Р Е Ш Е Н
И Е №.............
град Свиленград, 27.08.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 377 по описа за 2020година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № К-0048018
от 25.11.2019година на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за
защита на потребителите, с което на ЕТ„ИВАН ИВАНОВ-ДИТИ”, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ********* - представлявано от Иван Тенев Иванов, за нарушение на чл.27, ал.2 от
Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, на основание чл.200 от Закона за защита
на потребителите/ЗЗП/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 380лв.
Едноличиният търговец-жалбоподател моли за
отмяна на обжалвания акт, без да се излагат конкретни съображения в тази
насока.Единствено оспорва процедурата по чл.58,ал.2 от ЗАНН,като счита,че
обжалваното НП не е влязло в законна сила,тъй като АНО не бил спазил
горепосочената разпоредба.
В
съдебната фаза, редовно призовано, ЕТ-жалбоподател изпраща
представител. Същото се
представлява от адв.михалев,който подържа жалбата. По същество моли съда да
отмени обжалваното НП,като излага доводи за маловажност на нарушението.
Претендират се разноски по делото,съобразно представеният
по делото договор за правна защита и съдействие,а именно в размер на 100лева.
В писмените си бележки пълномощника излага доводи за
несъставомерност на нарушението,като отново излага доводи за наличието на
маловажност .
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) - Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите, редовно призовани, не изпращат представител .
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
По делото е постъпило становище от проц.представител на
АНО,с което оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Претендира присъждане на юр.възнаграждение ,а при условията на
алтернативност ,ако съдът уважи жалбата отправя възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение,ако присъждането му е поискано.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 06.08.2019г. в
КЗП-,РД Бургас-гр.Ямболи е постъпила жалба на потребител, заведена с вх.№Б-03-732/06.08.2019г.
,в която имало изложени твърдения относно допуснати нарушения на правата им като потребители при
посощението им на 19-20.07.2019г. на къща за гости „ТОНИ” с.Мезек,община
Свиленград,стопанисвана от ЕТ „Иван Иванов-Дити”. Към жалбата били приложени
писмени доказателства относно заплатена резервация от подателя на жалбата .
Същата е
изпратена по компетеност първоначално на КЗП София ,а от там била препратена по
компетентост на КЗП - РД Пловдив и съответно заведена с вх.№ Ц-02-1298 от 12.08.2019г.,като
е разпоредено да се извърши проверка на обекта ,а за предприетите действия да
се уведоми жалбоподателя.
Във връзка с постъпилата жалба и възложената
проверка св.А.П.К. направила опит да посети обекта посочен в жалбата/на
13.09.2019г.,но тъй като обекта останал затворен ,въпреки обявеното работно
време,посочила ,че не извършила проверка и за да бъде осъществена направила
резервация за нощувка за 25.09.2019г.,като резервацията била направена на
19.09.2019г.по телефона посочен в сайта на къща за гости Тони
тел.++359*********,като чрез Изи пей с разписка 0200009666968903 платила на
търговеца сумата в размер на 100лева. В тази връзка поискала възстановяване на
направените от нея разходи за направената резервация и заплатена такава по
банковата сметка на търговеца,за което изготвила докаладна записка от
19.09.2019г.
На 24.09.2019г.
св.А.П.К. в присъствието на св.Ю.М.Ш. проверила интернет страницата на обект-къща
за гости „Тони” , находяща се в с.Мезек, общ.Свиленград, олбл.Хасково,
стопанисвата на ЕТ „Иван Иванов-Дити“,като се констатирало,че инфорамция за
името на обекта,телефони за свързка,снимки,като съответно били описани цените
за нощувка и капацитета на обекта и цените на други услуги,а в края в раздела
било упоменато ,че цените били без ДДС.
За така
извършената проверка бил съставен Констативен протокол
№2672793/24.09.2019г.,като към него били приложени и разпечатки от посетения от
двете свидетелки сайт/приложени по АНПр/.
Така на 25.09.2019г.
била извършена проверка от служители на КЗП- св.А.П.К. ,св.Ю. М.Ш. и
Васил Георгиев Донев в присъствието на жалб.Иван Тенев Иванов –собственик на ЕТ
„Иван Иванов-Дити“, на обект-къща за гости „Тони” , находяща се в с.Мезек, общ.Свиленград,
олбл.Хасково.
При проверката след
легитимирането си контролните органи установили, че обектът на видно за
потребителите място в приемния блок имало поставен ценоразпис на предлаганите
основни и допълнителни услуги с предварително обозначени продажни цени,както
следва : единична стая-40лв ; спалня-50лв. ;
спалня плюс допълнително легло-60лв.;ателие-70лв; наем на цялата къща за
денонощие-370лв. и т.н.,като в края на ценоразписа било записано „Посочените
цени са без ДДС”.
Констатирали още,че нямало в близост до
входа на обекта поставена информационна
табела на англ.език за фирмата,седалището и адреса на управление,име и фамилия
на управителя,както и телефон за контакти,както и че в обекта липсва
телефон,аптечка, информационни материали за развлечения и услуги,които се
предлагат в населеното място,туристически атракции.
За
така извършената проверка бил съставен Констативен протокол
№2672798/25.09.2019г.,като към него били приложени и направените снимки по
време на проверката с лично техническо средсдтво,представеното Удостоверение
№98 за утвърдена категория 1 звезда,както и Приложение към Констативения
протокол, като било разпоредено на управителя на 01.10.2019г. в 10.00ч. същият
да се яви в КЗП гр.Хасково и да представи лични документи на собственика и
Справка за професионалната ,езикова квалификация и стаж в туризма на персонала.
На 11.10.2019г.
управителят се явил в сграда на КЗП гр.Хасково и представил исканите документи
за което бил съставен Констативен протокол №0122790/11.10.2019г.,както е
удостоверине от Агенция по вписванията , относно актуалното му състояние,било
констатирано,че вече цените били с включено ДДС,и били дадени задължителни
предписания относно поставяне в близост до входа на обекта на информационна табела на
англ.език за фирмата,седалището и адреса на управление,име и фамилия на
управителя,както и телефон за контакти в срок -14.10.2019г. ,както и че в
обекта следва да се постави телефон,аптечка,
информационни материали за развлечения и услуги,които се предлагат в населеното
място,туристически атракции в срок -31.10.2019г.
Така контролните
органи са приели, че търговецът ЕТ „Иван Иванов-Дити“ на 25.09.2019г. в къща за
гости „Тони”,находяща се в с.Мезек,об.Свиленград в зеноразпис на предлаганите
услуги е посочил продажни цени без включен ДДС,с което бил нарушил разпоредбата
на чл.27,ал.2 от ЗЗП, поради което и св.А.К.
съставила АУАН №К-0048018/11.10.2019г. в присъствието на колегата си –св.Ю.М.Ш.,в присъствието на
управителя на ЕТ.
След предявяване
на АУАН,същият отказал да го подпише,за което действие,като свидетел била
вписана св.Ю.М.Ш.,за което положила подписа си.
Св.К. отправила
предложение за прилагане критериите за маловажен случай за другите нарушения
,констатирани на 25.09.2019г.
Въз основа на
така съставения АУАН, на 25.11.2019г. било издадено и процесното наказателно
постановление, с което за описаното нарушение на чл.27, ал.2 от ЗЗП, на
основание чл.200 от ЗЗП, на ЕТ-нарушител му е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 380лв.
Наказателното
постановление не е било връчено на жалбоподателя ,като същото е било изпратено за връчване по
пощата с обратна разписка на адреса в с.Мезек и същото е било върнато с отбелязване,че адресата е преместен- с дата
на връщане 30.12.2019г., ,като не е направен опит да се връчи на адреса,посочен
в констативният протокол №2672798/25.09.2019г., съвпадащ с адреса за кореспонденция
в представената справка за актуално състояние на търговеца,а имено
гр.Свиленград,ул.Околчица№2.
След връщане на
обратната разписка-невръчена,АНО е приел,че е налице разпоредбата на чл.58,ал.2
от ЗАНН и е приел,че НП е влязло в
законна сила на 06.01.2020г.
Изпратена е
покана за доброволно изпълнение,отново на адреса в с.Мезек,като писмото с
обратната разписка /с дата на пощенското клеймо-25.02.2020г./отново е върнато,
с отметка ,че адресата е преместен.
Видно
от Заповед №397 ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП,св.А.П.К. е оправомощена
да съставя актове за установяване на административни нарушения по законите и
подзаконовитне нормативни актове,във връзка с контрола по приложението,на които е възложен на КЗП
или на председателят на КЗП.
Материалната компетентност на издателя на НП, като
административнонаказващ орган с делегирана санкционна власт, се доказва от
представената и приета по делото Заповед
№ 676/21.08.2019г на Председателя
на КЗП. Със същата, този орган –овластен по силата на закон е делегирал на Таня
Димитрова Димитрова Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите правомощието да налага адм.наказания и да издава НП за
нарушения по на Закона за защита на потребителите,Закона за туризма и т.н.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – св.А.П.К. и св. Ю.М.Ш.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на
посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява свидетелят А.П.К. да има личностно отношение към представителят
на едноличният търговец-жалбоподател, което да я провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания на А.П.К. не се
намериха, а единствено поради служебното й качество – служител на КЗП, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено
с другият свидетел,който е служител на наказаното дружество), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на едноличният търговец -жалбоподател.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамат посочени
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина
по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние по чл.27,ал.2 от ЗЗП и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото извършване от
дружеството-жалбоподател, поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от легитимирано лице,по следните
съображения.
Съгласно
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Въззивната инстанция приема, че не са налице изискванията
за приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Действително,
нарушителят не е открит на посочения в АУАН и НП адрес, но наказващият орган не
е представил доказателства, че е положил усилия да открие новия адрес на
нарушителя или в случай, че установи, че адресът му не е променян - да
предприеме връчване на НП по друг начин.
Разпоредбата
на чл. 58, ал.2 от ЗАНН изисква
кумулативно наличие на две предпоставки, а именно нарушителя да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.
Факта,
че е направен опит за връчване на наказателното постановление се установява с
обратната разписка, оформена на 30.12.2019г. в която е посочено, че
нарушителя се е преместил.
Не
се установява по делото административно-наказващия орган да е предприел други
действия за установяване адреса на нарушителя,въпреки ,че е имал данни за
друг адрес/в справката за актуално състояние на ЕТ и в адреса посочен в констативният протокол
№2672798/25.09.2019г., съвпадащ с адреса за кореспонденция в представената справка
за актуално състояние на търговеца,а имено гр.Свиленград,ул.Околчица№2.
Изпратената
с писмо с обратна разписка поканата за доброволно изпълнение, макар и отново
оформена като невръчена на 25.02.2020г., касае процедура по изпълнение на
влязло в сила наказателно постановление.
При
тези съображения, въззивната инстанция счита, че обжалваното
Наказателно
постановление не е връчено надлежно на нарушителя и след като не са налице
изискванията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, срокът за
обжалване на наказателното постановление не е започнал да тече и към момента на
подаване на жалбата не е изтекъл, поради което жалбата се явява допустима, като
подадена в срок и следва да бъде разгледана /така и Определение от
12.12.2012 г. на АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. № 541/2012 г./.
Преценена по
същество, същата е частично основателна
за което съдът излага следващите правни съображения.
При
служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,
включително и такава относно редовността на АУАН, съобразно правомощията си и
релевираните възражения с жалбата, съдът не установи наличието на съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.
Актовете са
издадени от съответните компетентни органи по смисъла на чл. 233 от ЗП, спазена
е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им, съгласно
чл.42 чл.57 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на търговеца- ЕТ„ИВАН ИВАНОВ-ДИТИ” е ангажирана а в напълно редовно учредено и развило се,
според процесуалните правила на ЗАНН, административнонаказателно производство.
АУАН и
НП отговарят по съдържанието си на
минимално изискуемото, според процесуалните изисквания предвидени в
императивните норми на чл.42,т.1-10 ЗАНН и съотв. чл.57,ал.1,т.1-10 и ал.2 ЗАНН
– относно НП. Изложеното в тях словно фактическо описание на вмененото
нарушение е в достатъчна степен конкретно, пълно и ясно, възпроизведени са
твърдения за факти, които покриват основните, съществени признаци на деянието,
поради което позволяват неговата индивидуализация – обща с оглед датата и място
на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.27, ал.2 от Закона
за защита на потребителите/ЗЗП/, отделно и като административнонаказателен състав по чл.
200 от ЗЗП.
Налице
са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правният субект – нарушител, съгласно
правно-организационната му форма. В този смисъл, не се поражда каквото и да е
съмнение, какво точно нарушение се твърди
да е извършено от търговеца.
От своя
страна, изцяло в съответствие с процесуалното изискване на чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН
в НП -констативно съобразителната му
част е материализирано описание на
нарушението, с изложени фактически твърдения за обективните признаци от
състава на административното нарушение което според АНО е осъществено, при
съществуващо и установимо пълно фактическо и правно единство с описаното в
АУАН.
Също така,
изведената цифрова правна квалификация на нарушението е вярната такава,
съответстваща на приетите за установени и твърдяни факти в обстоятелствената
част на НП.
Спазени са
предвидените давностни срокове в чл.34 ЗАНН във
връзка с издаването на всеки от актовете.
За пълнота на съдебният
акт следва да се посочи,че липсва допуснатото
нарушение на чл. 43, ал.2 от ЗАНН.Действително в случая
отказът на нарушителя да подпише акта, е удостоверен с подписа на свидетеля по съставянето на акта,
явяващ се и такъв
при констатиране на нарушението,но доколкото
в ЗАНН няма разписано изрично изискване свидетелят, който по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН удостоверява чрез
подписа си отказа на нарушителя да подпише акта, да е лице, различно от
свидетеля/свидетелите по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, то не може да се
приеме априори, че е нарушена формата на АУАН или процедурата по съставянето му
в случая. Административноправната доктрина също не възприема еднозначно
съвместяването в едно лице на качествата свидетел при установяване на
нарушението и на отказа за подписване на АУАН от нарушителя като съществено
нарушаване на процедурата по съставяне на АУАН. Приема се само ("Процесът
по ЗАНН", Л.Панов, Р. И., изд.Сиела, 2009), че е "уместно" двата
вида свидетели да са различни лица, за да не възникват съмнения в обективността
и безпристрастността на актосъставителя и в истинносттта на отразеното от него
в обстоятелствената част на акта. В настоящия случай съдът счита, че липсват
основания за подобно съмнение, още повече, че свидетелските показания са дадени
под страх от наказателна отговорност/така и Решение
№ 428 от 25.05.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 198/2018 г./.
Относно
визираното в обжалваният акт нарушение
При така изяснената фактическа
обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
административни нарушения по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата
на чл.27,ал.1 от ЗЗП-Продажната цена на услугата се посочва в левове,като ал.2
уточнява какво следва да включва тя- Продажната цена на услугата включва ДДС и всички
други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и
услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.
Съдът счита, че
нарушението на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЗП е
проявления на целта,
възведена в чл. 1, ал. 2, т. 3 от Закона
за защита на потребителите, а именно- защита на икономическите
интереси на потребителите при придобиването на стоки и услуги при нелоялни
търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и
предоставянето на гаранции за стоките.
Представеният като
писмено доказателство по делото ценоразпис на предоставяните в търговския обект
на жалбоподателя стоки и услуги, действащ към датата на констатиране на
нарушенията ( 25.09.2019 г. ), е изцяло
несъобразен с изискванията, разписани в чл. 27, ал. 2 от ЗЗП.
С категоричност се изясняваот
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че така съставеният
ценоразпис не включва ДДС за нито една от предоставените услуги,който
факт не се оспорва от страна на жалбаподателя.
Ценообразуването е
прерогатив на търговеца, но същевременно, негово задължение е да посочи
крайната цена, която ще се заплати за съответната стока или услуга. Действащият
в търговския обект ценоразпис следва винаги, по един ясен, разбираем и
конкретен начин да информира потребителя за окончателната стойност на предлаганата
стока и услуга. Това разбиране е последователно проведено и в разпоредбите на чл. 15, 16, 17, 19 и чл. 25, ал. 2 ЗЗП, които разписват какво
следва да бъде съдържанието на ценоразписа, как следва да бъде оформен и къде в
търговския обект да бъде позициониран. Съвкупният прочит на цитираните
разпоредби налага разбирането, че потребителят, още при влизането си в
търговския обект, следва да бъде ясно информиран за цените на предлаганите
стоки и услуги и то посредством утвърден ценоразпис, поставен на видно място в
търговския обект. Изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗЗП са въведени именно с
цел гарантиране икономическите права на потребителя, осигуряване възможност на
същия да вземе информиран избор, както и да се минимизира възможността той да
бъде въведен в заблуждение и то досежно един изключително важен елемент на
правоотношението между търговеца и потребителя, а именно- цената на
предоставената стока и/или услуга.
Правилата на Закона
за задълженията и договорите, касаещи преддоговорните отношения
между страните не следва да се прилагат в конкретния случай. ЗЗП се явява
специален закон по отношение на ЗЗД и преддоговорните и договорните отношения
между търговец и потребител се уреждат именно от специалния закон.
Ето защо, Съдът прие за безспорно установено извършеното нарушение, като
наведените възражения за процесуални нарушения във връзка с проведеното
административно-наказателно производство намери за несъотносими и
неоснователни.
По
размера на наложената имуществена санкция:
При налагане на предвиденото наказание, административно-наказващият орган е
действал в рамките на разпоредбата на чл.200 от
ЗЗП, като е преценил, че размерът следва да е над минималния предвиден.
Разпоредбата на чл.200 от Закона за защита на потребителите гласи, че за нарушение на
разпоредбите по чл.
15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29
и на наредбите по чл.
31 на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1500 лв., а
на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от
300 до 3000 лв.
При
определяне размера на имуществената санкция обаче, административно-наказващия
орган е следвало да съобрази, че нарушението е за първи път (доколкото липсват
представени данни да има други подобни нарушения), че не са установени
множество нарушения или други утежняващи обстоятелства. При съобразяване на
тези обстоятелства е следвало размерът на имуществената санкция да е в минимален размер. За адекватен размер на предвиденото
административно наказание, Съдът намира сумата от 300 лева, до който следва да бъде редуциран размера на
наложеното адм.наказание.
С оглед описаното по-горе,
съдът намери НП за обосновано и законосъобразно, като единствено следва да бъде
коригиран размера на имуществената санкция, като същия бъде намален до описание
по-горе такъв.
По
приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съобразно разясненията,
дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай
административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена
самостоятелна проверка съдът счита, че процесният случай не разкрива белези,
водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства,
типични за нарушение от този вид. Следва да се посочи, че са накърнени важни
обществени отношения, свързани с гарантиране правата и интересите на
потребителите. Информацията, свързана с точната цена на всеки един артикул,
стока и услуга предлагана в търговския обект, е от съществено значение за
потребителя и изборът, който ще направи. Защитата на икономическите права на потребителя
е и една от основните цели, последователно проведена в Закона
за защита на потребителите. Допълнително, следва да се посочи, че
почти целият ценоразпис на предлаганите в обекта
на жалбоподателя услуги е в противовес с изискванията на закона. Тоест,
нарушението не касае един или ограничен брой предлагани в обекта услуги, а
почти целия асортимент.
Сравнително бързата
реакция на жалбоподателя и привеждането на ценоразписа в съответствие със
законовите изисквания е обстоятелство, което следва да се отчете при определяне
размера на имуществената санкция /което е сторено от АНО,доколкото е наложил наказание
малко над минималния определен от закона размер/. Именно и предвид това, не
следва да бъде отчетено втори път, при обсъждане на въпроса за маловажността на
процесния случай ( в тази насока Решение № 1303 от 19.07.2017 г. по н. д. №
1242 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив ).
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 100 лв. за адвокатски
хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от
страна на АНО – 80 лв. за
юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. В този ред на мисли е неоснователно
искането на АНО,
направено на основание чл. 78,
ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл.
18, ал. 2,
вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 100 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно
съдебно заседание, написване на Жалба и представяне на Писмени бележки, т.е. не е налице е несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа
за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се
претендира минимален такъв,към момента на подписване на договора за правна
защита .
Основателно е искането,
направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80
лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по
това дело се състоеше в представяне на Писмени бележки, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на
делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено/от 380 на 300лева/, следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на
8,00 лв., изчислени след
съответното намаляне на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в полза на АНО – 63,00 лв.,
или по компенсация следва жалбоподателя да
бъде осъден да заплати на АНО разноски в размер на 55 лв.
По
отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да
искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските
от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № К-0048018 от 25.11.2019година на
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с
което на ЕТ„ИВАН ИВАНОВ-ДИТИ”, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
********* - представлявано от Иван Тенев
Иванов, за нарушение на чл.27, ал.2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/,
на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 380лв.,
като НАМАЛЯ размера на административното
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ от 380,00лв.
на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят ЕТ„ИВАН
ИВАНОВ-ДИТИ”, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* -
представлявано от Иван Тенев Иванов ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
–Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора сумата в размер на 55,00лв.
(петдесет и пет лева), представляващи част от извършени разноски по
осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................................