Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 03.08.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III-В състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:               ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                    Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 13670 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 54351 от 28.02.2019 г. по гр.дело № 76276/2016 г. Софийският районен съд, II ГО, 170-ти състав, е допуснал делба между съделителите М.К.П. и Г.К.П. на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1942.230, по кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Бояна, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, кв. Бояна, ул. „********, съставляващ парцел IX-230, кв. 55, по плана на гр. София, м. Бояна, с площ 811 кв. метра, при съседи по доказателствен акт: улица, В.Х., Д.Г., И. К. и наследници на Ц.Й., а по КККР поземлени имоти с идентификатори 68134.1942.1192, 68134.1942.229, 68134.1942.1307, 68134.1942.222, 68134.1942.221 и 68134.1942.220 при квоти 1/2 идеални части за ищеца М.К.П. и 1/2 идеални части за ответника Г.К.П..

С решението искът за делба е отхвърлен по отношение на ответниците М.М.П., Д.М.П. и Т.С.П..

С решението ищецът М.К.П. е осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която е допуснат до делба недвижимият имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1942.230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Бояна, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, кв. Бояна, ул. „********, съставляващ парцел IX-230, кв. 55, по плана на гр. София, м. Бояна, с площ 811 кв. метра, е постъпила въззивна жалба от съделителя Г.К.П. чрез адв. М.К., в която се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства, че имотът е придобит от жалбоподателя по давност. Сочи, че безспорно се установява, че съделителя Г.К.П. е упражнявал фактическата власт върху имота и ищецът не е го е ползвал и посещавал. Твърди, че първата съдебна инстанция не е преценила правилно доказателствата, установяващи манифестиране на намерението за своене на имота. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът за делба на поземления имот, предявен срещу него, да бъде отхвърлен.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от насрещните страни М.К.П., М.М.П., Д.М.П. и Т.С.П..

С определение от 15.07.2020 г. постановено по делото по реда на чл. 227 от ГПК, съдът е конституирал като страни в производство на мястото на починалия въззвиаем-ищец М.К.П. неговите наследници по закон, съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № РСЦ 20-УГ01-1014 от 25.02.2020 г., издадено от СО р-н „Средец“, които не са участвали в производството по делбата в първа фаза - М.И. Л.-П., ЕГН ********** (съпруга) и А.М.П., ЕГН ********** - (син), тъй като М.М.П., ЕГН ********** - (дъщеря) и Д.М.П., ЕГН ********** - (син), са били конституирани в производството пред първата инстанция в качеството им на ответници, поради което са участвали като страни и са продължили участието си в процеса в качеството им на наследници на починалия им праводател.

В открито съдебно заседание наследниците на М.К.П. - М.М.П. и Д.М.П. не е явяват и не вземат становище. М.И. Л.-П. и А.М.П. чрез адв. Н.Т. оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. В писмени бележки по делото сочи, че първоинстанционното решение е обосновано, тъй като намерението на ответника Г.К.П. да владее имота за себе си не се установява, като прави обстоен доказателствен анализ. Прави искане решението, с което е допусната делбата между Г.К.П. и М.К.П., съответно неговите наследници по закон М.И. Л.-П., А.М.П., М.М.П. и Д.М.П. с по 1/8 ид. част да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, с която е допусната делба между Г.К.П. и М.К.П. при равни квоти.

Разгледано по същество, същото е правилно, като въззивният съд споделя мотивите му, обосноваващи окончателен извод за допускане на делба на процесния поземлен имот между съделителите Г.К.П. и М.К.П., респективно неговите наследници по закон М.И. Л.-П., А.М.П., М.М.П. и Д.М.П. при посочените в решението делбени квоти – по 1/2 ид. част за Г.К.П. и 1/2 ид. част за наследниците на М.К.П., конституирани в хода на процеса по чл. 227 от ГПК на негово място, като по същество на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях и в допълнение намира следното:

По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189, то, XXVII, дело № 4929/975 от 08.04.1975 г. на нотариус Петър Петров I първи нотариус при Софийския районен съд, се установява, че К.Г. П. и съпругата му М.М.П. са дарили на сина си Г.К.П. придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ празно дворно място от 795 кв. метра, парцел IX-8, в квартал 55 по плана на гр. София, кв. Бояна, на ул. „********, с неуредени сметки по регулация за придаваемите 99 кв. метра, за който се установява, че е идентичен с допуснатия до делба ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1942.230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Бояна, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, кв. Бояна, ул. „********, съставляващ парцел IX-230, кв. 55, по плана на гр. София, м. Бояна, с площ 811 кв. метра.

По делото не е спорно и се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, то, XXVIII, дело № 4864/1982 от 06.12.1982 г. на нотариусЕ.Б., I първи нотариус при Софийския районен съд, Г.К.П. е дарил на брат си М.К.П. 1/2 идеална част от единствения си жилищен имот, а именно празно дворно място с площ 660 кв. метра, при описаните в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189 съседи от четири страни, които съвпадат със съседите на имота, дарен му по силата на нотариалния акт № 189.

От нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 55, том V, дело № 845/1983 г. от 21.07.1983 г. на нотариусС.МиЛ., нотариус при Софийския районен съд, поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 200, том II, дело № 419/1984 г. от 13.04.1984 г. се установява, че Г.К.П. и М.К.П. са признати за собственици на придаден по регулация към собствения им парцел IX-230 в квартал 55 имот- празно място от 120 кв. метра от Столичен народен съвет и празно място от 103 кв. метра, която се взема от имот с планоснимачен № 230а, стойността на които е платена.

По делото не е спорно и се установява, че сключеният на 05.11.1973 г. брак между М.К.П. и В.Ц. П., от който имат две деца - М.М.П. и Д.М.П., е прекратен с влязло в сила решение от 08.06.1988 г., като се установява, че В.Ц. П. е починала на 09.06.2011 г. и е оставила наследници по закон – своите деца.

В настоящия случай между страните не е спорно, че в имота съществува жилищна сграда, собственост на Г.К.П., а първоначалният ищец М.К.П. няма самостоятелни обекти в нея и няма други сгради. Не се твърди и не се установява в съществуващата сграда да има етажи или части от етажи принадлежащи на различни собственици, поради което не намират приложение разрешенията, дадени в т. 1, б. “д“ и “е“ от ППВС № 2/1982 г., както и на Решение № 476 от 07.03.2013г. по гр.д. № 56/2012 г. на I ГО на ВКС. Теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградата, поради което делба е допустима (Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр. дело № 2201/2017 г. на II ГО на ВКС).

В производството пред първата съдебна инстанция ответникът по иска Г.К.П. се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност за идеалната част, която е дарил на брат си М.К.П. с нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 97, то, XXVIII, дело № 4864/1982 от 06.12.1982 г. на нотариусЕ.Б. I първи нотариус при Софийския районен съд, съответно за продадените по регулация части от имота, които както правилно е приел и първоинстанционният съд следват характера на главната вещ, на основание чл. 97 от ЗС.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно чл. 69 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Според разрешенията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо във всеки конкретен случай следва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.

В настоящия случай ответникът Г.К.П. е дарил на брат си М.К.П. 1/2 ид. част от недвижимия имот откъдето е възникнала съсобствеността между двамата, като след дарението дарителят по собствена воля не е упражнявал фактическата власт изключително за себе си. Презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В случая безспорно се установява, че независимо, че ответникът Г.К.П. е осъществявал фактическата власт върху имота, последният е прехвърлил 1/2 идеална част на брат си М.К.П. чрез сделка, откъдето е възникнала съсобствеността между двамата. Ето защо след разпореждане с идеална част от собствения си недвижим имот, дарителят е държал веща като обща, като е останал да владее своята идеална част от имота, а да държи тази на дарения си брат (в този смисъл и Решение № 205 от 06.10.2014 г. по гр. д. № 2399/2014 г. I ГО на ВКС).

По тази причина, намерението му за своене на целия имот следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на другия съсобственик, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. От събраните по делото доказателства, а именно показанията на разпитания свидетел С.Й.П., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не се установява Г.К.П. да е извършил действия, с които е обективирал спрямо брат си М.К.П. по недвусмислен начин намерението да владее идеални части от имота за себе си, а само се установява, че между двамата братя е имало спор за пари. Свидетелят последователно, макар и фрагментарно дава информация за статута на имота, но в показанията му липсва категоричност, че ответникът е забранил на брат си да ползва имота, както сам заявява, че има усещане, че това се е случило, без да се изразява категорично или да възпроизвежда конкретни събития, от които да се установява противопоставяне (лист 62 гръб). Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, ответникът не е доказал възражението си, че е превърнал държането на спорната идеална част във владение.

Доводът, че М.К.П. е заминал да живее в чужбина, поради което е изоставил владението е неоснователен. Завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи владението им, освен ако това е обективно невъзможно. Състоянието на обективна невъзможност се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието. Ето защо, когато съсобствениците се познават, но живеят в различни населени места в страната, то непосещаването на населеното място, където е имота, непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с които пряко се упражнява правото на собственост, не обуславят обективна пречка за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик, който желае да се ползва от придобивната давност (така Решение № 17 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 2923/2016 г. на II ГО на ВКС).

С оглед изложеното при липса на провеждане на пълно доказване на промяната на намерението в такова за своене на целия имот, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При постановяване на въззивното решение следва да се отчете настъпилото правоприемство на страната на ищеца, като на основание чл. 227 от ГПК решението следва да се постанови спрямо конституираните правоприемници на починалия и заличен като страна в производството М.К.П. наследници по закон М.И. Л.-П., А.М.П., М.М.П. и Д.М.П..

 

По разноските:

Искания за присъждане на разноски в производството не са заявени, поради което и тъй като дължимата съгласно т. 17 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС държавна такса за обжалване, определена по правилото на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от ТДТГПК, е внесена, съдът не дължи произнасяне по разноските.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54351 от 28.02.2019 г., постановено по гр.дело № 76276/2016 г. на Софийския районен съд, II ГО, 170-ти състав, в обжалваната част, с която е допусната делба на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1942.230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Бояна, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, кв. Бояна, ул. „********, съставляващ парцел IX-230, кв. 55, по плана на гр. София, м. Бояна, с площ 811 кв. метра при съседи по доказателствен акт: улица, В.Х., Д.Г., И. К. и наследници на Ц.Й., а по КККР поземлени имоти с идентификатори 68134.1942.1192, 68134.1942.229, 68134.1942.1307, 68134.1942.222, 68134.1942.221 и 68134.1942.220 при квоти 1/2 идеални части за конституираните по реда на чл. 227 от ГПК наследници на починалия в хода на процеса ищеца М.К.П. - М.И. Л.-П., ЕГН **********, М.М.П., ЕГН **********, Д.М.П., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, и 1/2 идеални части за ответника Г.К.П..

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за делба срещу М.М.П., Д.М.П. и Т.С.П. е отхвърлен.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.