Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI
ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 7945 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 7 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„Е.с.о.“ ЕАД твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР
на ЗЕ и О. на преносната мрежа по силата на издадена от ДКЕВР (сега КЕВР)
лицензия № JI-419-04/18.12.2013 г. Сочи, че ответникът „Ч.Р.Б.” АД е
разпределително предприятие, за което му е издадена лицензия № Л-135-
11/13.08.2004 г. Твърди още, че съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от
18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредбата) има
право да получава от разпределителните предприятия („Ч.Р.Б.” АД „Е.-П.М.” АД и
„ЕВН Б.Е.” ЕАД) надбавки (плащане) за използвана и отдадена реактивна енергия. В
същата подзаконова разпоредба бил определен начина за калкулиране на
количествата енергия, върху които се дължат надбавките. Допълва, че под използвана/отдадена
от разпределителните предприятия реактивна енергия се има предвид цялата
отчетена енергия на границата между електропреносната мрежа, управлявана от
„ЕСО” ЕАД и разпределителната мрежа, управлявана от ответника, независимо от
източника/консуматора и независимо от посоката на активната енергия, която се
измерва със средства за търговско измерване – негова собственост, в който
смисъл било дадено становище от ДКЕВР с решение по протокол № 95/01.07.2014 г.
Твърди
още, че за всеки отчетен месец от периода 01.03.2014 г. - 31.10.2014 г.,
ответникът е получавал справки от средствата за търговско измерване с
количествата отдадена и използвана реактивна енергия, че същият е запознат с метода
за изчисляване на надбавките, който е определен/изменен с решения на ДКЕВР, тъй
като самият той е адресат на тези решения. Конкретно сочи, че цените са
определени с ценово решение № Ц-25/29.07.2013 г. на ДКЕВР, в сила от 01.08.2013
г., а за периода след 01.07.2014 г. цената е променена с последващо решение №
Ц- 12/30.06.2014 г., като от 1.10.2014 г. отново е изменена с решение № Ц - 16/01.10.2014
г.
Поддържа,
че за отчетните месеци в периода 01.03.2014 г. - 31.10.2014 г., сумите, дължими
от ответника за използвана и отдадена реактивна енергия не са заплатени, а
дължимите суми са отразени в издадени фактури, както следва: 1. За м. март 2014 г. в размер на 616 347.59
лева по фактура № **********/31.03.2014 г. с падеж 14.04.2014 г.; 2. За м. април 2014 г. в размер на 771 035. 71 лева по фактура № **********/30.04.2014
г. с падеж 10.05.2014 г.; 3. За м. май
2014 г. в размер на 996 746.76 лева по фактура № **********/31.05.2014
г. с падеж 10.06.2014 г.; 4. За м. юни
2014 г. в размер на 933 090.08 лева по фактура № **********/30.06.2014
г. с падеж 10.07.2014 г.; 5. За м. юли
2014 г. в размер на 921 759.71 лева по фактура №**********/31.07.2014
г. с падеж 10.08.2014 г.; 6. За м.
август 2014 г. в размер на 755 202.71 лева по фактура № **********/31.08.2014
г. с падеж 10.09.2014 г.; 7. За м. септември
2014 г. в размер на 951 353.64 лева по фактура № **********/30.09.2014
г. с падеж 10.10.2014 г.; 8. За м.
октомври 2014 г. в размер на 1 082 294.05 лева по фактура №
**********/31.10.2014 г. с падеж 10.11.2014 г.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
начислените надбавки за отдадена/използвана реактивна енергия по посочените
фактури, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното заплащане, както и обезщетение за забава
(наречено неустойка) в размер на: 1. 37 765.50
лева върху надбавките за м. март 2014 г. за периода от 14.04.2014 г. до
20.11.2014 г.; 2. 41 663.98 лева
върху надбавките за м. април 2014г., за периода от 10.05.2014 г. до 20.11.2014
г.; 3. 45 260.34 лева върху
надбавките за м. май 2014 г., за периода от 10.06.2014 г. до 20.11.2014 г.; 4. 34 575.91 лева върху надбавките за м.
юни 2014 г., за периода от 10.07.2014
г. до 20.11.2014 г.; 5. 26 194,87 лева
върху надбавките за м. юли 2014 г.,
за периода от 10.08.2014 г. до 20.11.2014 г.; 6. 14 938.96 лева върху надбавките за м. август 2014 г., за
периода от 10.09.2014 г. до 20.11.2014 г.; 7. 10 867.37 лева върху
надбавките за м. септември 2014 г.,
за периода от 10.10.2014 г. до 20.11.2014 г.; 8. 3 015.39 лева върху надбавките за м. октомври 2014 г., за
периода от 10.11.2014 г. до 20.11.2014 г. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
„Ч.Р.Б.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищецът е лицензиант на
дейността пренос на електрическа енергия, нито че ответникът е лицензиант за
дейността „Р.“ и че с цитираната от ищеца Наредба се определят методите за
регулиране на цените на електрическата енергия, правилата за тяхното образуване
или определяне и изменение. Намира обаче, че редакцията на чл. 7 от Наредбата обн. в ДВ, бр.17/28.02.2014
г. е лоша и съдържа технически противоречия, липсват ясни критерии за
определяне на количеството енергия, върху която се дължат надбавките, поради
което имало спор между него и ищеца относно количествата и съдържанието на
предписаните с Наредбата правоотношения. Намира, че всъщност сумите за надбавки
за отдадена/използвана реактивна енергия не се дължат от разпределителното
дружество, като се позовава на редакцията на Наредбата преди 01.03.2014 г. и след
края на 2014 г., според които надбавки се дължат само от клиенти и
производители за техни конкретни обекти, присъединени към електропреносната
мрежа. В подкрепа на това свое становище сочи, че по сега действащите текстове
на Наредбата, О.ите на разпределителната мрежа нямат такова задължение, а
задължението за заплащане на надбавки за реактивна енергия се отнася до някои
категории клиенти и производители за техни конкретни обекти, присъединени към
електропреносната мрежа. В този смисъл бил и действащия ЗЕ, в който липсвало
такова задължение за операторите на електроразпределителни М.. Допълва, че е
обжалвал чл. 7 от Наредбата в посочената редакция, като незаконосъобразен с
искане да бъде отменен, като по жалбата му било образувано адм. дело № 9747/2014г.
на ВАС. Срещу чл. 7, ал. 1, чл. 12, ал. 2 до ал. 4, чл. 29 от Наредбата било
образувано и адм. дело №12511/2013 г. на ВАС по жалба на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД с
искане за обявяване на нищожност, алтернативно незаконосъобразност на
разпоредбите.
Възразява,
че правомощията на КЕВР по чл. 30, ал. 1 ЗЕ не включват правото да определя
нови разходи и плащания под формата на надбавки с наредба, каквито не са
предвидени със закон. Вида на задълженията на субектите можел да се нормира
само с нормативен акт с ранг на закон.
Алтернативно
намира, че дори КЕВР да има право да определя нови задължения за плащане между
операторите на М.те с наредба, то определянето на употребените и отдадените
количества реактивна електрическа енергия с фиксирането им в квадранти при
еднопосочно и двупосочно измерване, правело неприложима действащата до този
момент методика в отношенията между ЧЕЗРБ и ECO, нямало категорична яснота
относно обектите, които формират количествата използвана и отдавана реактивна
енергия, върху които да се изчислят
надбавките и съотношението им при правоотношенията между всички участници на
енергийния пазар. Според ищеца тези обекти са конкретни подстанции, с
изключение на обекти на производители, присъединени към преносната мрежа.
Измененията на чл. 7 от Наредбата противоречали на нормалната техническа
логика, поради което както ответникът, така и други лица обжалвали това изменение.
В следствие различното тълкуване на чл. 7 била инициирана процедура по
изменението му и накрая бил изменен. Това изменение уверило ответникът в
правотата на неговото становище, поради което неговите специалисти направили
изчисления съобразно него за дължимите надбавки и при приложение на относимите
цени за периода март – октомври 2014 г. начислили общо 2 719 150.64
лева, посочени помесечно в отговора на исковата молба, като тази сума била
заплатена на ищеца до 28.01.2015 г. Това обстоятелство обосновавало извод, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е погасен чрез
плащане.
Твърди
още, че е върнал издадените от ищеца фактури, че не му е изпращана покана за заплащане
на посочените в исковата молба суми, поради което нямало и забава в плащането.
Оспорва приложените към исковата молба справка за дължимите суми и начислени
лихви и протокола по чл. 7 от Наредбата за изчислените количества използвана и
отдадена реактивна ел. енергия, както и твърдението, че е получавал справка от
средствата за търговско измерване за всеки отчетен месец от периода 01.03.2014
г. - 31.10.2014 г.
Ответникът
поддържа и други доводи за недължимост на надбавки за реактивна ел. енергия от
операторите на разпределителни М.. Пояснява, че реактивната и активната енергия
се предоставя от производителите на потребителите, като реактивната енергия била
необходима за функционирането на консуматорите, включващи в конструкцията си
реактивни елементи. Счита, че компенсирането на реактивната енергия било
наложено от технически изисквания за нормално функциониране на електрическите М.
и редуциране на количествата ѝ до минимално необходимите за поддържане на
напрежението и за намаляване на активните загуби, причинени от циркулирането
именно на реактивната енергия в М.те. Според него, целта на формиране на
надбавка върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от
използваната реактивна електрическа енергия и надбавка за отдаденото количество
реактивна електрическа енергия е да се стимулират присъединените към
електрическите М. ползватели на мрежата (потребители и производители) да
привеждат работата на собствените си електрически съоръжения в режим на работа
с индуктивен фактор на мощността в граници от 0,9 до 1,0., както и да се
санкционират ползвателите на мрежата, които работят с лош фактор на мощността
различен от допустимия според нормативната уредба, което било постигнато едва
със сега действащата Наредба, според която само те дължат надбавки, а не и
операторите на разпределителните М., които се ползват само за пренасяне на ел.
енергията. Сега действащият чл. 7а от Наредбата предвиждал заплащане на надбавки
от операторите, но без да се включва енергията на клиентите и производителите.
Специалистите на ответникът били установили точно тези места и обема на ел.
енергия между преносната и разпределителната М., за които нямало други
присъединени ползватели на М.те, при което били определени точно количествата
на използвана и отдадена реактивна ел. енергия на ответника.
Допълва,
че съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, в редакцията ѝ от 28.02.2014
г., субектите, за които е предвидено да заплащат надбавки за реактивна енергия
са клиентите на електрическа енергия от електрическите М. с предоставена електрическа
мощност 100 кВт и повече, производителите и разпределителните предприятия. Сочи, че в ал. 3 от същата
разпоредба било предвидено разпределителните предприятия да заплащат надбавка
за използваната реактивна енергия за всеки петнадесетминутен интервал, при
който фактора на мощността е по-малък от 0,9. Твърди, че единствената енергия,
която използва обаче е активна електрическа енергия, която се потребява от
мрежата за технологични нужди, а надбавката се заплащала по цена за 1 кВАтч,
равна на 10 на сто от базисната цена за 1кВтч активна електрическа енергия.
От
друга страна поддържа, че съгласно чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ начините за измерване на количествата реактивна енергия се определят
в Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, в която обаче
липсват такива за измерването ѝ между електроразпределителна и
електропреносна мрежа и количествата, които следва да се включат в понятията
използвана и отдадена електрическа енергия между двете М., а само за такава за
присъединени обекти. Твърди, че използва енергия единствено за технологичен
разход и реактивната енергия в него трудно може да се определи, поради което
електроразпределителното дружество следва да прилага компенсация на реактивната
енергия в зависимост от преминалата енергия. Сочи, че върнатата/отдадена
електрическа енергия от електроразпределителната в електропреносната мрежа е
единствено резултат от дейността на производителите, върху която
разпределителното дружество няма как да влияе, а и самите производители
заплащат на ECO за нея. Счита, че регулиране на реактивната енергия може да
стане единствено в подстанциите, които били собственост на ЕСО, поради което в
точките на обмен между електропреносната и електроразпределителните М. следва
да се прави баланс на преминалата - постъпила и отдадена, съответно активна и
реактивна енергия за всеки 15 минутен интервал, но само за обектите по
подстанции без тези от присъединените ползватели.
Според
ответника, ако изобщо се дължат надбавки, то това би било само за количествата
електрическа енергия, определени в точките на обмен между двете М., когато няма
присъединени клиенти с възможност за транзитиране на енергия, което да влияе на
размера на надбавката за реактивна енергия и която разпределителните
предприятия не са предизвикали, поради което от тях не може да се иска да ги
платят. Счита, че надбавките, плащани от потребители и производители, присъединени
към преносната мрежа, се дублирали с тези, дължими от оператора на
разпределителната мрежа, което води до двойното им заплащане на ЕСО. Това
отново означавало, че дори ответникът да дължи надбавки, то от енергията, върху
която се изчисляват, следва да се изключи тази на клиентите и производителите.
Ответникът
излага и становище относно непрецизност на Наредбата, водеща до практическо
освобождаване на някои потребители от заплащане на надбавки.
С
оглед на изложеното, „ЧЕЗ Е.Б.“ АД моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове за заплащане на сумите по процесните фактури изцяло,
както и тези за присъждане на обезщетение за забава, тъй като липсвала покана
от страна на ищеца, която да го поставя в забава.
По
делото е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който той поддържа
първоначалния отговор на исковата молба. Прави възражение за нищожност на чл. 7
на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия
в редакцията ѝ от ДВ. бр.17 от 28 февруари 2014 г. поради липса на
материална компетентност у ДКЕВР за налагане на допълнителни плащания под
формата на надбавки, а евентуално – за процесуална незаконосъобразност поради
неспазване процедурата, предвидена за приемане на подзаконов нормативен акт. В
подкрепа на последното възражение, твърди че не са спазени изискванията на чл.
26, ал. 2 ЗНА, проектът за нормативния акт да бъде публикуван на интернет
страницата на съответната институция, заедно с мотиви, съответно доклад, като
на заинтересованите лица се предоставя най- малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта. Също така, към НИД на Наредбата от 2014г. не били
приложени мотиви, с което ищецът е нарушил чл. 77 АПК.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представената по делото лицензия № JI-419-04/18.12.2013 г. се
установява, че ищецът е лицензиант на дейността пренос на електрическа енергия.
„Ч.Р.Б.”
АД е лицензирано за дейността „Р.“, за което му е издадена лицензия № Л-135-
11/13.08.2004 г.
Видно от приложеното извлечение от протокол № 95/01.0702014 г., във връзка със
запитване на ищеца, КЕВР е дал разяснения по прилагането на чл. 7, ал. 7 във
вр. с чл. 7, ал. 1, 4 и 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия (в редакцията ѝ от 28.02.2014 г.). На своето
заседание, регулаторът е приел, че разпределителните предприятия на
електрическа енергия заплащат на електроенергийния С.оператор ежемесечно
надбавки в зависимост от отдадената и ползваната реактивна енергия. Прието е
още, че под използвана, респективно отдадена от разпределителните
предприятия електрическа енергия следва
да се има предвид цялата реактивна енергия, отчетена на границите с
електропреносната мрежа, независим от източника/консуматора на тази енергия и
независимо от посоката на активната енергия.
Ищецът е представил придружителни писма, адресирани до ответника, в които е
посочено, че му изпраща протоколи за измерена електрическа енергия и такива за
изчислени количества използвана и отдавана реактивна електрическа енергия по периоди,
но към тях по делото са приложени единствено протоколите за изчислените
количества от м. март до м. октомври 2014 г. включително без да има данни, че
същите са достигнали до ответника.
От приложените по делото и посочени в исковата молба фактури се установява,
че ищецът е начислил на ответника суми за използвана и отдадена реактивна електрическа
енергия за м. март с фактура №
**********/31.03.2014 г. в размер на 616 347.59 лева и падеж 14.04.2014 г.;
за м. април 2014 г. в размер на
771 035.71 лева с фактура № **********/30.04.2014 г. и падеж 10.05.2014
г.; за м. май 2014 г. в размер на
996 746.76 лева с фактура № **********/31.05.2014 г. и падеж 10.06.2014 г.;
м. юни 2014 г. в размер на
933 090.08 лева с фактура № **********/30.06.2014 г. и падеж 10.07.2014
г.; за м. юли 2014 г. в размер на
921 759.71 лева с фактура
№**********/31.07.2014 г. и падеж 10.08.2014 г.; за м. август 2014 г. в размер на 755 202.71 лева с фактура №
**********/31.08.2014 г. и падеж 10.09.2014 г.; за м. септември 2014 г. в размер на 951 353.64 лева с фактура №
**********/30.09.2014 г. и падеж 10.10.2014 г.; за м. октомври 2014 г. в размер на 1 082 294.05 лева с фактура №
**********/31.10.2014 г. и падеж 10.11.2014 г. Приложени са още и извлечения от
електронни известия за изпращането им до ответника.
Ответникът е представил справка за количествата и обектите, върху които
счита, че следва да се приложи методиката и изготви СЧЕ относно дължимите от
него суми, в случай че разпоредбата на чл. 7 от Наредбата се приложи, както и два
броя платежни нареждания в полза на ищеца за сумите от 2 265 958.86
лева от 17.12.2014 г. с посочено основание описаните по-горе фактури и
453 191.78 лева от 28.01.2015 г., с посочено основание за плащане – ДДС по
процесните фактури.
По делото е събрана многобройна кореспонденция между страните от 2013 г.
насам. От приложените към отговора на исковата молба писма от 2014 г. се
установява, че ответникът е върнал процесните фактури, както и че е било налице
желание от негова страна за установяване на единен подход за определяне на
количествата реактивна енергия, за които той заплаща санкция поради липсата на
общо тълкуване на разпоредбата на чл. 7 от Наредбата. В писмото си от 24.01.2015
г., ищецът сочи, че въз основа на изчисленията на негови експерти в местата на
търговско измерване без директно присъединените клиенти и производителите е
определил количества отдадена и използвана реактивна енергия на стойност
3 283 388.11 лева.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от
вещото лице В.П., което не е оспорено от страните, но което е основано на
количествата реактивна енергия, посочена от ищеца в съставените от него
протоколи, коит оса ползвани при определяне на количествата реактивна енергия
от първоначалната СТЕ. В него вещото лице е посочила, че въз основа на
приложените по делото доказателства и решения № Ц-25/09.07.2013 г., Ц-
12/30.06.2014 г. и № Ц - 16/01.10.2014 г. на КЕВР, дължимите от ответника суми
за процесните периоди са в размер на: 616 347.59 лева за м. март 2014г., 771
035.71 лева за м. април 2014 г., 996 746.76 лева за м. май 2014 г., 933 090.08
лева за м. юни 2014 г., 921 759.71 лева за м. юли 2014 г., 755 202.71 лева за
м. август 2014 г., 951 353.64 лева за м. септември 2014 г. и 1 082 294.05 лева
за м. октомври 2014 г. или общо
7 027 830.25 лева. По отношение на обезщетението за забава върху стойностите
по процесните фактури от датата на забава до датата на подаване на исковата
молба, изчислява, че са в размер на 37 937.05
лева за м. март 2014 г. за периода от 14.04.2014 г. до 20.11.2014 г., 41 878.59 лева за м. април 2014г.,
за периода от 10.05.2014 г. до 20.11.2014 г., 45 537.76 лева за м. май 2014 г., за периода от 10.06.2014 г.
до 20.11.2014 г., 34 835.88
лева за м. юни 2014 г., за периода от 10.07.2014 г. до 20.11.2014 г., 26 451.69 лева за м. юли 2014 г.,
за периода от 10.08.2014 г. до 20.11.2014 г., 15 149.37 лева за м. август 2014 г., за периода от 10.09.2014
г. до 20.11.2014 г., 11 132.42
лева за м. септември 2014 г., за периода от 10.10.2014 г. до 20.11.2014 г. и 3 316.93 лева за м. октомври 2014
г., за периода от 10.11.2014 г. до 20.11.2014 г. или общо 216 239.69 лева.
Вещото лице
дава и алтернативен вариант на заключението като взема предвид единствено
представените от ответника справки за използваното и отдадено количество
реактивна енергия, като изчислява, че задълженията на ответника по периоди са
както следва: 279 481.39 лева
за м. март 2014г. 316 440.72
лева за м. април 2014 г., 388 782.17
лева за м. май 2014 г., 384 765.29
лева за м. юни 2014 г., 360 312.82
лева за м. юли 2014 г., 325 471.58
лева за м. август 2014 г., 331 548.35
лева за м. септември 2014 г. и 332 348.33
лева за м. октомври 2014 г. или общо 2 719 150.64
лева.
По делото е
изслушана основна и допълнителна СТЕ, в които вещото лице инж. С.Г.М. въз
основа приложените към делото справки, приложимите законови норми (Наредбата и
Правилата за измерване на електрическа енергия (ПИКЕЕ), отм. с решение № 1500
от 2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15 от 2017 г.) и извършените проверки в „ЕСО” ЕАД и „Ч.Р.Б.”АД
установява, че в подстанциите на „ЕСО” ЕАД търговското измерване на
електрическа енергия, която се обменя с електроразпределителната мрежа се
извършва съгласно изискванията чл. 13 ПИКЕЕ. Установил е
още, че след местата на измерване, където са присъединени производители и
потребители към електропреносната мрежа също се извършва търговско измерване на
активната и реактивна енергия, които се отчитат при определяне/изчисляване на
количествата електрическа енергия, които се обменят между електропреносната и
електроразпределителната мрежа.
На задачите,
поставени от ответника, вещото лице отговаря в СТЕ, че в
електроразпределителната мрежа след точките на измерване постъпва реактивна
енергия, която се обменя между производителя и потребителите, пряко
присъединени към електропреносната мрежа на ECO. По отношение на представената
от ответника справка на подстанциите (Справка № 3), от които той сочи, че се формира
отдадената и получена електрическа енергия между електроразпределителната мрежа
на ЧЕЗРБ и електропреносната мрежа на ECO, вещото лице констатира, че същите са
само част от обектите, от които се формира отдадената и получената електрическа
енергия между електроразпределителната мрежа и тази на ищеца. Допълва, че
списъкът на подстанциите (невключени в Справка № 3), от които се формира
отдадената и получената електрическа енергия между електропреносната мрежа и тази
на ответника е даден в приложение № 2 (неправилно изписан като № 3) към СТЕ.
В резултат
на извършения анализ, вещото лице констатира, че при еднопосочно и при
двупосочно измерване на количествата използвана реактивна електрическа енергия
от ползвателя, определена за петнадесетминутни интервали на СТИ, по смисъла на
чл. 7, ал. 3 от Наредбата, само за измерената в квадрант I реактивна
електрическа енергия следва да се заплащат надбавки по смисъла на чл.7, ал. 1
от Наредбата. При двупосочно измерване в квадрант
II се отчита реактивна енергия в режим на отдаване на активна енергия от
електроразпределителната мрежа, т.е. в този режим електроразпределителната
мрежа не е ползвател на активна електрическа енергия и не може да се начисляват
надбавки за ползвана реактивна електрическа енергия. Вещото лице
сочи, че това е взето предвид в алгоритъма и изчислителната процедура извършвани
от „ЕСО” ЕАД, като е заложено, че когато се регистрира отдаване на активна
електрическа енергия от електроразпределителната мрежа количеството реактивна
електрическа енергия, за което се заплаща надбавка, е нулево.
В отговор на
въпрос на ответника относно количествата използвана и отдадена реактивна
енергия за м. март – октомврии 2014г. по отношение на конкретно посочени обекти
(подстанции/Банкя, Бухово, Черни връх, Фестивална, Илиенци, Камбаните, Курило,
Метро, Младост, Военна рампа, Враждебна, Зебра АД, Алдомировци, Априлово, Бимак
ГУСВ, Бов, Етро поле, Костенец, Самоков, Своге, ТПС Пирдоп, ТПС Вакарел,
Тухларна, Верила, Брезник, Калища, Кракра, Перун, Кюстендил, Пауталия,
Скакавица, Ален мак, Гоце Делчев, Лом, Мартиново, Вълчедръм, Бяла слатна, Буковци,
Криводол, Мездра, Оряхово, Враца 2 Гъмзово, Кула/), вещото лице констатира, че
тези обекти са по-малко от посочените в Справка № 3, за които вече е посочило,
че са само част пълния списък (този в протоколите, съставяни от „ЕСО” ЕАД) на
обектите, от които се формира отдадената и получената реактивна електрическа
енергия между М.те на ищеца и ответника.
От
направената проверка в ,.Е.” ЕАД вещото лице установява още, че количествата
използвана и отдадена реактивна електрическа енергия са изчислени по реда и в
съответствие с чл. 7 от Наредбата чрез действително измерените количества
активна и реактивна електрическа енергия в местата на търговско измерване. Допълва,
че при извършения от него анализ, данните в Справка №3, съвпадат с тези
протоколите съставяни от „ЕСО” ЕАД.
Вещото лице сочи,
че при чисто капацитивен товар (и липса на активна електрическа енергия) е
възможно част от отдаваната реактивна енергия да бъде измерена/отчетена от СТИ
в квадрант III, но ще има отчетена такава енергия и в квадрант IV.
На въпроса -
при двупосочно измерване на електрическата енергия, отдаденото през съответния
календарен месец количество реактивна електрическа енергия, определено като
сумарната измерена ел.енергия от III и IV квадрант при производители и при
транзит на електрическа енергия през съоръженията на потребителите ще се
увеличи ли технически неправилно надбавките с отчетената реактивна енергия в III
квадрант при производството, вещото лице отговаря, че когато са в режим на
производство, производителите не са включени в обхвата на чл. 7, ал. 5 от
Наредбата и не дължат надбавка за отдадени количества реактивна електрическа
енергия.
В
допълнителната СТЕ вещото лице пояснява, че използваните от ЕСО търговски
електромери осигуряват измерване на следните количества ел. енергия: двупосочно
по активна енергия с канали за 15-мин. Товаров профил на А+ и Р+ (използвана
активна и реактивна енергия); еднопосочно за активна енергия с канали за
15-минутен товарен профил на А+ и Р+ монтирани са главно изводи на пряко
присъединени към преносната мрежа клиенти, където активната енергия е само по
посока към клиента). Както при еднопосочно, така и при двупосочно измерване, се
съставят месечни отчети за реактивната енергия в четирите квадранта на
измерване.
Според него,
при еднопосочно и двупосочно измерване, сумарната измерена реактивна енергия се
определя като сума от III и IV квадрант.
Констатира още, че върнатата реактивна
енергия в трети квадрант не се взема предвид, тъй като в този квадрант
производителят е в режим на производство и Наредбата го освобождава от надбавки
в този режим, както и че при определяне на върнатата енергия от останалите
потребители в обекта - вкл. от ЧЕЗ, се приспада върнатата енергия от производителя
и в трети, и в четвърти квадрант по електромера на производителя.
Констатирал
е още, че методиката на изчисленията на ищеца по отношение използваната и отдадената реактивна енергия е
съобразена с формулата от чл. 7 от Наредбата. Използваната реактивна енергия
изчислява по формулата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, като в случаите, когато
има отдадена към преносната мрежа енергия не се начислява надбавка за реактивна
енергия, както и в случая, когато при изчислението се получи отрицателен
резултат за използваната реактивна енергия. Отдадената реактивна енергия е изчислена
по формулата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата и общото количество отдадена
реактивна енергия се изчислява, като от сумата за месечните количества по трафоприсъединения
се приспада отчетената отдадена реактивна енергия по електромери за собствени
нужди и на пряко присъединени към преносната мрежа клиенти и производители, в
случай че има такива в съответната подстанция.
В
допълнителната СТЕ вещото лице е представило в табличен вид обобщени резултати
по протоколи и по изчисления на използваната и отдадена реактивна енергия по
обекти. В ОСЗ поддържа, че изчисленията се базират на Наредбата, като
единствено в подстанция Студентска и при още една алгоритъмът е променен, тъй
като тези две подстанции са собственост на ответника и към нея има директно
прикачени потребители и производители, поради което те влияят върху количеството
реактивна енергия и е необходимо прилагането на по-сложен алгоритъм.
Изчислил е
количество използвана реактивна енергия 128 287 958.63 кВАрч при
посочени от ищеца 129 334 880.54 кВАрч, както и отдадена реактивна
енергия 41 060 205.18 кВАрч при посочени от ищеца
40 984 522.95 кВАрч. Направил е още изчисления на дължимите надбавки
по месеци и като цяло и е констатирал минимални несъответствия по протоколите
на ищеца с неговите изчисления.
Резултатите по
единичната СТЕ са оспорени от ответника, във връзка с което по делото е
изслушана тройна СТЕ, заключение по която са дали вещите лица инж. С.М., инж. Н.Б.
и инж. К.Б., последният с особено мнение. С оглед на поставените задачи вещите
лица инж. М. и инж. Б. заключават, че за станциите, собственост на ищеца,
същият е спазил приложимите принципи и алгоритми, заложени в Наредбата в процесния
период, поради което изчисленията в допълнителната единична експертиза са
точни. Пояснено е, че измерването и отчитането на ел. енергии се извършва в
правогълна, четириквадрантна измерителна система. Обяснението на възприетия
принцип на отчитане е следният: В една точка на доставка на ел. енергия между
преносната и разпределителната М. може да има две посоки на активната
електрическа енергия (използвана и отдадена) и две посоки на реактивната ел.
енергия (използвана и отдадена). Това налага да се използва четириквадрантна
измерителна система, за да може да се отчитат всички варианти на резултатите,
получени при измерванията, т.е., да се отчете с какъв знак са активната и
реактивната енергия. Според вещите лица инж. М. и инж. Б. следва да се прилага
алгоритъма на изчисление по чл. 7, ал. 10, т. 1 от Наредбата, като използваното
и отдадено количество активна и реактивна енергия се определят поотделно за
всеки обект от всички средства за търговско измерване в този обект, поотделно
за използваните и за отдадените количества активна и реактивна енергия. В
същото време следва да се съобразява чл. 7, ал. 10, т. 4 от Наредбата, според
която всяка подстанция е отделен обект и се прави баланс на активната и
реактивната енергия за всеки свързан с нея потребител.
В приложение
към заключението са описани четири вида алгоритми на изчисление: а) при
подстанция на ЕСО без наличие на директно присъединени клиенти и производители
към подстанцията (тук се определят надбавки отделно за използвана и отдадена
реактивна енергия по чл. 7, ал. 10, т. 1 и отделно се прави баланс по смисъла на
чл. 7, ал. 10, т. 4 за отделяне на енергията, която е за самата подстанция от
тази за ЧЕЗ); б) при подстанция на ЕСО с наличие на директно присъединени
клиенти и производители към подстанцията тук се определят надбавки отделно за
използвана и отдадена реактивна енергия по чл. 7, ал. 10, т. 1 и отделно се
прави баланс по смисъла на чл. 7, ал. 10, т. 4 за отделяне на енергията, която
е за самата подстанция, за директно присъединени потребители и производители от
тази за ЧЕЗ; в) захранване на разпределителната мрежа от преносната през чужди
съоръжения тук се определят надбавки отделно за използвана и отдадена реактивна
енергия по чл. 7, ал. 10, т. 1 като сума от показанията на всички електромери)
и г) захранване на разпределителната мрежа от преносната през обект,
собственост на ЧЕЗ, които могат да бъдат на страна ВН на силови трансформатори (тук
се определят надбавки отделно за използвана и отдадена реактивна енергия по чл.
7, ал. 10, т. 1 като сума от показанията на отделните трансформатори) или
подстанции на ЧЕЗ с измерване на енергията на електропроводи ВН (тук се
наблюдават транзитни потоци, поради което се прави пълно салдиране на енергията
в двете посоки, с цел отделяте само тази, която е само за ЧЕЗ)
В заключението
на тройната СТЕ се констатира още, че ищецът е прилагал изискванията на чл. 7,
ал. 5 от Наредбата, че използваните търговски електромери позволяват двупосочно
и еднопосочно помесечно измерване на реактивната електрическа енергия освен в
квадрант IV и III, както и че „ЕСО“ ЕАД не включва измерените в квадрант III количества в
общата рекапитулация при еднопосочно измерване, тъй като чл. 7, ал. 5 от
Наредбата не го изисква. В експертизата се установява още, че не е възможно да
се определи фактор на мощността предвид използваната енергия в квадрант II, защото там
няма използвана активна енергия, а само отдадена активна енергия, поради което
електроразпределителната мрежа не е ползвател на активна електрическа енергия и
не може да се заплаща надбавка за използваната електрическа енергия. В този случай
ищецът е отчитал само стойностите в I квадрант,
което е технически възможно. Вещите лица сочат, че отчетената отдавана реактивна
електрическа енергия от обект на производител може да бъде само в III-ти или IV-ти квадрант
в зависимост от това, дали е в режим на производство или потребление на активна
енергия и тъй като производителите не дължат надбавка за отдадени количества реактивна
енергия, при двупосочен режим на потребление трябва да се отчита реактивната
енергия само в IV квадрант, в
който режим на работа (при потребление на активна енергия), реактивна енергия в
III квадрант на практика няма.
Заключават, че по отношение на подстанциите на ЕСО, където има директно
присъединени производители, за определяне на върнатата реактивна енергия от
разпределителната мрежа се приспада сумарната върната реактивна електрическа
енергия, измерена по електромерите на директно присъединените към преносната
мрежа производители, както и тази на директно присъединените към преносната
мрежа клиенти.
Към тройната
СТЕ е представено особено мнение на вещото лице инж. К.Б.. Въз основа на
приложените по делото материали, допълнително предоставените данни и посещение
на 29.09.2016 г. при страните, вещото лице инж. Б. приема, че ищецът не
извършва технически правилно балансирането на електрическата енергия спрямо
ответника, тъй като не е правено по обекти съгласно чл. 7, ал. 10, т. 3, 4, 5 и
6 от Наредбата. Счита, че това от своя страна може да доведе до ощетяването на
посредника във взаимоотношенията между производител на електрическа енергия и „ЕСО“
ЕАД. Намира Наредбата, действаща в процесния период за вътрешно противоречива, а
изчисленията на тройната СТЕ, направени от другите две вещи лица, могат да се
приемат за верни само ако се приеме за верен принципа за баланс по подстанции
по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата, но не и по смисъла на
чл. 7, ал.
10, т. 3, 4, 5 и 6 от Наредбата. Според него, в чл. 7, ал. 5 от Наредбата не е
посочено, но следва да се прилага правилото на чл. 7, ал. 1, че надбавки се
плащат само за използвано количество активна енергия, не и за отдадена.
По делото е
изслушано допълнение към особеното мнение на вещото лице инж. К.Б., в което той
е направил технически баланс както на активната, така и на реактивната енергия
за всички подстанции съобразно неговите разбирания по тълкуването на Наредбата,
като поддържа, че изготвените от ищеца баланси не съответстват на чл. 7, ал. 5
и ал. 10, т. 3, 4, 5 и 6 от Наредбата. В резултат на изходните данни, получени
от 419 точки на измерване и съставени и приложени 226 алгоритъма за изчисляване
на надбавките за количествата реактивна електрическа енергия, вещото лице е
изчислил, че дължимите от ответника суми за използвана и отдадена реактивна
електрическа енергия през процесния период са в размер на
3 192 048.77 лева.
По делото е
прието и писмено мнение от вещите лица инж. С.М. и инж. Н.Б. по допълнението
към особеното мнение на вещото лице Б.. Те считат, че изчисленията му са
направени в противоречие с чл. 7, ал. 10, т. 1 от Наредбата, която не предвижда
„технически баланс“ (салдиране на реактивната енергия в двете посоки), а
поотделно определяне на използваните и отдадените количества активна и
реактивна електрическа енергия за всеки обект по всички средства за търговско
измерване в този обект. Смятат, че терминът „баланс“ е въведен в нормата на чл.
7, ал. 10, т. 4 със значение на определяне поведението на всеки от различните
ползватели, присъединени към една подстанция, т.е., определяне количествата
използвана и отдадена активна и реактивна ел. енергия за всеки от тях, а не
техническо салдиране на енергии с различни знаци (с отрицателен и положителен
знак, течаща в двете посоки). За неправилно формирани намират и изчисленията на
вещото лице Б. относно надбавките по чл. 7, ал. 5 от Наредбата, тъй като
отчитат само показанията в квадрант IV и игнорират
енергията в квадрант III, което води
до редуциране на реално измерените от електромерите количества отдадена енергия
в посока на електропреносната мрежа. Поясняват, че отдадена реактивна енергия
при наличие на отдадена активна енергия има в квадрант 3, а отдадена реактивна
енергия при наличие на използвана активна енергия има в квадрант 4.
Изчисленията на вещото лице Б. игнорират количествата енергия в квадрант 3,
което противоречи на посоченото в чл. 7, ал. 5 от Наредбата, че за определяне
на отдаденото количество реактивна енергия при двупосочно измерване на ел.
енергия се взема сумарната ел. енергия от квадранти 3 и 4. Подчертават, че
отдаденото количество реактивна енергия винаги има негативен ефект върху
преносната мрежа, независимо дали е отчетена в 3 или 4 квадрант. На второ място
сочат, че вещото лице Б. допълнително изважда количеството използвана реактивна
енергия от квадрант 1 (чрез т. нар. от него „техническо балансиране“), с което
пак се нарушава чл. 7, ал. 5 от наредбата, защото този текст не предвижда
такова балансиране с реактивната енергия от квадрант 1.
Като
резултат от тези основни неправилни действия на вещото лице Б. (салдиране на
енергии с различни знаци и изключване от изчисленията на енергията от квадрант 3, както и изваждане
на използваната реактивна енергия от квадрант 1), вещите лица М. и Б. сочат, че
така се намаляват действителните количества използвана и отдадена реактивна
енергия, върху които следва да се заплащат надбавки, на практика с около 45%.
Сочат още,
че вещото лице Б. салдира само реактивната енергия, но не и активната, който
смесен подход прави изчисленията още по-неправилни.
По делото е
постъпило становище на вещото лице К.Б. по писменото становище на вещите лица инж.
С.М. и инж. Н.Б., в което заявява, че поддържа направените от него изчисления
като коректни и съответстващи на Наредбата.
В съдебно
заседание на 20.10.2016 г. вещото лице Б. е пояснил особеното си мнение.
Посочил е, че в заключението на тройната СТЕ, поддържано от
другите две вещи лица, начисленията са правилно направени, те са верни, но само
ако се приеме, че балансирането трябва да се прави по смисъла на чл. 7, ал. 1 и
ал. 5, а не по смисъла, който той разбира - че трябва да се прави баланс в
техническия смисъл на думата, който баланс се различава от баланса, който е
правен от ищеца, Не оспорва, че отговорът на задача № 1 даден от другите две вещи
лица е верен, но е верен при едното тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и
ал. 5 от Наредбата. В особеното му мнение е посочено, че има и друго възможно
тълкуване на тази разпоредба, според което вече баланса извършван от ищеца няма
да бъде верен и е дал и този вариант. Пояснил е, че
чл. 7 съществува, за да принуди потребителите на ел. енергия, в частност „ЧЕЗ“
да управляват електроразпределителната мрежа по такъв начин, че да се
контролират потоците реактивна ел. енергия в определени граници, така щото да
се минимизират загубите на активна ел. енергия и във всеки от случаите, когато
тези потоци са зле контролирани или неконтролирани и излязат извън нормата посочена в чл. 7, те –
потребителите, в частност „ЧЕЗ“ следва да плащат надбавки, така както са
определени в чл. 7. Това е метод, санкция, която трябва да принуди
потребителите да предприемат мерки за ограничаване на реактивната енергия. Това
практически, в техническия смисъл на думата се прави чрез компенсиране на
потоците – там, където съществуват по-големи потоци индуктивна енергия с
капацитивност и обратно, там където има
по-големи количества капацитивна енергия, чрез индуктивност, което ще рече, че
трябва да се предприемат мерки за компенсиране или за балансиране, което е едно
и също, на излишно големите потоци на реактивна енергия, било в едната или в
другата посока /индуктивна или капацитивна/. Това става чрез технически
средства и компенсацията се прави математически по техническа методика. Според
него най-добре целта на наредбата би била постигната, ако тя съответства на
техническия начин на компенсиране, респ. на балансиране. Ако в нея е заложен
техническия начин на балансиране и съответно надбавките се плащат, когато
технически балансирането не е извършено правилно или въобще не е извършено от
техническа гледна точка. Това означава въвеждане на капацитивност, когато има
повече индуктивност или обратно – въвеждане на индуктивност, когато има повече
капацитивност в системата, т.е. чрез компенсиране на ел. енергия. Според вещото
лице Б. заложеното в ал. 1 до ал. 5 на чл. 7 не съответства на техническия
начин на компенсиране. Формулирани са правни понятия, наречени отдадена и
използвана реактивна ел. енергия, които понятия не съвпадат с понятията
капацитивна и индуктивна ел. енергия и оттам вече баланса, който е извършван от
ищеца не съответства на баланса, който би следвало да бъде извършван. Този
баланс съответства на посоченото в наредбата от т. 2 до т. 5, където става дума
за балансиране на използвана и отдадена ел. енергия, но не съответства на ал.
10, т. 4 от чл. 7, където е записано, че трябва да се прави баланс на активната
и реактивната ел. енергия, които вещото лице инж. Б. разбира като баланс в
техническия смисъл на думата. Той разбира т. 1 като относима към измерването, но
не и към балансирането на ел. енергия. Точка 1 от чл. 7, ал. 10, според него, има
отношение единствено само към измерването, но не и към балансирането. Смята, че
ако „ЧЕЗ“ бяха предприели подходящи действия да минимизират потоците реактивна
енергия, най-вероятно сумите за плащане на надбавки щяха да бъдат различни и
по-малки, но не знае дали „ЧЕЗ“ са предприемали такива мерки. В
съдебно заседание от 02.02.2017 г. вещото лице Б. е допълнил поясненията си във
връзка с приетата от него нужда от балансиране на използвана с отдадена
реактивна енергия (индуктивна и капацитивна). Обяснил е, че нергията е
произведение от напрежението и големината на тока, т.е. това е мощността на
енергията по часовете. Синусоидата на напрежението е една, синусоидата на тока е
друга. Ако те съвпаднат, тогава имаме чиста активна енергия, тогава имаме
максимума на активната енергия, но те не съвпадат, винаги има някакво
разминаване между двете синусоиди. Когато синусоидата на напрежението
изпреварва тока имаме индуктивна енергия, а когато синусоидата на напрежението
изостава от синусоидата на тока, тогава
е капацитивна енергия. Когато в една точка, каквато точка се възприема обекта
подстанция, влизат няколко кабела, няколко трасета, по които се транспортира
ел. енергия, в обекта подстанция се получава така, че ако по едното трасе имаме
индуктивна енергия, а по другото капацитивна, в смисъл преобладава
индуктивната, те в подстанцията се компенсират и в това е смисъла на
компенсирането на реактивните енергии. Ако има само един кабел, по който тече,
няма как те да се компенсират, тъй като никога не може да имаме едновременно
капацитивна и индуктивна енергия. Но такъв случай на практика няма. Фактически
баланса между активните и реактивни енергии в точката на връзката между
преносна мрежа и разпределителна мрежа, там се сумират, като се сумират с
различни знаци. Баланса е сума на еднородни величини с различни знаци. По този
начин на практика, когато се изчислява по този начин е ясно, дали трябва
допълнително да внесем капацитивност или индуктивност в тази точка, така щото
да докараме нещата до изискуемата стойност на реактивната енергия. Това са
т.нар. балансиращи групи, които се изграждат от ЧЕЗ или от другите дружества,
за да може те да влязат в изискуемия толеранс, така че да не плащат надбавки.
По делото са приети решения на ВАС, от които се установява, че с решение №
7799 от 27.06.2016 г., постановено по адм. д. № 12511/2013 г. на тричленен
състав на ВАС е отменена Наредба №
1/18.03.2013 г., поради нарушение на процесуалните правила за приемането й и
липса на мотиви за приемането й (процесуална незаконосъобразност). Това решение
е частично потвърдено с решение № 13033 от 01.12.2016 г., постановено по адм.
д. № 9073/2016 г. на петчленен състав на ВАС (обн. в ДВ, бр. 100 от 2016 г.), а
в друга част, включително по отношение – чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 10, т. 4 от Наредбата, решението е обезсилено,
тъй като преди постановяването му производството по отношение чл. 71 ал. 1 е
прекратено, а чл. 7, ал. 10, т. 4 е отменена.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните е безспорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че ищецът е енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ и оператор на преносната мрежа, което
е видно от издадената му от КЕВР лицензия № JI-419-04/18.12.2013 г., а
ответникът е разпределително предприятие, за което притежава лицензия № Л-135-
11/13.08.2004 г. Не е спорно, че ищецът осъществява измерване на напускащата и
постъпващата в електропреносната мрежа към и от електроразпределителната мрежа
на ответника ел. енергия чрез средства за търговско измерване – собственост на
ищеца при спазване изискванията на действащия ПИКЕЕ, нито са спорни базисните цените
за изчисление надбавките за реактивната енергия за процесния период, определени
с решения на ДКЕВР, представени по делото.
Спорът между страните е дали ответното електроразпределително дружество
дължи на ищеца, в качеството му на преносно предприятие, надбавка за
количествата използвана и отдадена реактивна електрическа енергия и ако дължи
такава, как следва да се изчисли тя, съответно – в какъв размер са задълженията
му за периода март – октомври 2014 г.
Задължението за заплащане на надбавки за реактивна електрическа енергия в
процесния период е уредено в чл. 7 от Наредба № 1/118.03.2013 г. в редакция,
обнародвана в ДВ бр. 17/28.02.2014 г. Ответникът е възразил, че чл. 7 в
посочената редакция е нищожна норма, тъй като е приета от КЕВР без комисията да
има материална компетентност за това. На следващо място, посочената норма
противоречала на ЗЕ, в който не се предвиждали надбавки към цената на ел.
енергия, а видовете задължения на субектите се установявали само със закон, не
и с подзаконов нормативен акт. ЗЕ не предвиждал задължение за електроразпределителните
дружества за заплащат надбавки за реактивна енергия. Ето защо, за дружеството
не били възникнали валидни задължения за заплащане на такива.
Настоящият
състав намира посочените възражения за неоснователни.
Съгласно
чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК гражданският съд се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол, а по законосъобразността (унищожаемостта) на административния
акт, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в
административното производство по издаването и обжалването му. Ако гражданският
съд приеме административния акт за нищожен, следва да отрече претендираните въз основа на него последици. В този смисъл е и
Решение № 78 от 12.VII.1973 г. по гр. д. № 58/73 г., ОСГК, в мотивите, на което
се прима, че констатацията за нищожност на административния акт е от
компетентност и на съда в рамките на задължението му за преценка на
правопораждащите факти (Наредбата) и при разрешаване на възникнал между
страните гражданскоправен спор, съдът може, без да го отменява или изменя
(действия извън правораздавателната власт на гражданският съд по сега
действащата нормативна уредба) или да констатира нищожността му и с оглед на
това да приеме съществуването или не на определени правоотношения.
Изискванията за действителност на
административните актове са посочени в чл. 146 АПК, а именно: актът да е
издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на
процесуалноправните разпоредби по издаването му, да са спазени
материалноправните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с целта,
която преследва законът. Приема се още, че неспазването на някое от тези
изисквания води до недействителност на административния акт. Понятието
„недействителност“, включва в себе си „нищожен“ и „унищожаем“, които
кореспондират с понятията "валидност" и „незаконосъобразност“,
установени в гражданския процес. В административно-правната теория е прието, че
един и същ порок в административния акт може да доведе до нищожността или
незаконосъобразността му, с оглед колко съществени са нарушенията, като винаги
административния акт е нищожен ако е издаден от некомпетентен по степен орган.
Именно на липсата на материална компетентност се позовава ищецът.
По делото бе установено, че с решение № 7799 от 27.06.2016 г., постановено
по адм. д. № 12511/2013 г. на тричленен състав на ВАС е отменена Наредба № 1/18.03.2013 г., поради
нарушение на процесуалните правила за приемането й и липса на мотиви за
приемането й (процесуална незаконосъобразност). Това решение е частично
потвърдено с решение № 13033 от 01.12.2016 г., постановено по адм. д. №
9073/2016 г. на петчленен състав на ВАС (обн. в ДВ, бр. 100 от 2016 г.), а в
друга част, включително по отношение – чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 10, т. 4 от Наредбата, решението е обезсилено,
тъй като преди постановяването му производството по отношение чл. 71 ал. 1 е
прекратено, а чл. 7, ал. 10, т. 4 е отменена.
Доколкото административният съд е задължен и служебно да провери
валидността на оспорения нормативен административен акт, независимо дали има
искане от оспорващия – чл. 168, ал. 2 във вр. чл. 196 АПК и след като с
посочените решения Наредбата е отменена като незаконосъобразна, а не е
прогласена нейната нищожност, то следва да се приеме, че не може след
постановяване на горните решения гражданският съд да проверява валидността. Чл.
302 ГПК повелява, че влязлото в сила решение на административен съд е
задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е
валиден и законосъобразен, като същото има действие по отношение на всички –
чл. 193, ал. 2 АПК. Въпреки това, предвид формалното изключване от проверката по
административното дело на нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 10, т. 4 от
Наредбата, настоящият състав ще изложи мотиви относно тяхната валидност при
посоченото от ответника основание.
В Раздел II от ЗЕ (редакцията към процесния период) „Правомощия на комисията“ е предвидено, че
КЕВР приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон (чл. 21,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.). Чл. 36, ал. 3
делегира компетентност на комисията да приеме наредба за регулиране цените на
електрическа енергия. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЕ КЕВР има правомощия по регулиране на цените в електроенергийната
система при спазване принципите по чл. 31 ЗЕ, включително
справедливо прехвърляне на разходите за системни услуги, в това число
допълнителни и спомагателни услуги, студен резерв и за технологични разходи,
върху ползвателите на преносната мрежа, съответно на разпределителните М. (т.
8). Според § 14 от ДРЗЕ допълнителни услуги са всички услуги, необходими за
експлоатацията на електроенергийната система, които включват участие в регулиране на напрежението и доставка на реактивна
мощност, участие в първично регулиране на честота и вторично регулиране на
честота и обмен на мощност, въртящ резерв, възможност за пускане без помощта на
външен източник и захранване на част от мрежа и регулиране на натоварването. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕ -
методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или
определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на
предложенията за цените и утвърждаването на цените се определят с наредби
за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от комисията
(КЕВР).
Поради това нормативната уредба, касаеща процесния спор, освен законова
(ЗЕ) е и подзаконова, като последната - поради широката рамка на предоставената
делегация, не противоречи на ЗЕ, а го детайлизира в съответната област. ЗЕ няма
детайлизирана самостоятелна уредба на методите за регулиране на цените на
електрическата енергия, нито на техните компоненти, поради което законодателят
е избрал препращащ към подзаконовата нормативна уредба подход. Надбавките по
чл. 7 от Наредбата са приети по силата на законова делегация, като същите са
част от цената и функция на правомощията на КЕВР да регулира цените, поради
което комисията е разполагала с материална компетентност да приеме такъв
елемент от цените на електрическата енергия, съотв. - Наредбата е издадена от
надлежен орган, в кръга на компетенциите му.
Надбавките за реактивна енергия като елемент от цената, са установени по
силата на изричната делегация на чл. 36 ЗЕ КЕВР да определи компонентите на
цената, поради което е неоснователно и възражението, че законът не предвижда
такава тежест. Невярно е и твърдението, че подобно утежнение може да се
предвиди само със закон. Изрична норма в такъв смисъл е чл. 60 от Конституцията
на РБ, но тя касае определянето на данъци и такси, дължими от гражданите, не и елементите
на цените за обществени услуги, каквито са тези по продажба на ел. енергия,
пренос и Р.на ел. енергия.
По силата на изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (неговото обнародване - арг. от чл. 194 АПК), поради което отмяната му
няма обратно действие и ответникът не може да се легитимира като кредитор за
реституция на даденото по силата на действащия към процесния период подзаконов
нормативен акт, респективно да се позове на отмяната за да установи недължимост
на същото. „Ч.Р.Б.” АД е направило възражение за процесуална
незаконосъборазност на Наредбата, по която ВАС вече се е произнесъл, като я е отменил, съответно, съобразно посоченото,
гражданският съд следва да приеме, че такава незаконосъобразност е налице. Предвид
действието на отмяната занапред, както и липсата на формална отмяна по
отношение чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 10, т. 4 от Наредбата, гражданският съд следва да упражни
правомощието си по инцидентен контрол за материална законосъобразност на Наредбата към процесния период, към който тя
е пораждала правни последици, съобразно чл. 15, ал. 3 ЗНА вр. чл. 14 ЗНА. Ако
съдът установи противоречие на чл. 7 от наредбата със ЗЕ, макар същата да е
била действащ подзаконов нормативен акт, съдът ще приложи нормите от по-висок
ранг, на които наредбата противоречи, без да има правомощия по отмяната им. (в
този смисъл са и мотивите на решението по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГТК). Такова противоречие
обаче не се установи. Както бе посочено по-горе, компонентите на цените в
електроенергийния сектор, подлежащи на регулиране, се определят от КЕВР с
наредба по силата на изрична законова делегация. ЗЕ не съдържа никакви правила
относно тези компоненти, нито как да бъдат разпределяни те по отношение
различните субекти, участващи на пазара на електроенергия, на които разпоредби Наредбата
да противоречи, поради което и не се разкрива твърдяната от ответника нейна
материална незаконосъобразност.
Ирелевантни за въпроса относно валидността и законосъобразността на чл. 7
от Наредбата в разглежданата негова редакция са възраженията на ответника, че
същият не съответства на техническата логика, че е неясен, че води до
несправедлив резултат, че уредбата за времето преди приемането му и след
отмяната му е различна и други подобни. Тези доводи не са правни, нито
основателността им може да засегне валидността или законосъобразността на
Наредбата. По отношение неясната или несполучлива формулировка на текстовете,
същите могат да бъдат отстранени чрез тълкуване по правилата на логиката,
историческо, систематическо и граматическо тълкуване.
Всичко изложено по-горе и нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, обосновават
извод, че ответникът дължи заплащане на надбавка
върху стойността на използваната активна електрическа енергия в зависимост от
използваната или отдадена реактивна енергия. По въпроса как следва да стане
изчислението й, съдът възприема посоченото от вещите лица инж. М. и инж. Б. в
тройната СТЕ, допълнително мотивирано в становището им по особеното мнение на
вещето лице Б., предвид следното: Липсва спор, че техните изчисления са математически
верни, спорът е дали алгоритъмът на изчисление е верен. Различието между
тяхното становище и особеното мнение на вещото лице Б. е основно в това, дали а)
следва да бъде правен баланс (салдиране) между различните ел. енергии с
различен знак (капацитивна/отдадена и индуктивна/използвана) или пък същите
следва да се определят поотделно, съответно, поотделно върху тях да се
начисляват съответни цени за използвана или отдадена реактивна енергия и б)
дали следва да се изчислява отдадена
реактивна енергия, когато няма използвана активна електрическа енергия, съотв.
– върху нея да се плащат надбавки.
От приложимата нормативна уредба на чл. 7 от Наредбата в редакцията обн. ДВ
бр. 17/28.02.2014 г. се установяват следните правила за определяне количествата
използвана и отдадена реактивна ел. енергия, за която се дължат надбавки, както
и тяхната стойност:
Съгласно
чл. 7, ал. 1, клиентите на електрическа енергия от електрическите М. с
предоставена електрическа мощност 100 кВт и повече и разпределителните предприятия заплащат надбавка върху стойността на
активната електрическа енергия в зависимост от използваната реактивна
електрическа енергия за всеки петнадесетминутен интервал, при който
факторът на мощността е по-малък от 0,9. В алинея трета на същата норма количеството използвана реактивна
електрическа енергия, за което се заплаща надбавката по ал. 1, е определена
като положителната разлика между количеството използвана реактивна електрическа
енергия и произведението на количеството използвана активна електрическа
енергия и коефициент, съответстващ на фактор на мощността 0,9, съгласно формула.
Цената на надбавката е определена в алинея четвърта и за 1 кВАрч е равна на 10
на сто от базисната цена за 1 кВтч активна електрическа енергия.
Според чл. 7, ал. 5 от Наредбата,
лицата по ал. 1 заплащат надбавка за отдаденото през съответния календарен
месец количество реактивна електрическа енергия, определено по показанията на
средствата за търговско измерване, в IV квадрант при еднопосочно измерване на
активната електрическа енергия или сумарната измерена реактивна електрическа
енергия от III и IV квадрант при двупосочно измерване на активната електрическа
енергия, на цена за 1 кВАрч, равна на утвърдената цена за 1 кВтч активна
електрическа енергия, по която общественият доставчик продава електрическата
енергия на крайните снабдители и електроразпределителни дружества, а лицата по
ал. 2 заплащат такава надбавка, когато са в режим на потребление.
Според
чл. 7, ал. 6 и 7 от Наредбата, лицата по ал. 1 и 2 заплащат надбавката на
съответното разпределително предприятие в случаите, когато са присъединени към
електроразпределителната мрежа, съответно на електроенергийния С.оператор,
когато са присъединени към преносната мрежа. Разпределителните предприятия на електрическа енергия заплащат
надбавката по ал. 4 и 5 на електроенергийния С.О. ежемесечно не по-късно от
10-о число на месеца, следващ отчетния месец.
От
така цитираните правила се установява, че лицата по ал. 1 - клиентите на
електрическа енергия от електрическите М. с предоставена електрическа мощност
100 кВт и повече и разпределителните предприятия заплащат освен чистата цена на
ползваната активна енергия, и надбавка върху нея за използвана реактивна
енергия и за отдадена реактивна енергия. Никъде в чл. 7, ал. 1 до 7 обаче няма
ограничение за заплащане на надбавка за
реактивна енергия само ако е ползвана активна енергия, т.е., не е
предвидено надбавката да е функция на използваната активна енергия. Напротив, в
ал. 5 се предвижда отдадената реактивна
енергия да се изчислява като сбор от енергиите в квадранти 3 и 4, а в квадрант
3, според поясненията на вещите лица, имаме отдадена активна енергия, а не
използвана. Използваната реактивна енергия се изчислява по формулата по ал. 1,
а отдадената реактивна енергия – като сбор от измерената реактивна енергия в
квадранти 3 и 4 при двупосочно измерване на ел. енергия. Следователно,
направеното от вещото лице Б. тълкуване, че надбавки за отдадена реактивна
енергия се начисляват само при използвана активна енергия, не отговаря на
законоустановените правила.
Според
чл. 7, ал. 9 от Наредбата начините на измерване и отчитането на количеството
реактивна електрическа енергия са съгласно Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, като между страните не се спори, че
измерването в случая е било съобразено с ПИКЕЕ, а и вещите лица потвърждават
това съответствие.
В
чл. 7, ал. 10 от Наредбата са уредени следните правила за измерване на реактивната
ел. енергия, за която се дължат надбавки: 1)
използваните и отдадените количества активна и реактивна електрическа енергия
се определят поотделно за всеки обект от всички средства за
търговско измерване в този обект, поотделно
за използваните и за отдадените количества активна и реактивна електрическа
енергия; 2) всеки обект включва
една или повече електрически инсталации на клиента, разположени на една
площадка и свързани към едно или повече места за присъединяване към
електрическата мрежа/съоръжения на други клиенти; 3) електроразпределителните дружества се разглеждат като съвкупност
от обекти, всеки от които е свързан към подстанция от преносната мрежа или към
уредба на друг обект; 4). всяка подстанция се разглежда като отделен
обект, като се прави баланс на активната и реактивната електрическа енергия за
всеки свързан към нея ползвател; 5).
измерването в подстанции ВН/СН е двупосочно и по активна енергия и съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия; квадрантите по ал.
3 и 5 са определени по БДС EN 62053-23. Статични електромери за реактивна
енергия (класове 2 и 3); 6). в
случаите, когато обектът на клиента е свързан директно към електропреносната
мрежа в две или повече места, се прави баланс на активната и реактивната
електрическа енергия по показанията на средствата за търговско измерване в тези
места; 7). данните за измерените
количества електрическа енергия се предоставят на лицата по ал. 1 и 2
ежемесечно от собственика на средствата за търговско измерване.
Според
настоящия състав основното правило за начина на определяне количествата реактивна
енергия, за което се дължат надбавките се съдържа в чл. 7, ал. 10, т. 1 от
Наредбата – тази норма определя как се изчисляват количествата измерена
реактивна енергия, които служат като базови данни при изчисление на надбавките.
Ясно е посочено, че се определя поотделно количеството използвана и отдадена активна
и реактивна енергия за всеки обект и че дължимите надбавки се изчисляват за
всеки обект, като начинът на изчисление е само този по чл. 7, ал. 3 или ал. 5. Точки
2 и 3 дефинират понятието „обект“ и какво включва той. В чл. 7, ал. 10, т. 4 е
предвидено отклонение от понятието „обект“ по т. 2 и 3, като е дефиниран сборен
обект (подстанция), към който са свързани множество подобекти (такива по т. 2 и
3), като е предвидено балансиране на активната и реактивната енергия на всеки
потребител. Тъй като подстанцията е на практика съвкупност от подобекти,
необходимо е да се определи за всеки подобект в нея каква е активната и
реактивната енергия, съответно – използвана и отдадена, за да се определи
участието на всеки потребител в използването и отдаването на енергия. Ето защо,
понятието „балансиране“ не е в смисъла,
който сочи вещото лице Б. – техническо „прихващане“ между използвана и отдадена
реактивна енергия, а същото следва да се разбира като такова определяне на
активната и реактивната енергия, при което да може да се установи какво
количество се припада на всеки отделен клиент, присъединен към съответната
подстанция, а не събиране, прихващане на енергии с различни знаци. Това
разбиране логически следва от необходимостта всеки клиент да плаща такова
количество и вид реактивна енергия, каквото е използвал или отдал вследствие
дейността си. Другото разбиране не съответства на изискването на чл. 7, ал. 10,
ал. 1 от наредбата отдадената и използваната реактивна енергия да се определят
поотделно при изчислението на надбавките. Последното правило е съответно и на
изискването да се заплащат поотделно използваната и отдадената реактивна
енергия по чл. 7, ал. 3 и 5 от Наредбата, като за последната изрично е посочено
и в кои квадранти се измерва. Ако законодателят имаше предвид соченото от
вещото лице инж. Б. техническо компенсиране, щеше изрично да посочи в правилата
за начислението на надбавките в алинея 10, че същото се извършва след
компенсация на отдадената с използваната реактивна енергия. Това правило обаче
не съответства на целта на предвидените надбавки, която както сочи и ответника
и вещите лица, е да бъдат принудени потребителите и производителите да
предприемат технически действия за минимизиране на реактивната енергия,
независимо дали използваната или отдадената, защото целта е да има активна
електрическа енергия, а не реактивна (която има помощен, съпътстващ
производството и преноса на активна енергия характер). Ако се извършва такова
математическо сборуване, каквото сочи вещото лице Б., ефектът на надбавката се
изгубва – постига се по-малък размер на надбавката, което несъмнено е в интерес
на платците, но не се постига намаляване на генерираната реактивна енергия – би
могло да имаме огромно количество използвана реактивна енергия и почти същото
огромно количество отдадена реактивна енергия, които като компенсираме
технически, биха дали почти нулев математически резултат, но това няма да
елиминира циркулирането им в преносната мрежа, съответно увреждането й.
Следва
да бъде посочено още, че разсъжденията на вещото лице Б. в съдебните заседания
от 20.10.2016 г. и 02.02.2017 г. вероятно са технически съвсем правилни и така
се прави в реалността (относно компенсирането на индуктивната и капацитивната
реактивна енергия), но казаното от него
визира техническите мерки, които ответникът би трябвало да е взел в дейността
си, за да намали съответната реактивна енергия в електроразпределителната му
мрежа, а не отразява правилата и последиците от нормата на чл. 7 от Наредбата,
които следва да бъдат съобразени при отчитането на реактивната енергия и
пресмятането на дължимите за нея надбавки. Освен това, както самият той е
заявил, няма никакви данни, че ответникът е предприемал посочените от вещото
лице действия за минимизиране на реактивната енергия, нито те да са дали резултат,
какъвто е изчислил вещото лице Б.. Задълженията за заплащане на надбавки са според
измереното количество реактивна енергия по правилата на чл. 7 от Наредбата, а не
според количествата, които биха се получили при предприемане на съответни мерки
за намаляването им.
Следва
да бъде посочено също, че е неоснователно и възражението на ответника, че
заплаща ел. енергия, ползвана или отдадена от потребителите, присъединени към
неговата мрежа – вещите лица са установили, че ищецът е правил баланс по смисъла
на чл. 7, ал. 10, т. 4 от Наредбата в подстанции, към които има пряко
присъединени потребители или производители, така, че да определи какво е
количеството ел. енергия на ЧЕЗ. Освен това, чл. 7, ал. 6 от наредбата сочи, че
присъединените към електроразпределителната мрежа потребители заплащат
генерираната реактивна енергия на ЧЕЗ, т.е., дори ЧЕЗ да плаща фактически цялото
количество реактивна енергия от разпределителната му мрежа, независимо дали е
от неговата дейност, той има вземане към присъединените към тази мрежа
ползватели за съответната част, която им се припада.
Горното
мотивира съдът да възприеме заключението на разширената тройна СТЕ, съобразно
вижданията на вещите лица инж. М. и инж. Б..
Съдът
кредитира изцяло изчисленията на вещите лица по разширената СТЕ, доколкото при
възприетия от съда като правилен техен алгоритъм на изчисление, вещото лице Б.
е заявил, че изчисленията са правилни.
По
делото беше установено неоспорено плащане по процесните фактури в общ размер на
2 265 958.86 лева на 17.12.2014 г. и сумата 453 191.78 лева на
28.01.2015 г. за ДДС по тях. С тези суми следва да бъде намалено дължимото се
на ищеца плащане.
В
същото време, в допълнителното заключение на вещото лице инж. М. той е изчислил, че ищецът е начислявал
малко по-големи количества използвана реактивна енергия за периода април –
октомври 2014 г., отколкото вещото лице е установило, че е използвана.
Съответно, на ищеца не се дължи плащане за разликата в повече. След собствени
изчисления въз основа данни от допълнителната единична СТЕ съдът определя
дължимите суми за използвана и
претендирана отдадена реактивна енергия за процесния период (претендира се
по-малко за отдадена реактивна енергия от действително установеното от вещото
лице М. за целия период, а за използваната реактивна енергия – претендира се
по-малко от установеното само за м. март, за останалите месеци претенцията е
по-висока, видно от допълнителната СТЕ) в следните размери: за м. март 2014 г.
– 616 347.59 лева (при претендирана използвана реактивна енергия по-малка
от изчислената от вещото лице); за м. април 2014 г. – 761 365.81 лева; за м. май 2014 г. – 996 450.60
лева; за м. юни 2014 г. – 932 469.32 лева; за м. юли 2014 г. – 920 908.89
лева; за м. август 2014 г. – 754 440.21 лева; за м. септември 2014 г. – 950 865.49
лева и за м. октомври – 1082 081.89 лева.
Ответникът твърди, че до него не е изпращана надлежна покана, поради което
не е изпаднал в забава. Това негово становище не може да бъде споделено, тъй
като от многобройната, приложена по делото кореспонденция между страните, става
ясно, че ответникът е знаел за начисляването на процесните надбавки, като
съответно е заплатил част от тях, върнал е фактури на ищеца и е предлагал
установяване на единен подход за определяне на количествата реактивна енергия,
за които той следва да заплаща санкция поради липсата на общо тълкуване на
разпоредбата на чл. 7 от Наредбата. Същевременно в чл. 7, ал. 7 от Наредбата изрично е посочено, че
разпределителните предприятия на електрическа енергия заплащат надбавките за
използвана/отдадена реактивна енергия до 10то число на месеца, следващ отчетния
месец, поради което покана не е била необходима.
В конкретния случай обаче, настоящият състав приема, че ответникът не
изпада в забава единствено с изтичане на срока по чл. 7, ал. 7 от Наредбата.
Това е така, защото съгласно чл. 7, ал. 10 от Наредбата - надбавките се
определят въз основа на измерените количества електрическа енергия, които
трябва да бъдат предоставени на задължените лица ежемесечно (7, ал. 10, т. 8 от
Наредбата). Макар по делото да не се установи дали ищецът е изпращал
своевременно на ответника протоколи с измерени количества, от писмата, с които
ответникът е връщал фактурите на ищеца за процесните месеци се установява, че
ответникът своевременно е бил уведомен за количеството измерена реактивна
енергия, което е посочено във фактурите.
При
установените от съда действителни задължения и като се съобрази, че ищецът е
начислявал мораторна лихва (наречена неустойка, но формирана по реда на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, което основание е посочено в исковата молба), считано от последния
ден на падежа (десето число на месеца, следващ месеца, за който е задължението,
съгл. чл. 7, ал. 7 от Наредбата), а не от следващия ден, съдът изчислява с
помощта на електронния калкулатор на НАП следните размери на лихвата от
съответния падеж на месечното вземане до датата на исковата молба 20.11.2014 г.:
върху надбавката за м. март - сумата 37 765.50 лева за периода 14.04.2014
г. до 20.11.2014 г.; върху надбавката за м. април – 41 132.47 лева за
периода 11.05.2014 г. до 20.11.2014 г.; върху надбавката за м. май – 45 244.64
лева за периода 11.06.2014 г. до 20.11.2014 г.; върху надбавката за м. юни - 34 551.53
лева за периода 14.07.2014 г. до 20.11.2014 г.; върху надбавката за м. юли - 26 169.65
лева за периода 14.08.2014 г. до 20.11.2014 г.; върху надбавката за м. август -
14 923.28 лева за периода 11.09.2014 г. до 20.11.2014 г.; върху надбавката
за м. септември – 10 861.36 лева за периода 11.10.2014 г. до 20.11.2014
г.; върху надбавката за м. октомври - 3014.68 лева за периода 11.11.2014 г. до
20.11.2014 г.
До
посочените размери исковете са основателни и следва да бъдат уважение. Предвид
направеното искане, следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
исковата молба – 20.11.2014 г. до пълното погасяване на задълженията. Доколкото
след исковата молба има извършени две плащания, същите следва да бъдат
съобразени, като върху сумата 2 265 958.86 лева, платена на 17.12.2014
г., се присъди лихва в размер на 17 676.29 лева за периода 20.11.2014 г. –
17.12.2014 г., а върху сумата 453 191.78 лева се присъди лихва в размер на
8831.80 лева за периода 20.11.2014 г. до 28.01.2015 г. Върху непогасената
главница от общо 4 295 779.16 лева следва да се присъди законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното й погасяване.
По разноските:
При този изход от спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, включително съобразно частта от
претенцията, която е платена по време на процеса. Доказани са разноски в размер
на 282 313.21 лева, от които на ищеца се дължат 282 285 лева. Ищецът
е защитаван от юрисконсулт, предвид което и при съобразяване чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни
заседания.
Ответникът
също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК (като не се отчитат отхвърлените поради плащане в
хода на процеса, за които ответникът е дал повод за завеждане на иска –
аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК). Разноски са сторени от ответника
в размер на 15 300 лева, от които ищецът му дължи 1. 53 лева. Ответникът
също е защитаван от юрисконсулт, на който следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение съобразно сега действащата норма на чл. 78, ал. 8 ГПК, при идентични мотиви и размер, както на ищеца, но предвид твърде малкият
процент на отхвърлената част от иска поради неоснователност, това
възнаграждение практически в случая е равно на нула.
Воден от горното съдът
ОСЪЖДА "Ч.Р. Б." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
- БенчМарк Бизнес Център, да заплати на „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1. Сумата 4 295 779.16 (четири милиона двеста деветдесет
и пет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) – неплатена част от дължими надбавки за
отдадена/използвана реактивна електрическа енергия за периода от м. март до м.
октомври 2014 г. включително, на основание чл. 7 от Наредба № 1 от 18.03.2013
г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълният претендиран размер от 7 027 830.25
лева, от която разлика 2 719 150.64 лева са недължими поради плащане
в хода на процеса. 2. Сумата
213 663.11 лева (двеста и тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева и единадесет
стотинки) – мораторна лихва върху посоченото в мотивите задължение за всеки
месец в периода март-октомври 2014 г. от датата на падежа по всяка месечна фактура
до датата на исковата молба (20.11.2014 г.), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния претендиран
размер от 214 282.32 лева, като неоснователен; 3. Сумата 17 676.29 лева (седемнадесет хиляди шестстотин
седемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки) – мораторна лихва върху
сумата 2 265 958 лева за периода 20.11.2014 г. - 17.12.2014 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 4. Сумата
8 831.80 лева (осем хиляди осемстотин тридесет и един лева и осемдесет
стотинки) – мораторна лихва върху сумата 453 191.78 лева за периода
20.11.2014 г - 28.01.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 5. Законната лихва върху присъдената
главница по т. 1 за периода от датата на исковата молба – 20.11.2014 г. до
окончателното погасяване на задължението; 6.
Сумата 282 285 лева (двеста осемдесет и две хиляди двеста осемдесет и
пет) – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на"Ч.Р. Б." АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** - БенчМарк Бизнес Център, сумата от 1.53 лева (един лев и петдесет и три стотинки) – разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената като неоснователна част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.