Решение по дело №577/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 369

 

гр. ПЛОВДИВ  14.12. 2018 г.               

                                                                           

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в откирто заседание от 16.11.2017 г. в състав :

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                                  РАДКА ЧОЛАКОВА

 

С участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа  докладваното от съдията СПАСОВ  т. дело № 577  по описа на  ПАС за 2018 г., установи следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „Т.Г.” ООД, *** въвзивна жалба против постановеното по т. дело № 19/2018 г. решение на К. окръжен съд, с което на основание чл. 29, ал.1, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено по отношение на „Т.Г.” ООД, ***, ЕИК *********, че вписаното по партидата на „Т.Г.” ООД, ***, ЕИК ********* с акт на длъжностно лице към А.В., ТРРЮЛНЦ, рег. № ************** обстоятелство касаещо промяна на адреса на управление ***, **** не съществува с произтичащите от това законни последици по чл. 30 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, а

 „Т.Г.” ООД, ***, ЕИК ********* е осъдено да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на 480 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 09.03.2018 г. в К. окръжен  съд е постъпила изходяща от С.Г.Г., ЕГН ********** искова молба против „Т.Г.” ООД, ***.

В обстоятелствената част на същата се говори, че ищецът е съдружник в ответното дружество и притежава 40% от капитала на същото.

Със заявление А4 вх. № **************,  управителят на „Т.Г.” ЕООД поискал вписване по партидата на дружеството на обстоятелства свързани с промяна на адреса на управление на дружеството и на този за кореспонденция с НАП на територията на страната. В подкрепа на това искане към заявлението бил приложен дружествен договор от 06.02.2018 г. В него бил отразен  нов адрес на управление на дружеството. Били представени и доказателства за приемане на този дружествен договор  с решение на ОС на дружеството от 30.10.2017 г. - протокол от ОС. Така подаденото заявление станало основание за вписване в ТРРЮЛНЦ под рег. № ************** на заявените нови обстоятелсва.

Във връзка със същите от страна на ищеца се твърди, че е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство. В подкрепа на това се сочи, че на 06.11.2017 г. под рег. № ************** по партидата на дружеството били вписани няколко обстоятелства, сред които и приемане на Дружествен договор от 30.10.2017 г. на „Т.Г.“ ООД, в качеството му на универсален правоприемник на „Т.Г.“ ЕООД. Този дружествен договор бил приет от ОС на съдружниците в дружеството след прехвърляне на част от дяловете от предишния едноличен собственик на капитала на новоприетия в дружеството съдружник. Приемането на Дружествения договор станало с Решение на Общото събрание на съдружниците в „Т.Г.“ ЕООД от 30.10.2017 г. Сочи се, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от новия Дружествения договор от изключителна компетентност на ОС на Дружеството било изменението и допълването му, като решенията за това следвало да се вземат с мнозинство от 3/4 от капитала. Съгласно чл. 3 от този договор, адресът на управление ***. Същият съгласно чл. 119, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 115, т.1 от ТЗ  подлежал на промяна от ОС на съдружниците

По този повод е споменато, че заявените за вписване със заявление вх. № ************** обстоятелства били от компетентността на ОСС, а такова не било провеждано след 30.10.2017 г. На тази база е направено заключение, че  решение за изменение на дружествения договор не било приемано от ОС на съдружниците, Направен е извод, че извършеното под № ************** в ТР вписване бил такова на несъществуващо обстоятелство.

Предвид изложеното е посочено, че ищецът има правен интерес от завеждане на иск за установяване вписване на несъществуващо към датата на регистърното решение обстоятелство, ведно с последиците по чл. 30, ал. 1 ЗТР, а именно- заличаване на допуснатото порочно вписване на променени основни обстоятелства- адрес на управление на дружеството в т. 5 по партидата на „Т.Г.” ООД.

Отправено е искане за постановяване на решение в този смисъл.

В отговора си ответното дружество на първо место излага доводи за недопустимост на исковата претенция поради това, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 2 от ГПК-не били уточнени обстоятелства, които ще се установяват с представените с исковата молба писмени доказателства.

Изложени са и доводи по същество на спора, като е споменато, че решение на ОС за изменение на дружествения договор има и то е взето на събранието проведено на дата 30.10.2017 г.

Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него исковата претенция е била уважена поради това, че документите послужили за  вписването в ТРРЮЛНСЦ под рег. № ************** не установявали надлежно приемане на решение за промяна на вписания преди това дружествен договор от 30.10.2017 г. и не съдържат решение за  промяна в адреса на управление на дружеството.

Недоволно от решението е останало дружеството и е подало жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

В същата наведените доводи за неправилност  и незаконосъобразност на решението са идентични с тези заявени в отговора на исковата молба.

В случая съдът е сезиран с иск с основание чл. 29, ал.1, изр. последно от ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство.

В разпоредбите на ЗТР не е даден отговор що е това „несъществуващо обстоятелство“, но такъв се съдържа в ТР № 1 от 2002 г. на ВКС.

В  него ясно е казано, че процесният тип искове са предоставени на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. В тази връзка е и посочено, че „несъществуващото обстоятелство” е налице, когато е вписано нещо, което не е възникнало валидно-липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър и т.н.

С процесната искова молба са изложени доводи точно в тази насока. Тя отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 от ГПК и по отношение на нея не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 129, ал.2 от ГПК. В тази връзка за сведение на ответника е нужно да се спомене, че изискване за посочване на обстоятелствата подлежащи на доказване с представените с ИМ доказателства е предвидено в чл. 127, ал.2 от ГПК, но същото не е основание за прилагане на чл. 129, ал.2 от ГПК.

Казаното сочи, че исковата претенция е допустима, което прави допустимо и решението предмет на обжалване.

По същество на спора е нужно да се спомене, че съгласно чл. 137, ал.1, т.1 от ТЗ Общото събрание изменя и допълва дружествения договор. Той съгласно чл. 115, ал.1, т.1 от ТЗ следва да съдържа фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството, а според чл.119, ал.1, т.1 от ТЗ за вписване на дружество от този вид в търговския регистър е необходимо да се представи дружественият договор, който се обявява.

При съпоставка на посочените по – горе текстове на ТЗ следва и извод, че за вписването на обстоятелства касаещи промяна в адреса на управление на едно ООД следва да се представят доказателства за измемение дружествения договор т.е. доказателства за решение на ОС на съдружниците в този смисъл. Това води до извод, че момента на изменение следва да съвпада с датата , на която е взето решението на общото събрание.

Със заявление вх. № ************** са представени доказателства за проведено на 30.10.2017 г. ОС на съдружниците и за дружествен договор от 06.02.2018 г.Това води до автоматичния извод, че няма как на датата на провеждане на споменатото ОС да е взето решение за изменение на дружествения договор във вида представен със заявлението. По тази причина е логичен извода, че решение за такова изменение липсва т.е. вписаните обстоятелства са несъществуващи.

В този смисъл е решенето на КОС и  следва да се потвърди.

Водим от това съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 19/2018 г. решение на К.я окръжен съд, с което на основание чл. 29, ал.1, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено по отношение на „Т.Г.” ООД, ***, ЕИК *********, че вписаното по партидата на “Т.Г.” ООД, ***, с ЕИК *********, с акт на длъжностно лице към А.В., ТРРЮЛНЦ, рег. № **************, обстоятелство касаещо промяна на адреса на управление ***, ****, не съществува с произтичащите от това законни последици по чл. 30 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, а

„Т.Г.” ООД, ***, ЕИК ********* е осъдено да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на 480 лв.

          Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

 

                                                                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                     

 

  2.