№ 3494
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря П. АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110202140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ ..., ЕИК №№№№, представляван от П.
К. К. чрез неговия упълномощен процесуален представил – адв. Л. К. от САК
срещу наказателно постановление № 23-2302417/07.03.2011 г., издадено от
инж. Екатерина Иванова Асенова –директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София област /ДИТСО/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986
г./ на едноличния търговец е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2
000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2
КТ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Наведени са и доводи за
изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателно
преследване. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
1
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.
Ивайло Иванов, с пълномощно по делото, който пледира за основателност на
въззивната жалба и моли за отмяна на оспореното наказателно
постановление. Изразява се несъгласие относно искането за присъждане на
разноски на едноличния търговец, а в условията на евентуалност е релевирано
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано с акт за установяване на административно нарушение № 23-
2302417/31.01.2011 г., съставен против ЕТ ... за извършено на 24.01.2011 г. в
гр. София административно нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ.
Впоследствие, отговорността на въззивника е ангажирана с
наказателно постановление № 23-2302417/07.03.2011 г., издадено от инж.
Екатерина Иванова Асенова –директор на ДИТСО.
По делото липсват фактически данни препис от оспореното
наказателно постановление да е бил връчен лично на представляващия ЕТ ...,
респективно при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, който алтернативен способ
за връчване е приложим при наличието на две кумулативно изискуеми
предпоставки - нарушителят да не е бил намерен на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен, като е необходимо наказващият орган да
2
отбележи посоченото обстоятелство върху санкционния акт и същият ще се
счита връчен от деня на самото отбелязване. В тази връзка, от изявлението на
процесуалния представител на въззиваемата страна в проведеното на
30.05.2022 г. о.с.з. се изяснява, че от ДИТСО не са в състояние да представят
доказателства, че жалбоподателят е търсен на известния адрес, а отделно от
това отбелязването в НП не е било направено от самия наказващ орган.
При така установените фактически положения, съдът достига до
следните изводи от правна страна:
Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с
оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла
абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната
отговорност /АНО/ на жалбоподателя с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е
имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са
пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид
юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно
правоотношение, породено от извършването на административно нарушение
като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да
наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни
така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като
наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед
опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален
рецидив”/.
В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да
държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то
наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да
се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в
материална законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна
3
пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така,
защото давността се определя като продължителен период от време на
бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се
компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата
следва да се приложи “ex officio” като тези права на държавата не остават да
съществуват в някакъв естествен, латентен вид.
Съобразно константната съдебна практика на СРС и
Административен съд – София град, не съществува пречка давността за
наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на
абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно
чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в
ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра
колегия на ВАС, докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/.
Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на
престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно
положение от лица, които нарушават “установения ред на държавно
управление” /чл. 6 ЗАНН/, като съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за
нормативните актове /ЗНА, обн. в ДВ бр. 27 от 03.04.1973 г./ обсъдената
нормативна уредба следва да се приложи по аналогия на закона и по
отношение на юридическите лица и еднолични търговци, които са
санкционирани за неизпълнение на задължения към държавата или общината
при осъществяване на тяхната дейност, доколкото противното би нарушило
принципа за равенство между административнонаказателно отговорните
субекти.
Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено на
24.01.2011 г., а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е изтекъл на 24.07.2015 г., след
която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа
отговорност, са прескрибирани “ex lege” /т.е. по силата на самия
закон/.
По изложените съображения съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради
4
наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна
сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство –
прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за
правилността на атакувания санкционен акт.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане от
упълномощения представител на жалбоподателя в очертаната насока,
обективирано в писмена молба, приложена на л. 17 от СП, поради което
противопоставянето на юрк. Иванов не намира нормативна опора. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че
въззивникът е заплатил в брой сумата от 500,00 лв. за процесуално
представителство от адвокат Л. К. от САК, като същевременно на етапа на
съдебните прения юрк. Иванов е релевирал възражение за прекомерност.
Отчитайки обстоятелството, че адв. К. е изготвил жалбата без да взема
участие в проведеното о.с.з., както и незначителна фактическа и правна
сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че ИА „Главна
инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в редуциран размер, а именно 300,00 лв. /арг. от
чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от
23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г. -
за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 на базата на половината от размера на санкцията/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 6 във вр. с ал. 2, т. 3 във
вр. с чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106
състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-
2302417/07.03.2011 г. , издадено от инж. Екатерина Иванова Асенова –
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТСО/, с
което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26 от
01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986 г./ на ЕТ ..., ЕИК №№№№, представляван
от П. К. К. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ, поради
наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД № 2140/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав,
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ИА „Главна инспекция
по труда“ да заплати на ЕТ ..., ЕИК №№№№ разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6