Номер 537501.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-I-Ж
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Свилен С.
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20201100509749 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 10031/14.08.2020 г. на длъжника „З. А.Д. ОЗК -
З.” АД, ЕИК ********, срещу Разпореждане от 05.08.2020 г. по изп. дело №
20209210400382, с което ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, е отказал да намали размера
на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско възнаграждение в размер на 24
лева е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение (в редакцията, действаща към
момента на присъединяване в производството на допълнителния адвокатски хонорар).
Излага съображения, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Същото
било определено произволно от взискателя и било неоправдано. Извършените
изпълнителни действия не били необичайни и не налагали определянето на такова
адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, т.2 от Наредбата била
неприложима, тъй като касаела по-голяма фактическа и правна сложност на делото.
Освен това, неправилно била определена и пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ и включването на адвокатското възнаграждение в събраната сума,
по смисъла на т. 26 от Тарифата, било незаконосъобразно. Моли, обжалваното
постановление да бъде отменено и адвокатското възнаграждение да бъде намалено до
сумата в размер на 10 лева, както и да бъде намален размера на начислената по т. 26 от
Тарифата пропорционална такса. Претендира направените по делото разноски.
1
Взискателят по изпълнителното дело – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, счита, че жалбата е
неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение било изцяло в рамките на
минимума, предвиден в чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Претендираното
адвокатско възнаграждение бил с включен ДДС, който съгласно §2а от Наредба № 1
бил неразделна част от възнаграждението и следвало да бъде заплатен от длъжника.
Сочи, че длъжникът не е заплатил задължението си в срока за доброволно изпълнение,
което наложило предприемането на други действия, обосноваващи претендираното на
възнаграждение в размер на още 24 лева, освен адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното дело. Моли, жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3, ГПК съдебният
изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че сумата по
изпълнителния лист не е била погасена срока за доброволно изпълнение, а
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело е под предвидения в Наредба № 1/2004 г.
минимален размер.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20209210400382 по описа на
ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, е образувано по молба с вх. № 04645/16.03.2020 г. на
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. А.Б. от САК, и въз основа на
изпълнителен лист от 20.02.2020 г., издаден по гр. д. № 46650/2019 г. на СРС, 162
състав, с който длъжникът - жалбоподател в настоящото производството, е осъден да
заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, сумата от 407 лева – главница, ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от 08.08.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 590 лева – разноски по делото.
Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело е представено
пълномощно, с което „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е упълномощил процесуален представител,
както и доказателства, че е заплатило на процесуалния си представител сумата от 240
лева (с вкл. ДДС) – за образуване на изпълнителното дело, които с Постановление от
16.03.2020 г. са присъединени от ЧСИ за събиране в производството по
изпълнителното дело.
На 17.03.2020 г., на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която му е била връчена на 18.03.2020 г.
На 09.07.2020 г., процесуалният представител на взискателя е депозирал молба
по изпълнителното дело, с която е заявил, че липсва плащане в срока за доброволно
изпълнение и е направил искане да бъде извършена справка относно притежаваните от
длъжника банкови сметки.
2
С разпореждане от 09.07.2020 г., ЧСИ е разпоредил да се извърши такава
справка и същата е приложена по делото.
На 10.07.2020 г., процесуалният представител на взискателя е депозирал молба
по изпълнителното дело, с която е направил искане ЧСИ да пристъпи към запор върху
банковите сметки на длъжника, както и да бъде присъединена за събиране и сумата от
24 лева (с ДДС) – адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г.
С разпореждане от 10.07.2020 г., ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки
на длъжника в „О.Б.“ АД, а с Постановление от 10.07.2020 г. е присъединил за
събиране в изпълнителното производство и сумата от 24 лева – адвокатско
възнаграждение, в скл. ДДС.
На 14.07.2020 г., препис от постановлението от 10.07.2020 г. е бил връчен на
длъжника, който на 20.07.2020 г. е депозирал възражение с вх. № 08234/20.07.2020 г.
против постановлението с искане да не бъде присъединяван допълнителен адвокатски
хонорар, евентуално да бъде намален до сумата от 10 лева.
На 22.07.2020 г., „О.Б.“ АД е уведомила ЧСИ, че от банковата сметка на
длъжника е преведена сумата от 1 526.55 лева.
С обжалваното Разпореждане от 05.08.2020 г., ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ,
е отказал да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
От представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело №
20209210400382 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС,
се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на
взискателя парични вземания, т.е. същият е активно легитимиран да подаде жалба
срещу действия на съдебния изпълнител, обективирани в Разпореждане от 05.08.2020
г. Жалбата е подадена в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена
срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното Разпореждане от 05.08.2020
3
г. е в правилно приложение на закона.
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, в които разноски се включва и заплатеното адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат, който взискателят е упълномощил да го представлява. Затова, при
направено искане и представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, тези разноски в изпълнителното производство се възлагат върху
длъжника. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 04.09.2012 г. по гр. д.
№ 517/2011 г. на ВКС, IV ГО и решение от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на
ВКС, ІV ГО се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. Приема се, че
плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от
последния се събират както дължимите от взискателя авансови такси, които може да
не са заплатени предварително, за извършените необходими действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство,
така и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е без значение дали
плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по
изпълнителното дело, доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил
имущество на длъжника, а и последният не е платил преди предявяването на
изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. В решение №
82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО е прието, че длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно
изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64/23.07.2004 г.,
изм. и доп., бр. 2/9.01.2009 г., доп., бр. 43/8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28/28.03.2014 г.,
изм. и доп., бр. 84/25.10.2016 г., изм. с Решение № 9273 на ВАС на РБ от 27.07.2016 г.
- бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.; изм.
4
с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45/15.05.2020 г., в сила от
15.05.2020 г.; изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за
образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 10, т. 2 (в редакцията изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019
г.) от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв. – 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7; С оглед материалния интерес по изпълнителното дело,
адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата възлиза на 107.11 лева.
В случая, взискателят към молбата си за образуване на изпълнително
производство е представил пълномощно и доказателства за уговорено и платено
адвокатско възнаграждениепо чл. 10, т. 1 от Наредбата, в размер на 240 лева, с ДДС,
което е в минимално предвидения в наредбата размер – предвид цитираните по-горе
разпоредби.
Съгласно § 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за регистрираните адвокати по Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая доставчикът на услугата
(по смисъла на ЗДДС) е регистриран по ЗДДС и е издал фактура, включваща 200 лева
– данъчна основа и 40 лева – ДДС в размер на 20 % ). С оглед разпоредбата на § 2а,
дължимият данък върху добавената стойност е начислен върху уговореното
адвокатско възнаграждение, се счита за неразделна част от него и се явява
минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредбата.
Предвид липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение (а и след него),
процесуалният представител на взискателя е предприел допълнителни действия за
събиране на присъдените суми, поради което и неоснователни са възраженията на
длъжника, че не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Претендираното от взискателя и присъединено от ЧСИ адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата – 24 лева (с ДДС) е под предвидения в
Наредбата минимален размер (който 107.11 лева), поради което и е безпредмено да
5
изследва фактическата и правна сложност на изпълнителното производство и
съотношението между определеното адвокатско възнаграждение и размера на
задължението по изпълнителния лист.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя във връзка с таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Визираната в т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса се събира върху
събраната сума, а съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението (срв. т. 6 от
диспозитива на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК ), които са за
сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието
„материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана
сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл например е решение
№278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е законосъобразно и
подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед
дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима.
В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV
ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 10031/14.08.2020 г. на „З. А.Д.
ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, срещу Разпореждане от 05.08.2020 г. по изпълнително
дело № 20209210400382 по описа на ЧСИ, с рег. № 921 в КЧСИ,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7