№ 3343
гр. Варна, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110101452 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№8092/07.02.2022 г. от С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. с която е предявен в
иск с правно основание чл.538 вр. с чл.535 от ТЗ за осъждане на Р. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. да заплати на С. П. И. сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, дължима по запис на заповед от 05.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.12.2021г., до
окончателно изплащане на вземането. Претендират се съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 17754/2021 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че между него и ответницата бил сключен
договор за заем от 05.08.2020 г. за сумата от 400,00 лв., която ответницата се
задължила да му върне след един месец. За обезпечаване на договора между страните
бил подписан в гр. Варна процесният запис на заповед от същата дата, с падеж –
05.09.2020 г. За сумата е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника, но то е отхвърлено и на заявителя е даден
срок за предявяване на осъдителен иск, на осн. чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК от назначения от съда особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло
предявения иск. Оспорва всички наведени от ищеца фактически твърдения, в това
число, че е сключен твърдения договор за заем на 05.08.2020 г., че ищецът е
предоставил на ответника сума от 400,00 лв., че ответницата се е задължила да върне
на ищеца сумата от 400,00 лв. на 05.09.2020 г., че като обезпечение на договора за заем
е подписан процесният запис на заповед.
1
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане №27283 от 14.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. №17754/2021 г.
на ВРС е отхвърлено заявление вх. № 50969/13.12.2021г., подадено от С. П. И., ЕГН
********** с адрес гр. В. с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу за срещу Р. Д. Ц.-Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В.
въз основа на представен документ по чл. 417, ал.1, т.10 от ГПК – запис на заповед. С
оглед отхвърляне на заявлението и на основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е
указал да заявителя да предяви претенцията си по исков ред. В изпълнение на горното
разпореждане и в указания от съда срок заявителят е предявил сезиращата искова
молба, въз основа на която е образувано настоящото гр.д.№ 1452/2022 г. на ВРС.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представен запис на
заповед, съгласно който Р. Д. Ц.-Д. ЕГН ********** безусловно и неотменимо се е
задължила без протест и без разноски, при предявяване на този запис на заповед да
заплати на С. П. И., ЕГН ********** сумата 400 (четиристотин) лв. В записа на
заповед е посочено, че същият е издаден на 05.08.2002, (поправено на 2020 г.) в гр.
Варна и е с падеж 05.09.2020 г. Едновременно с това е посочено, че е предявен на
05.08.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 486, ал.1 от ТЗ падежът на менителницата може да
бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок
след издаването; 4. на определен ден.
Съгласно чл.486, ал.2 от ТЗ менителница, издадена с падежи, определени по
друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
На осн.чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са
съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
С оглед цитираната разпоредба на чл.486 от ТЗ съдът намира, че настоящият
запис на заповед е нищожен. В него едновременно са уговорени два последователни
падежа: На предявяване и с падеж на точна дата – 05.09.2020 г. Освен това Записът на
заповед е предявен за плащане преди падежа на вероятната дата на издаването му –
05.08.2020 г. Или от изложеното съдът намира, че в процесния запис на заповед са
уговорени паралелно два различни падежа, с две различни падежни дати, което на
основание разпоредбата на чл.486, ал.2 от ТЗ води до неговата нищожност. Така и
Решение № 168 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 678/2012 г., I т. о., ТК е Решение № 77
от 14.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1156/2014 г., I т. о., ТК и др.
Ищецът основа искането си именно на посочения запис на заповед, като сочи, че
същият служи за обезпечение на вземането му по договор за заем, но де факто не
2
основава претенцията си на този договор за заем. Това се извежда не само от
съдържанието на исковата молба, а и от факта, че настоящото производство е своего
рода продължение на заповедното производство по отхвърленото заявление на ищеца
по ч.гр.д. № 17754/2021 г. на ВРС, което е с основание чл.417, ал.1, т.10 от ГПК.
Каузалното правоотношение е релевантно само при въведено възражение от
страна на ответника за неговото възникване, съществуване и евентуално погасяване с
оглед направени от него в тази връзка възражения за недължимост на вземането по
каузалното правоотношение, а от там и по издадения във връзка с това
правоотношение запис на заповед. При липса на такива възражения от страна на
длъжника съдът не следва да изследва наличието на каузално правоотношение и
неговия характер, а следва само да провери редовността на записа на заповед. Дори и
такова каузално правоотношение да се установи по делото, както и дължимостта по
него на претендираната сума (както е в процесния случай се установява от показанията
на свидетеля Кристиян Христов), то доколкото ищецът не основава исковата си
претенция на това каузално правоотношение, съществуването му е ирелевантно за
процеса, с оглед на заявеното от самия ищец основание на вземането си – запис на
заповед и абстракнтия характер на тази търговска сделка.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не се легитимира като кредитор
по силата на запис на заповед от 05.08.2020 г., поради което и предявеният осъдителен
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. иск с
правно основание чл.538, вр. с чл.535 от ТЗ за осъждане на Р. Д. Ц., ЕГН **********,
с адрес: гр. В. да заплати на С. П. И. сумата от 400,00 (четиристотин) лева, дължима
по запис на заповед от 05.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.12.2021г., до окончателно
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3