№ 8779
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110111062 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част III глава XXV, чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. Д. П. срещу Сдружение „Фридрих
Шилер“ за разпространение и подпомагане на изучаването на немски език и култура в
Република България, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т. 2 КТ.
Ищецът В. Д. П. твърди, че от 19.10.2020 г. изпълняваа длъжността
„административен директор“ по безсрочно трудово правоотношение с ответното
Сдружение „Фридрих Шилер“ за разпространение и подпомагане на изучаването на немски
език и култура в Република България с източник трудов договор №332/19.10.2020г. На
06.01.2023г. получила заповед №248/06.01.2023г., с която трудовото й правоотношение било
прекратено едностранно от работодателя, считано от 09.01.2023г. на основание чл. 328, ак, 1
т. 10б КТ. Словесно в заповедта било посочено като основание за уволнението
„прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Поддържа, че
уволнението е незаконно, тъй като уволнителната заповед била издадена от лице без
правомощия за това в нарушение на чл. 41, ал. 1 от Устава на сдружението и чл. 40 от
Правилника за организацията на учебната възпитателна дейност, установената практика и
разпоредбата на чл. 328, ал, 1 т. 10б КТ. Наред с това поддържа, че несъответствието между
посоченото в уволнителната заповед цифрово основание и формулировката на цитирания
текст от закона създавало неяснота. Иска от съда да отмени уволнението й и да я възстанови
на работа. Претендира разноски.
Ответникът признава, че между страните е било налице твърдяното от ищеца
безсрочно трудово правоотношение, както и прекратяването му с процесната заповед.
Поддържа, че уволнението е извършено законосъобразно при спазване на законовите
изисквания и устава на сдружението. В тази връзка поддържа, че издалият уволнителната
1
заповед председател на сдружението е компетентен да скючва, изменя и прекратява
трудовите правоотношения със служителите му. Независимо от това на 01.12.2022г. било
проведено смесено заседание на управителни и конктролния съвет на сдружението, на което
се взело решение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Поддържа, че
предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 328, ал, 1 т. 10б КТ, са били налице към
момента на издаване на уволнителната заповед. В тази връзка излага твърдения, че към
момента на сключване на трудовия договор с ищцата същата вече е била придобила и
уражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквато й е отпусната с
разпореждане на ТП на НОИ София от 27.08.2020г. С тези съображения поддържа
неоснователност и на предявения акцесорен иск за възстановяване на работа. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото относими доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от
ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се
произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото
лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по на
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът
няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение
или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Със заповед № 248/06.01.2023г. на Председателя на управителния съвет на
Сдружение „Фридрих Шилер“ /приета по делото като писмено доказателство/, е прекратено
трудовото правоотношение с В. Д. П. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, считано от
09.01.2023г., като е пояснено, че правото се упражнява след като служителят е придобил и
упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е наредено да се изплати
обезщетение за неспазено предизвестие.
Съгласно посочената разпоредба на КТ работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.
326, ал. 2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Следователно, законосъобразността на уволнението, извършено на процесното основание по
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, предполага осъществяването на юридическия факт на придобиване
и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникването на
трудовото правоотношение с работника или служителя, по отношение на който то е
приложено. Законът има предвид факт, настъпил преди, а не след сключване на трудовия
договор. Този извод следва от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б
КТ, доколкото законодателят е използвал израза "след като" работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което означава,
че осъществяването на този юридически факт следва да предхожда по време възникването
на самото трудово правоотношение, а не да го последва /в този смисъл е решение №
181/17.07.2013 г. по гр. дело № 1240/2012 г. на ВКС, III г. о., което касае тогавашната
редакция на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, която обаче изцяло съвпада по съдържание
с актуалната такава на чл. 328, ал. 1, т 10б КТ/. Следователно, касае се за правна възможност
2
за прекратяване на трудовото правоотношение с лице, което към момента на възникване на
трудовото правоотношение вече е придобило и упражнило това право, като тя се прилага за
бъдещи правоотношения, но не и за прекратяване на такива с работник или служител, който
е придобил и упражнил правото си на пенсия след възникване на трудовото
правоотношение.
С оглед наведените от ищеца възражения за незаконност в тежест на ответника е да
докаже, че към момента на възникване на трудовото правоотношение с ищеца същият е
придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като и
спазването на формалните изисквания за уволнение с издаването на мотивирана писмена
заповед от компетентен орган.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
С определението от 19.04.2023г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността "административен директор", както и че същото е
прекратено, считано от 09.01.2023г. със заповед № 248/06.01.2023г. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Противно на възражението на ищеца съдът намира, че с оглед посочената правна
квалификация основанието на уволнението е достатъчно ясно и конкретно. Действително, в
заповедта при словесното описание текстът на закона не е дословно възпроизводен, защото
липсва изразът "когато трудовото правоотношение е възникнало", но това не води до извод,
че правото на работника или служителя на адекватна защита срещу уволнението е
нарушено. Мотиви са необходими при прекратяване на трудов договор на основания, които
са резултат от субективна преценка на работодателя, каквото процесното не е. Наред с това,
ищецът не е навел доводи за това да не се е осъществил фактическия състав на
уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Доколкото уволнението се основава
на обективни факти, които са известни на служителя и съществуването им не се оспорва,
посочването и само на правната квалификация на уволнителното основание е напълно
достатъчно / в този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в решение № 27/01.03.2017 г.
по гр. д. № 3012/2016 г., решение № 873/18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. и решение №
295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016 г., всичките по описа на IV г. о. и Определение №
193 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2021 г., III г. о., ГК/.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към момента на
възникване на трудовото правотоношение между страните с правопораждащ юридически
факт приложения по делото трудов договор №332/19.10.2020г. считано от 13.08.2020 г., на
ищеца е била отпусната пожизнена пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за осигурителен стаж и
възраст. Ето защо бланкетното възражение за нарушение на нормата на чл. 328, ал. 1 т. 10 б
КТ не може да бъде споделено.
Основният спорен между страните въпрос е дали издалият уволнителната заповед
председател на управителния съвет на сдружението разполага с компетентност да
прекратява трудовите правоотношения със служителите му.
В случаите, когато работодателят е юридическо лице или неперсонифицирано
образувание (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) работодателските функции (власт, включително
правомощията да прекратява трудови правоотношения, т. е. да уволнява работници или
служители) се осъществяват от името на работодателя от физическо лице, което е
оправомощено (натоварено) с тях по силата на нормативен акт или на вътрешно-
организационен акт – с изрични разпоредби от същите, или с оглед ръководната длъжност
и/или функциите на представителен орган, осъществявани от това физическо лице (което е
най-честата хипотеза), или по силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице,
което вече е натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и
разясненията, дадени с тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС).
3
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Устава на сдружението председателят на упраителния съвет
представлява сдружението във връзкитему с физически и юридически лица (т. 1) и подписва
трудови, граждански и други договори (т. 6). В чл. 39 от Устава са предвидени
правомощията на управителния съвет на сдружението, като от изброяването им по никакъв
начин не следва извод за ограничение на работодателските функции на председателя на
управителния съвет. Такъв извод не следва и от предвиденото в чл. 40 от Правилника за
организацията на учебната и възпитателна дейност на Сдружението, че трудовото
възнаграждение за заеманата от ищеца преди уволнението му длъжност се определя
съгласно щатното разписание и ежегона оценка от управителния съвет за качеството на
изпълнение на трудовата му функция. Тезата на ищеца, че председателят на управителния
съвет има право само да подписва, но не и да сключва трудови договори, не издържа на
критика, доколкото не почива на основание, изводимо пряко или по теоритичен път от
приложимата нормативна уредба и вътрешните правила на сдружението. Без правно
значение при наведените уволнителни основания е това каква е била обичайната практика в
сдружението преди процесното уволнение.
При горните съображения съдът намира, че и при доказване тезата на ищеца за
липсата на решение на Управителния съвет на сдружението за уволнението му, това
обстоятелство не е годно да обоснове извод за незаконността му, поради което не навлиза в
по-подробното й обсъждане. Само за пълнота в тази връзка следва да се подчертае, че при
порок в представителството само мнимо представляваният има правото да се позове на
същия и да атакува извършените от негово име правни действия. В случая не е налице
такова оспорване от представлявания, а от трето лице. Наред с това, ако се възприеме тезата
на ищеца за антидатиране на протокола от смесеното заседнаие на управителния и
контролния съвет на сдружението, следва извод, че уволнението е потвърдено от мнимо
представлявания, с което правните последици на правното действие се валидират.
По изложените съображения съдът намира, че за ответника е съществувало правото
да прекрати процесното трудовото правоотношение на основание 328, ал. 1, т. 10б с
едностранно изявление, което той надлежно е упражнил.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ
Основателността на иска предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна
до такъв правен извод, поради което искът за възстановяване на заеманата длъжност следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Ответникът има право на разноски, като претендира присъждането на адвокатски
хонорар в размер на 1 200 лева с ДДС, срещу размера на който своевременно е релевирано
възражение за прекомерност. Съдът счита същото за основателно, като съобрази, че делото е
решено в едно единствено открито съдебно заседание и само въз основа на събраните
писмени доказателства. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат – чл. 78, ал. 1 ГПК. Ето защо съдът намира, че
обстоятелството, че ответното сдръжение е представлявано от двама адвокати не рефлектира
върху размера на дължимите се разноски. При горните съображения на ответника следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева с ДДС.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК останалите сторени по делото
разноски следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес .............
срещу СДРУЖЕНИЕ „ФРИДРИХ ШИЛЕР“ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПОДПОМАГАНЕ
НА ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №23,
ет. 2, офис 95 искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 248/06.01.2023г., и с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „административен директор“.
ОСЪЖДА В. Д. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ............. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на СДРУЖЕНИЕ „ФРИДРИХ ШИЛЕР“ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И
ПОДПОМАГАНЕ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА НЕМСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА В РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Малинов“ №23, ет. 2, офис 95 сумата от 800 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5