания.

Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. /Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК/ В настоящия случай се твърди, че е сключен договор за заем в устна форма, което не съставлява пречка за установяване на неговото наличие предвид на липсата на законово изискване за форма. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на предаването на заемната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. /Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК/.

От представеното извлечение от сметка и показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел не се установява факта на предаване на парична сума от ищеца на ответницата. Впечатленията на свидетеля по отношение на съглашението между страните, размера на сумата и точната дата, на която е предадена не са преки и непосредствени – свидетелят е придобил информацията единствено от думите на ищеца. Посочените неясноти в показанията на ищцовия свидетел, свързани с размера на заетата сума и датата на предаването й, преценени също така при отчитане на неговата заинтересованост от изхода на процеса, предвид на близките отношения с ищеца, водят до извод, че показанията не следва да бъдат кредитирани от съда като безспорно доказателство за наличие на елементите от фактическия състав на чл.240 ЗЗД. Въз основа на горното, като се има предвид, че именно тези свидетелски показания са единственото ангажирано от ищцовата страна доказателство за съществуване на твърдяната облигационна връзка между страните, съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване по основание и размер предявения иск.

От представеното извлечение от сметка, не може да се направи извод, че е доказано постигането на съгласие относно съществените елементи на договора за заем и съгласие от страна на ответника за връщане на получената парична сума. От приложения платежен документ не може да се извлече, че постъпилата по сметка на ответника сума му е предоставена в заем от ищеца. Сумата е внесена от трето за спора лице с посочено основание служебен аванс на И.Ж.. По делото липсват доказателства относно съгласието на ответника да върне сумата, поради което и не се установява наличието на заемно правоотношение.

Само на тези основания, искът е неоснователен, поради което не е необходимо да се изследва наведеното от ответника възражение за наличие на договор за покупко-продажба на мебели, като основание за предаване на сумата.

Предвид на акцесорния й характер, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното му изплащане.

Предвид изхода от спора и направеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 640 лева /300 лева по ч.гр.д.№14668/2019г. на ВРС + 340 лева по настоящото производство/ адвокатско възнаграждение, съобразно представените по делото писмени доказателства. По отношение на сумата от 340 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от ищцовата страна, което съдът счете за неоснователно при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и цената на иска.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.Ж., *****, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ч. от ВАК, съдебен адрес: *** срещу В.Ц.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл.240 и сл. ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 7142/17.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14668/2019г. ВРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Г.Ж., *****, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Ц.Т., ЕГН: **********, адрес: *** сумата в размер на 640 /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство и производството по ч.гр.д.№14668/2019г. ВРС , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: