Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 26.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 597 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба
във фазата по извършването й.
Съдът е сезиран с
искова молба от Е.Н.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, и А.К.С., с ЕГН **********
и адрес: ***.
С решение от първата фаза на производството № 204/16.03.2018
г., съдът
е допуснал извършване на съдебна
делба на:
·
поземлен имот №003143, находящ се в
землището на с. Горна Гращица, община Кюстендил, с ЕКАТТЕ 16198, в местността
“Лепетаро/Потопо/Връг”, шеста категория, начин на трайно ползване – овощна
градина, с площ от 2.210 дка, при граници и съседи: имот №003132 – овощна
градина на М. Е. Л., имот №003131 – овощна градина на С. И.Д.-А., имот №000106
– полски път на Община Кюстендил, имот №000081 – полски път на Община
Кюстендил, и имот №003142 – овощна градина на насл. на С. П. Д.;
·
лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “Е 200”, с рама №****, с рег. №***;
·
товарен автомобил марка “Мицубиши”,
модел “Л 200”, с рама №****, с рег. №***;
·
телевизор /LCD TV/ марка “Philips”,
модел “40PFL5605”;
·
телевизор /LED TV/ марка “Samsung”,
модел “J24C300”;
·
преносим компютър марка “HP”, модел
“2000/15.6”/Linux+MF667 Linux+64K/;
·
холова гарнитура модел “Мечо”,
изработена от тъмнокафява еко кожа и състояща се от един троен разтегателен
диван, два фотьойла и две табуретки;
·
секция, изработена от ПДЧ материал и
МДФ профил и стъкло, в кафявата гама, състояща се от следните модули с обща дължина
около 2.80 м и височина около 1.80 м:
·
шкаф с врата и три полици над него,
·
шкаф с витрина над него, три
чекмеджета с полица,
·
шкаф-ракла и още една полица, двоен
шкаф с двойна витрина над него и двоен шкаф с шкаф-ракла;
·
и бензинова моторна пръскачка марка
и модел “МП 20 х 20”, в цветове синьо и кафяво, с 50 метра маркуч и два
пистолета за пръскане /голям и малък/;
при следните квоти: 1/2 (една втора) идеална част за Е.Н.Г., с ЕГН **********,
и 1/2 (една втора) идеална част за А.К.С., с ЕГН **********.
Съдът
е приел, че допуснатите до делба движими вещи са в държане на А.К.С., с
изключение на бензиновата моторна пръскачка, която е в държане на Е.Н.Г..
С
решението съдът е ПРЕДОСТАВИЛ на основание чл. 29, ал. 2 от СК на Е.Н.Г., извън
дела й от прекратената с развод съпружеска имуществена общност, детски
комплект, изработен от боров материал, състоящ се от детско легло със сваляща
се решетка, с два броя шкафчета с размери 120/60 см, детски матрак в зелен цвят
с картинки на мечета 120/60 см, и детски шкаф с три броя чекмеджета - 100/40
см, който детски комплект е в държане на А.К.С., с ЕГН **********;
и е отхвърлил
иска с правно основание чл. 29, ал. 2 от СК по отношение на: детско столче
“Chipolino” с четири броя колела със стопери и регулираща се на няколко нива
седалка, кош и подвижна масичка; дигитален термометър, отчитащ телесната
температура само чрез допир до чело или ухо; и олекотена жълта завика, два броя
чаршафи и един плик в екрю.
Решението
е влязло в законна сила на 16.04.2019 г.
Производството
по делото е продължило във втората фаза на делбата, като в законоустановения
срок ищцата е предявила искане на основание чл. 346 от ГПК за уреждане на
сметки против ответника, както следва:
-
да й бъде заплатено обезщетение за времето от
21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. заради това, че ответникът я е лишил от
възможността да ползва съсобствените моторни превозни средства, допуснати до
делба с Решение № 204/16.03.2018 г. в размер на 2500 лв. за всяко едно от
превозните средства, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка от сумите от 2500 лв. за периода 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г
включително, в размер на по 332 лева, а така също и законна лихва върху всяка
от сумите от 2500 лева, считано от 08.06.2018 г. до изплащането им.
С протоколно определение от 08.05.2019 г., на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на претенцията по чл.
346 от ГПК, съобразно заключение на в.л. Д. Д. вх. № 1816/22.01.2019 г., като:
-
досежно претенцията за присъждане на обезщетение
поради лишаването от ползването на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е
200“. Рег. № ***, за периода 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. искът се счита
предявен в размер на 3805 лв., вместо първоначално предявения такъв от 2500 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията до погасяване
на задължението.
-
По отношение на иска за присъждане на мораторна
лихва в тази част за периода от 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. искът се счита
предявен в размер на 439.68 лева, вместо първоначално предявения от 332 лева.
-
По отношение на обезщетението за лишаване от
ползване на джип-пикап „Мицубиши“ L200, с рег. № ***за периода 21.02.2017 г. до
17.04.2018 г., искът се счита предявен в размер на 10376 лева, вместо
първоначално заявения такъв от 2500 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията до погасяване на задължението, както и мораторна
лихва за забава за периода 21.02.2017 г.
– 17.04.2018 г. върху тази сума в размер на 1198,92 лева, вместо
първоначално предявения такъв от 332 лева.
Ответната страна оспорва заявената претенция.
В съдебно заседание от 19.02.2020
г. ищецът смята, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на процесния
имот на публична продан, а по отношение на допуснатите до делба движими вещи, в
т.ч. и процесните автомобили – да бъде изготвен проект за разделителен
протокол.
В същото съдебно заседание, ответната страна
спори само досежно претендираното от ищцата обезщетение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
Страните се легитимират като собственици на
процесния недвижимия имот и на допуснатите до делба движими вещи, видно от доказателствата
по делото, подробно анализирани в решението по допускането на делбата, постановено
по настоящото дело в първата фаза на производството.
От заключението на в.л. З., дадено във фазата
по допускане на делбата (л. 96-100 от делото) се установява пазарна стойност за
процесния недвижим имот № 003143, с площ от 2.210 дка, в землището на с. Горна
Гращица, общ. Кюстендил в размер на 3398 лв.
Отново в първата фаза на делбата е извършена
съдебно-техническа оценителна експертиза от в.л. Н.В. (л. 93 и 94 от делото),
съгласно която средната пазарна стойност на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е
200“ с ДК№ *** е 3000 лв., а на товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел “L 200“
с ДК№ ***– 5400 лв.
На този етап от производство е било прието и
заключение на вещото лице М. Н. (спр. л. 102-104 от делото) за актуалната
пазарна стойност но процесните движими вещи, според което телевизор /LCD TV/ марка “Philips”, модел “40PFL5605” е с
пазарна цена от 1000 лв., телевизор /LED TV/ марка “Samsung”, модел “J24C300” –
350 лв.; преносим компютър марка “HP”, модел “2000/15.6”/Linux+MF667 Linux+64K/
- без стойност, т.к. е бил счупен; холова гарнитура модел “Мечо”, изработена от
тъмнокафява еко кожа и състояща се от един троен разтегателен диван, два
фотьойла и две табуретки – 1200 лв.; секция, изработена от ПДЧ материал и МДФ
профил и стъкло, в кафявата гама, състояща се от следните модули с обща дължина
около 2.80 м и височина около 1.80 м: шкаф с врата и три полици над него, шкаф
с витрина над него, три чекмеджета с полица, шкаф-ракла и още една полица,
двоен шкаф с двойна витрина над него и двоен шкаф с шкаф-ракла – 800 лв., като
бензинова моторна пръскачка марка и модел “МП 20 х 20”, в цветове синьо и
кафяво, с 50 метра маркуч и два пистолета за пръскане (голям и малък) - не е
остойностена, т.к. не била намерена за оглед.
Във фазата по извършването на делбата е прието
и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Анна Т.
(л. 186 до 190 от делото) съгласно което: средната пазарна наемна цена на лек
автомобил марка „Мерцедес е 200“ с ДК№ *** за целия период от 21.02.2017 г. до
17.04.2018 г. вкл. е в размер на 2978.27 лв., а мораторната лихва за забава за
същия период и същия лек автомобил – 160.71 лв. Средната пазарна наемна цена за
товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с ДК№ *** за периода 21.02.2017 г. до
17.04.2018 г. вкл. е в размер на 2493.44 лева, а мораторната лихва за забава за
същия период и същия лек автомобил – 134.56 лв. Размерът на мораторната лихва за
периода 21.02.2017г. – 17.04.2018 г. вкл. върху сума от 2500 лв. за всяко от
двете МПС е в размер на 134.92 лв. Изложение данни са получени при използвана
от вещото лице методика, свързана с възстановителната стойност на автомобилите.
Назначена е и повторна съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от в.л. Д.Д. (л. 217 до 226 от делото), по която е прието
следното: средната пазарна наемна цена на лек автомобил марка „Мерцедес е 200“
с ДК№ *** за целия период от 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. вкл. е в размер на
3805 лв., а мораторната лихва за забава за същия период и същия лек автомобил –
439,68 лв. Средната пазарна наемна цена за товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с
ДК№ ***за периода 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. вкл. е в размер на 10376 лева,
а мораторната лихва за забава за същия период и същия лек автомобил – 1198.92
лв. Размерът на мораторната лихва за периода 21.02.2017г. – 17.04.2018 г. вкл.
върху сума от 2500 лв. за всяко от двете МПС е в размер на 288.89 лв. Изложение
данни са получени при представени от вещото лице пазарни аналози, максимално
доближаващи се до търсения.
От назначената комплексна
автотехническа-икономическа експертиза на вещите лица С. П. и И.Д. (л. 295 до
302 от делото) е видно, че: средната пазарна наемна цена на лек автомобил марка
„Мерцедес е 200“ с ДК№*** за целия период от 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г.
вкл. е в размер на 2622.84 лв. (след приспадане на основните разходи по
автомобила и при приета пазарна цена за същия – 2600 лв.). Средната пазарна
наемна цена за товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с ДК№ *** за периода
21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. вкл. е в размер на 9722.62 (след приспадане
стойността на основните разходи по автомобила и при приета пазарна цена за
същия - 7300 лв.).
От назначената по делото съдебно - оценителна
експертиза и изготвено от в.л. Р.С. заключение (л. 246 ди 249 от делото) се
установява, че средната пазарна наемна цена за лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с
ДК№ *** е 2800 лв., а за товарен автомобил „Мицубиши L200“ с ДК№ *** – 7100 лв.
От приетото в съдебно заседание на 10.06.2020
г. заключение на вещото лице инж. Л.В. се установява, че допуснатият до делба
недвижим имот е делим според изискванията на чл. 10, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а
неговата пазарна стойност е 3398, лв. респ. е предложил два варианта за делба.
Въпреки многократно представената им възможност
страните делото не представиха надлежни скици-проекти за делба.
Събраните във втората фаза гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.С. установяват, че след
раздялата на дъщеря му и ответника, последната заживяла при тях, в с. Ябълково,
заедно с децата си, като взела със себе си „Мерцедеса“. Лекият автомобил бил
при нея до 17.02.2017 г., когато ответникът го взел от паркинга по
местоработата на ищцата и от тогава не са виждали колата, вкл. след издирването
й пред блока, в който са живеели страните, по местоработата на ответника и др.
Сочи също, че документите на автомобила били в ищцата.
Приложена е жалба от Е. С. до МВР с вх. №
УРИ191000-1978/17.02.2017 г., същата послужила и за образуване на пр.пр.
№533/2017 г. на КРП, съдържаща сигнал, че на 17.02.2017 г. МПС марка Мерцедес,
с рег. № ***, до този момент във владение на ищцата, било взето от ответника.
Видно от приложеното на л. 159 от делото
постановление, КРП е отказала да образува досъдебно производство против
ответника по постъпилата жалба.
Останалите доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.
В съдебно заседание описаните искания се поддържат.
При така установените факти и обстоятелства по делото,
съдът прави следните правни изводи:
Настоящото делбено
производство се намира във втората фаза на делбата, която по правилата на ГПК завършва с решение по
извършването й, с което се прекратява съсобствеността.
В случая съществуването
на съсобственост между страните и правата на всеки от тях в нея е установено с
влязло в сила решение, постановено от КРС на
основание чл. 344 вр.
чл. 341 от ГПК в първата фаза на производството.
По
способа за извършване на делбата:
За да
пристъпи към окончателното ликвидиране на съсобствеността съдът следва да
избере някой от способите за това, а именно: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите (движимите вещи) от
съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Основен критерий за този избор е дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия
принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален
дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане,
то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната
равностойност на дела си от продажната цена.
Досежно
недвижимия имот:
В случая поземлен имот
№003143, находящ се в землището на с. Горна Гращица, община Кюстендил, с ЕКАТТЕ
16198, в местността “Лепетаро/Потопо/Връг”, шеста категория, начин на трайно
ползване – овощна градина, с площ от 2.210 дка, при граници и съседи: имот
№003132 – овощна градина на М. Е. Л., имот №003131 – овощна градина на С. И.Д.-А.,
имот №000106 – полски път на Община Кюстендил, имот №000081 – полски път на
Община Кюстендил, и имот №003142 – овощна градина на насл. на С. П. Д.,
отговаря на императивно
формулираното правило на чл.72 от ЗН, заложено и в препращащата норма на чл.7
ал.3 от ЗСПЗЗ, която установява забраната земеделските земи да се обособяват в
самостоятелни дялове под определен размер на площта на конкретен дял, като за
нивите този минимален размер е 3.00дка, за ливадите – 2.00дка, за лозя и овощни
градини – 1.00дка. В т.см. вещото лице В. също приема, че имотът е делим.
Заради това съдът е давал многократно указания за предприемане на действие пред
компетентните институции за изготвяне на
проекти за делба с проектна площ и граници на новите дялове, но никоя от
страните не предприе дължимите такива в т.см. Това процесуално бездействие има
за последица недоказаност на възможността за реално поделяне на имота – така Решение №20/2015 г. по гр.д. № 4692/2014
г., I г.о. на ВКС.
Ето
защо съсобствеността досежно процесния недвижим имот следва да бъде ликвидирана
чрез изнасянето на имота на публична продан.
Пазарната
стойност на процесния имот е 3398 лв., според заключението на вещото лице Л.В.,
което се възприе като пълно и обективно, като получените при проданта суми
следва да се разпределят между страните по равно, предвид равенството в
дяловете им от съсобствеността.
Досежно
движимите вещи:
·
лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “Е 200”, с рама № ***, с рег. № ***;
·
товарен автомобил марка “Мицубиши”,
модел “Л 200”, с рама №***, с рег. № ***;
·
телевизор /LCD TV/ марка “Philips”, модел ***”;
·
телевизор /LED TV/ марка “Samsung”,
модел “***”;
·
преносим компютър марка “HP”, модел
“2000/15.6”/Linux+MF667 Linux+64K/;
·
холова гарнитура модел “Мечо”,
изработена от тъмнокафява еко кожа и състояща се от един троен разтегателен
диван, два фотьойла и две табуретки;
·
секция, изработена от ПДЧ материал и
МДФ профил и стъкло, в кафявата гама, състояща се от следните модули с обща
дължина около 2.80 м и височина около 1.80 м: шкаф с врата и три полици над
него, шкаф с витрина над него, три чекмеджета с полица, шкаф-ракла и още една
полица, двоен шкаф с двойна витрина над него и двоен шкаф с шкаф-ракла;
·
и бензинова моторна пръскачка марка
и модел “МП 20 х 20”, в цветове синьо и кафяво, с 50 метра маркуч и два
пистолета за пръскане /голям и малък/.
В разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС е предвидено, че
всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
В
случая естеството на всяка от допуснатите до делба вещи не позволява реалната
им подялба.
Неприложим
е и способът по чл. 347 от ГПК. В съдебната практика се приема, че когато
допуснатите до делба имоти съществено се различават
по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, освен ако
не е налице неудобство по смисъла на закона и т. 5б на ППВС № 7/1973 год. Съгласно т. 5 б на ППВС № 7/1973 год. тегленето на жребий
трябва да се счете много неудобно в случаите, когато възлагането чрез жребий
може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи
разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има
имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.
В процесния случай движимите вещи като
количество и вид, позволяват разпределението им в собственост на 2 на брой
съделители. Не са налице обаче останалите изисквания за това: вещите не са
приблизително равни нито с оглед на потребителната им функция, нито с оглед на
действителната им стойност – автомобили, като двата са на цени съответно 7300
лв. и 2600 лв., и вещи от бита на стойност съотв. 1000 лв., 350 лв., 1200 лв. и
800 лв., поради което те не съответстват на равните дялове на съделителите от
прекратената между тях СИО. Или не е възможно оформянето на равностойни дялове
между съделителите, макар и техните части в съсобствеността са равни. Нещо
повече, неравенството на дяловете, което ще следва да се изравни в пари, на
практика ще бъде принудително задължение за единия съделител за заплащане на
уравнение в дяловете, и именно на тази цена да изкупи правата на другия
съделител от съсобствеността, каквато принуда е недопустимо съдът да упражни в
производството по съдебна делба на съсобственост, при липсата на изрично
изявление на страните, че желаят или са съгласни да им бъдат разпределени в
собственост неравностойни и несъответстващи приблизително на дела им вещи или имоти.
Поради изложеното, макар и допуснати до
делба процесните движимости при равни права, никой от съделителите не е
заявявал желание да ги придобие в собственост, въпреки желанието да бъде
прекратена съсобствеността между тях, и
след като не са налице предпоставките за извършване на делбата и по реда на чл. 352 и чл.353 ГПК, следва да се приеме,
че по отношение на тези неподеляеми съсобствени между страните движими вещи,
делбата може и следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасянето им на
публична продан.
Досежно допусната до делба бензинова
моторна пръскачка марка и модел “МП 20 х 20”, в цветове синьо и кафяво, с 50
метра маркуч и два пистолета за пръскане /голям и малък/ производството следва
да бъде прекратено. Според приетото заключение на вещото лице Н. такъв обект на
правото на собственост не е наличен, респ. и не е остойностен. Такъв е изводът
и досежно допуснатия до делба преносим компютър
марка “HP”, модел “2000/15.6”/Linux+MF667 Linux+64K/,
за който е отразено, че е счупен – съотв. без стойност. Тези изводи на експерта
не са оборени със средствата на ГПК, като никоя от страните не е поддържала
обратни твърдения. Така следва да се приеме, че по отношение на
тези вещи липсва предмет на делбата, макар и силата на пресъдено нещо на
решението по допускане на делбата да се запазва. Поради това досежно
тях съдът следва да постанови решение, с което да ги изключи от извършването на
делбата, като прекрати производството в тази част – в този смисъл Решение
№58/27.04.2016 по дело №6249/2015 на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 387 от 29.09.2010г. по гр.д. №
439/2009г. на ІІ г.о. на ВКС и др.
По
претенциите по чл. 346 от ГПК на съделителите:
По своята същност исканията
по чл. 346 от ГПК имат облигационен характер и сами по себе си представляват
осъдителни искове и макар за предявяването им законът да не изисква формална
искова молба, същите следва да бъдат конкретизирани по основание и размер и да
са ликвидни към момента на предявяването им. Такива искове представляват:
претенциите за заплащане на необходими разноски, като отношенията се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС; исканията за заплащане на подобрения, които в
различните хипотези в зависимост от това дали са извършени със съгласието на
другите съсобственици, без съгласието им, или при наличието на противопоставяне
от страна на останалите съсобственици се уреждат съответно по правилата на чл.
30, ал. 3 от ЗС, чл. 60 – 62 от ЗЗД или чл. 59 от ЗЗД; претенции за събрани
доходи по чл. 30, ал. 3 от ЗС, претенции за лишаване от правото на ползване по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, искания за платени задължения по чл. 30, ал. 3 от ЗС;
претенции за разходи за гледане на наследодателя или за разходи, направени по
повод смъртта на наследодателя – отношенията се уреждат по чл. 59 от ЗЗД,
претенции за причинени щети на общото имущество по чл. 45 от ЗЗД и претенции за
лихви – по общото правило на чл. 86 от ЗЗД.
В изложения контекст в делбеното производство не могат да бъдат разглеждани
сметки, които произтичат от правоотношения, стоящи извън съсобствеността.
Съдът в случая е сезиран с претенция на ищцата за присъждане на
обезщетение поради лишаването й от ползването на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 200“. Рег. № ***, за периода 21.02.2017 г. до
17.04.2018 г. в размер на 3805 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията до погасяване на задължението.
Иска се и присъждане
на мораторна лихва в тази част за периода от 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. в
размер на 439.68 лева.
Поддържа се и
претенция за лишаване от ползване на джип-пикап „Мицубиши“ L200, с рег. № *** за
периода 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г., в размер на 10376 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията до погасяване на
задължението,
Иска се и присъждане
на мораторна лихва за забава за периода 21.02.2017 г. – 17.04.2018 г. върху тази сума в размер на
1198,92 лева.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, той дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Фактическият състав на вземането за обезщетение включва елементите:
1/. съсобственост върху вещта; 2/. ползване на вещта от единия съсобственик за
задоволяване на свои собствени нужди; 3/. писмена покана за заплащане на
обезщетение и възпрепятстване на ползването от страна на ползващия съсобственик
на възможността неползващия съсобственик да упражнява правомощието да ползва
вещта съобразно правата си в съсобствеността.
Наличието на съсобственост
в случая по отношение на делбените превозни средства, както вече се посочи, е
установено със сила на пресъдено нещо с решението за допускане на делбата.
Със съдебното решение от първата фаза на производството
е установено също, че всички движими вещи, с изключение на допусната до делба бензинова моторна
пръскачка марка и модел “МП 20 х 20”, в цветове синьо и кафяво, с 50 метра
маркуч и два пистолета за пръскане /голям и малък/, се държат от
ответника.
Въпреки това, спорно между страните
е дали съсобствените вещи са се ползвали през процесния период от време от
ответника и дали ищцата е била лишена от възможността да ги ползва, съобразно
обема на правата си в съсобствеността.
В този спорен аспект е необходимо
да се поясни, че ползване на цялата обща вещта за
задоволяване на свои собствени нужди, е налице когато един от съсобствениците
упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на
другия съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от
нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои
нужди или потребности – или той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС
общата вещ. В този смисъл Тълкувателно решение 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по
т.д. 7/2012 на ОСГК на ВКС. За да се освободи от отговорност
последният следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според
правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява
това свое право.
В разглеждания случай е
установено, че и през процесния период
ищцата не е разполагала с достъп до съсобствените МПС. Имала е ключ, но
ответникът е създавал пречки тя да ги ползва, съответно на правата й в
съсобствеността, доколкото не се оспорва твърдението, че на 17.02.2017 г. той е
взел МПС Мерцедес, както и че ползва другото МПС марка Мицубиши. В т.см. са
били сезирани компетентните органи –л.185, като са отправени жалби вкл. и до
КРП, но е налице постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Не
са ангажирани доказателства посочените превозни средства да са били спрени от
движение, (както е поддържал пълномощникът на ответника), като няма и други
данни, установяващи невъзможност за ползването им по предназначение.
Действително те са установени от вещите лица С. П. и И.Д. (л. 295 до 302
от делото) в недобро състояние, но са отчетени разходите за привеждането
им в експлоатация.
Поискано е и заплащане на обезщетение, вкл. чрез
нотариална покана – л. 158.
В този случай е
осъществен фактическият състав на вземането за обезщетение и ответникът дължи обезщетение за периода от датата на писменото
поискване, до датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2
ЗС в делбеното производство по реда на чл.346 ГПК. С това е осъществен фактическият състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС и
претенцията в т.см. се възприема за основателна.
Досежно размера й е приета
съдебна комплексна експертиза, изготвена от вещите лица П. и Д., заключението
по което се възприема за обективно. За разлика от другите приети експертизи, същото
най-задълбочено и в най-пълна степен изяснява спорните факти, като приема, че средната
пазарна наемна цена на лек автомобил марка „Мерцедес е 200“ с ДК№ *** за целия
период от 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. вкл. е в размер на 2622.84 лв. (след
приспадане на основните разходи по
автомобила и при приета пазарна цена за същия – 2600 лв.). Средната пазарна
наемна цена за товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ с ДК№ *** за периода
21.02.2017 г. до 17.04.2018 г. вкл. е в размер на 9722.62 (след приспадане
стойността на основните разходи по автомобила и при приета пазарна цена за
същия - 7300 лв.). Съдът му се доверява,
доколкото е най-пълно, като приема, че именно в посочените стойности се измерва
средната пазарна наемна цена на процесните вещи, респ. размерът, приет от
вещите лица, е обективният такъв.
Той обаче, следва
да бъде редуциран до размер от ½ част, т.к. ползата, от която е
лишен съсобственикът, който не си служи с вещта следва да бъде равна на частта
от наема, на която той би имал право, ако бъде отдадена под наем. В т.см. Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по
тълкувателно дело № 7/2012
г. на ОСГК
на ВКС, както и Тълкувателно решение № 129/30.06.1986 г., ОСГК.
Или претенцията е
основателна в размер на 1311,42 лв. за периода 21.02.2017 г. – 17.04.2018 г.
досежно лек автомобил марка „Мерцедес е 200“ с ДК№ ***, като за разликата до пълния претендиран размер от 3805 лв., ще бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана.
Тази сума се следва
ведно със законната лихва от датата на предявяването й – 08.06.2018 г., до
погасяване на задължението.
При изложените
доводи искът за присъждане мораторна лихва периода от 21.02.2017 г. до
17.04.2018 г. е основателен в размер на 153,37 лв., изчислен по реда на чл. 162
от ГПК с помощта на електронен калкулатор, като за разликата до пълния предявен
размер от 439.68 лева, ще бъде оставен без уважение като недоказан.
Досежно претенция за лишаване
от ползване на джип-пикап „Мицубиши“ L200, с рег. № *** за периода 21.02.2017 г. до
17.04.2018 г., при изложените вече мотиви, се налага извод за основателност за
сумата от 4861,31 лв., която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване
на претенцията – 08.06.2018 г., до погасяване на задължението, а до пълния
претендиран размер от 10376 тя подлежи на отхвърляне като недоказана.
Претенцията за
присъждане на обезщетение за забава в тази част, за периода 21.02.2017 г. –
17.04.2018 г., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на електронен
калкулатор, върху тази сума, е основателна в размер на 538,51 лева., респ.
искът до пълния му предявен размер от 1198,92 лева, се явява неоснователен и
също подлежи на отхвърляне.
При тези изводи
исковете до пълните им предявени размери ще бъдат оставени без уважение.
По отношение
на далжимите държавни такси и разноски:
Страните следва да заплатят държавна
такса в размер по 4% върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, на
основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК – по 314,96 лв. за всеки от
тях.
За отхвърлената част от присъединените
искове държавна такса не се дължи, а по уважената част на претенцията от Е.Г. за
присъждане на обезщетение поради лишаване от ползване на допуснати до делба
вещи, както и мораторна лихва върху него, дължимата държавна такса от 346,91
лв., определена по правилото на чл. 1 ТДТ по ГПК, и следва да бъде възложена в
тежест на съделителя А.С..
В случая ищцата е направила искане за
присъждане на разноски, свързани с претенцията й по чл. 346 от ГПК, за което е
представила списък, в който е отразено, че се иска репариране на разноски само
в размер на 740 лв., като с оглед изхода на спора в тази част й се следва
сумата от 321,11 лв.
Ответникът не поддържа искане за
присъждане на разноски на този етап от производството и досежно заявените
искания.
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба с решение № 703/24.10.2017
г., постановено
по настоящото дело поземлен имот №003143, находящ се в
землището на с. Горна Гращица, община Кюстендил, с ЕКАТТЕ 16198, в местността
“Лепетаро/Потопо/Връг”, шеста категория, начин на трайно ползване – овощна
градина, с площ от 2.210 дка, при граници и съседи: имот №003132 – овощна
градина на М. Е. Л., имот №003131 – овощна градина на С. И.Д.-А., имот №000106
– полски път на Община Кюстендил, имот №000081 – полски път на Община
Кюстендил, и имот №003142 – овощна градина на насл. на С. П. Д.
СТОЙНОСТТА на
изнесения на публична продан имот е 3398 лв. (три хиляди триста деветдесет и осем
лева и нула стотинки).
Получената при
публичната продан сума ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ
между съделителите, както следва: 1/2 (една
втора) идеална част за Е.Н.Г., с ЕГН **********, и 1/2 (една втора) идеална
част за А.К.С., с ЕГН **********.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до съдебна делба с решение № 703/24.10.2017
г., постановено
по настоящото дело вещи:
·
лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “Е 200”, с рама №***, с рег. №***;
·
товарен автомобил марка “Мицубиши”,
модел “Л 200”, с рама №***, с рег. №***;
·
телевизор /LCD TV/ марка “Philips”,
модел “40PFL5605”;
·
телевизор /LED TV/ марка “Samsung”,
модел “J24C300”;
·
холова гарнитура модел “Мечо”,
изработена от тъмнокафява еко кожа и състояща се от един троен разтегателен
диван, два фотьойла и две табуретки;
·
секция, изработена от ПДЧ материал и
МДФ профил и стъкло, в кафявата гама, състояща се от следните модули с обща
дължина около 2.80 м и височина около 1.80 м: шкаф с врата и три полици над
него, шкаф с витрина над него, три чекмеджета с полица, шкаф-ракла и още една
полица, двоен шкаф с двойна витрина над него и двоен шкаф с шкаф-ракла.
СТОЙНОСТТА на
изнесените на публична продан вещи е общо 15748,00 лв., съотв. 7300 лв. за лек автомобил марка “Мерцедес”, 2600 лв. за товарен автомобил марка “Мицубиши”, 1000 лв.
за телевизор /LCD TV/ марка “Philips”, 350 лв. телевизор /LED TV/ марка “Samsung”, 1200 лв.
за холова гарнитура модел “Мечо”и 800 лв.
за секция, изработена от ПДЧ материал и
МДФ профил и стъкло.
Получената при
публичната продан сума ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ
между съделителите, както следва: 1/2 (една
втора) идеална част за Е.Н.Г., с ЕГН **********, и 1/2 (една втора) идеална
част за А.К.С., с ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производство по извършването на делбата досежно
допусната до делба бензинова моторна пръскачка марка и модел “МП 20 х 20”, в
цветове синьо и кафяво, с 50 метра маркуч и два пистолета за пръскане (голям и
малък), както и преносим компютър марка “HP”, модел “2000/15.6”/Linux+MF667
Linux+64K/.
ОСЪЖДА А.К.С., с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Н.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***,
следните суми:
ü сумата в размер на 1311,42
лв. лв. (хиляда триста и единадесет лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на лек автомобил марка „Мерцедес е 200“ с ДК№ *** за периода 21.02.2017 г. – 17.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването й – 08.06.2018 г.,
до погасяване на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 3805 лв., оставя без уважение претенцията като неоснователна
и недоказана;
ü сумата в размер на 153,37 лв.
(сто петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), мораторна лихва периода от 21.02.2017 г. до
17.04.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 439.68 лева, оставя без уважение претенцията като неоснователна
и недоказана;
ü сумата в размер на 4861,31 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и един
лева и тридесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на джип-пикап
„Мицубиши“ L200, с рег. № ***, за периода 21.02.2017 г. до 17.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията до погасяване на
задължението, като до пълния претендиран размер от 10376, оставя без уважение като неоснователна и недоказана.
ü сумата в размер на 538,51 лева (петстотин тридесет и осем лева и петдесет и
една стотинки), дължима лихва за забава за периода 21.02.2017 г. – 17.04.2018
г., като искът до пълния му предявен размер от 1198,92 лева, оставя без уважение като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.К.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, сторените деловодни
разноски в размер на 321,11 лв. (триста двадесет и
един лева и единадесет стотинки).
ОСЪЖДА А.К.С., с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 661,87 лв. (шестстотин шестдесет и един
лева и осемдесет и седем стотинки), в т.ч. 314,96 лв. държавна такса по иска за
делба и 346,91 лв. - държавна такса по присъединените претенции, както и 5,00
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.Н.Г., с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 314,96 лв. (триста четиринадесет лева и
деветдесет и шест стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.