Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на А. К. Ч. от [населено място], [улица], чрез адв. Р. П. П. – САК, сл. адрес [населено място], [улица], партер, против Решение № 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващия срещу Разпореждане № РВ-3-11-01547930/28.02.2024 г. на Ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна.

В жалбата се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводственитe правила. Твърди се, че липсват мотиви и същият е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Оспорващият сочи, че неправилно е изчислен и размерът на претендираното от страна на административния орган възстановяване на парично обезщетение. Излага се твърдение, че в хода на административното производство административният орган не е доказал, че оспорващият е осъществявал трудова дейност през периода, за който са издадени актове от здравните органи за отпуск за временна неработоспособност, като се сочи, че тази дейност в търговския обект е осъществявана от друго лице, както и, че не се доказва, че жалбоподателят е имал съзнанието и субективното убеждение, че не му се дължи обезщетение за временна неработоспособност, поради което липсва недобросъвестност от негова страна. Иска се отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана, ведно с потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-11-01547930 от 28.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Монтана. Претендират се съдебни разноски. В съдебно заседание, оспорващият не се явява и представлява, като чрез процесуален представител адвокат П. поддържа жалбата в постъпила по делото молба и моли да бъде уважена по доводи изложени в нея претендирайки за присъждане на разноски подеото.

От ответника по оспорването Директорът на ТП на НОИ – Монтана, чрез процесуален представител юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като развива доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. В писмена защита излага обстойни доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:

Подадената жалба е допустима, той като видно приложена по делото на л. 124 разпечатка от деловодната система на административния орган, решението е изпратено на имейла на оспорващя на 14.05.2024 г. Извършвайки служебна проверка на товарителница №5300579250000 (л.8 по делото), настоящият съдебен състав установява, че жалбата е подадена чрез куриер на 28.05.2024г., тоест е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на спора е законосъобразността на Решение № 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващият срещу Разпореждане № РВ-3-11-01547930 от 28.02.2024 г., с което е постановено лицето да възстанови изплатеното му по два броя болнични листове парично обезщетение за временна неработоспособност за определени дни през месеците януари - февруари 2023 г., е приета за неоснователна. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващия е издадено обжалваното разпореждане, тъй като при извършена проверка са установени 2 бр. приложения № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), представени чрез осигурителя „БУЛИТРЕЙД“ ООД – [населено място] с ЕИК ********* във връзка с издадени болнични листове на А. К. Ч., като осигурено лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 4 от КСО, а именно като съдружник в търговското дружество е установена временна неработоспособност, както следва: по б.л. Е20223710168, за периода 10.01.2023 г. до 09.02.2023 г. вкл. и по б.л. Е20230551566, за периода 10.02.2023 г. до 11.03.2023 г. вкл. По така представените документи от ТП на НОИ – Монтана са изплатени полагащите се парични обезщетения за временна неработоспособност. С оглед контрол по спазване на осигурителното законодателство от ТП на НОИ – Монтана е изискана информация от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана за регистрирани и отчетени от търговеца „БУЛИТРЕИД“ ООД продажби през периодите на установената временна неработоспособност на самоосигуряващото се лице. С писмо вх. № 1043-11-333#2 от 28.12.2023 г. е получена исканата информация, съгласно която в информационната система на ТД на НАП са регистрирани и отчетени от търговското дружество продажби за периода януари - февруари 2023 г„ както следва: 2023 г. - през месец януари за работните дни 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12, 13,16, 17, 18, 19, 20, 23, 24, 25, 26, 27, 30 и 31, и през месец февруари за работните дни 01, 02, 03, 06, 07, 08, 09, 10, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 23, 24, 27 и 28. С така установените данни и поради факта, че съгласно информационната система на НОИ, при осигурителя няма други наети лица упражняващи трудова дейност (работници, служители, съдружник) през посочените периоди, от АО е изведено заключение, че самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност, за която е задължително осигурено по реда на чл. 4, ал. 4 от КСО (осигуряване за общо заболяване и майчинство), като съдружник в „БУЛИТРЕЙД“ ООД. АО е приел като нормативно основание, затова че не се следва изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Прието е, че съгласно декларирани обстоятелства от самоосигуряващото се лице А. К. Ч., същият упражнява трудова дейност като съдружник в търговското дружество и подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 4 от КСО, а именно и за общо заболяване и майчинство. Въз основа установеното на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО, на лицето е съставено оспорваното разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение в размер на 4359,58 лв. (главница) за периодите на временната неработоспособност, през които е упражнявана трудова дейност.

Въз основа на изложеното, настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи по същество на спора:

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Видно от Заповед №65/06.02.2024г. на Управителя на НОИ (л.77 по делото) на И. М. са възложени праомощия считано от 07.02.2024г. да изпълнява задълженията на Директор на ТП на НОИ Монтана, тоест в случая оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган.

Административния акт е издаден с предвидената писмена форма и садържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.

Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващият.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Според чл. 54к КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Последната разпоредба предвижда начисляване на лихва върху недобросъвестно получените суми от датата на плащането им на лицето, в размер на законната лихва.

В случая материалната законосъобразност на акта е обусловена от установяването по делото на наличието на правоизключващия юридически факт, визиран в нормата на чл. 46, ал. 3 КСО, а именно – упражняването на трудова дейност през процесния период от страна на самоосигуряващото се лице А. К. Ч., която дейност е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.

Спорен по делото е въпросът дали жалбоподателят е упражнявал трудова дейност в периода от 10.01.2023 г. до 11.03.2023 г., през който е получил парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. Оспорва се и размерът на изчисленото от страна на АО получено обезщетения в този период, от общо 4359,58 лева (главница).

С оглед представените с административната преписка доказателства се налага безпротиворечив извод, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като управител на „БУЛИТРЕЙД“ ЕООД, чието наименование е променено на „БУЛИТРЕЙД“ ООД, считано от 19.01.2023 г., когато е вписан и съдружник Е. К. И.. При проверките, извършени от ТП на НОИ - Монтана и от ТД на НАП, е установено, че през проверявания период, през който г-н Ч. е бил във временна неработоспособност поради общо заболяване, при осигурителя няма други наети лица упражняващи трудова дейност – работници, служители. Същото не се оспорва и от лицето. В административното и в съдебното производство не се доказа, че управлението на дружеството е било възложено на друго лице за процесния период. Неоснователно от страна на жалбоподателя се твърди, че за спорния период трудова дейност в „БУЛИТРЕИД“ ООД е извършвал другият съдружник Е. К. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. От представена на л. 52 по делото разпечатка от справка № 22А – „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лице“ И. е заявил дата на започване на трудова дейност и начало на осигуряването като съдружник в „БУЛИТРЕЙД“ ООД, ЕИК ********* на 01.12.2023 г. – след периода на временната неработоспособност на А. К. Ч. 10.01.2023 г. – 11.03.2023 г. От този факт безспорно се установява, че за спорния период Е. К. И. не е имал качества на самоосигуряващо се лице в дружеството, тъй като все още не е бил подал сочената декларация за започване упражняване на трудова дейност и осигуряване в него. Относно представената пред АО и на л. 34 по делото декларация от Е. И. К., че за периода 10.01.2023 г. – 08.09.2023 г. и 08.09.2023 г. – 10.12.2023 г., периодите в които А. Ч. е бил във временна неработоспособност, той е полагал личен труд в търговски обект – магазин „Мезетата“ – [населено място], съдебният състав намира, че същата се опровергава от Констативен протокол № КП-5-11-01517778/15.01.2024 г. от извършена проверка от контролен орган в ТП на НОИ – Монтана /л.40/, и предоставена информация за „БУЛИТРЕЙД“ ООД с писмо от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана изх. № 33-00-145#1/28.12.2023 г. /л.99-122/, които като официални свидетелстващи документи, които не са оспорени от жалбоподателя, се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Установените в тях факти кореспондират със събраните писмени доказателства, като безспорно се установява, че за сочения период дружеството е реализирало търговска дейност, съответно единственото лице, което е имало възможност на полага труд, основание за осигуряване е А. К. Ч.. С оглед изложеното съдебният състав намира за правилен, обоснован и законосъобразен извода на контролните органи, съответно и на АО, че Ч. е полагал труд, основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през период на временна неработоспособност поради общо заболява, в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО, поради което следва да възстанови неоснователно полученото обезщетение за временна неработоспособност за сочения период.

Относно изложеното възражение за липсва на съзнание за недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, следва да се има предвид, че законодателят изрично с разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО е изброил случаите, в които следва изплатените недължими обезщетения да се квалифицират като добросъвестно получени, като в случая не е налице нито едно от тях. Следователно правилно от контролния орган е съставено разпореждане по реда на чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО.

За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Факт е, че през периодите на временна неработоспособност жалбоподателя не се е възползвала от нормативната възможност да предостави на друго лице (прокурист или търговски пълномощник) управлението на дружеството. От съвкупния анализ на всички събрани доказателства е безспорно установено, че дружеството е осъществявало стопанска дейност през релевантните периоди. Издадените болнични листове от органите на медицинската експертиза на временната работоспособност не опровергават установените факти във връзка с извършваната от управителя трудова дейност през периодите на временна неработоспособност. Данните сочат, че търговската дейност на дружеството е била извършвана лично от управителя.

Предназначението на паричните обезщетения от фондовете на ДОО е да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие те не са в състояние да упражняват трудова дейност. На основание чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Недобросъвестно получените плащания от фондовете на ДОО подлежат на възстановяване от осигуреното лице по реда на чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО.

Възражението в жалбата, че неправилно е определен размерът на подлежащото на възстановяване парично обезщетение за временна неработоспособност, съдебният състав намира за неоснователно. Данните от приложената към процесното разпореждане таблица, съдържаща информация за № на БЛ, период, дата на изплащане на съответното обезщетение, главница и лихва /л. 13/ напълно съответстват на тези от представената разпечатка от информационната система на НОИ за изплатени обезщетения за периода 01.2023 г. – 12.2023 г. на А. К. Ч. /л.42/, поради което съдът приема, че правилно контролният орган е определил размера на подлежащото на възстановяване, недобросъвестно получено парично обезщетение.

При проверка законосъобразността на оспореният административен акт, на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Монтана, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат определени в размер на 100 (сто) лева.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното против Решение № 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващият срещу Разпореждане № РВ-3-11-01547930/28.02.2024 г. на ръководителя контрола по разходите при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна е, законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК от АПК, настоящият състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. Ч. от [населено място], [улица]против Решение № 2153-11-14/19.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана.

ОСЪЖДА А. К. Ч. от [населено място], [улица]да заплати на ТП на НОИ – Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните