№ 8178
гр. София, 03.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110159348 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. М. М.,
чрез адв. Б. Д. К. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу „фирма“
ЕООД, ЕИК (номер), с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 12 276 лева, представляваща задължение по Договор за
кредит (номер) от (дата) г., сключен между „фирма“ АД и трето лице -
кредитополучател, по което съглашение ищецът има качеството на поръчител,
която сума е вписана от ответника като дължима от ищеца в Централен
кредитен регистър при БНБ.
Ищецът твърди, че на (дата) г. между „фирма“ АД и трето лице -
кредитополучател бил сключен Договор за кредит (номер) от (дата) г., по
който ищецът имал качеството на поръчител.
Твърди, че на 13.07.2015 г. е получил покана за доброволно плащане от
ответното дружество, като със същата бил уведомен, че на 31.10.2011 г.
между „фирма“ АД и „фирма“ ООД, действащо чрез пълномощника си
„фирма“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на парични вземания,
както и бил поканен, в петдневен срок, доброволно да заплати задължението
си в размер на 7 903,51 лева. Посочва, че на (дата) г. е сключен договор за
прехвърляне на вземания между „фирма“ ООД (в качеството на продавач) и
„фирма“ ЕООД (в качеството на купувач), като всички вземания (ведно с
произтичащите от Договора обезпечения и привилегии) на „фирма“ ООД към
ищеца били прехвърлени на ответното дружество. Твърди, че на 28.08.2017 г.
е получил от ответното дружество „Предложение за разсрочване на
задължение при преференциални условия“. Посочва, че към датата на
изпращане на поканата, задължението било в размер на 9 052,71 лева -
главница, лихва и разноски. Твърди че, на основание Наредба № 22 на БНБ за
1
ЦКР, е направил справка за кредитна задлъжнялост и е установил, че въпреки
че процесните задължения са погасени по давност, ищецът все още
фигурирал в Централния кредитен регистър. Обосновава правния си интерес
от завеждане на настоящия иск поради съображение, че желае да изтегли
кредит, поради което отправял запитвания до няколко банки за отпускане на
кредит, като всички отговаряли, че лицето е с „лошо ЦКР“, доколкото в
регистъра е отразено, че същото има „просрочия по активни и по погасени
кредити“. Релевира възражение по чл. 147 ЗЗД. Ето защо, моли съда да се
произнесе с решение, с което да уважи предявения иск, като претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответника, като
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от същия, чрез адв. А. К. от
АК-(град), с пълномощно към отговора, с който изразява становище по
основателността и допустимостта на предявения иск. На пръво място, оспорва
ищцовото твърдение, че ищецът е поръчител по сключения Договор за
предоставяне на потребителски кредит от (дата) г., като твърди, че същият е
кредитополучател и в тази връзка оспорва възражението по чл. 147 от ЗЗД
като неоснователно. Посочва, че на основание подадено заявление по чл. 417
ГПК е издаден изпълнителен лист на 09.10.2007 г. по ч. гр. д. № 18260/2017 г.
по описа на СРС. Твърди, че кредитополучателят - ищец бил осъден да
заплати на „фирма“ АД следните суми: главница 4801,82 лева; договорна
лихва 1579,57 лева, дължима за периода от 26.04.2005 г. до 09.08.2007 г.;
наказателна лихва 461,60 лева, дължима за периода от 26.03.2005г. до
09.08.2007 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.08.2007 г. до окончателното й плащане. Продължава, че на основание
издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №
*****/**** г. по описа на ЧСИ Р. М. В., което било прекратено по силата на
закона, като оригиналът на изпълнителния лист се намирал по делото. Не
оспорва, че е придобил правото на кредитор върху процесното вземане на
основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания с
„фирма“ ООД, като на основание договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „фирма“ АД и „фирма“ ООД, последното е придобило
задължението на ищеца. Не оспорва и че към датата на подаване на иска е
настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено
правото на принудително събиране на процесното вземане, като в тази връзка
посочва, че е погасена по давност само възможността за принудително
събиране на задължението, а не самото вземане.
Излага, че вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение, като се погасява
възможността да бъде събрано по съдебен ред, в тази връзка цитира практика
на ВКС. Твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като
подаването на информация в ЦКР било нормативно установено задължение и
не било повод за завеждане на иска. С оглед гореизложеното и в случай, че
съдът приеме иска за основателен, то моли разноските по делото да останат в
тежест на ищеца. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
2
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване
със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ищеца да заплати в полза на ответника сумата в размер на 12 276 лв.,
представляваща задължение по договор за кредит (номер) от (дата) г.,
сключен между ищеца и „фирма“ АД, което вземане се претендира от
ответника въз основа на договор за цесия от (дата) г. сключен между „фирма“
АД и „фирма“ ООД и договор за цесия от (дата) г., сключен между „фирма“
ООД и „фирма“ ЕООД.
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищеца и „фирма“ АД е бил сключен договор за
кредит (номер) от (дата) г. На 09.10.2007 г. по ч. гр. д. № 18260/2017 г. по
описа на СРС, бил издаден изпълнителен лист, с който кредитополучателят е
бил осъден да заплати на „фирма“ АД следните суми: главница 4801,82 лева;
договорна лихва 1579,57 лева, дължима за периода от 26.04.2005 г. до
09.08.2007 г.; наказателна лихва 461,60 лева, дължима за периода от
26.03.2005г. до 09.08.2007 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.08.2007 г. до окончателното й плащане и е било образувано
изпълнително дело № *****/**** г. по описа на ЧСИ Р. М. В., прекратено по
силата на закона.
Не се спори, че на 13.07.2015 г. ищецът е получил покана за доброволно
плащане от ответното дружество, като със същата бил уведомен, че на
31.10.2011 г. между „фирма“ АД и „фирма“ ООД, действащо чрез
пълномощника си „фирма“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия), за който длъжника е уведомен. Не се спори, че
отричаното задължение е придобито от „фирма“ ЕООД по силата на договор
за цесия от (дата) г.
Ответникът не е ангажирал доказателства за спирането или
прекъсването на давностния срок, от което следва, че оспореното задължение
се явява погасено по давност, което обстоятелство освен това не се и оспорва
от страните и се признава от ответника.
Следователно, отрицателният установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно,
тъй като същото е в рамките на минималния размер, съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1591,04 лв., представляваща
разноски по производството съобразно уважената част от иска (491,04 лв. –
3
държавна такса и 1100 лв. – адвокатско възнаграждение). Съдът счита, че
въпреки направеното с отговора на исковата молба признание на иска, то
ответникът е дал повод за завеждане на иска. Ответникът извънсъдебно е
претендирал от ищцата заплащане на процесното вземане, а и това
задължение е било вписано в ЦКР.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124
ГПК, че Л. М. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) не дължи на
„фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес), сумата в размер на 12
276 лв., представляваща задължение по Договор за кредит (номер) от (дата) г.,
сключен между „фирма“ АД и ищеца, което вземане се претендира от
ответника въз основа на договор за цесия от (дата) г. сключен между „фирма“
АД и „фирма“ ООД и договор за цесия от (дата) г., сключен между „фирма“
ЕООД и „фирма“ ЕООД, поради погасяване на оспореното вземане по
давност.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес), да
заплати на Л. М. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1591,04 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4