Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
17.05.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р.Рачев
от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД № 67 по описа
за 2022г. на Административен
съд – град Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна
жалба от Р.С.И. с ЕГН **********,***, сгр.4, офис 1,
чрез пълномощник П.Х.– адвокат от ШАК,
срещу Решение № 73 от 04.02.2022г.,
постановено по АНД № 1335/2021г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 21-0869-00556/15.03.2021г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - гр.Шумен, с което на Р.С.И. ***, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Със същото решение
касаторът е осъден да заплати на
ОДМВР - град Шумен сторените деловодни разноски в размер на 80 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, поради
издаването му в нарушение
на материалния закон и на процесуалните
правила. Сочи се, че прекратяването на регистрацията на МПС не настъпва автоматично
с изтичането на срока на задължителната
застраховка «Гражданска отговорност», а е необходимо собственикът
му да бъде уведомен за този факт и само в
случай, че в определен от Гаранционния фонд срок последният не представи доказателства за сключена застраховка, да се предприемат
действия за прекратяване на регистрацията.
В случая собственикът на МПС не е бил уведомяван от Гаранционния фонд
за липсата на сключен
договор «Гражданска отговорност
на автомобилистите», поради
което прекратяването на регистрацията на автомобила е осъществено в нарушение на закона. Навеждат
се и доводи за ограничаване правото
на защита на касатора, доколкото
в АУАН и НП не е прецизирано коя от хипотезите на чл.140, ал.1 от
е нарушена, в противоречие с изискванията на чл.42,
ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също, че АУАН е съставен при несъблюдаване на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, доколкото при наличие на очевидци на нарушението, като свидетел при съставяне на акта е вписано лице, което
не е присъствало нито при извършване, нито при установяване на нарушението. Аргументира се и тезата за маловажност на административното
нарушение в контекста на чл.28 от ЗАНН. По изложените
в жалбата съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя искане
за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което да бъде отменено
наказателното постановление. В проведеното
открито съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, се представлява
от процесуалния му представител адв.П.„ Х., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.
Ответната страна – ОДМВР – град
Шумен, редовно и своевременно призована,
в проведеното съдебно
заседание се представлява от главен
юрисконсулт И. С., която оспорва жалбата и отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че решението
на въззивния съд е постановено при правилно
приложение на материалния закон и липса
на допуснати процесуални
нарушения, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което
същата е допустима. Съгласно
чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящото касационно
производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол във въззивното производство е Наказателно постановление №
21-0869-00556/15.03.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
гр.Шумен, с което на Р.С.И. ***, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, а именно за това, че на 30.12.2020г. около 14.30 часа в с.Ивански, общ.Шумен, обл.Шумен, по ул.Г.Димитров, в посока към центъра
на селото, е управлявал товарен автомобил «Ф.Т.» с рег.№ ***,
който не е регистриран по надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.10 от . Нарушението е установено от
служители на МВР, които спрели
за проверка управлявания от касатора
товарен автомобил. Същите установили, че въпросното
МПС е собственост на Ж.Д.Ж., като
регистрацията на автомобила
е служебно прекратена. Въз основа на констатациите за
управление на товарен автомобил,
който не е регистриран по надлежния ред, започнала проверка по преписка вх.№ 394/2021г. по описа на ШРП за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.02.2021г. на прокурор при ШРП,
поради липса на субективния елемент от състава на престъплението по горепосочения престъпен състав. Със същото
постановление материалите по преписката
били изпратени на РУ – град Шумен за преценка от страна на административнонаказващия
орган дали осъщественото представлява
административно нарушение. Въз основа на материалите по преписка вх.№ 394/2021г. по описа на ШРП и
постановлението за отказ да се образува
наказателно производство, било издадено
процесното наказателно
постановление.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че деянието на Р.С.И.
съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен
състав. В тази връзка е приел за безспорно установено, че деецът е нарушил
чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителя
правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и, че същото не представлява маловажен
случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало
по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен
състав е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на
обективната истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото -
събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал
правилен извод, както за авторството на деянието, така и за правната му
квалификация.
На първо място, обосновано
районният съд е приел, че Р.С.И. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, а от събраните по делото доказателства се установява, че той е
управлявал МПС, чиято регистрация към датата на управлението му е била
прекратена. Обосновано районният съд е отхвърлил доводите на нарушителя, че не
е бил наясно с това обстоятелство, доколкото в качеството си на водач на лекия
автомобил същият е могъл и е бил длъжен да знае, че МПС е с прекратена
регистрация, явяващо се пречка за управлението му по пътищата, отворени за
обществено ползване. Районният съд е изложил подробни и убедителни мотиви защо
счита, че касаторът е осъществил вмененото му
административно нарушение от обективна и субективна страна.
С разпоредбата на чл. 140, ал.
1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Съгласно чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че
компетентните органи по чл. 547, ал.
1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните
превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за
налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени
доказателства за сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност»
на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да
прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
Санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от
6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което
управлява пътно превозно средство.
От приобщените към делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на посочените в НП дата и
място, касаторът е управлявал товарен автомобил,
марка Ф.Т.“ с рег.№ ***, поради което е имал качеството «водач» на МПС, като е
безспорно, че този товарен автомобил е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване, както и че това МПС е било със служебно прекратена
регистрация. Установено е и, че автомобилът е собственост на Ж.Д.Ж., както и че
по отношение на това МПС не е налице валиден договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» към 30.12.2020 г.
Прекратяването на регистрацията
на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, след получаване на информация от Гаранционния фонд досежно
липса на сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност».
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени
към настоящия казус обосновава извод, че касаторът е
осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият в качеството си на водач на процесното МПС, е адресат на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането
и в частност на правилата, въведени с нормата на чл. 481, ал.
3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла, без водачът да е
застрахован по реда на този кодекс,
както и с чл. 100, ал.
3 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство, което
не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите и да носи
контролен талон към знака. В конкретния случай, в качеството си на водач на
МПС, деецът е длъжен да знае, че за управляваното от него МПС не е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и да познава законовите
последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да
направи, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за « Гражданска
отговорност». Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и
вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още «несъзнавана непредпазливост». При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1
от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава
никого. В този смисъл Р.С.И., като водач на МПС е бил длъжен да знае
предвидените в ЗДвП последици при липса на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» и т. н. В случая е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат нарушителя да прояви активност и да
установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като
уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че
управляваният от дееца автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният състав приема, че
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Наложените санкциите – «глоба» в размер от 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради
което съдът не следва да излага съображения дали правилно е индивидуализирана отговорността
на касатора, съгласно правилото на чл. 27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
Неоснователна е тезата на касатора за липса на яснота кое от предложенията на чл.140,
ал.1 от ЗДвП е нарушено, предвид наличието на повече от едно изречение в
цитираната разпоредба. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е
посочено, че нарушението се изразява в управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, поради което деецът е разбрал какво нарушение му
е вменено и е бил в състояние пълноценно и адекватно да организира защитата си. В този смисъл, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. Обстоятелството, че като свидетел при съставяне на АУАН е вписано лице, което
не е присъствало нито при извършване, нито при установяване на санкционираната деятелност, не съставлява съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като по никакъв
начин не е попречило на нарушителя да разбере какво обвинение му е възведено, както и да организира адекватно своята защита.
В обобщение на гореизложеното
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при
липса на сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените
правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за
неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установява
основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд – гр.Шумен - правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този
изход на спора и с оглед отправената претенция, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото
пред настоящата инстанция. Съдът,
като съобрази характера на
спора, намира, че касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен
разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от
АПК, във вр.с чл.63, ал.1
от ЗАНН, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 04.02.2022г., постановено по АНД № 1335/2021г.
по описа на Районен съд - гр. Шумен.
ОСЪЖДА Р.С.И.
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР –
гр.Шумен сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................
ЧЛЕНОВЕ: 1...............................
2...............................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 17.05.2022г.