Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67
гр. Перник, 10.04.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 473 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Н.В.Н., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. И.М.,***, съдебен
адрес:*** офис 3 срещу Заповед рег. № 1158з-32/30.11.2022г. на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник. Със обжалваната
заповед на Н.В.Н. – мл. автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР
–Перник е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и
необоснована, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби и целта на
закона. Моли съда да отмени оспорения административен акт.
В съдебно заседание, проведено на 16.03.2023 година, жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява.
По делото са представени писмени бележки вх. № 750/14.03.2023 г. /л. 69-71/
от процесуалния представител на жалбоподателя, адвокат И.М. ***, в които
заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, издадена
от Началник сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник. Претендира присъждане
на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по смисъла на
чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - Началник сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в
настоящият съдебен състав, след както обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н.В.Н. заема длъжността „младши автоконтрольор“ в група „
Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Перник.
Съгласно извадка от ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата за 28.12.2021 година (лист 33-35), за времето от 20:00 часа на
28.12.2021 г. до 08:00 часа на 29.12.2021 година, Н.В.Н. е на работа, нощна
смяна, в състав на автопатрул 153, заедно с В.С.С.. Нарядът е осъществяван със
служебен автомобил „***“ рег. № СВ *** КК.
От Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е изпратено уведомително писмо №
7855р-8704/ 27.09.2022 година (лист 28-29), до Директора на ОД на МВР-Перник, в
което е посочено, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация
от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ (АИС ВОДПК)
са установени данни, че по време на наряд, нощна смяна, на 28/29.12.2021 година
в 01:59 часа служителят, седящ на предна дясна седалка, в служебен автомобил с
рег. №СВ *** КК, съзнателно и целенасочено нарушава работната функция на камера
02, монтирана на арматурното табло в автомобила, като изключва режима на
видеонаблюдение за нощно виждане. Режимът на видеозаснемането е възстановен
отново на 29.12.2021 година в 06:43 часа. С извършеното се нарушават указанията на ОТП
за работа с АИС ВОДПК.
Във връзка с постъпилото уведомително писмо със Заповед № 1158з-30/10.10.2022
година (лист 25-26), на Директора на ОД на МВР- Перник е разпоредена проверка и
е назначена комисия за изясняване на случая. Жалбоподателят е запознат със
същата на дата 11.10.2022г., видно от отбелязване на гърба на заповедта.
Във връзка с възложената дисциплинарна проверка, жалбоподателят дава
сведение, депозирано в ОД на МВР-Перник с вх. № 1158р-9968/ 09.11.2022 година
(лист 37).
Резултатите от проверката са обективирани в Справка с рег. № 1158р-10558/ 30.11.2021,
/предполагаема година 2022г./ (лист 19-20).
В нея проверяващите правят извод, че служителят Н.В.Н. съзнателно и
целенасочено нарушава работната функция на камера 02, монтирана на арматурното
табло в автомобила, като изключва режима на видеонаблюдение за нощно виждане,
осветявайки камерата. Действията му се определят като извършени в разрез със
служебните му задължения, като с тях се нарушават указанията за работа със
системата АИС ВОДПК, което е неизпълнение на МЗ № 8121з-731/ 15.07.2020 година
(лист 62), в раздел II, чл. 2. Във връзка с констатациите , предлага на Н.В.Н. да
се наложи дисциплинарно наказание за неизпълнение на задължения, произтичащи от
длъжностна характеристика с рег. №3286р-19539/ 11.11.2015 година (лист 59-60), а именно: „….използва в ежедневната си работа технически
средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата, като осигурява
законосъобразната им експлоатация“ и „недопуска поставянето на вещи и предмети
върху арматурното табло на автомобила…..“.
Според проверяващите горното съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ и
правят предложение на служителя да бъде наложено
наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят е запознат с констатациите от проверката обективирани в Справка
с рег. № 1158р-10558/ 30.11.2022 година, видно от отбелязване на гърба на Заповед
№ 1158з-30/ 10.10.2022 година на Директора на ОД на МВР-Перник.
По делото липсват данни, кога Справка с рег. № 1158р-10558/ 30.11.2022
година е постъпила при дисциплинарно наказващия орган, съответно спазена ли е
процедурата по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Със Заповед № 1158з-32/30.11.2022 година (лист 3-6), Началник служба „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Перник приема, че Н.В.Н. не е изпълнил служебните си
задължения, произтичащи от длъжностна характеристика, във вр. с т. 10 от Раздел
II от “Указанията за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със
Заповед № 8121з-731/15.07.2020 година (лист
62) на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 204, т. 3, чл. 197,
ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР му налага дисциплинарно наказание „ порицание“
за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на служителя на 20.12.2022 година.
По делото е приложен протокол от рег. № 1158р-7007/30.07.2020г. (лист
38-39), от който се установява, че Н.В.Н. е запознат със МЗ № 8121з-731/
15.07.2020 година. Приложен е още протокол от 10.01.2016г (лист 61), за
запознаване на служителя с типова длъжността характеристика .
С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд- Перник, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания
акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1
от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна
срещу акт, подлежащ на основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваният акт е издаден от (1).
Компетентен орган, предвид нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, това е Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, който е компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР;
(2). Спазена е
установената от закона форма, с писмената заповед е наложено дисциплинарното
наказание. Настоящият съдебен състав, обаче
установи, че оспорената Заповед №1158з-32/30.11.2022 г. е издадена при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като в мотивите на същата се цитират
имената на двамата служители, изпълняващи служебните си задължения като АП 153 Н.В.Н.
и В.С.С., което създава двусмислие, кой точно е нарушил служебната дисциплина и
сочената в заповедта правна норма. На стр. 2-а от заповедта, при описание на
фактическата обстановка на извършеното дисциплинарно нарушение, в три
последователни абзаца, успоредно се цитират имената на настоящия жалбоподател и
на колегата му мл. инспектор В.С.С., което не може да бъде определено като явна
фактическа грешка. Освен това, на стр. 4-а от заповедта, в първия абзац е
цитирано единствено и само името на мл. инспектор В.С.С., като служител
нарушил т. 10 от Раздел II от „Указанията
за работа на полицейските служители със системи за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“, който
факт допълнително внася неяснота и объркване при преценката на това, кой е
служителят нарушил служебната дисциплина. По отношение на обстоятелството кога
е извършено нарушението, настоящият съдебен състав счита, че от приложената по
делото административна преписка не може да се направи категоричен извод кога
точно е извършено нарушението в 01:59 часа на 28/29.12.2021 г., както е
посочено на стр. 1 от заповедта или за времето от 03:20:08 часа до 06:12:11
часа на 10.10.2021 г., както се сочи в последния абзац на стр. 3 от заповедта,
както и с кой автомобил е извършено нарушението, тъй като на стр. 3-а от
заповедта, абзац последен се цитира автомобил „***“ рег. № СВ 48 04 КК, а видно
от ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 28.12.2021 година
(лист 33-35), автопатрул 153, е осъществил наряда си със служебен автомобил „***“
рег. № СВ 43 98 КК. Горепосочените неточности настоящият състав счита, че
ограничават правото на защита на наказания служител Н., тъй като неясното
описание на фактическата обстановка, фактологическите неточности и разминавания
навеждат на този извод. Във връзка с изложеното съдът счита, че оспоренатя заповед е постановена при нарушаване императивната
разпоредба на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалния административен акт
следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за
издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. За да се извърши
преценка дали дисциплинарно наказание е наложено правилно е необходимо от мотивите на заповедта
да е ясно, кой е
извършителят на дисциплинарното нарушение, с кой автомобил, по кое време и
какво точно е извършено, както
и да е посочена правната норма, на чието основание се налага дисциплинарното
наказание. Фактическите
и правни основания в този смисъл би
следвало да са изложени ясно и непротиворечиво в съдържанието на акта. Административният орган е длъжен
служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и
недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи
съответната им правна норма., в този смисъл Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на
Върховния съд, незагубило
действие и към настоящия момент.
(3). В хода на административното
производство са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Макар
и при липса на данни, кога обобщена
Справка с рег. № 1158р-10558/ 30.11.2022,
(лист 19-20) е постъпила при ДНО, датата на откриване на дисциплинарното
нарушение, датата на издаване на оспорената заповед, говори, че дисциплинарната
отговорност е реализирана в сроковете по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР - не
по – късно от два месеца от откриването на нарушението и не по – късно от една година от
извършването му. Спазен
е редът на дисциплинарното производство, уреден в чл.
205 от ЗМВР. Въз основа на факти, изнесени в уведомително писмо № 7855р-8704/ 27.09.2022 година (лист
28-29), на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, със
заповед № 1158з-30/10.10.2022 година (лист 25-26), на
Директора на ОД на МВР- Перник, на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни
и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена
комисия, която да я извърши. Констатациите на последната са обективирани в справка с рег. № 1158р-10558/ 30.11.2022 година
и
е предложено на дисциплинарно наказващия орган да наложи на жалбоподателя
дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. По делото обаче липсват данни да е изпълнена процедурата
по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно: „Дисциплинарно наказващият
орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения“.
Съгласно изложеното в оспорената заповед, жалбоподателят е запознат с резултатите
от проверката с покана рег. №1158р-10818 от 15.11.2021 година, (датата предхождаща
с година времето на провеждане на дисциплинарното производство), но не се е възползвал
от предоставената му възможност за даване на допълнителни обяснения или
възражения. В представената административна преписка по делото не е приложена
горецитираната покана и изложеното в заповедта се явява голословно твърдение от
страна на административния орган, от което настоящият съдебен състав не може да
направи обоснован извод, че на Н.В.Н. е връчвана такава и кога е връчена.
Фактът, че покана рег. №1158р-10818 от 15.11.2021 година липсва в кориците на делото и същата не е
приложена към административната преписка, при положение, че делото е отложено в
съдебно заседание, проведено на 02.03.2023 г.
именно за окомплектоване на преписката,
дава основание съдът да счете, че е изпълнена нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, с което са нарушени процесуалните правила за провеждане на
дисциплинарното производство, което е довело до съществено ограничаване на право
на защита на жалбоподателя, което пък от своя страна е самостоятелно основание
за отмяна на оспорената заповед.
(4).
Съдът пристъпва към проверка на материалноправните предпоставки за издаване на
оспорения административен акт. В издадената заповед за налагане на
дисциплинарното наказание, извършеното нарушение е определено като неизпълнение
на служебни задължения, произтичащи от длъжностна характеристика, във вр. с т. 10
от Раздел II от „Указания за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със
Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи.
Прието е, че Н.В.Н. на посочената дата и час не е изпълнил задължението си да „
Използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване
безопасността на движение по пътищата, като осигурява законосъобразната им
експлоатация“. Видно от цитирания текст, част от длъжностната характеристика за
младши автоконтрольор I степен, същият създава задължение за служителите да
осигуряват безопасността на движение по пътищата, като в помощ на служителите
за постигане на търсената цел, са на разположение технически средства, които те
следва да използват заноносъобразно. Цитираният текст абстрактно извежда едно
общо задължение за конкретно поведение, в чиято основа стои безопасността на
движение по пътищата, но не създава конкретни задължения, свързани с постигане
на преследваната цел. Задължение на дисциплинарно наказващия орган ( ДНО) е,
освен да посочи коя е нарушената норма и в какво точно се изразява нейното
неизпълнение, породено от вменените задължения. Длъжностната характеристика,
като такава определя общо поведение, което даден служител следва да спазва при
изпълнение на служебните си задължения. Тя е основен трудов стандарт, който
определя границите и характерните особености на длъжността – задължения на
работника или служителя, условията на работа, изискванията за заемане на
длъжността и други. Заложените в длъжностната характеристика задължения се
определят от предпоставки исторически доказали се във времето като необходими
за изпълнение на възложената работа, в този смисъл, те винаги са предопределени
от законов или подзаконов нормативен акт или заповед на ръководителя. С други
думи, ако липсва основание за пораждане на задължение, то също не би залегнало
и в длъжностната характеристика на служителя, съответно, когато не се изпълни
вменено задължение, не се нарушава длъжностната характеристика, а основанието
породило задължението. В конкретния случая ДНО е дал неясна и двусмислена
правна квалификация на нарушението, която не отговаря на възприетото поведение
на служителя като нарушение. Не е посочил конкретните правила за служебно
поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи,
т.е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му.
Дисциплинарната отговорност е лича, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки
държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени
виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата
длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно
дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение
на служебните задължения“, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган
не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е
конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на
жалбоподателя. Преписаният дословно текст от длъжностната характеристика, по
никакъв начин не може да замести липсата на изложени фактически обстоятелства,
още повече, че не създава задължения за служителя, свързани с факти по
установеното нарушение.
По делото не е спорно, че в ежедневната си работа служителите използват
технически средства за осигуряване безопасното движение по пътищата, но в
конкретиката на казуса няма установяване свързано с безопасното движение по
пътищата във връзка, с което е необходимо законосъобразна експлоатация на тези
средства. Няма никакви установявания, какви конкретни задължения по длъжностната
характеристика не е изпълнил, по какъв начин същите са вменени и чието
неизпълнение би ангажирало дисциплинарната му отговорност. От друга страна, фактите
по делото сочат, че на посочената дата и час не е осигурено наблюдение на
функционалните задължения на служителите по време на работа. Съгласно тези
указания наблюдението се осъществява чрез монтирана камера в служебния
автомобил и система за видеонаблюдение, представляваща комплекс от компоненти,
сред които и три броя камери, заснемащи областта пред и зад превозното
средство, както и купето на автомобила. Установеното възпрепятстване на
видеозаснемането от камера 02, монтирана на арматурното табло на автомобила
чрез изключване режима на видеонаблюдение за нощно виждане изпълва състава на
т. 2 от Раздел II от „Указанията за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със
Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи.
Съгласно цитираната точка „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез
прекъсвания на проводници на електро захранването или по какъвто и да било друг
начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване
работоспособността на системите“. Следователно служителят не е изпълнил
разпоредбите на Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на
вътрешните работи. Заповедта на министъра вменява пряко задължение, не само за
директора на ОД на МВР, кой следи за изпълнението й, но така също и за
служителите, които следва да я изпълняват. Същата създава задължение, свързано
със залегналото в длъжностната характеристика общо поведение на служителите,
насочено към осигуряване безопасността на движение по пътищата.
От изложеното следва, че е налице нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР- „неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи“, а не такова
по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“. Налице
е неправилна правна квалификация на дисциплинарното нарушение и съответно
неправилно ангажиране на дисциплинарната му отговорност по посочените в
заповедта правни основания. Именно дадената от органа правна квалификация на
нарушението следва да бъде подложена на контрол от страна на съда. При липса на
правилно възприетата от органа квалификация на вмененото деяние, този контрол
се явява невъзможен. Ето защо това нарушение на дисциплинарно наказващия орган
да даде вярна и точна квалификация на наказаното деяние, води до наличието на
основание за отмяна на оспорения акт и като материално незаконосъобразен.
Гореописаното мотивира съда да приеме, че дисциплинарното нарушение не е
доказано. Оспореният акт е немотивиран, при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесулния закон,
дисциплинарната отговорност на служителя е подведена и под неправилна правна
квалификация, съответно заповедта е постановена и в противоречие с
материалноправните разпоредби. В тази връзка административния акт ще следва да
се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, без да бъде
изследвана хипотезата на т.5 от същата разпоредба.
С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, изразяващи се в размера на дължимата
държавна такса за образуване на административно дело в размер на 10.00 лева и
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (лист 7), в размер на 750.00 лева. На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт.
Във връзка с гореизложеното и с оглед срочността на заявената претенция, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, в
общ размер на 760.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143 ,ал.
1 от АПК Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Н.В.Н., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. И.М.,***, съдебен адрес:*** офис 3 Заповед рег. №
1158з-32/30.11.2022г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Перник, с която на Н.В.Н. – мл. автоконтрольор в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на сектор ПП към
отдел ОП при ОД на МВР –Перник е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебни
разноски по делото в размер на 760.00 / седемстотин и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание
чл. 211 от ЗМВР е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/