Решение по дело №13258/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2760
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110213258
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2760
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110213258 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙНОНЕН СЪД, НО, 13 състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13258 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. М. ИВ. срещу Наказателно постановление (НП) №
20-4332-014586 от 21.08.2020 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаването на НП са допуснати нарушения както
на процесуалните правила, така и на материалния закон, поради което иска отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
1
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 04.08.2020 г. Д.З., на длъжност младши автоконтрольор в ОПП СДВР
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП в присъствие
на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят отказал да подпише АУАН, като
това било удостоверено с подпис на свидетел.
Въз основа на АУАН на 21.08.2020г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал.
1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и
НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на
процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 04.08.2020 г. в 00:10 часа в гр. София жалбоподателят е управлявал лек
автомобил БМВ 330 с рег. № ХХХХХ по бул. „Владимир Вазов“. Жалбоподателят
срещнал затруднения при управление на МПС и отбил на паркинга на магазин „Хоум
Макс“, находящ се на бул. „Владимир Вазов“. Там той се опитал да разбере какъв е
проблемът на лекия автомобил като форсирал двигателя и подавал газ. Водачът е бил
забелязан от служители на СДВР, които извършили проверка, приели, че е нарушил
ЗДвП, за което му бил съставен и процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Т.П., С.С. и
Д.З., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др.
Липсва противоречие в доказателствената съвкупност, относно обстоятелството,
че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на паркинга на магазин „Хоум
Макс“.Налице са противоречия относно предприетите от него маневри там и
причините за извършването им, като обясненията на жалбоподателя и показанията св.
П. изграждат версия на събитията, в която жалбоподателят е извършвал маневри на
2
паркинга, за да изясни техническото състояние на управляваното от него МПС, а в
изготвената докладна записка се твърди, че жалбоподателят е подавал рязко газ,
превъртал задните колела на автомобила и го е извеждал извън контрол. Разпитан в
настоящото производство, изготвилият докладната записка св. С. няма спомен за
конкретния случай, а дава показания за принципния подход на служителите на СДВР,
без да може да посочи конкретното поведение на жалбоподателя и дали същият е
споменал за проблеми в управлявания от него автомобил. При липса на доказателства,
които да оборват изложеното от жалбоподателя, съдът намира, че следва да кредитира
обясненията му и показанията на св. П., доколкото същите са житейски логични,
взаимно допълващи се и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
не е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
С въпросната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В санкционната разпоредба на чл. 175а от ЗДв е предвидено административно
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3000 лв. за водач, който наруши тази забрана.
Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон "Път" е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
В закона липсва изрична дефиниция на понятието „паркинг“, но в чл. 37 от
ЗДвП паркингът е включен при изброяването на крайпътните територии, т.е.
логическото и лингвистично тълкуване на ЗДвП води до извод, че паркингите не са
път, а представляват крайпътна територия, като тяхната обичайно предназначение не е
за превоз на хора и товари, а за спиране, т.е. паркиране на ППС. Доколкото в НП се
твърди, че жалбоподателят е управлявал личния си л.а. на паркинг, той не е нарушил
забраната да използва пътя за цел, несъответна на неговото предназначение, тъй като
към този момент не е бил на път, съгласно описаното от АНО, респективно не е
осъществил вмененото му нарушение.
На следващо място, дори и да се приеме, че процесният паркинг има функция на
път, отворен за обществено ползване и е предназначен за превоз на хора и товари, по
делото не се установи, че предприетите от жалбоподателя маневри са имали за цел да
извеждат умишлено извън контрол неговия л.а. Съгласно възприетата от съда
фактическа обстановка жалбоподателят се е опитвал да установи наличието на
техническа повреда в своето МПС, респективно действията му не са били насочени
към съзнателното му извеждане от контрол, поради което и поведението му не би било
съставомерно от субективна страна.

По тези съображения, настоящият състав приема, че жалбата е основателна и
НП следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 20-4332-014586 от 21.08.2020 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Н. М.
ИВ. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС)“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.


СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4