Р Е Ш
Е Н И Е №45
гр.Видин 24.04.2015 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в открито
заседание на двадесет и четвърти
март
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:В. В.
Членове:А. П.
В. М.
при секретаря В.К. и в присъствието на прокурора
....................................
като разгледа докладваното от съдия
В. В. въззивно гражданско дело №65 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Делото е
образувано по жалба на К.Н.В. решение №597 от 30.12.14г.
по гр.дело №1351/2014г. На ВРС в частта му ,с която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата
368лв. Подържа се във въззивната жалба, че
решението в обжалваната част е в нарушение на чл.200 КТ, чл.212 КТ и
чл.51 ал.1 ЗЗД. Изводите на ВРС, с които са отхвърлени
суми, свързани с предполагаеми разходи при обостряне на състоянието му през
исковия период са неоснователни и съда е
следвало да кредитира изцяло заключениеото. Тези лекарства са приемани като
допълнителни, укрепващи имунната система, болкоуспокояващи и са необходими за
здравето му.Посочва, че са обосновани и разходите за манипулации, такси,
пътувания и следва да се приеме, че дължимите разходи се равняват на сумата 218,35 лв. средно на месец за исковия период. Моли съда да постанови решение , с което уважи предявения иск в
обжалваната част, с произтичащите от това правни последици.
Ответната по жалба страна оспорва жалбата, подържа, че е неоснователна ,
а решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалването, като разгледана по
същество е основателна по следните съображения :
С обжалваното решение ВРС е осъдил „В.” АД
гр. В., Южна промишлена зона да заплати на К.Н.В.
на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер от 930.29 лв. /155.05 лв. месечно/,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в
резултат на полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална
Пневмосклероза”, произтичащи от необходимостта ежедневно да спазва
Хигиенно-диетичен режим и да разходва средства за усилена храна и лечение, за
периода от 01.07.2014 г. до 01.01.2015 г., ведно със законната лихва за забава
считано от първо число на следващия месец, за които се дължи обезщетението до
окончателното издължаване, като в останалата част на иска до пълният му
претендиран размер от 1488.09 лв. Е отхвърлил същия като неоснователен.Усановено е по делото, че вследствие на работа при ответното дружество
на длъжност „химикалист”, ищецът е получил професионално заболяване „Хроничен
бронхит” и „Базална Пневмосклероза”, установени с Протокол на ДК №
2/21.05.1992г. и Акт за професионално заболяване № 35 от 28.05.1992г. Не се
оспорва и обстоятелството, че ищецът е трудоустроен и е преместен на длъжност
„апаратчик” до прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на
13.01.1999г., видно от представеното копие на Заповед № 156/13.01.1999г. От ЕР
№ 0536 от 14.06.2007г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ „Св. И. Р.” ЕАД – С. , се установява, че при направеното освидетелстване
на ищеца е определена 50% трайна неработоспособност заради полученото
професионално заболяване „Хроничен бронхит”, „Двустранна базална фиброза”,
Обструктивен тип ВН. „ДН І ст” със срок на инвалидност до 01.06.2010г., а с ЕР
№ 0731 от 29.04.2010г. на ТЕЛК при
УБ„Св. И. Р.” ЕАД
гр. С.,
процента трайна неработоспособност е запазен, като е определен срок на
инвалидност до 01.04.2013г. Представено
и ЕР № 0726 от 23.04.2013г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ „Св. И. Р.” ЕАД – С., от което се установява, че така определения процент
ТНР е запазен, а срокът на инвалидността е до 01.04.2016г.Вещото лице по
назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза д-р И. -
лекар – диетолог, е дало заключение относно вида и количеството на храните,
необходими за ХДР, както и левовата равностойност на продуктите, необходими за
спазване н ХДР за процесния период, която съгласно данните от ТСБ – В. възлиза на сумата
по 106,50 лева месечно. В експертизата си вещото
лице е отбелязало, че за да се намалят периодите на обостряне на заболяването
на ищеца е необходимо повишаване на защитните сили на организма, което е
свързано със спазване на ХДР с включване на храни, богати на белтъци,
въглехидрати, мазнини, витамини, минерални соли, които се доставят на организма
чрез прием на нетлъсти меса, мляко, млечни произведения, пресни плодове и
зеленчуци. Вещото лице е посочило, че в тези случаи се прилага усилваща диета №
11 като белтъците са завишени и достигат 128г. дневно, мазнините -100г. дневно,
въглехидратите до 400г. дневно. За да се постигне усилваща диета е необходимо
дневните калории да се завишат с 25% - до 3500 калории. Получава се разлика от
21000 калории, необходими при усилваща диета в сравнение със здрав човек.
Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза – д-р В. – специалист по белодробни болести е дало заключение,
че сумата за ежедневен прием на задължителни лекарства за процесния период възлиза на сумата от 890,88
лева.
ВОС приема, че предявените искове
са основателни и доказани и като такива
ще следва да бъдат уважени.
Отговорността на ответника по
чл. 200 от КТ е отговорност за причинени на работника вреди – имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В
настоящия случай се претендират имуществени вреди, произтичащи от ежедневната
необходимост за спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на
животоподдържащи медикаменти.
За да се ангажира
отговорността на ответника по чл. 200 КТ, е необходимо да бъде установено по
категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука.
Професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол на ДК
№ 2/21.05.1992г., а в последствие и с Акт за професионално заболяване № 35 от
28.05.1992г., за което не се спори от
страните.
Безспорно в процеса бе
установено, че ищеца след дългогодишна работа в ответното дружество е получил
професионално заболяване „Хроничен бронхит” и „Базална Пневмосклероза”.
Установено е също, че това професионално заболяване е довело до трайна
нетрудоспособност от 50%. В следствие на професионалното заболяване и неговите
усложнения е необходимо, ищецът да спазва строго диетичен режим, изразяващ се в
приемането на усилена храна със завишаване на дневните калории с 25 %, както е
необходим и непрекъснат прием на животоподдържащи медикаменти. Заболяването
изисква ежедневен прием на лекарства и режим на хранене. Изразходването на
средства за набавянето на усилена храна и животоподдържащи медикаменти се явява
имуществена вреда, която ищецът търпи за периода от 01.01.2013г. до
01.06.2013г. Разпитаната по делото свидетелка установи, че ищецът спазва
хигиенно-диетичен режим, свързан с прием на определени храни, както и приема ежедневно лекарства. Всичко
това е свързано с допълнителни разходи.От съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от д-р Н. И. се
установява, че размерът на необходимите средства за спазване на ХДР за процесния период възлиза на
сумата по 106,50
лева месечно, а от съдебно
– медицинската експертиза на д-р В. , се
установява, че размерът на необходимите средства за лекарства и лечение за
същия период възлиза на сумата от-890,88лв. по 148,48 лева месечно. Общият размер на разходите за спазване на ХДР и
прием на лекарства за периода от 01.07.2014 г. до 01.01.2015г.
възлиза на сумата от 254,98 лева месечно.
Искът за вреди за бъдеще време е
основателен поради следните съображения:
Субсидиарното
приложение на гражданския закон спрямо уредбата на имуществената отговорност на
работодателя обхваща всички въпроси, които не са изрично регламентирани в
раздел I на глава 10 от КТ- "Имуществена
отговорност на работодателя", включително тези, които имат отношение към обема
и съдържанието на вредата. Няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди,
стига тяхното настъпване да е сигурно, а рамерът - установим. /В този смисъл е Решение № 155 от 22.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 3836/2008 г., III г. о., ГК, докладчик Т. М./.
В случая ищецът е посочил конкретен период на
претендираните бъдещи вреди. От
заключенията на съдебно-медицинските експертизи се установявява, че за спазване
на ХДР на ищеца ще са необходими месечно по по 106,50 лева месечно, а за прием на лекарства ще са необходими месечно по 148,48 лева месечно .
ВОС приема, че на ищеца
следва да се присъдят разходи за лечението му, не само за ежедневните
лекарства, но и за тези, които обострят състоянието му през зимните и влажни
дни и налагат допълнителен прием на лекарства. В този смисъл е и заключението
на в.л. В., както и становището на ВКС , отразено в
Решение № 155/22.02.2010 по гр.д 3836 /2008г.
При постановяване
на решението съдът взе предвид,че с жалбата се иска обжалваното решение да бъде
отменено в частта му,с която иска не е уважен за сумата от 368лв.
По тези съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за
имуществени вреди за разликата от 930,29 лева до 1298,29лв /930,29+368лв./ и вместо
него бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 368лв. ,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в
резултат на полученото професионално заболяване „Хроничен бронхит”, ведно със законната лихва за забава, считано върху всяко ежемесечно обезщетение от по 61,33 лева /368 делено на 6/, която лихва се дължи
считано от първо число на следващия месец до
окончателното издължаване.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски пред ВРС в размер на още 254,07лв. и за пред ВОС
в размер на 300лв.
На основание
чл.78,ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ВОС и дължимата
държавна такса по въззивната жалба в размер на 25лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №597 от 30.12.14г. по гр.дело №1351/2014г. на ВРС в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени
вреди за разликата от 930,29 лева до 1298,29лв и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „В. АД гр. Видин., Южна промишлена зона, ЕИК... да заплати на К.Н.В. ***,ЕГН ********** сумата 368лв. , представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на полученото професионално
заболяване „Хроничен бронхит” за периода от 01.07.14г. до 01.01.15г., ведно със законната лихва за забава, считано върху всяко ежемесечно обезщетение от по 61,33 лева ,
която лихва се дължи считано от първо
число на следващия месец до окончателното издължаване,както и направените по делото
разноски пред ВРС в размер на още 254,07лв. и за пред ВОС в размер на 300лв.
ОСЪЖДА „В.” АД гр. В., Южна промишлена зона, ЕИК.. да заплати на ВОС и дължимата държавна такса по
въззивната жалба в размер на 25лв.
На основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.