РЕШЕНИЕ
№ 2462
гр. Пловдив, 20.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди
двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Славена К.,
като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административнонаказателно дело № 2605 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател А.Р.И. с ЕГН ********** от гр. Асеновград,
обжалва чрез процесуалния си представител адв.М. П. Решение № 90/24.08.2022 г.
на Районен съд Асеновград, 2 н.с., постановено по АНД № 55/2022 г. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0239-001628 от
27.10.2021 г. на Началник РУ Асеновград към ОД МВР Пловдив, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В касационната жалба са изложени подробни съображения
относно изложените твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното съдебно решение, което се сочи, да е постановено при
съществени процесуални нарушения. Моли се отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
или отмяна на решението и постановяване на друго такова по отмяна на
наказателното постановление, или отмяна на решението при преценка на съда
относно наличие на маловажен случай на административно нарушение. Претендират
се направените разноски в производството. За съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител, като е
постъпило писмено становище от пълномощника му, с което се поддържат изложените
доводи по касационната жалба.
Ответникът по
касационна жалба РУ „Полиция“- Асеновград към ОД МВР Пловдив не е депозирал
отговор по жалбата и не е изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив К. моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Асеновград, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти и след анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е
стигнал и до законосъобразния извод за наличие на осъществено от страна на
жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съдът, постановил обжалваното
съдебно решение изключително подробно е разгледал установените като проявили се
в обективната действителност признаци от обективната страна на деянието, които
е извел на базата на конкретното поведение на нарушителя и мястото на
проявлението му, установени от свидетелски показания на очевидец, като в крайна
сметка е заключил, че извършваните резки маневри при преминаване през
кръстовище на път отворен за обществено ползване, изразили се във форсиране на
двигателя на автомобила и завишаване на скоростта при извършване на завой с презавиване,
е довело до загуба на сцепление на задните гуми с настилката, което пък
съставлява именно ползване на пътя извън неговото основно предназначение. В
тази насока и неоснователни са твърденията на жалбоподателя относно това, че
съдът е привнесъл в решението си различна фактическа обстановка от тази по
наказателното постановление, доколкото описаното от него като установено
поведение, изведено, както се каза, на базата на събраните гласни
доказателства, единствено съставлява по-подробно и детайлно описание на
възприетото от свидетеля поведение на водача, което иначе е намерило конкретно
и макар и сбито, но достатъчно ясно, за да се определи характера му, описание в
наказателното постановление. Впрочем, допълнително установените характеристики
на поведението на водача, описани подробно в съдебното решение, само поясняват,
но не променят описаното негово поведение в наказателното постановление, което
се явява също установено.
Правилна е била
оценката на районния съд и относно субективната страна на деянието, като в тази
връзка и съдът се е позовал както на обективното проявление на поведението на
водача, така и на съдържанието на събраните гласни доказателства, каквито са и
показанията на актосъставителя относно това защо последният е направил извод,
че се касае до извършване на т.нар. дрифт, а не случайно превъртане задните
гуми на автомобила. В тази насока следва да се има предвид, че от
доказателствата е установено, че жалбоподателят сам е признал пред
актосъставителя да е подал рязко газ, а свидетелката К. е заявила той да е
форсирал двигателя, като твърденията му, че понеже автомобилът бил мощен, то
при подаване газ задната му част поднасяла, не могат да бъдат възприети като
истинни, доколкото подобно изявление сочи, че водачът знае, че управлява
неизправно МПС, щом при настъпила обикновена необходимост от задаване на
по-голяма мощност на двигателя, автомобилът му става неконтролируем. Впрочем
описанието на извършеното движение на автомобила, дадено от очевидеца, навежда
на извод не просто за това, че е подадена газ при потегляне, но и за
осъществяване на поредица от други действия, насочени към извеждане автомобила
от състояние на контрол.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушено
право на защита поради недопускане до разпит на свидетел – очевидец, който се е
намирал в автомобила му. Видно от протоколите от съдебни заседания, проведени
пред първоинстанционния съд, същият е допуснал до разпит като свидетел едно
лице при режим на довеждане за жалбоподателя, предвид направеното такова
изрично искане от пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание от
22.03.2022 г. Такъв свидетел обаче не е бил доведен в следващото съдебно
заседание от 18.04.2022 г., когато пълномощникът на жалбоподателя единствено е
конкретизирал имената на свидетеля Х.С. И. и е заявил, че това лице е в
чужбина, но предстои да се завърне в България, като в тази връзка е поискал
делото да се отложи след 09.05.2022 г., без да иска промяна в режима за
свидетеля. Съдът е уважил искането и е отложил делото за 12.05.2022 г., като е
допуснал изрично отново при режим на довеждане въпросното вече конкретизирано
лице Х.С. И. като свидетел за следващото съдебно заседание. В същото обаче
отново свидетелят не е бил воден от страна на жалбоподателя, като от
пълномощника му е заявено, че това не може да стане по обективни причини,
каквито конкретни не са били изложени и е предоставено на съда да прецени дали
да разпита свидетеля в друго заседание, или да го заличи. Съдът в заседанието
от 12.05.2022 г. е заличил свидетеля И., като е изложил конкретни мотиви
относно неясната възможност същият да бъде изобщо доведен от жалбоподателя за
разпит. Предвид изложената хронология, неоснователно е твърдението на
касационния жалбоподател, че районният съд е препятствал възможността му да се
защити посредством ангажиране на гласни доказателства от очевидец, като не бил
допуснал свидетел на жалбоподателя. Напротив, районният съд не само, че е
уважил доказателственото искане, но е предоставил и достатъчна възможност на
жалбоподателя в две поредни заседания, в които е бил даван ход на делото и е
провеждано съдебно следствие, да доведе допуснатия му свидетел, което обаче
жалбоподателят не е сторил. В тази насока и при правилна оценка на
обстоятелствата, свързани с неясната възможност допуснатият свидетел при
режима, поискан от жалбоподателя, изобщо да бъде осигурен и доведен за разпит в
заседание, както и съдържанието на административната преписка, в която са били
приложени обяснения от това лице, районният съд е заличил въпросният свидетел.
Липсата на разпит на посоченото лице не е довела до това делото да остане неизяснено
от фактическа страна, защото съдът е имал възможност да провери и съпостави
приложените по административната преписка писмени доказателства с гласните
такива, събрани в хода на съдебното дирене, като евентуалното отлагане на
делото при напълно неясната и хипотетична вероятност за това дали изобщо, както
и кога допуснатият до разпит свидетел ще може да бъде разпитан, вече би влязло
в противоречие с принципа за разглеждане на делото в разумен срок. Не се касае
и до единствено свидетел –очевидец, предвид извършения разпит на друг очевидец
в съдебно заседание, в което е присъствал лично нарушителят. Поради това и
неоснователно е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение от
съда, постановил оспореното съдебно решение, който е положил дължимата и
необходима грижа делото да не остане неизяснено и правото на жалбоподателя на
защита да бъде охранено. Възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка, свързана с поведението на водача, както се посочи вече,
е изведена изцяло от събрания доказателствен материал, като показанията на част
от свидетелите съдържат описание на действия по форсиране на двигателя и
последващо поднасяне на автомобила, при което МПС принципно преднамерено се
извежда извън контрол. И според настоящия съдебен състав безспорно е
установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.104б,
т.2 от ЗДвП, а касационната инстанция преценява прилагането на
материалния закон въз основа именно на фактите, установени от въззивния съд в
обжалваното решение, като в случая не се установяват нарушения, допуснати при
оценката на доказателствата и съответно изведената на базата на това фактическа
обстановка. В случая правилно е установено, че се касае до налична съвкупност и
то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби
сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да поднесе по платното за
движение, което се е и случило в действителност, като така на практика
поредицата от свързани и последователни действия е довела до осъществяване
нарушение на забраната по чл.104б от ЗДвП. Без значение с оглед на установеното
преднамерено опасно шофиране е дали извършеното може и дали изцяло, или само
отчасти, покрива характеристиките на т.нар. „дрифт“ по смисъла на широко
разпространеното разбиране за тази техника на шофиране. Също така, дали
автомобилът на жалбоподателя има, или няма, необходимата здравина, конструкция,
или мощност за осъществяване на подобна техника на шофиране, както и дали
посочената техника е изпълнена точно и професионално, на практика е без
значение, доколкото, както се каза, от доказателствата е установено осъществено
презавиване и поднасяне на автомобила със загуба на сцепление, точно както това
е описано в АУАН и НП и извеждане на МПС извън контрол, което категорично е
използване на пътното платно не по неговото основно предназначение за превоз на
пътници и товари.
Законосъобразна е
преценката на първоинстанционния съд и относно това, че конкретният случай на
нарушение не може да се определи като маловажен. Съзнателното опасно шофиране
по никакъв начин не съответства на поведението, което следва да има млад водач,
предвид малкия му опит. Подобно умишлено поведение по пътната мрежа, а в случая
и в населено място, се характеризира с висока степен на обществена опасност,
което е очевидно преценено от законодателя. Наложените наказания са в абсолютен
размер, както правилно е констатирал и въззивния съд и съгласно чл.
27, ал. 5 от ЗАНН е било недопустимо да бъдат
определени под него.
Предвид
изложеното и с оглед посочената законосъобразна преценка на първоинстанционния
съд и при извършената проверка от страна на настоящия състав по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания,
визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 90 от 24.08.2022 г., постановено по АНД № 55/2022 г. на Районен съд Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.