№ 14530
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110127926 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ............, моли да се осъди ответницата С. К. М. да заплати
следните суми: 1043.89 лв. стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 243.85 лв. мораторна лихва за забава върху
посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 02.05.2023 г., както и 19.71 лв. стойност
на извършена услуга за дялово разпределение от 1.4.2020 г. до 30.04.2021 г. и 4.76 лв. лихва
за забава върху нея за периода от 15.06.2020 г. до 02.05.2023 г. и ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им
изплащане. Поддържа, че ответницата като собственик по наследство от П. К. С., е
потребител на топлинна енергия за битови нужди доставяна в апартамент № 12 в гр. С.,
.............. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне,
разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са
надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им
приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия,
която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която
настъпва 45 дни след публикуване на общата фактура. Твърди, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. .” ЕООД,
като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени такива изравнителни сметки.
Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира
разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител, в
който се оспорват исковете. Оспорва се ответницата да е клиент на топлинна енергия, тъй
като не е доказано наследодателката да е била собственик или ползвател на имота. Оспорва
се претенцията за лихви. Релевира се възражение за давност. Моли се за отхвърляне на
исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото разпределение
е извършено съгласно нормативните изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността им е предпоставена от установяване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по което
ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от него
стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за
потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответницата е страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик/ползвател
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Тоест, страна по договора за доставка на топлинна енергия до даден имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
освен в хипотезата на сключен изричен договор за продажба на топлинна енергия с
ползвател на облигационно основание /което не се твърди в случая/. При спор кой е страна
по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба
на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване да установи този факт.
В случая по делото няма никакви доказателства за придобито право на собственост от
наследодателката на ответницата, съответно от последната по силата на наследяването.
Представен е единствено списък на живущите в сградата, но той не установява качеството
на лицето на собственик или ползвател на имота поради придобито такова право на
конкретно основание. Съответно, не се доказва и по силата на наследственото
2
правоприемство имотът да е придобит от ответницата. При липса на доказателства
обуславящи качеството на ответницата на клиент на ТЕ и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът следва да приеме, че ответницата не е страна по договор за доставка на ТЕ в имота,
съответно не е задължена за процесните вземания. Предявените главни искове следва да
бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснвомвателни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ............, седалище и адрес на управление
гр. С., ул. .............., искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане
на С. К. М., ЕГН **********, гр. С............., да заплати следните суми: 1043.89 лв. стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
243.85 лв. мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г.
до 02.05.2023 г., 19.71 лв. стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 1.4.2020 г. до 30.04.2021 г. и 4.76 лв. лихва за забава върху нея за периода от 15.06.2020 г.
до 02.05.2023 г.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т. .“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3