Решение по дело №995/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 914
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110200995
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№914/10.5.2019г.

Година 2019                              Град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На  двадесет и втори април                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 995 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                                      

          Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д.Д.П. - ЕГН **********   против  Наказателно Постановление    400 641/406 984/ 23.01.2019. на Заместник Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което му  е наложено административно наказание  „Глоба”    в размер на 200  лева на основание чл.74 ал.1  от ЗСч  .

          С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с това, че наказващият орган не е изложил мотиви относно възприетите от него фактически положения.На следващо място се твърди, че случаят е маловажен  и наказващият орган неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.    Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението. 

           Въз.П.,  редовно призован ,не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.П.В. отново пледира, че случая е маловажен, тъй като макар и със закъснение е била подадена дължимата декларация и с това не са били причинени щети за бюджета.Поради това и моли постановлението да бъде отменено.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

          След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

          Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват   годишния си финансов отчет.Такова задължение за 2017г. било налице и по отношение на   Енерджи П. ” ЕООД,  чиито управител бил въз.  П..На 29.03.2018г. била подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г., в която били отчетени съответните приходи и разходи от дейността на дружеството, като  следвало годишния финансов отчет за 2017г. да бъде публикуван в регистъра до 02.07.2018г.Това задължение обаче не било изпълнено и годишния финансов отчет за 2017г. на дружеството не бил публикуван  в Търговския регистър.

         На 28.08.2018г.  А.И. –  инспектор по приходите, в изпълнение на служебните си задължения ,  извършила проверка в Търговския регистър,  информационните масиви на НАП-Варна и на Агенцията по вписванията и установила, че     Енерджи П. ” ЕООД,  представлявано от въз.  П. до 02.07.2018г. не е публикувало ГФО за 2017г. в Търговския регистър.Поради това  до въз.  П. била изпратена  покана за явяване в ТД на НАП-Варна  за съставяне на акт за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

        На 12.09.2018г. в Търговския регистър било подадено заявление Г 2 за публикуване на годишния финансов отчет на дружеството.

         На 13.09.2018г. против въз.П. бил съставен   акт  за установяване на административно нарушение, за това че в качеството си на управител на    Енерджи П.” ЕООД не е изпълнил задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията-Търговския регистър, на годишния финансов отчет за 2017г. в законоустановения срок- до 02.07.2018г., а е направил това на 12.09.2018г.Нарушението било квалифицирано като такова   по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч.При личното предявяване на акта въз. П. не направил възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които посочил, че поради здравословни проблеми на сина му е пропуснал срока за подаване на заявление за публикуване на годишния финансов отчет.В заключение формулирал искане случаят да бъде приет за маловажен. 

           Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.Депозираното възражение било разгледано и с оглед липсата на спорни обстоятелства било прието за неоснователно. Поради това и на основание чл.74 ал.1 от ЗСч  административно-наказващият орган  наложил на  въз.  П.  наказание „ Глоба”  в размер на 200лв.

           В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана  В.Г.– свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е  констатирано при извършена проверка в масивите на ТД на НАП, както и че в последствие  е бил подаден годишен отчет за дружеството.Доколкото фактическата обстановка бе изяснена, съдът заличи от списъка за призоваване неявилата се св.А.И..

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

            Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима. 

           Наказателното постановление № 400 641 / 406 984 / 23.01.2019г.  е издадено от компетентен орган- от Зам.Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, до която е следвало задължението за подаване на годишен финансов отчет да е изпълнено, а именно до 02.07.2018г. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка , за наказващият орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН.  Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. 

           Образуваното административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно.Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че въз. П. е допуснал нарушение по чл.38 ал.1 т.1   от Закона за счетоводството, като   установените факти са били съотнесени към хипотезата на правната норма. Установено е , а и не оспорва от страните, че „     Енерджи П.” ЕООД,  е търговец по смисъла на Търговския закон , чиито управител е въз.   П..Той,  на основание чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч. отговаря за съставянето , съдържанието и публикуването на финансовия отчет, изискван от закона. Поради това за него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчета за 2017г. е следвало да бъде публикуван до 02.07.2018г., доколкото 30.06.2018г. е бил неработен ден.Това обаче не е било сторено от въз.  П., като причините за  това в конкретния случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство.В случая, видно от приложената по делото ГДД дружеството е осъществявало дейност, а въззивникът не е представил никакви доказателства за изложените във възраженията причини, поради което е допуснал закъснението.  Поради изложеното до тук , съдът намира че въз.   П. е извършил нарушение по чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4  от ЗСч. 

         Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат.То  не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.  Срокът за публикуване на годишния финансов отчет  не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен.От друга страна , отчетът е бил публикуван два месеца след изтичане на законоустановения срок и то след получена покана от органите на ТД на НАП, като в случая възражението, касаещо срока на обработване на заявлението, е неоснователно.  Поради това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

           Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на    глоба” за  този,  който не публикува годишен финансов отчет, каквото   бездействие в случая е налице.Правилно наказващият орган е наложил на въз. П. наказание в минималния предвиден в закона размер от 200лв., като се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.             

           С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА      Наказателно Постановление    400 641/406 984/ 23.01.2019. на Заместник Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на Д.Д.П.  е наложено административно наказание  „Глоба”    в размер на 200  лева на основание чл.74 ал.1  от ЗСч  .

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

             След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.    

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: