Решение по дело №4880/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 04.12.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Тенева

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4880 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ и по чл. 221 от КТ.

            Ищцата Р.Ж.Д. твърди, че е работила при ответника „МИРА БГ" ЕООД, ЕИК: ********* от 23.12.2015 год. на основание сключен трудов договор № 2/23.12.2015 год. и допълнително споразумение към договора от 23.12.2015 год. на длъжност „продавач- консултант" с място на престиране на трудовите ѝ задължения в обект магазин в гр. Стара Загора. Определеното месечно възнаграждение било в размер на основно трудово възнаграждение 137.00 лева, като била назначена на два работни часа дневно. Изплащането на трудовото възнаграждение е следвало да се извършва от страна на работодателя ежемесечно.

От страна на работодателят ѝ е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ от 28.04.2016 год.,като при неспазване на срока на предизвестие, ще ѝ бъде изплатено обезщетение.

До настоящия момент, което се потвърждавало и от констатациите от извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Стара Загора, обективирани в Писмо с изх. № 17219279/07.06.2017 год. от страна на работодателя не били заплатени възнаграждения за престарания от ищцата труд. От страна на работодателя не е заплатено и дължимото обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно в размер на 137.00 лева.

Предвид, че работодателят е следвало да ѝ изплати месечните трудови възнаграждения до 30 - то число на следващия месец, счита че след тази дата същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва.

Искането е да се постанови Решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати, неплатените трудови възнаграждения, мораторната лихва за забава, както и обезщетение по чл. 221 от КТ, а именно следните трудови възнаграждения:

1.         Май 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

2.         Юни 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

3.         Юли 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

4.         Август 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

5.         Септември 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

6.         Октомври 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

7.         Ноември 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

8.         Декември 2016 год. - 107.40 лева нетна сума;

9.         Януари 2017 год. - 53.95 лева нетна сума;

10.       Февруари 2017 год. - 106.86 лева нетна сума;

11.       Март 2017 год. - 106.86 лева нетна сума;

12.       Април 2017 год.- 90.48 лева нетна сума.

Общо: 1217.35 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателно изплащане на сумата.

Обезщетение за забава, а именно:

1.         За трудово възнаграждение за месец май 2016 год., от 30.06.2016 год. до 31.08.2016 год. дължи в размер на 12.79 лева;

2.         За трудово възнаграждение за месец юни 2016 год. от 30.07.2016 год. до 31.08.2017 год. в размер на 11.90 лева;

3.         За трудово възнаграждение за месец юли 2016 год. от 30.08.2016 год. до 31.08.2017 год. в размер на 10.97 лева.

4.         За трудово възнаграждение за месец август 2016 год. от 30.09.2016 год. до 31.08.2017 год. в размер на 10.04 лева;

5.         За трудово възнаграждение за месец септември 2016 год. от 30.10.2016 год. до 31.00.2017 год. в размер на 09.15 лева;

6.         За трудово възнаграждение за месец октомври 2016 год., работодателят от 30.11.2015 год. до 31.08.2017 год. в размер на 08.22 лева;

7.         За трудово възнаграждение за месец ноември 2016 год., от 30.12.2016год. до 31.08.2017 год. в размер на 07.32 лева;

8.         За трудово възнаграждение за месец декември 2016 год. от 30.01.2017год. до 31.08.2017 год. в размер на 06.40 лева;

9.         За трудово възнаграждение за месец януари 2017 год. от 30.02.2017 год. до 31.08.2017 год. дължи обезщетение за забава в размер на 02.75 лева;

10.       За трудово възнаграждение за месец февруари 2017 год. от 30.03.2017 год. до 31.08.2017 год. в размер на 04.61 лева;

11.       За трудово възнаграждение за месец март 2017 год. от 30.04.2017 год. до 31.08.2017 год. в размер на 03.69 лева;

12.       За трудово възнаграждение за месец април 2017 год., от 30.05.2017 год. до 31.08.2017 год. в размер на 02.37 лева;

Общ размер на обезщетението за забава в размер на 87.84 лева.

Обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 137.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателно изплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор, въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът, чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства – Проверка на „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, справка от Търговския регистър и съдебно – счетоводна експертиза, може да се направи обосновано предположение за основателност на исковата претенция на ищеца.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове:

Иск по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ за нетната сума от 1217.35 лева за периода от май 2016 г. до април 2017 г. В тежест на работника е да установи трудово правоотношение за процесния период и дължимата нетна работна заплата. В тежест на работодателя е да докаже плащане.

Иск по чл. 221 от КТ за сумата от 137 лева обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В тежест на работника е да установи трудово правоотношение за процесния период и дължимата брутна работна заплата за един месец, както и да докаже основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

В тежест на работодателя е да докаже плащане.С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав, поради което съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковите претенции.

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва за заплати по бюджета на съда сумата от 162.68 лева разноски, от които 57.68 лева държавна такса и 105 лева разноски за вещо лице.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Мира БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Трънково, община Раднево, представлявано от управителя Петко Иванов Димитров да заплати на Р.Ж.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 1217.35 лева, неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от май 2016 г. до април 2017 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба – 30.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумата; обезщетение за забава в размер на 87.84 лева върху неизплатеното възнаграждение за периода от 30.06.2016 г. до 30.08.2017 г., както и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 137.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба – 30.08.2017 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

 

ОСЪЖДА „Мира БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Трънково, община Раднево, представлявано от управителя Петко Иванов Димитров да заплати по бюджета на Районен съд Стара Загора сумата от 162.68 лева разноски, от които 57.68 лева държавна такса и 105 лева разноски за вещо лице.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Районен съдия: