Решение по дело №16/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 5
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20192100100016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                  

 

Номер 539                            Година 2020,06.01.                                    гр.Бургас

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският окръжен съд                                                       граждански състав

на девети декември                                     две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                        

                                          

                                               Председател: А. Андонова-Парашкевова                                         

                                                       Членове: ………………………………………..                                                      

                                                                        ………………………………………

Секретар:Цветанка Арнаудова

Прокурор:…………………………………………………………………………

като                  разгледа                  докладваното                         от          съдията

гражданско        дело           № 16             по        описа        за      2019    година

и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Т.Й.К. *** чрез пълномощника си адв. Петя Колева с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Любен Каравелов“ № 5,вх.А,ет.1,ап.2  е  предявил  следните обективно съединени при условията на евентуалност искове против А.М.Н.  с посочен постоянен адрес *** и  М.И.М. ***: за признаване за установено, че договор за  прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № *** год. на нотариус при Районен съд Бургас Станка Димова, сключен  с участието на ответниците и наследодателката на ищеца  е нищожен, поради липса на  основание, евентуално за разваляне на договора  по отношение на ½ ид.ч. от прехвърления имот поради неизпълнение на поетите с него от ответницата Н. задължения. Твърди, че той и ответницата Н. са наследници по закон на починалата на 19.10.2018 год. Я.М.,като той е дете от първия й брак, а ответницата е дете от втория й брак с  ответник М.М.. Сочи, че  през 1994 год. наследодателката му и  ответника-като съпрузи,  са прехвърлили на *** си Н., тогава непълнолетна, техен собствен недвижим имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Прехвърлянето е било извършено срещу поето от непълнолетната задължение за издръжка и гледане, което е било уговорено да изпълнява след навършване на пълнолетието си. Заявява, че след прехвърлянето приобретателката се е разболяла от тежко психическо заболяване, което не и позволява да изпълнява поетото задължение за издръжка и гледане. Заболяването не й е позволявало да започне работа и да разполага със свои лични средства, финансовото благополучие на Н. са осигурявали прехвърлителите-нейни родители, те са се грижили и за нейното здравословно състояние. Твърди, че през изминалия период само той се е грижил и е помагал на прехвърлителката и нейното семейство. Намира, че горните обективни причини лишават сключения договор за издръжка и гледане от основание - поетото задължение никога не е било изпълнявано. При същите фактически основания, моли в случай,че съдът счете сделката за действителна, да констатира неизпълнение на задълженията по нея от страна на Н. и да я развали за ½ ид.ч. от имота, която се припада на наследодателката на ищеца. Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са със следните правни квалификации: главен иск-с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.2,изр.1, предл.4 от ЗЗД, а предявения при условията на евентуалност – с правно основание в чл.87,ал. 3 от ЗЗД. 

Ответницата А.М.Н. *** чрез пълномощника си адв. Детелина Потерова с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Сливница“ № 31 оспорва предявените искове като неоснователни. Като не оспорва твърдените от ищеца обстоятелства, а именно, че към момента на сключване на атакуваната сделка е била непълнолетна и след навършване на пълнолетие се е отключило психично заболяване, развива правни съображения за несъстоятелността на твърденията на ищеца за липса на основание на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Оспорва твърденията,че психичното й заболяване се отразява на дееспособността й. По отношение на иска за разваляне на процесния договор,счита,че ищецът има това потестативно право за 1/8 ид. част от недвижимия имот по договора, какъвто е размерът на наследствения му дял и в каквато част наследява това право. Претендира оставяне без разглеждане на претенцията в останалата й част.Сочи,че през 1999 год. е прехвърлила с договор за покупко-продажба втория етаж от сградата на своята сестра Р.К./с брачно име С./, която счита, че последната се явява добросъвестен купувач, и ищецът би могъл да иска разваляне на договора за останалата част от сградата-първи жилищен етаж и гаражен етаж. Посочва житейските причини за завеждане на настоящото дело. Признава, че при сключване на договора прехвърлителите са били в зряла трудоспособна възраст и са подпомагали децата си финансово и с грижи за техните деца, като до трагедията с наследодателката Я.М. не се е налагало да се полагат специални грижи за тях. Оспорва твърденията за лоши отношения с родителите й приживе на наследодателката, като посочва причините за временните проблеми,които признава, че са имали помежду си. Оспорва твърденията на ищеца за полагани грижи от него за майка им Я.М., като твърди,че причина за пребиваването й в Германия при него е подпомагане в грижите за детето му. Заявява, че изпращаните парични средства от него на родителите , не са били за издръжка, а за строеж на негови имоти в Несебър, които той е закупил от роднини на нейния съпруг. Възразява по отношение на доказателствените искания на ищеца. Представя и ангажира доказателства.

Ответникът М.И.М. не е депозирал писмен отговор, а е представил молба, в която заявява становище по предявените искове. Разяснява мотивите и очакванията на прехвърлителите при сключване на процесния договор,твърди,че в последните години Н. се грижи за тях. Оспорва твърденията на ищеца,че само той се е грижил за наследодателката Я.М.. Заявява,че тя е ходила в Г. всяка зима през последните години, за да помага за грижите за децата му, а парите, които е изпращал в България са били за строеж в Несебър, който е движел той. Посочва причините според него за завеждане на настоящото дело. Не представя и не ангажира доказателства.

Ответниците не претендират насрещни права с искова молба, не заявяват насрещни права и във формата на възражения.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, че страните са наследници по закон на наследодателката Я.Д.М., починала на 19.10.2018 г.Нейни наследници след смъртта й са бившият й съпруг М.М., и трите й деца-ищецът Т.К. и Р.С.-деца от предходен неин брак и  ответницата А.Н.-дъщеря от брака й с М.М..

С нотариален акт № *** г. на нотариус Станка Димова, ответникът М.И. М. съпругата му Я.Д.И. са прехвърлили  на дъщеря си А.М.М.  следния свой  собствен недвижим имот,за който не се спори,че е представлявал съпружеска имуществена общност:½ ид. ч. от дворно място, образуващо УПИ II-776 в кв. 23 по плана на кв. Сарафово, съдържащ целия 528 кв.м., от които собствено 413 кв. м., ведно с построената в него масивна еднофамилна жилищна сграда – южен близнак, състоящ се от гаражен етаж с площ от 54,60 кв. м. и два жилищни етажа с площ по 70 кв. м., срещу задължението да ги гледа и издържа при старческа немощ и болест докато са живи. Прехвърлителите са си запазили правото заедно и поотделно да ползват целия имот пожизнено и безвъзмездно. Към момента на сключване на договора, приобретателката А.М. е била непълнолетна /на 15  год./ и е участвала при сключване на договора, заедно с назначения й особен представител - Станка Димитрова Кирова. Изрично е предвидено в договора, че ответницата Н. /М. към момента на сключване на договора/ ще изпълнява задължението си по договора след навършване на пълнолетие.

С нотариален акт № *** г. на нотариус Атанас Димов, рег. № 285 в НК, ответницата Н. е продала втория жилищен етаж от процесната жилищна сграда на сестра си Р.Й.К.. по мъж/.

След навършване на пълнолетие, ответницата А.М. е заболяла от психическо заболяване. Последната не е работила по трудово правоотношение. Ответникът М.М. й е роден баща, а ищецът едноутробен брат. Последният заедно с Р.С., на която ответницата Н. е продала част от процесния имот, са деца на наследодателката Я.М. от предишен брак.Няма спор между страните и по въпроса за неизпълнението на задължението за издръжка и гледане към наследодателката до нейната смърт от страна на  А.Н.,като тя твърди,че до този момент падежът на задълженията й не е настъпил ,поради обстоятелството,че родителите й  са били в зряла и трудоспособна възраст и реално не са имали нужда от грижи и издръжка, а те самите непрестанно са подпомагали децата си.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за прогласяване на нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание е неоснователен. Съгласно установената съдебна практика, като липса на основание за сключване на договор за гледане и издръжка се сочи сключването на такъв договор при наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя. В случая тези предпоставки не са налице. Неоснователни са доводите на ищеца, че нищожността на договора произтича от обстоятелството, че към момента на сключването му ответницата Н. е била непълнолетна и изразената от нея воля, потвърдена от особения й представител, за поемане на задълженията по договора е в противоречие с признатата й от закона дееспособност. Безспорно за извършването на някои от действията, непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на районния съд, за да се избегне увреждане на интересите им, поради недостатъчната им зрялост. Съгласно чл. 73 СК /отм./ във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, непълнолетните могат да извършват действия на разпореждане с права, освен със съгласието на един от родителите, с разрешение на районния съд по местоживеене на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния. От представеният по делото нотариален акт е видно, че приобретателката М. се е явила пред нотариуса с назначен й особен представител, за което на последния е представено нарочно удостоверение. Нотариусът  в рамките на своята компетентност е удостоверил  личното полагане на подписите на участващите в сделката лица, като същият е проверил самоличността и дееспособността, съответно и представителната власт на явилите се страни. При това положение не може да се приеме, че при сключване на договора не е изразена по надлежен ред волята на приобретателя за поемане на задълженията по него, съответно липсата на основание за сключването му. Страните изрично са уговорили, че приемателката А.М. ще изпълнява задълженията си след навършване на пълнолетие, като няма данни тя да е предприела каквито и да е действия за освобождаването си от поетите задължения, след навършване на пълнолетие.  Основанието на една сделка е непосредствената и обичайна цел, която се преследва със сключването й, като валидността й се преценява към момента на нейното сключване, а не според установените впоследствие обстоятелства, които евентуално пречат да бъдат изпълнявани поетите с нея задължения. При договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, резултата който се цели от страните е прехвърлянето на собствеността върху имот, срещу задължението на отчуждителя да му бъдат осигурени грижи и издръжка, които да му осигурят нормален и спокоен начин на живот. Очакванията на прехвърлителите за настъпването на определени бъдещи събития се осъществява като мисловна дейност към момента на сключването на договора, като в случая е видно, че отчуждителите са отчели възможността нуждата от грижи и издръжка  и възможността те да бъдат осигурявани да настъпят в един следващ сключването на договора момент. Следва да се отбележи още, че обстоятелствата  дали към момента на сключване на договора прехвърлителят е имал нужда от гледане и издръжка или не, респ. дали приобретателят е бил в състояние,напр. поради   непълнолетието си,какъвто е настоящия случай, към момента на сключване на договора ,да  започне  изпълнение на задълженията  незабавно,не може да обуслови извод за нищожност на договора, тъй като не съществува забрана  той да бъде сключен с оглед на бъдещи нужди и бъдещо престиране, занапред. Именно с оглед на горното, страна по договор за издръжка и гледане  може да бъде и непълнолетно лице. От представения нотариален акт по безспорен начин се установяват основанието, предметът, и изричната воля на страните,неговото изпълнение реално да започне след навършване на пълнолетие от страна на приобретателката.Не на последно място следва да се отчете от правна страна и следното:основанието за нищожност на един договор следва да съществува още към момента на сключването му,а не да се породи по-късно. С оглед изявленията на страните и характера  и вида на обективираната сделка  по нот. акт № 26 от 15.12.1994 год. липса на основание към датата на изповядването й-невъзможност да   започне незабавно изпълнение, не се установява, поради което предявеният иск за прогласяване на нищожността на процесния договор, поради липса на основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното, съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по същество, по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание в чл. 87,ал. 3  от ЗЗД.

Няма спор в теорията и практиката, че договора за гледане и издръжка е алеторен и възмезден договор. Със сключването му възникват задължения за цялостна издръжка и гледане за преобретателя на имота по отношение на прехвърлителите, а за последните – задължение за прехвърляне на правото на собственост върху имота в полза на преобретателя. От момента на сключване на договора прехвърлителите придобиват качеството на кредитори по изискуемо вземане, а преобретателя придобива качеството на длъжник, дължащ съответното непарично вземане. Правата на прехвърлителите по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане. С оглед на тази корелативност на насрещните  престации по този специфичен договор, задължението за издръжка и гледане не може да се приеме,че е  обусловено единствено от наличието на нужда от тях, евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението му (Решение № 1041/29.10.2008г., по гр.д. № 4405/2007 г., на II г.о.).

В случая, наследодателката М. и ответникът М. са поели  задължение,което са и изпълнили ,а именно да прехвърлят правото на собственост върху процесния имот, поради което  е възникнало и задължението на ответницата Н. да предостави уговорените грижи и издръжка, след настъпване на пълнолетие, каквото условие  е предвидено в договора. Времевия период, за който следва да се установи дали насрещното задължение е изпълнявано или не е изпълнявано е този между настъпването на пълнолетие на преобретателката 21.06.1997 г. /поради предвиденото отлагателно условие в договора/ и смъртта на наследодателката Я.М. на 19.10.2018 год. и това е правнорелевантният период, по отношение на който следва да се съобразят доказателствата по изпълнението на договора. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено, непрекъснато и неделимо. Частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителите, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си. Изпълнението се дължи лично от приобретателя по местоживеенето на кредиторите.

За доказване на твърдените от страните обстоятелства по делото са допуснати до разпит по трима свидетели на ищеца и на ответницата преобретателка,въпреки,че както бе посочено и по-горе неизпълнението от страна на ответницата е безспорно. От показанията на ангажираните от ищеца свидетели се установява, че отношенията между преобретателката Н. и нейната майка са били много обтегнати и влошени в последните години. Влошаването е  резултат на проявило се у приобретателката психично заболяване, за лечение на което, въпреки противопоставянето й и това на баща й, нейната майка е предприела мерки. Именно невъзможността да бъде прието от всички членове това заболяване, е довела до емоционален разрив в инак сплотеното и поддържащо до този момент нормални отношения на взаимопомощ и разбирателство семейство, както и до насилствената смърт на майката Я.М.. Необходимост от грижи и издръжка и полагане на такива от приобретателката не се твърдят, а и не бяха доказани.

Така  установените факти дават основание да се приеме, че в случая е налице неизпълнение на задълженията по договора, по отношение на наследодателката Я.М., което съставлява основание за разваляне на договора. Без значение е обстоятелството, че приживе приобретателката никога не е заявила неудовлетворение от неизпълнението, нито намерение да преуреди имуществените отношения във връзка със сключения още през 1994 год. договор за издръжка и гледане  с оглед на неизпълнението.  Искът, обаче в настоящия случай е предявен от наследник. Именно възмездния и имуществен характер на този вид договор обосновават правната възможност правото на разваляне да бъде наследено. Всеки наследник придобива с откриване на наследството, такава част от това преобразуващо право, каквато съответства на наследствения му дял,а оттам и самостоятелно право на преценка дали да го упражни или не, без да е обвързан от поведението или намеренията  на наследодателя си или на останалите наследници.

В настоящия случай наследствената квота на ищеца от наследството на починалата Янка М. е 1/8 ид. ч.,с оглед на което и той има право да иска разваляне на договора за издръжка и гледане в размер от 1/8 ид.ч.

По разноските по делото:

Ищецът К. и ответницата Н., чрез процесуалните си представители, претендират направените от тях разноски по делото. Поради установените по – горе факти, ищецът дължи разноски на ответницата  съобразно с отхвърлената част от иска, а ответницата му дължи разноски, съобразно уважената част от същия.

Съгласно представения списък на разноските ищецът претендира разноски в общ размер на 3 518,13 лева, от които 2400,00 лева адвокатски хонорар, 858,23 лева държавна такса за разглеждане на исковете, 5 лева такса за издаване на съдебно удостоверение, 85,90 лева такса за вписване на исковата молба в АВ, 39,00 лева такса за издаване на заверени преписи от исковата молба и 130 лева заплатено възнаграждение за извършен превод от немски на български език. По делото не са представени доказателства за извършените и претендирани разноски за вписване на исковата молба в АВ в размер на 85,90 лева и за издаване на заверени преписи от исковата молба в размер на 39,00 лева, поради което те не следва да бъдат присъждани. Ответниците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на процесуалния представител. Съдът изчисли дължимия съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорар, който съобразно цената на всеки от исковете се явява по – голям от претендирания. Ето защо възражението за прекомерност на претендираната сума не следва да се уважи и сумата  от 2400,00, за която има доказателства, че е реално заплатена, следва да бъде  включена в   общия размер на претендираните от ищеца разноски. Предвид изложеното  направените от ищеца  разноски възлизат в общ размер на 3 393,23 лева, от които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят съобразно уважената част от  1/8 от евентуалния иск– 212,08 лева.

В последното по делото заседание, процесуалния представител на ответницата е завил претенция за разноски в размер на 850 лева, съобразно договора за правна помощ. С оглед отхвърлената част от 7/8 от единия иск, на ответницата Н. се дължат разноски от ищец в размер на 796,87 лв.

По изложените съображения и на   основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във   чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4  от ЗЗД, както и на основание в чл. 87,ал. 3  от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Й.К. *** , чрез пълномощника му адв. Петя Колева с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Любен Каравелов“ № 5,вх.А,ет.1,ап.2  иск против А.М.Н.  с постоянен адрес ***. ***, и М.И.М. *** за признаване за установено, че договор за  прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **** г. на нотариус при Районен съд Бургас Станка Димова, сключен  с участието на ответниците и Я.Д.М. - наследодателка на ищеца  и ответниците  е нищожен,  поради липса на  основание.

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД  по предявения от Т.Й.К. против А.М.Н. и М.И.М. иск, сключения на 15.12.1994 г. между М.И.М. и Я.Д.И./М./ от една страна в качеството им на прехвърлители и А.М.М. /Н./  от друга страна в качеството й на приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус при Районен съд Бургас Станка Димова, по силата на който А.М.М./Н./ е придобила следния недвижим имот: ½ ид. ч. от дворно място, образуващо УПИ II-776 в кв. 23 по плана на кв. Сарафово, съдържащ целия 528 кв.м., от които собствено 413 кв. м., ведно с построената в него масивна еднофамилна жилищна сграда – южен близнак, състоящ се от гаражен етаж с площ от 54,60 кв. м. и два жилищни етажа с площ по 70 кв. м., пре граници на УПИ: улица, парцел III-777, парцел XXIV-777, парцел XXII-775, парцел I-901,което дворно място понастоящем представлява  поземлен имот с идентификатор 07079.820.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „А.И.“ № *, площ 530 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 776, в кв. 23, парцел 2, при съседи, поземлени имоти с идентификатори: 07079.820.9, 07079.820.12, 07079.820.17, 07079.820.920 ,а построеният  в имота  южен близнак представлява сграда  с идентификатор 07079.820.13.1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 3, до размера на  1/8 идеална част, представляваща наследствената на ищеца Т.Й.К. квота, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА А.М.Н.,****  с постоянен адрес в  *** и М.И.М.,***  от *** да заплатят на Т.Й.К.,***  от *** сумата от 212,08 лева , представляваща разноски по делото, съобразно уважената част само от евентуалния  иск.

ОСЪЖДА Т.Й.К. от *** да заплати на А.М.Н.  с постоянен адрес в  *** сумата от 796,87 лв, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърления  главен иск и отхвърлената  част от евентуалния  иск.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните.

 

 

                                               Съдия: