РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
13.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 17 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6193 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения,
чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл.415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с ответника договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което
да се признае за установено, че ответникът дължи суми в общ размер на 531,80 лева, представляващи сбор от дължими суми по договори за мобилни услуги - N:********* от
21.01.2016г., N:********* от 30.07.2016г. и договор за лизинг от
30.07.2016г.
Претендират се законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателно изплащане на вземането и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът не е подал подал отговор
на исковата молба.
С молба с вх.N:7198/14.02.2020г.
ищецът е направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено
неприсъствено решение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно
от представените с исковата молба писмени доказателства между ответника С.З.П. *** ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл" НАД) са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги: N:********* от 21.01.2016г. и N:********* от 30.07.2016г., както и
договор за лизинг от 30.07.2016г.
От представените по делото писмени
доказателства – фактури и цитираните по-горе договори се установява, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения по начислени му фактури. Във всяка от фактурите
са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен
от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото
и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По
основателността на исковете:
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се,
че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор
за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на
същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца
суми не са заплатени от ответника.
В проведеното по делото съдебно
заседание от 17.02.2020г., за което ответника е бил редовно призован, не е изпратил представител.
Изложеното по-горе, дава основание на
съда да формулира извод, че е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 06.11.2019г. лично на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните
последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед представените писмени
доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се
установява, че страните са
се намирали в договорни отношения.
Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва
да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от
представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са вероятно основателни. На
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може
да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед основателността на главния иск,
основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При този
изход на делото на основание
чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в
полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ
размер на 385 лева, от които 25,00 лв. внесена държавна
такса и 360 лв. платено адвокатско възнаграждение, както и
всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25 лв. и изплатения адвокатски хонорар в размер на
360,00 лева,
определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22 Януари 2019г.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.З.П. с ЕГН:********** ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на регистрация гр.София в общ размер на 531,80 лева, представляващи неплатени задължения за ползвани мобилни услуги по фактури към договори N:********* от 21.01.2016г., N:********* от 30.07.2016г. и договор за лизинг от
30.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1034/19.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2198/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА С.З.П. с
ЕГН:********** ***, направените деловодни разноски в
настоящото производство в
размер на 385,00 лева.
ОСЪЖДА С.З.П. с
ЕГН:********** ***, направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 2198/2019г.
на Русенски районен
съд в размер на 385,00 лева.
Настоящото
неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/