Р Е Ш Е Н И Е
Номер
393, 13.04.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2023г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
При
секретаря В.Т., прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията
Йовка Бъчварова КАНД № 2194 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Р.Л. Г., действащ чрез представители
по пълномощие – адвокат Й.Т. и адвокат Б.Т., двамата от САК, срещу решение №
108/17.11.2022г., постановено по АНД № 338/2022г. на РС Царево, с което е
изменено наказателно постановление (НП) № 302а-14 от 11.07.2022г. на Началника
на РУ на МВР Царево, с което са му били наложени административни наказания
1500.00 лева глоба и отнемане на разрешението за носене и употреба на
огнестрелно оръжие за срок от шест месеца, като размерът на глобата е намален
на 500.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на
процесуалните правила при събрането, анализа и оценка на доказателствения
материал делото, довел до установяване на неправилна фактическа обстановка.
Решението се оспорва като постановено при нарушение на материалния закон.
Оспорва се жалбоподателят да е употребявал оръжие. Имало само един начин за
употреба на оръжие и той се състоял в произвеждане на изстрел. Районният съд не
бил обсъдил доводите и възражения, релевирани с жалбата срещу НП, вкл. и за
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила : актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) не бил изготвен на мястото на установяване на нарушението;
нарушен бил чл.53 от ЗАНН, поставящ изискване към административнонаказващия
орган да издаде НП, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на лицето и вината му, ако не са налице основанията за
прекратяване на производството, за прилагане на чл.28 от ЗАНН или не е сключено
споразумение с нарушителя; нарушен бил чл.43, ал.5 от ЗАНН, според който
нарушителят следва да бъде уведомен за правото му в 14-дневен срок да отправи
предложение до наказващия орган за сключване на споразумение.
Прави
се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски и пред двете
инстанции.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Началникът на РУ на МВР
Царево, не е подал отговор срещу касационната жалба.
В
съдебно заседание касаторът не се явява. Представлява се от адвокат Й.Т. и
адвокат Б.Т., които поддържат жалбата. Разноските се претендират, съобразно
представен списък.
Ответникът
по касация не изпраща представител.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за
неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът,
след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в
14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213
от АПК, приложими по силата на чл.63в
от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Обхватът
на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според
който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
С обжалваното решение
състав на РС Царево е изменил НП № 302а-14 от 11.07.2022г. на Началника на РУ
на МВР Царево, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.60, ал.1, т.3, б.“е“
от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева
и отнемане за срок от шест месеца на разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие № 20190470573 на основание чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ в частта
му досежно размера на определеното наказание глоба като намалил размера на
наложеното административно наказание глоба от 1500.00 лева на 500.00 лева. НП в
останалата му част е потвърдено.
След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод
за неоснователност на разглежданата
от него жалба. За да постанови този правен
резултат, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен,
тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят бил
извършил нарушението, за което бил санкциониран.
От фактическа страна съдът
приел, че НП е съставено срещу жалбоподателя, затова че на 08.06.2022г. около
14:50 часа в град Ахтопол, община Царево, в югоизточната част на плаж Делфин,
носи и употребява законно притежавания от него пистолет Макаров калибър 9/18 с
фабр. № ВД28148, с разрешение № 20190470573, издадено от РУ 09 СДВР със срок на
валидност 13.03.2024г. след употреба на алкохол, като на плажа изважда оръжието
и го насочва към малолетно лице с куче, изпробван за наличие на алкохол по реда
на ЗДП с техническо средство Дрегер 7510 с № ARPM-0782
с отчетен резултат 2.61 промила алкохол в издишания
въздух, с което бил осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ, и на основание
чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ му били наложени административни наказания глоба в
размер на 1500.00 лева и отнемане за срок от шест месеца на разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20190470573.
НП било съставено въз
основа на АУАН от 10.06.2022г. при идентичност на фактите и на посочения за
нарушен материален закон.
Съдът е посочил, че
разпитаните по делото представили факти, идентични на посочените в АУАН, а
фактът на употребата на алкохол, носенето и употребата на огнестрелното оръжие
не се оспорвали от жалбоподателя. Съдът е кредитирал показанията на
полицейските служители, разпитани като свидетели, като обективни, логични и
непротиворечиви. Не е дал вяра на показанията на свидетелите, разпитани по
искане на жалбоподателя, тъй като ги намерил за пристрастни, заинтересовани и
необективни.
От правна страна съдът е приел,
че е сезиран с допустима и подлежаща на разглеждане жалба. Жалбата е отхвърлена
като неоснователна, като не са намерени причини за отмяна на атакуваното НП.
Съдът е приел, че не били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на НП. Били спазени всички правила и срокове
при издаване на АУАН и НП – в изискуемата от закона форма, от компетентни
длъжностни лица и съдържащи необходимите по ЗАНН реквизити.
По същество, районния съд е
приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е бил
наказан, тъй като носил оръжие след като бил употребил алкохол, като употребата
била установена с техническо средство. Времето и мястото на извършване на
нарушението били безспорно доказани. Съдът е приел, че административнонаказващият
орган бил издирил приложимата правна норма, съдържаща наказанието за
извършеното административно нарушение, но не бил съобразил чл.27 от ЗАНН при
определяне на размера на глобата. При липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът изменил НП, като намалил глобата до предвидения минимум от
500.00 лева.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е попълнил делото с
необходимия доказателствен материал, като е
установил относимите към спора факта, въз основа на които е направил правни изводи в съответствие и при правилно прилагане на
закона. Съдът е стигнал до правилен извод за законосъобразност на обжалваното
НП, тъй като жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е
наказан.
Съществена част от доводите на
касатора се отнасят до обосноваността на съдебния
акт, без да отчитат спецификите на
касационното производство. За разлика от въззивната инстанция, каквато се явява районният съд,
касационната инстанция по правило е съд по правото, а не по фактите. Тя не
проверява доколко фактическите констатации на долустоящите съдилища се
подкрепят от събраните по делото доказателства и е обвързана от изводите им
относно правнозначимите обстоятелства.
Проверката на касационния съд е ограничена единствено до това дали
въззивният съд е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като в тази връзка съдът не установи нарушения при
събирането, анализа и оценката на доказателствената съвкупност по делото. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав не дължи отговор на аргументите за необоснованост на проверяваното решение.
Тъй като касационната
инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, препраща изцяло към по
реда на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и ги допълва, както следва :
Като извадил оръжието,
макар и без пълнител, и го размахал на плажа, насочвайки го към дете с куче,
жалбоподателят осъществил една от формите на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, а
именно носене. Съдът не споделя доводите в жалбата за кумулативност на двете
форми – че оръжието трябва и да се носи, и да се използва, т.е. да се произведе
изстрел, за да е деянието съставомерно. Ако това беше така, законодателът няма
да използва и думата „носи“, поради това, че би било безсмислено. Носенето е
извършване на всякакви действия, които не са свързани с използване на оръжието.
Според нормата на чл.184,
ал.1 от ЗОБВВПИ, който носи и употребява оръжия и боеприпаси
при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по
реда на ЗДП, се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една
година.
Според чл.174, ал.4 от ЗДП,
редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
На основание чл.174, ал.4
от ЗДП, е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози,
обн., ДВ, бр. 61
от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. С
посочената Наредба се установява концентрацията на алкохол, докато в
разпоредбата на чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ няма посочени стойности на
концентрация, надвишението на които да води до съставомерност на деянието по
чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ. От значение е дали деецът носи и употребява оръжие
при и след употреба на алкохол, като е правноирелевантна достигнатата
концентрация в кръвта и степента на алкохолно опиянение. В този ред на мисли,
настоящият съдебен състав намира, че употребата на алкохол е установена по реда
на ЗДП, препращащ към Наредба № 1 от 19.07.2017г., тъй като е извършена
проверка с техническо средство, достатъчно ясно описано с неговите параметри.
Неиздаването на талон по чл.3 от Наредбата,
придружен от осем стикера с номера,
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до
8, не е съществено нарушение, водещо до компрометиране на
установената употреба на алкохол. Не така би стоял въпросът, ако в чл.60, ал.1,
т.3 от ЗОБВВПИ беше поставено изискване, аналогично например на това чл.177,
ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДП, където е въведена забрана за управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 0.5 промила, в който случай неспазването
на регламентирания от Наредбата ред би довел до липса на надлежно установяване
на алкохолната концентрация.
По делото са събрани
доказателства, че младши автоконтрольор П., разпитан като свидетел, е направил
на жалбоподателя тест с техническо средство Дрегер 7510 с № ARPM-0782
с отчетен резултат 2.61 промила алкохол. Установената
концентрация е достатъчно висока, че да мотивира както
административнонаказващия орган, така и съда да приемат, че към релевантния по
делото момент жалбоподателят е бил употребил алкохол.
Съдът извърши дължимата
проверка и установи, че в хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и които да са основания за отмяна на това основание.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение, свеждащо
се до датата на съставяне на АУАН – два дни след установяване на нарушението, а
не в момента на установяването. В ЗАНН липсва подобно изискване и неслучайно в
жалбата не се цитира конкретна разпоредба. Сроковете за съставяне на АУАН и НП
са регламентирани в чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, без да е необходимо да се
цитират дословно в текста на настоящото решение.
Липсва и твърдяното
нарушение на чл.53 от ЗАНН, според който наказващият
орган издава НП, с
което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи
по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за
прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 или не
е сключено споразумение с нарушителя.
Посочената разпоредба установява минималните изисквания за установеност и
доказателствена обезпеченост, за да бъде издадено НП, което, щом като е
обжалвано пред съда, подлежи на изследване от гледна точка на неговата
законосъобразност.
Неоснователен е и последният довод за ограничаване на
правата на привлеченото към отговорност лице, поради това, че наказващият орган
не бил предложил сключване на споразумение. По същество доводът на касационния
жалбоподател се свежда до въпроса бил ли е задължен административнонаказващият
орган да предложи на жалбоподателя сключване на споразумение по чл.58г от ЗАНН.
Анализът на новоприетата с ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.,
разпоредба на чл.58г от ЗАНН не сочи в тежест на органа да е установено
твърдяното в касационната жалба задължение, неспазването на което да води до
опорочаване на следващите процесуални действия, вкл. и издаване на НП.
Сключване на споразумение е само възможност и то ако органът предложи на
лицето, срещу което е бил съставен АУАН. Нарушителят също има право да инициира
процедура по обсъждане на клаузи на евентуално споразумение в 14-дневен срок от
връчване на акта. Следователно, отправянето на предложение, изхождащо от
административнонаказващия орган, за сключване на споразумение не е въздигнато в
процесуална предпоставка за издаване на НП, нито е част от
административонаказателната процедура, а е уредено като възможна алтернатива за
приключване на производство, но само при съгласие на страните по всички
въпроси, изброени в чл.58г, ал.4 от ЗАНН. В този смисъл е изричната разпоредба
на чл.58г, ал.15 от ЗАНН, според която издаване на НП, без да е направено
предложение по ал.1, изр.2, не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила.
В обобщение, районният съд
е постановил съдебно решение,
което не страда от визираните в касационната жалба
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
неоснователно се явява искането
на касатора за присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът по
касационната жалба не е заявил претенция за разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас,
ХV-ти състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 108 от 17.11.2022 г., постановено по АНД № 338 / 2022 г. по описа на Районен съд Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/
2/