РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2281/14.12.2023г.
гр.
Пловдив 14.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав,
в открито
съдебно заседание на двадесет и осми декември 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора КАЛОЯН Д., като
разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2566 по описа на Административен
съд – Пловдив за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания.
Производството
по делото е образувано по
повод касационна жалба от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, чрез пълномощника му ю-т К., против
Решение № 1476 от 21.08.2023г. постановено по АНД № 2831/2023г. по описа на Районен съд –Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление № 16-2300070/12.04.2023 г., издадено от Директора на Дирекция Инспекция по
труда Пловдив, с което на „Триера“ ООД, седалище и адрес на управление :
гр.Пловдив, ул. Бяло Море №2, ЕИК ********* за нарушение на чл.402, ал.2 от
Кодекса на труда на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 7500 лв.
Ответникът - Триера ООД,, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, след като провери
правилността на постановеното
решение, предвид наведените
в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата
по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана
по същество за неоснователна поради следното:
Въззивният съд правилно е изяснил фактическата
обстановка приемайки за установено следното:
На 14.02.2023 г. служители на касатора
са извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на „Триера“ ЕООД.
Проверяващите са изискали трудовото досие на
И.И.Р., който е бил управител на дружеството
за периода от 15.02.2008 г. до 02.03.2022 г.
В хода на проверката
дружеството е представило писмено
обяснение, съгласно което И.И.Р.не е бил работник или
служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда , правоотношението с
него не било трудово и следвало да се приеме като договор за управление по
смисъла на чл.141, ал.7 от Търговския закон.
Предвид горното
проверяващите са приели, че дружеството е осъществило административно нарушение
по смисъла на чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, тъй като не оказва съдействие
на контролните органи, като не представя трудовото досие на И.И.Р..
За да отмени обжалваното пред него НП въззивният
съд е приел за установено следното:
Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с
договор за възлагане на управлението, като управителят няма качеството на
работник или служител на дружеството по смисъла на КТ, поради което
дружеството няма задължение да представя трудово досие на управителя му
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира доводите на първоинстанционния
съд.
Правилно съдът се е позовал на константната практика
на ВКС, формирана във връзка с приложението на чл.141, ал.7 ТЗ,че независимо
как страните наименуват отношенията помежду си, правоотношението, което се
създава между управителя и управляваното от него търговско дружество, възниква
след взето решение на общото събрание на съдружниците
за избора на управител и това възникналото между дружеството и управителя
правоотношение не е трудово, то има мандатен характер и се регламентира от
нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и
дружеството се уреждат с договор за възлагане на управление съгласно чл.141,
ал.7 ТЗ, който договор е мандатен, за поръчка и чиято основна характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което
управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла
на КТ; правната природа на този договор не зависи наименованието, което
страните са дали на договора, независимо дали той е сключен преди или след
влизането в сила на правната норма на чл.141, ал.7 (ДВ, бр.58/2003 г.); без
правно значение е също как е наименувано получаваното възнаграждение – трудово
или не, как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по
него, какви уведомления са изпращани до НАП. Всички тези факти според ВКС не
могат да доведат до различен правен извод.
Предвид горното съдът
намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1476 от
21.08.2023г. постановено по АНД № 2831/2023г. по описа на Районен съд –Пловдив
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :