Определение по дело №289/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 185
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Събина Ненкова Христова Диамандиева
Дело: 20212000500289
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500289 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на М. П. АНТ.,
против определение №260716/08.04.2021г. по гр.дело №310/2021г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата и с
правно основание чл.420, ал.5 ГПК за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 2521/2020г. по описа на ЧСИ Т. М..
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена. За да я остави без
уважение, предходната инстанция е констатирала, че не са изпълнени
предпоставките на чл.180 и чл.181 ЗЗД. Според жалбоподателката, този извод
е неправилен, тъй като разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК e приложима в
началната фаза на изпълнението на издадена заповед за изпълнение, докато в
случая е образувано изпълнително производство по което са наложени
възбрани и са насрочени описи.
Съдът не е съобразил наличието на неравноправна клауза в процесния
договор за банков кредит, предвид обстоятелството, че наказателната лихва за
две години е в размер, почти равен на главницата.
Не е съобразено и обстоятелството, че стойността само на единия от
възбранените по изпълнителното дело имоти е почти равна на цената на
предявения иск. Освен реалните обезпечения по делото са налице и други
обезпечения и активи за удовлетворяване на вземането на кредитора.
1
Съдът не е отчел и нуждата от спиране на изпълнителното производство за
защита интересите на длъжника, тъй като при евентуално отхвърляне на иска,
продадените в изпълнителното производство имоти няма да се върнат в
патримониума на длъжника. Спирането по чл.420 ГПК има защитно-
обезпечителна функция, то не застрашава интересите на кредитора, тъй като
не отменя наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки и при
уважаване на предявения по чл.422 ГПК иск кредиторът може успешно да
продължи изпълнението.
В допълнителна молба по делото се сочи, че по изпълнителното дело е
насрочена публична продан върху имот, собственост на ответницата, на
стойност 265 000 лв, която значително надвишава цената на иска.
В отговор на частната жалба, подаден от „ПРОКРЕДИТ БАНК
България“ЕАД, чрез пълномощника адв.Бечева, се иска оставянето и без
уважение като неоснователна. Счита определението за правилно,
законосъобразно и правилно отразяващо фактическата и правна обстановка
по делото. Сочи, че съгласно практиката, спиране по реда на чл.420 ГПК бива
постановено при учредяване на залог на парична сума по реда на ЗЗД или
чрез внасянето и по сметка на съда като гаранция за удовлетворяване на
кредитора. Обезпечението следва да е различно от обезпечението, наложено
от съдебния изпълнител.
Твърди се, че стойността на обезпеченото имущество е ирелевантна, тъй
като цената му при проданта не съответства на първоначално определената.
Съдебната практика цели обезпечаване на прякото плащане на процесното
вземане, тъй като в противен случай е възможна колизия с чужди привилегии,
допълнително предявени вземания и нови кредитори, което поставя в
опасност реализирането на правата на кредитора .
Наличието на неравноправна клауза счита за бланкетно и необосновано.
Счита, че съобразно вида на ищеца-банкова институция, интересите на
длъжника не са поставени в опасност.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището
на ответната страна и делото, за да се произнесе, приема за установено
следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и
допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на ПРОКРЕДИТ
БАНК България“ЕАД, чрез пълномощника адв. Б. против настоящата частна
жалбоподателка по иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане за
установено, че ответницата дължи на банката сумата от общо 70 418,58 евро
по договор за жилищен кредит, от които главница в размер на 40 539,69 евро,
2
договорна лихва от 797,14 евро, наказателна лихва в размер на 26 832,48 евро
и други такси и разноски по кредита на стойност 2 249,27 евро, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
№260831/17.11.2020 г. по ч.гр.дело №7214/2020г. по описа на БРС.
Изпълнителните действия по цитираното изпълнително дело се извършват
поради допуснатото незабавно изпълнение.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е оставил без
уважение молбата на М. П. АНТ. за спиране по реда на чл.420, ал.5 ГПК на
образуваното въз основа на Заповедта за незабавно изпълнение изпълнително
дело №2521/2020 г. по описа на ЧСИ Т. М.. За да достигне до този извод,
съдът е констатирал, че за уважаване на искането, молителка е следвало да
представи обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД, съгласно разпоредбата на
чл.420, ал.1 ГПК. В случая такова не е представено и искането е отхвърлено.
Въззивната инстанция намира горното определение за неправилно.
Съгласно нормата на чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по алинея 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено
с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител. В производството по искане за спиране на
незабавното изпълнение съгласно нормата на чл. 420, ал. 5 във вр. с чл. 420,
ал. 2, т. 2 от ГПК окръжният съд, разглеждащ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
следва да прецени, дали искането е заявено от потребител, дали то се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с него като потребител, дали то е
подкрепено с писмени доказателства. Този вид производство има
обезпечителен характер съгласно решение № 118/18.07.2019г. на ВКС по гр.
д. № 706/2019г. по описа на Трето гражданско отделение. Необходимо е да се
посочи, че търсената от молителката защита е от насочени срещу цялото й
имущество (л.88) изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело
в резултат на допуснатото незабавно изпълнение.
Договорът, сключен между страните, предмет на производството безспорно
е потребителски по характер, а в отговора на исковата молба ответницата е
навела защитни възражения относно наличие на неравноправни клаузи в
него, които се поддържат и в частната жалба пред настоящата инстанция.
Оспорените като неравноправни клаузи са по чл. 6и чл. 11 от Общите условия
за кредитиране, които по чл. 6 от Договора за кредит са приложими в случая.
По разпоредбите на оспорените клаузи е формирана значителна част от дълга,
предявен по иска на банката с иска по чл. 422 ГПК, така напр. едностранното
променяне на лихвения процент, без предоставяне на обективна информация,
прекомерност на наказателните лихви, вследствие на което се надхвърля
законната им обезпечителна функция, оспорени са като нищожни всички
допълнителни споразумения по договора за кредит, с които дългът е
3
преструктуриран. Оспорено е вземането по размер, поради отсъствието на
основание за предсрочна изискуемост.
По делото са представени многобройни писмени доказателства, които в
достатъчна степен съответстват на изискването по чл. 420,ал.2 ГПК – договор
за кредит, общи условия за кредитиране, допълнителни споразумения,
изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение, уведомление от ЧСИ
за насрочване на публична продан, на два недвижими имота на молителката,
експертни оценки за стойността на имуществото по отношение на което е
насочено изпълнението и др.
Спирането на принудителното изпълнение представлява основен елемент
от всяко ефективно правно средство за защита на длъжника. За да е налице
ефективно средство за защита, съобразено с чл. 7, § 1 от Директива 93/13/Е.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и с принципа на
ефективност, е необходимо да има ефективен контрол за установяване дали
договорните клаузи са неравноправни и националните процесуални
разпоредби не трябва да правят прекомерно трудно за потребителите да
получат защита срещу неравноправни договорни клаузи, включително
ефективни мерки за предотвратяване на продължаваща употреба на
неравноправни клаузи в договорите. Правото на ефективни правни средства
за защита трябва да включва възможност за спиране на изпълнителното
производство, докато се извършва съдебната преценка относно потенциално
нарушение на потребителското право, а именно ефективни привременни
мерки, така че принудителното изпълнение да може да бъде спряно, докато се
извършва преценка относно евентуалния неравноправен характер на
договорни клаузи, въз основа на които се претендира определено вземане –
предмет на изпълнителното производство. В този смисъл е практиката на
Съда на ЕС – напр. решенията по дело C-618/10, Banco Espanol de Credito,
дело С-176/17, Profi Credit Polska, дело С-415/11, Aziz, дело С-34/13,
Kusionova, дело С-32/14, Erste Bank Hungary и други, която е изцяло
възприето и в множество съдебни актове на националните съдилища.
(определение № 1018/16.01.2020г. на СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр. д.
№ 150/19г; определение по ч.г.д. на РОС; определение №432/27.06.2019г. по
дело №944/2019г. на ВКС, ТК, II т.о)
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2, т.2 ГПК съдът може да постанови
спиране на изпълнителното дело, когато е сезиран с такова искане и то е
подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, без да е необходимо и
представяне на обезпечението по чл.420, ал.1 ГПК.
При горните констатации частната жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
4
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260716/08.04.2021г. по гр.дело №310/2021г. по
описа на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК незабавното изпълнение
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
издадена по ч.г.д.№ 7214/2020г. на Районен съд-Бургас, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист от 17.11.2020г. и е образувано изп.д.
№2521/2020г. на ЧСИ Т. М..
Определението подлежи на незабавно изпълнение.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5