Р
Е Ш Е
Н И Е №
.....
гр.К.,
………год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд, гражданско отделение,
в публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря................Х......................................................................като
разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №1368 по описа за 2020 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.288, ал.12 във вр. с
чл.288а, ал.3, във вр. ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във вр. с §22 от КЗ.
Ищецът твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ /отм./, респ. чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните ф.ове от 29.04.2002г. /на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, възстановил изплатеното от
НББАЗ на Националното бюро на Република С. по щета №****/30.07.2015г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на ***лв. за увредено при ПТП,
настъпило на 07.09.2014г. в гр.Л. л.а. „Ф. Т.“ с рег.№***, собственост на М.К.. Виновен за катастрофата бил
ответникът Т.К.К., който управлявайки л.а. „С. Т.“ с ДК №****, при движение по ул..“П.ц.“
в гр.Л. от ул.“ М.“ към пл.“А.т.“, навлиза в кръстовището на светещ червен
светлинен сигнал на светофарната уредба, неправилно се включва в движението в
път с предимство, удря правомерно движещия се по пътя с предимство л.а. „Ф. Т.“
с рег.№ ****, и така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл.260 от КЗ
(отм.) сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Ответникът бил поканен да
възстанови платеното от Г. ф., но и той не погасил задължението си. В хода на
производството е допуснато изменение на размера на претенцията. Моли съда на основание чл.45 ЗЗД и
чл.288а, ал.3, във
вр. с чл. 288, ал.12 от КЗ(отм.) сега чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ да осъди Т.К.К. да заплати на Г. ф. сумата от ***лв., представляваща
възстановеното от Г. ф. по щета №****/30.07.2015г. обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен,
тъй като фактите за
причиненото ПТП се разминавали с действителните. Твърдяло се, че е навлязъл в кръстовището на
ул..“П.ц.“ и ул.“Р.“ на червен светлинен
сигнал на светофарната уредба, което само по себе си представлявало грубо
нарушаване на правилата за движение по пътищата, а в превода на описанието на
произшествието било записано, че бил навлязъл в същото кръстовище при мигащ
жълт светлинен сигнал на светофарната уредба, което означавало, че водачите
трябва да преминат през кръстовището с повишено внимание, като се съобразяват с
пътните знаци или с правилата за движение. Това създавало неяснота за вината за
произшествието, както и било недопустимо в официален документ като този да има
разминавания на факти. Твърди, че не му бил предоставен преводач след
катастрофата, с което загубил възможност да даде свое обяснение и възражения за
причините за ПТП-то. Не била направена експертиза за скоростта по време на
катастрофата, с които можел да затвърди твърденията си, че водачът М.К.
управлявал автомобила доста над законосъобразената скорост, с което загубил
преценка за безопасно преминаване през кръстовището. Моли съда да отхвърли иска
като неоснователен.
От
събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От представените заверени копия на описание на произшествие, преписка №799272/11.09.2014 г. на Полицейски участък Л. –център и данни за застрахователно събитие от Съюз на словенските застрахователи на словенски език с превод на български език се установява, че на 07.09.2014 г. в 12:30 часа в гр.Л., С., Т.К. управлявайки лек автомобил „С. Т.“ рег.№****в дясна лента за движение, предназначена за движение на право и завиване вдясно, в дясното платно на ул..“П.ц.“ от към ул.“М.“ към пл.“А.“, при стигане до кръстовището с ул.“Р.“, регулирано със светофари, при мигащ жълт светлинен сигнал навлязъл в кръстовището и при светещ червен светлинен сигнал се е включил от „Полянска цеста“ обозначен като път без предимство в ул.“Р. цеста“-път с предимство, обозначен с пътна сигнализация-пътен знак като кръстовище с път предимство /II-1/, препречил пътя на лек автомобил „VW Тигуан“ рег.№ ****, управляван от М.К., която е карала в средната лента за движение, предназначена за движение напред / в дясната лента с предимство по „Р. цеста“ от дясната страна на К./ и се ударила с предната част на превозното средство в задната половина на дясната част на л.а. на К. като виновен за настъпило ПТП е водачът Т.К., който в нарушение на правилата за предимство при движение по пътищата, при светещ червен светлинен сигнал на светофара, неправилно се включил в движението в път с предимство от път обозначен с пътна сигнализация като път без предимство.
По делото са приети като
доказателства заверени копия на Искане за връщане на приспадната франшиза от
09.09.2014 г., Задължения на „Т.з.“ АД-превозни средства от 24.10.2014 г.,
нареждане с пълномощно от 20.10.2014 г., Свидетелство за регистрация ЕС
В2054981 на МПС, Уведомление за настъпило застрахователно събитие по
автомобилна застраховка „Автокаско“ от 09.09.2014 г., Протокол за оглед на щети
по МПС от 15.09.2014 г., ведно със снимков материал, фактура №789-2014 от
14.10.2014г., уведомление ликвидация на
щети от обезпечени вземания от
06.11.2014 г., Полица за автомобилна застраховка №**********-3 от 19.09.2014г.,
справка данни калкулация: ЕТХ2014-496 от
13.10.2014г., регресен иск R2014/9992 от 11.11.2014г., 2 бр.
писма от 15.12.2014 г. и 18.12.2014 г.,
ликвидация на щети от 15.01.2015г., уведомление от 15.01.2015 г., фактура
№********* от 04.06.2015 г. на с. език с превод на български език.
Представени са и заверени копия на
Доклад по щета за имуществени вреди №****/30.07.2015г. на Г. ф., Справка от
база данни на Информационен център към Г. ф. от 31.07.2015 г., нареждане за
превод на валута от 21.07.2015 г., детайлна информация за транзакции, фактура
№300000/23.07.2015г., фактура №793/12.01.2015г., Претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от 30.07.2015 г., преводно нареждане от 12.08.2015 г.,
удостоверение от 21.01.2020 г, регресна покана
изх.№ГФ-РП-124/06.02.2020 г.
От справка от база данни на Информационен център към Г. ф. от 19.12.2014 г. е видно, че лек автомобил с регистрационен № СТ7102 КК, собственост на Т.К.К. е бил без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то – 07.09.2014 г.
Съгласно чл.34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния ф. /ПУДГФ/, Ф.ът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /бюрото/ в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия по чл.28, ал.1, т.1, б.“б“, „аа“, „бб“, „гг“ и §5а , настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на бюрото. Съгласно чл.34, ал.4 от ПУДГФ след възстановяване на сумите бюрото предоставя на ф.а документите, с които разполага във връзка с изплатената от него претенция.
В случая от приложените към исковата молба документи се установява, че на 30.07.2015 г. е постъпила в Гаранционния ф. Претенция от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация по реф. № GF-14-1013-SLO, в която е посочено, че на основание получена претенция от „Адриатик Словеника“ АД - С. /оторизирани от Националното бюро на С./ за изплатени имуществени вреди вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен №СТ7102КК и одобрение от УС, НББАЗ възстановило сумата от ****евро на 21.07.2015 г. В претенцията се съдържа искане за възстановяване на следните суми: ****евро обезщетение, ****евро по фактура /включващи ****евро на стойност ****лв. такса обработка по щета GF141013SLO и ****евро на стойност ****лв. разходи за превод на документи /фактура №793/12.01.2015 г. /и ****лв. банкови такси или общо ****евро.
От нареждане за превод на валута от 21.07.2015 г. се установява, че НББАЗ е изплатило на „А. С.“ АД -С. общо ****евро по реф.№GF14 1013 SLO и по реф.GF 14906 SLO.
Съгласно преводно нареждане от 12.08.2015 г. Гаранционният ф. е възстановил на НББАЗ по щета №GF-14-1013-SLО, щ.****/2015 сумата от ***лв., представляваща левовата равностойност на ****евро.
С регресна покана по щета №ГФ-12-0563/30.07.2015 г. ответникът Т.К.К. е поканен от ищеца да заплати в едномесечен срок посочената сума. Видно от известие за доставяне на „Български пощи“ АД поканата е върната като неполучена.
Съгласно
чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, действащ към момента на процесното ПТП,
Гаранционния ф. възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава
членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира
на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. Регламентираните в чл.285, ал.6 от КЗ/отм./
функции на Гаранционния ф. се състоят в уреждане на редовно заявени пред
чуждестранен компенсационен орган претенции, за настъпили на негова територия
събития, без да се прави преценка по същество. По силата на чл.105 от КМЧП
задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане, се уреждат от правото на
държавата, на чиято територия са настъпили. Следователно Компенсационният
орган на държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за
компенсирането на пострадалата страна, прилагайки правните норми при определяне
на отговорността и оценката на компенсациите. По аргумент от разпоредбата на чл.286, ал.3 от КЗ /отм./ следва, че
компенсационният орган няма право да прави преценка по същество и функциите му
се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно
установяване, и дейността му се ограничава до проверка дали е отправена
претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове. За
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между
компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено
в компетентността на страната, където е настъпило процесното ПТП, в случая –
Република С.. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата
страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените
суми за външни услуги / възнаграждения на вещи лица и др. /, както и сумите на
всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни. В решение №1/02.02.2011 г. по т.д.№263/2010 г.
на ВКС, II т.о. е прието, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и
поправянето на вредите е извършено в чужбина, е налице чуждестранен елемент в
правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера на
увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът
на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България,
тъй като това не би довело до пълно обезщетение за вредите, а следва стойността
на възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта, където е
извършен - в случая в Република С., като същата се установява от представените
по делото документи. С Директива
2009/103/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството
предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при
ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването
и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ (отм.), като за
територията на Република България това се изпълнява от Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50
от Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в
случай че е обезщетил увреденото лице, а съобразно чл.48 от Директивата, ГФ
дължи заплащане на обезщетението винаги когато установи, че е отправено
предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да
има право на преценка по същество. В настоящия случай безспорно е установен
фактическият състав на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, а именно:ПТП е
настъпило на територията на държава-членка на ЕС- Република С., виновният водач
на МПС /български гражданин, чието превозно средство, обичайно се намира на
територията Република България/ не е разполагал с валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това компенсационният орган на
държавата членка, където е настъпило събитието, е обезщетил увреденото лице за
вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови
изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия
компенсационен орган и тези на НББАЗ. Налице е причинно - следствена връзка
между причинените вреди и поведението на ответника, като е прието. Размерът на
дължимите обезщетения, както бе отбелязано е регламентиран от сключените
споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като определянето
му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП. С оглед на установеното съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан поради което следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 и чл.80
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски по
делото в размер на ****лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.К.К., с ЕГН-**********
*** да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление ***, сумата от ***лв., представляваща регресно вземане за изплатено по чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ на НББАЗ обезщетение по щета №ГФ-12-0563/30.05.2015 г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Ф. Т.“ рег.№КК2У234, вследствие на
ПТП, реализирано на 07.09.2014 г. в гр.Л., Република С. от Т.К.К. като водач на
лек автомобил „С. Т.“ с рег.№****,
без
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и разходи за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Т.К.К., с ЕГН-********** *** да
заплати на Г. ф., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ****лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: