№ 573
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110203592 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по жалба на ИВ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Перуника“ № 63, против Наказателно постановление № 21-0819-003272, издадено на
24.08.2021г. от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което са му
били наложени административно наказание „глоба" в размер на 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В обстоятелствената
част на наказателното постановление не била посочена никаква фактическа обстановка, при
която е извършено нарушение, като по никакъв начин не били обсъдени и устно
депозираните възражения от страна на водача. Посоченото нарушение на процесуалните
правила било от категорията на съществените, тъй като е довело да ограничаване правото на
защита на наказаното лице. Моли се за отмяна на издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален
представител, който моли НП да бъде отменено, като излага, че била налице неясното по кое
точно съставомерно поведение визирано в нарушената норма било санкционирано
поведението на жалбоподателя – затова че е отказал тестване с техническо средство или
затова, че не е дал проба за химически анализ. Претендира сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.
1
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-юрисконсулт, който
ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същото да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят ИВ. В. СТ. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС
№*********.
На 03.07.2021г., около 04:54 часа, в гр. Варна, общ. Варна, по ул. „Никола Козлев“ в
посока ул. „Подвис“ до номер 17 въззивникът управлявал товарен автомобил „Форд Транзит
Конект“ с ДК № В 4967 ВВ.
По същото време св.Г.П. служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна,
осъществявал служебните си задължения, като провеждали пътен контрол по линия на
употребата на алкохол и наркотици.
Докато изпълнявал служебните си задължени, забелязал, управлявания от въззивника
автомобил, който правел странни движения, и решили да извършат проверка на водача.
Служителите на реда го спрели и въз основа на представените от него документи водачът
бил установен като възз. И.С., като от автомобила миришело на марихуана, а на въпрос към
водача имало ли в него забранени вещества, той предал пакетче със суха зелено-кафява
листна маса.
Св. П. и колегата му св. Г. извикали екип, който да направи Дръг тест на
жалбоподателя, който обаче отказал да бъде тестван.
Предвид отказа на водача, бил издаден на въззивника талон за медицинско изследване
№0069495/03.07.2021г., в което вписал, че той отказва да бъде тестван с полеви тест, както и
че трябва да се яви във ВМА-Варна. Въззивникът отказал да подпише и получи талона за
изследване, като неговият отказ бил удостоверен с подписа на Г.П..
При така установеното, още същата вечер бил съставен срещу въззивника АУАН за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който гон
подписал.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел,
че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че
възз. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 26.08.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетелите Г.П. и Г.Г.-очевидци на деянието и на отказа за тестване с
полеви тест и на отказа за подписване на талона за изследване.
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 27.08.2021г. видно от
саморъчното отбелязване върху въззивната жалба/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД
на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице
нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното
лице да научи в какво точно е обвинено.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя-
трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест.
От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е
приел, че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест.
Не се споделя възражението в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан
възз., тъй като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест
за установяване на наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване.
3
Така според защитата е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба
2000 лв.
Законодателят очевидно е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото
нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на товарен автомобил „Форд Транзит
Конект" с рег. № В 4967 ВВ на 09.06.2021г, около 04.54 ч. в гр. Варна и отказ да бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест дрегер Дръг Тест
АRJM 0051 .
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с
допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското
изследване, което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното
обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на
изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че
извършеното нарушение от С. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради тези
обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени
две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал
състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното
нарушение от С. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация
за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация
на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания
правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по
първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО
4
за какво е наложено наказанието.
Жалбоподателят несъмнено има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на
ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно
легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на
МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи- св. П.. След
разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел
никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват
каквито и да било доказателства С. да е съдействал на проверяващите за употреба на
наркотични вещества.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване на
проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез
поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на реда, че
не иска да бъде изпробван, тъй като е употребил наркотици.
В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви тест за употреба на
наркотични вещества на наказаното лице, както не се оспорва, а и е видно от
доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за изпробване с
техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на законовата
разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за това,
че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо дадената от АНО правната
квалификация е правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав на
административно нарушение , така и санкция за допуснато такова нарушение.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания „глоба" в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
2 години се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени
издаденото НП, като определи административното наказание глоба или лишаване от право
да управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за
това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията
респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
5
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 174,
ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция,
подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена
опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано, с
оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя.
Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би
се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019
г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР - Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило
се до вземане на становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-003272, издадено на
24.08.2021г. от Началник група към ОД МВР Варна, РУ Сектор „Пътна полиция“, с което на
6
ИВ. В. СТ., ЕГН ********** са били наложени административно наказание „глоба" в
размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна да заплати на ОД на МВР-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7