№ 1506
гр. Плевен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430103365 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за прогласяване недействителност на ***, сключен между страните,
при евентуалност – нищожност на неустоечната клауза в чл.11 от ***, поради
противоречие със закона и добрите нрави, неравноправност по смисъла на чл.
146 ЗЗП.
Делото е образувано по искова молба от П. С. П., ЕГН ********** от
*** срещу *** ***, в която се твърди, че на 30.03.2023г. в качеството си на
заемополучател е сключил със ***, в качеството му на заемодател *** Твърди,
че в чл.3 от Договора страните са уговорили основните параметри на
правоотношението, като съгласно посочената клауза размерът на заема е 600
лв., възнаградителна лихва в размер на 44,50 % годишно, годишен процент на
разходите в размер на 56,64 %. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да
бъде върнат на 11 седмични вноски, от които една вноска по 5.19 лева и десет
вноски по 69.58 лева. Твърди, че съгласно чл.5.1 от Договора страните са се
договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При
1
един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на
7 минимални работни заплати, а при двама — поне 4; поръчителите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на
получаваните трудови доходи. Ищецът твърди, че съгласно чл.11 ал.2 от
договора, при неизпълнение на условията по чл.5 дължи фиксирана неустойка
в размер на 177.40 лв. Сочи, че още със сключването на Договора му е
начислена така наречената неустойката в размер на 177.40 лв. Същата е
включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че
погасителната вноска се изменя в размер на 74 лв., а общото задължение ще
бъде в размер на 814 лв. Ищецът навежда доводи, че към настоящия Договор
следва да се приложат разпоредбите на ЗПК, а уговорената в чл.11 от
Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми
на ЗПК, поради което на основание чл.26 от ЗЗД е нищожна. Ищецът сочи, че с
уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален
размер на ГПР - чл.19, ал.4 от ЗПК, и че той реално е 89.32% при включване на
неустойката. Заявява, че това вземане формално е посочено като обезщетение
за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването па ГПР, и така същият да остане под установената граница,
предвидена в закона, но в същото време то отговаря на всички критерии,
посочени в § 1, т.1 от ЗПК и представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от
потребителя. Сочи, че се потвърждава и от самия погасителен план, oт който е
видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на
договора и има единствено за цел увеличаване възнаграждението на
кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание
чл.21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Твърди, че така уговорената
неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна. Същата
противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите па
предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода, като нарушава основни
принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между
потребител и кредитор. Отделно от това твърди, че така уговорената
2
неустойка заобикаля закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД на разпоредбата
на чл.33 ЗПК, която предвижда при забава на потребител, кредиторът да има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
Сочи, че обезщетението е за неизпълнение на акцесорно задължение, от което
няма произтекли вреди. Твърди, че тази клауза се явява неравноправна и на
основание чл.143 ал.2 т.5 ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на ***, евентуално да признае за нищожна каузата на
чл.11 ал.2 от договора за потребителски кредит. Предендира разноски.
Ответникът *** оспорва исковите претенции, счита, че са недопустими
поради липса на правен интерес, твърди злоупотреба с права, прилага
решения на съда, касаещи други сключени между страните договори. Твърди,
че ищецът е завел множество дела, с еднакъв предмет по различни договори,
срещу дружеството. По същество заявява, че ГПР не е посочен в нарушение на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК, Навежда доводи, че уговорената неустойка не
представлява нищожна клауза и не следва да се включва в ГПР. Твърди, че не е
налице неравноправност при сключване на договора. Моли съда да прекрати
производството, да го съедини с други дела, да отхвърли иска като
неоснователен. Претендира разноски, моли такива да не се присъждат на
ищеца при евентуално уважаване на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По допустимостта:
Въпреки, че по делото първоначално не е било разпечатано Решение №
813/14.06.2024г. по гр.д. 6697/2023г. на ПлРС, което ответникът е приложил с
писмения си отговор, съдът констатира, че с това решение съдът е признал за
установено на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, вр.чл.19 от ЗПК,
вр.чл.143 от ЗЗПотр. между П. С. П. и ***, че клаузата по чл.11, ал.2 от *** -
за неустойка при неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на
обезпечение, е нищожна и е осъдил на осн. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ***, да
заплати на П. С. П. сумата от 177,40 лева - заплатена без основание сума по
същия Договор, ведно със законната лихва от 29.11.2023 г., до окончателното
й изплащане. Посоченото решение, влязло в сила като необжалвано, има сила
на присъдено нещо между страните, поради което предявеният като
евентуален иск в настоящето производство за прогласяване на нищожност на
3
неустоечната клауза в чл.11 от ***, поради противоречие със закона и
добрите нрави, неравноправност по смисъла на чл. 146 ЗЗП, се явява
недопустим на осн. чл. 299 ал. 1 от ГПК и на осн. ал. 2 от същата разпоредба
следва производството по него да бъде прекратено, поради първоначална
недопустимост при предявяването му.
Не така стои въпросът по отношение на главния предявен иск – за
прогласяване на нищожност/недействителност на *** В случая постановеното
решение касае прогласяване на недействителност само на една от клаузите по
договора и връщане за платената сума по тази клауза, но по този договор са
налице и други плащания извън главницата – напр. за договорна лихва, които
плащания биха могли да са недължими при установяване на
недействителността на целия договор за кредит. При това положение ищецът
има правен интерес от предявяване на главния иск в настоящето производство
и предявеният иск с правно основание чл. 22 вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК е
допустим и следва да се разгледа по същество.
Не се спори, че между страните е бил сключен ***, при който на ищеца -
кредитополучател, е отпусната сума в размер на 600.00 лева, при фиксиран
лихвен процент от 44,5% и ГПР от 56,64%. Няма спор между страните, че
ищецът е изпълнил всички свои задължения на кредитора. Установява се от
влязлото в сила решение по гр.д. 6697/2023г. на ПлРС, че уговорената в
договора неустойка в размер на 177.40лв. е била нищожна и е подлежала на
връщане. Още в отговора си, ответникът е заявил, че уговорената в договора
неустойка не е включена в ГПР, и не следва да бъде включвана в него. Към
делото е приложена и молба от ищеца до ответника за доброволно
възстановяване на надвнесените суми по 11 договора, вкл. и процесния, която
е с печат на ответника и положена дата – 11.10.2024г., неоспорена, което
оборва последвалите твърдения, че ищецът не е направил опит за доброволно
уреждане на спора.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
4
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение
1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за
потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани
с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се
информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
Съдът приема, че в процесния договор е посочен ГПР от 56.64%, в който
обаче не е включена неустойката, а тя е била известен за кредитора разход,
и е била уговорена като дължима по начин, по който неминуемо би се
стигнало да бъде начислена – несъмнено е, че получаването на заема не е било
обусловено от предоставяне на обезпечения, а заемателят се е съгласил да
заплати посочената в договора неустойка, която се заплаща разсрочено
съгласно включения в договора погасителен план. С неустоечната клауза се
цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. "скрита възнаградителна лихва",
доколкото неустойката е предварително определена от първата до последната
вноска по договора. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
5
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е
имал намерение да получи като обезпечение "поръчителство", той е можел да
постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства
под условие от предварителното поемане на поръчителство от лице,
отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Поради горното, размерът на
неустойката е следвало да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1
от ЗПК, в противен случай това води до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита. Този разход, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
включен в годишния процент на разходите, явно от отговора на ответника.
Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени разходи, този договор следва да се счита
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница. Въз
основан всичко дотук изложено, съдът намира, че претенцията за
прогласяване на недействителност на договора е основателна, тази
недействителност е съгласно чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, и
предявеният иск за нейното прогласяване следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 50.00 лева, и заплатеното адвокатско възнаграждение за уважената искова
претенция. В случая съдът намира, че при уважен главен иск, но при
недопустим евентуален такъв, който подлежи на прекратяване /доколкото за
допустимостта му се следи още при предявяването/, следва да присъди само
половината от заплатените от ищеца на процесуалния му представител суми –
в случая 240лв. Тази сума не се явява прекомерна, тя е заплатена при наличие
на правен интерес от ищеца за предявяване на иск, и след отправена покана на
ищеца до ответника за връщане на недължимо платени суми по договора,
поради което възраженията на ответника в тази насока за прекомерност, е
неоснователно. Като крайна сума, дължима от ответника на ищеца, по делото
следва да бъде присъдена сума в общ размер на 290.00лв. – деловодни
разноски. При липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК от ответника, и
доказателства за заплатено възнаграждение на проц.представител и други
разноски, на ответника не следва да се присъждат такива за делото в частта на
6
прекратяването.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.22, вр.
чл.10, ал.1 т. 10 от ЗПК, ***, сключен между П. С. П., ЕГН **********, от ***,
***, и ***, ***.
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 299 ал. 2 от ГПК, като недопустим ,
предявеният като евентуален иск за прогласяване на нищожност на
неустоечната клауза в чл.11 от ***, сключен между П. С. П., ЕГН **********,
и ***, ***, поради противоречие със закона и добрите нрави, неравноправност
по смисъла на чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.
С. П., ЕГН **********, от ***, ***, сумата от 290.00 лв. - направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7