Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
гр.Шумен, 21 Август 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р.
ХаджиИ.а
2.С. С.
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №223 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №96 от 13.04.2020г., по гр.д.№1749/2019г.,
Районен съд - гр.Нови Пазар е настанил по реда на чл.28 от Закона за закрила на
детето малолетното дете Р.Д.С. с ЕГН ********** в Център за настаняване от
семеен тип за деца с увреждания гр.Нови Пазар, за срок от две години, считано
от влизане в сила на решението.
Недоволна от така постановеното решение
останал особения представител на майката на детето Р.Я.С., адв. В.Я.. Жалбоподателката
навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение, поради което моли същото да бъде отменено и постановено друго с което да се отхвърли искането на
ДСП Шумен за настаняване на детето.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна
АСП ДСП Нови Пазар е депозирала актуален социален доклад, изготвен от АСП ДСП
Бяла, в заключението на който се сочи, че към настоящия момент все още липсва
обективна възможност за трайно връщане на детето в биологичната му семейна
среда.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с молба по
чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето от АСП ДСП Шумен, с искане за
настаняване на детето Р.Д.С. с ЕГН:********** в Център за настаняване от семеен
тип за деца с увреждания гр.Нови пазар,ул.“...“№19Б. Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна: Детето Р.Д.С. е родено
на ***г.в гр.Русе. Родители на детето са: майка - Р.Я.С., и баща – Д.С.С... Бащата
на детето е починал на 19.08.2009г. Майката на детето съжителства на семейни
начала с трето лице - И.К.И.. Видно от представената справка за експертни
решения на лице, с Експертно решение №92/12.01.2018г.на ТЕЛК за общи
заболявания,втори състав УМБАЛ Русе, на Р. е определена 80% степен на увреждане
с чужда помощ, с поставена диагноза „Умерена умствена изостаналост със
значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение, ВАОС, ектопичен
десностранен бъбрек с малорутация, хидрокаликоза, нощна енуреза и енкопреза.“. В
изготвения от ДСП гр.Бяла социален доклад с изх.№СЛ/Д-Н-НП/351-026/19.11.2019г.
се излага, че Р.С. е силно зависима от съжителя си, несамостоятелна е, има
нужда от ежедневни напътствия и грижи от околните, за да се справя с
ежедневните й домакински задачи. Периодично взаимоотношенията помежду им се
влошавали. Към момента майката не била трудово ангажирана и с прекъснати
здравноосигурителни права. Жилищните условия, при които живеели двамата към
момента в с.Копривец, както и хигиенно-битовите, били задоволителни. В социалния
доклад с изх.№СЛ/Д-Н-НП/351-027/03.12.2019г.,изготвен от ДСП Нови пазар се
сочи, че от предходните си съжители, Р.С. има родени пет деца, някои от които
са осиновени, а други - настанени в ДДЛРГ „Надежда“-гр.Русе. За известно време,
Р., заедно със сестра си Б. били настанени в професионално приемно семейство на
Т. и Р.Т.в с.Щръклево, които се стремели по всякакъв начин да задоволяват
нуждите им. Поради възникнал лек здравословен проблем на единия родител и
специфичното състояние на Р., детето било настанено в ЦНСТДУ гр.Нови пазар. В
ЦНСТ№2ДУ гр.Нови пазар, за Р. грижи полагал екип на центъра, задоволявали се
потребностите му според възрастта, пола и заболяването му. Детето обичало да
слуша музика, да излиза на открито, създало близки отношения с другите деца в
центъра, бил спокоен и открит. Представените във въззивното производство
актуален социален доклад на АСП ДСП Бяла и Доклад на ЦОП гр.Борово, сочат че
майката на детето и съжителят ѝ не притежават необходимия родителски
капацитет и качества да задоволяват нуждите и потребностите на детето в семейна
среда и била налице необходимост от продължаване на работата в тази насока.
Разширения кръг на семейството /баба и дядо на детето по майчина линия/, по
здравословни и възрастови причини не били в състояние да задоволят нуждите и
потребностите му. Излага се, че екипът, работещ по случая, продължавал да
проследява взаимоотношенията между майката на детето и съжителя ѝ,
относно извършване на реинтеграция на детето в семейна среда, както и за
възстановяване на нарушената емоционална връзка родител - дете.
В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен
принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени
или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните
или законодателните органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а
съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и
грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид
правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на
детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия
най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на
най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. В
процесния случай се установява, че родителят е в невъзможност да се грижи за
детето, и че условията при които евентуално ще се отглежда детето в семейна
среда, към настоящия момент не отговарят на специфичните нужди на детето и биха
могли да са рискови за здравето и живота му. Няма пречка, членовете на
семейството на детето да продължат да контактуват с него, и за периода на
настаняването, което безспорно би повлияло благотворно на неговото психическо
развитие и пълноценното му израстване като личност, с оглед и на данните за
отчуждение на детето от майката.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките
предвидени от чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето, позволяващи и
налагащи детето да бъде настанено извън семейството. Съгласно разпоредбата на
чл.28, ал.4 от същия закон при определяне на мерките за закрила на детето съдът
следва поредността по чл.26, ал.1, освен ако това не е в интерес на детето. В
настоящия случай, от материалите по делото и по-специално от изготвения
Социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, Шумен и от Допълнителния
доклад се установява по безспорен начин, че детето не може да бъде настанено в
семейството на роднини и близки, доколкото е установено, че от кръга на
роднините на детето по майчина линия няма такива, които да имат възможност и
желание да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание. С оглед на
изложеното, заболяването на детето, и специалните грижи които изисква
състоянието му следва да се предприеме мярката "настаняване в социални и
интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа", която е и най -
благоприятната и подходяща мярка, в настоящия момент, за избягване на
съществуващата опасност от отглеждането му в конкретната семейна среда. В центъра
за настаняване от семеен тип №2 за деца с увреждания, за детето се полагат
всички необходими грижи за пълноценното му психическо и физическо развитие,
поради което е в негов интерес то да бъде отглеждано в тази среда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че са налице предвидените в разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗД предпоставки за настаняването на детето в ЦНСТ №2
ДУ гр.Нови Пазар, по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД за срок от две години.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №96 от 13.04.2020г., по гр.д.№1749/2019г., по
описа на Районен съд - гр.Нови Пазар.
На основание чл.28, ал.6 от Закона
за закрила на детето, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.