Р Е Ш Е Н
И Е №
222
гр. Пловдив, 29.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 78 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищците И.Г.Т., ЕГН **********, и З.П.П., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, са предявили срещу
ответника ЗК „Лев Инс“ АД – София субективно
съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на по
300 000 лв. за всеки от тях, причинени вследствие смъртта при ПТП на ***
г. на техния син П. З. П., ЕГН **********.
Твърдят,
че на *** г. в *** синът им пътувал в лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ РВ
6668 ХК, управляван от водача Т.Я.И., който поради движение с превишена
скорост, загубил контрол над автомобила и причинил ПТП, при което настъпила
смъртта на П.З.П.. По случая е образувано н.о.х.д.№ 2457/2017 г., ***, като с
влязла в сила на 14.04.2018 г. Присъда № 6 от 11.01.2018 г. Т.Я.И. е признат за
виновен в нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на П. П. и което
деяние съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК.
Вследствие
на инцидента ищците продължават да търпят и до сега неизмерими болки и
страдания от трагичната загуба на техния син, като с всеки изминал ден липсата
му става все по-болезнена и мъчителна. След неговата смърт животът на ищците се
обезсмислил и нищо вече не може да ги зарадва. Съсипва ги мисълта, че повече
няма да го видят, да чуят смеха му, че няма да го видят задомен и да се радват
на внуци. Ищците завинаги са лишени от неоценимата му помощ, която той им е
оказвал в семейната им *** в ***, а изградената с много труд *** и всичко
постигнато до момента загубило смисъл за тях.
Към момента на ПТП лекият автомобил
„Фолксваген Голф“, рег.№ РВ 6668 ХК, е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, обективирана
в полица № ***, със срок на валидност от 18.02.2016 г. до 06.12.2016 г.
Ищците в качеството им на увредени лица
и наследници по закон на починалия им син П. З. П. са поискали на 01.08.2018 г.
от застрахователното дружество да им заплати обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди, като е образувана преписка по щета № *** г. С писмо изх.№
12213 от 05.11.2018 г., т.е. след изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1
от КЗ, застрахователното дружество е поискало допълнителни доказателства и не
се е произнесло по искането.
Ето защо, ищците молят съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди
ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на техния син П. З. П.
при ПТП на *** г., в размер на 300 000 лв. на всеки от тях, ведно със
законната лихва от предявяване на застрахователната претенция - 01.08.2018 г.
до окончателното плащане, както и направените съдебни разноски.
Подробни съображения за това излагат в исковата молба и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс” АД
– гр. София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. В.Д., със съд. адрес:***, ***, е подал отговор, в
който заявява, че предявените искове са допустими, но ги оспорва изцяло по
основание и по размер.
Счита претендираните обезщетения за завишени по
размер и противоречащи на принципа за справедливост и на практиката на
съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са съобразени с размера на
минималната работна заплата и средния доход на лице за същия период, като
подробни съображения в тази насока излага в отговора.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия П. П., тъй като същият е пътувал на предната
дясна седалка на лекия автомобил без правилно поставен обезопасителен
колан. Според механизма на ПТП, лекият автомобил е напуснал платното за движение
и се е възкачил странично на уличния тротоар, където е последвал удар на
дясната странична част на автомобила в крайпътно дърво, а тялото на пострадалия
П. П. е изскочило навън, като краката му са останали затиснати между предната
дясна седалка и таблото на лекия автомобил. Шофьорът на автомобила Т.И. не е
получил тежки травми, а травмите на пострадалия П., довели до смъртта му,
нямаше да настъпят, ако той е бил с правилно поставен предпазен колан.
Ето защо, моли исковете да се уважат само частично, като се вземе предвид
степента на съпричиняване на вредите от пострадалия,
ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ищците са подали Допълнителна искова молба, в която възразяват относно
направеното в отговора на ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
приложеното н.о.х.д.№ 2457/2017 г., ***, се установява, че с влязла в сила на
14.04.2018 г. Присъда № 6 от 11.01.2018 г. Т.Я.И., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на ***г. в ***, ***, при управление на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег.№ РВ 6668 ХК, е нарушил правилата за движение по чл. 20,
ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на П. З. П., ЕГН **********, като деянието съставлява престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а,
ал. 1 от НК, за което му е наложено съответно наказание.
От приложеното удостоверение за наследници на П. З. П. с изх.№ 36/15.06.2018 г., издадено от ***, община ***, област ***, се установява, че той е оставил
за свои наследници по закон възходящите си И.Г.Т., ЕГН **********, и З.П.П., ЕГН ********** - ищци по делото.
Няма спор, че за управлявания от виновния водач Т.Я.И., ЕГН **********, лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег.№ РВ 6668 ХК, е налице валидно сключена с
ответника ЗК “Лев Инс“ АД застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, обективирана в
застрахователна полица № ***, със срок на
валидност от 18.02.2016 г. до 06.12.2016 г.
От събраните писмени доказателства се установява също, че ищците И.Т. и З.П.
са депозирали претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с
вх.№ 10846/01.08.2018 г. срещу ответното застрахователно дружество, като е
образувана щета № ***. С писмо изх.№ 12213/05.11.2018 г. ищците са уведомени,
че претенцията им не е напълно установена с безспорни доказателства, поради
което претендираните суми не са им изплатени.
По делото е прието заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице * Й.М.Ш. – ***, което
съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено
от ответника, като оспорването е недоказано. От експертизата, както и от
обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 30.10.2019 г., се
установява, че причината за смъртта на П. З. П. има комплексен характер. От
една страна, е налице съчетана черепномозъчна и
висока шийна травма, с пълно прекъсване на гръбначния
стълб на нивото на атланто-окципиталното съчленение и пълно прекъсване на границата между гръбначния
и продълговатия мозък, където са разположени дихателният и съдодвигателнен
център, и това е довело до разрушаване и възходяща парализа на тези жизнено
важни стволови мозъчни центрове. От друга страна, тежката гръдна и коремна
травма с контузия и разкъсване на гръдни и коремни органи, пролабиране
на коремни органи към гръдната кухина и масивни кръвоизливи – общо около
1 700мл., е довела до остра кръвозагуба, дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. За общата кръвозагуба са допринесли и кървенето навън – от
ушите и носа, а също така и вътретъканната
кръвозагуба в мускулатурата около счупените тазови кости. Смъртта е настъпила
бързо и в конкретния случай е била неизбежна.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между станалото ПТП на *** г., получените травматични увреждания и
настъпилата смърт на П. З. П..
Най-общият механизъм за получаване на установените травматични увреждания е
по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет с голяма
кинетична енергия на удара – касае се за високоенергийна
автомобилна травма вътре в купето на лекия автомобил, което е силно деформирано
и разцепено в дясната си страна от настъпилия страничен удар в дърво. Ударът е
бил с голяма кинетична енергия вследствие високата скорост на автомобила преди
удара и е довел до големи деформации с огъване на предна дясна врата около
дървото и разцепване на купето на автомобила отдясно, както и до тежки
травматични увреждания на пострадалия П. П., който е пътувал на предната дясна
седалка – местото на удара в дървото, в резултат на което той е починал на
местопроизшествието. Всички травматични увреждания на пострадалия са получени
вътре в купето на автомобила в момента на удара в дървото – от удар на дясната
странична повърхност на главата и тялото в деформираните интериорни части на
купето на автомобила по дясната му част. В резултат на възникналите инерционни
сили и характерното движение на главата по т.нар. „камшичест
механизъм“ се е получила високата шийна травма с
пълно прекъсване на връзката между първи шиен прешлен с основата на черепа и
пълно прекъсване между гръбначния и продълговатия мозък, с възходяща парализа
на жизнено важни мозъчни центрове и последвала смърт. Останалите увреждания на
главата и тялото – черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травма, както и
счупването на тазовите кости и травмите по долните крайници, имат десностранна локализация и добре отговарят да са получени
при високоенергийната автомобилна травма вътре в
купето на автомобила. След като вече са били получени тежките травматични
увреждания, довели до смъртта на П. П., тялото му частично е изпаднало през
образуван процеп от дясната страна на автомобила, като краката му са останали
заклещени между деформираните части в долната част на купето.
Правилно поставеният предпазен колан е ефективен и предпазва основно при
челен удар и при скорост на движение до около 55 – 60 км./час. При страничен
удар, както е в случая, при висока скорост и последвал удар в дърво от дясно на
автомобила, защитата от предпазния колан на водача и особено на пътника на
предната дясна седалка в МПС е почти без значение за настъпване на травмите,
т.е. дори пострадалият П. П. да е бил с правилно поставен предпазен колан в
момента на удара, то това не би могло да предотврати настъпването на тежките
травматични увреждания, от които е настъпила смъртта му.
Няма данни за получаване на наранявания при излизане на тялото на
пострадалия извън купето на автомобила, които да имат връзка с настъпването на
смъртта му.
Според вещото лице, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, биха
могли да се получат освен наличните и други по-тежки травми предимно на гръдния
кош и на шията по камшичен механизъм. В случая, няма
следи от действието на поставен предпазен колан, тъй като няма характерните
травми (т.нар. „синдром на предпазния колан“) на гръдния кош и на шията. Ако
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тялото му не би изпаднало
частично от дясната страна на купето на автомобила след разцепването му от
удара в дървото.
От заключението на съдебната
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
В.Г.С., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че процесното
ПТП е настъпило на *** г. около 18,30 ч. на платното за движение на *** в ***,
с лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ РВ 6668 ХК, управляван от водача Т.Я.И.,
който се е движил в посока от север на юг със скорост от около 102 км./част,
като автомобилът е напуснал платното за движение отдясно и се е ударил в
крайпътно дърво. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя, след ляв завой, при движение през деня при добра видимост на
дневна светлина. Асфалтовата настилка на платното е била суха и върху нея има
намерени следи. По време на произшествието в лекия автомобил освен водачът му Т.И.
е пътувал на предната дясна седалка пострадалия П. З. П., който е починал.
От оборудването на процесния
лек автомобил се установява, че при производството му са били монтирани 2
предни и 3 задни предпазни колана. Правилно поставеният предпазен колан държи
тялото към седалката и спомага за предотвратяване на удар в интериорните
елементи от салона на автомобила или дори от изпадане от автомобила.
Предпазният колан обаче предпазва основно при челен удар, като при страничен,
заден или удар отгоре и отдолу на купето, при висока скорост и при удар с тяло
с голяма маса защитата на водача и на пътниците в автомобила е почти без
значение за настъпване на травмите, но ограничава движението на тялото вътре в
купето.
Предпазните въздушни възглавници са
система за допълнителна безопасност и са проектирани да добавят допълнителна
защита на водача и пътниците в салона на автомобила. Системата AIRBAG се управлява от електронен блок, към който сензори и
датчици подават различна информация за сила и посока на удара, както и за
наличие и маса на пътника. В изследваната марка лек автомобил – „Фолксваген
Голф“, генерация 2, технологично има заложени предпазни въздушни възглавници,
които могат да се намират на волана (за водача) и в отсега на арматурното табло
пред пътника на предна дясна седалка. Тези предпазни въздушни възглавници се
активират при отчетени в компютърния модул данни за челен удар, т.е. при
настъпил удар в дясната част на автомобила, те не могат да предпазят водача или
пътника и не следва да се активират от сблъсъка, както е в случая, видно от
Протокола за оглед на ПТП.
От техническа гледна точка най-вероятен
е следният механизъм на процесното ПТП: водачът Т.Я.И.
е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф“ по платното за движение на *** в
*** в посока от север на юг. При преминаване на ляв завой скоростта на
автомобила е била около 102 км./час и той се е насочил към дясната граница на
платното за движение, напуснал го е, след което се е ударил с дясната си страна
в дърво. Причина за настъпилото ПТП е, че водачът Т.И. е управлявал лекия
автомобил по начин, който не е бил безопасен – поради високата скорост водачът
не е имал техническа възможност да избегне удара в дървото, каквато би имал,
ако се движеше със скорост 93,46 км./час или по-малка и/или ако бе избрал
траектория на движение на автомобила с радиус на завой по-голям от 117,41 м.
По делото са разпитани свидетелите К. Г.
Д. и Н. К. Б., както и водачът на процесния лек
автомобил -Т.Я.И., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.
От показанията на последния свидетел се
установява, че при настъпване на процесното ПТП
пострадалият П. З. П. не е бил с поставен предпазен колан.
От показанията на другите двама
свидетели се установява, че родителите на починалия П. П. – ищците, са понесли
изключително тежко и мъчително внезапната и нелепа смърт на техния син. Според свид. Д. „Катастрофата
се отрази на З. и на И. както на всеки родител, загубил детето си. Много
негативно понесоха всичко. Дори и до сега не са си възвърнали нормалното
психическо състояние, което да води към нормалния им начин на живот, който
имаха преди катастрофата. …Те са
много променени. Когато стане въпрос за работа, в която е участвал и П., И.
дори и сега се чувства тъгата ѝ, както и у двамата родители от липсата на
сина им. Преди катастрофата П. работеше изключително много във ***, помагаше на
родителите си, беше жизнерадостен…П. ходеше на училище и въпреки работата си
имаше и приятелка, с която имаха сериозни отношения…..имаха бъдещи планове да
живеят заедно.
И. и З. нямат други деца, освен сина им П.. …продължават да работят, защото
доходите от тази *** са им единствените източници, но обемът на работата спадна
с 3/4. З. много пъти ми е казвал, че вече всичко е загубило смисъл и не му се
занимава с нищо.“
Според свид.
Б. „И. и З. за мене приключиха още
вечерта, когато почина П.. Познавам ги, бяха преди ведри хора, работливи. След
като синът им почина, изгубиха желания за живот. И. и З. нямат други деца,
освен сина им П., който почина. И. и З. имат ***, вътре работеха цялото
семейство. …Живееха си като едно нормално, хубаво семейство. П. помагаше на
родителите си и ходеше допълнително да работи и при чичо си. Бяха едно
нормално, хубаво семейство, работливо. П. си имаше приятелка, имаха планове да
заживеят заедно.
Родителите му продължават да работят, защото само работата ги крепи в
момента, тя ги разсейва от мислите за сина им. И. постоянно е срината. Нормално
е за всяка майка, която е загубила сина си.“
При така установените фактически обстоятелства,
съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
субективно съединени искове
срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са процесуално допустими, а по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Няма спор, че по повод на процесното ПТП на *** г. е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45
от ЗЗД, във връзка с чл. 300 от ГПК,
като влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№
2457/2017 г., ***, е задължителна
за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от съдебномедицинска
и от автотехническата експертизи се установи, че в резултат на
неправомерното поведение от страна на
прекия причинител на деликта - водача Т.Я.И., на ищците И.Т. и З.П., като наследници по закон (възходящи) на пострадалия, са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях силни психически
болки и страдания, емоционална потиснатост, мъка и скръб, вследствие внезапната
смърт на техния единствен син П. З. П., които вреди са в пряка
причинно-следствена връзка
с процесното ПТП, според присъдата по
цитираното н.о.х.д.№ 2457/2017 г., ***, и заключенията на двете експертизи.
Тъй като за управлявания от виновния водач Т.Я.И., ЕГН **********, лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ РВ 6668 ХК, е налице валидно сключена с ответника ЗК “Лев Инс“
АД, застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на валидност от
18.02.2016 г. до 06.12.2016 г., е налице
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увредените лица /ищците/, спрямо които застрахованият причинител на вредата е отговорен,
имат
право да искат обезщетения пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена и произтича от деликтната отговорност
на застрахования - пряк причинител на увреждането, като увредените лица имат право да изберат
срещу кого от тях двамата
да насочат
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която предвижда специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалите срещу застрахователя
на ГО на виновния водач – изтичането на 3-месечен рекламационен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалите и застрахователя по повод заплащане
на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ
изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния
водач, каквато в случая е налице по образуваната щета Щета № *** г., а след изтичането на 3-месечния рекламационен срок в
полза на ищците като увредени лица е възникнало правото им на пряк иск срещу
застрахователя на виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени характера
и интензитета на причинените на ищците И.Т. и З.П. силни психически болки и страдания в резултат на внезапната и нелепа смърт на техния син П. З. П., в резултат
на процесното ПТП на *** г. и съобразявайки се с разпоредбите
на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от по 130 000 лв. за всеки от тях би репарирала в известен смисъл претърпените неимуществени вреди, макар че
човешкият живот не би могъл да се измерва с паричен еквивалент. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид обстоятелството,
че пострадалият наследодател на ищците
– синът им П. П., е бил само на ** г., едва в началото на жизнения си път; живеел
в едно домакинство с родителите си, на които помагал усърдно в семейната ***; поддържал
с родителите си много близки отношения и силна емоционална връзка, като и
двамата ищци са преживели тежко внезапната и нелепа загуба на единствени си син
П., сринали са се психически и емоционално, загубили са смисъла на живота си и
са намерили утеха единствено в работата, която ги отвлича от мрачните им мисли
и от тъгата им по загубения единствен син.
До пълния предявен размер от 300 000 лв. за всеки ищец исковете се
явяват прекомерно завишени и неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
Възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия П. П. съдът намира за
неоснователно, тъй като от заключенията и на СМЕ, и на САТЕ категорично се
установи, че липсата на поставен предпазен колан в конкретния казус - при
страничен удар на лекия автомобил в дърво, при висока скорост от 102
км./час и при удар с тяло с голяма маса, защитата на пътника на предната
дясна седалка на автомобила е без значение за настъпване на процесните
травми, тъй като правилно поставеният предпазен колан е ефективен и
предпазва основно при челен удар и при скорост на движение до около 55 – 60
км./час. Т.е. дори пострадалият П. П. да е бил с правилно поставен предпазен
колан в момента на удара, то това не би могло да предотврати настъпването на
тежките травматични увреждания, от които е настъпила смъртта му.
Предпазният колан би задържал само тялото на пострадалия към седалката, тъй
като то частично е изпаднало през образуван процеп от дясната страна на
автомобила, а краката му са останали заклещени между деформираните части в
долната част на купето, но това изпадане е станало след като вече са били
получени вътре в купето тежките и несъвместими с живота травматични увреждания,
довели до смъртта на П. П., като няма данни за получаване на наранявания при
излизане на тялото на пострадалия извън купето на автомобила, които да имат
връзка с настъпването на смъртта му. Дори според СМЕ, ако пострадалият е бил с
поставен предпазен колан, биха могли да се получат освен наличните и други
по-тежки травми предимно на гръдния кош и на шията по камшичен
механизъм.
Ето защо, съдът намира, че в конкретния
казус липсата на поставен предпазен колан на пострадалия не е способствала за
настъпване на вредоносния резултат и не е в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт на П. П. при процесното ПТП.
Тъй като главните искове по чл. 432,
ал. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди се явяват основателни и доказани, макар и частично, то и акцесорната претенция за лихви се явява
основателна и следва да се уважи, като се присъди обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
присъдената главница, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 01.08.2018 г., до окончателното плащане.
Ищците са освободени по силата на чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК от внасяне на такси и разноски по съдебното
производство, като ответникът следва да заплати на пълномощника им адв. Ф.С. на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на 4 956 лв. (с ДДС) за всеки от тях, съразмерно
с уважената част от исковете.
Ищците следва да заплатят на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от него разноски по съдебното производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете от общо 340 000 лв. или 244 лв.
– разноски за експертизи.
Ответникът следва да заплати по сметка на
ОС - Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата 10 900 лв., от
която 10 400 лв. - държавна такса и 500 лв. – разноски от бюджета на съда за двете
експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД – гр.
София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********, и на З.П.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Ф.С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45 и сл.
от ЗЗД сумите от по 130 000 лв. (сто и тридесет хиляди лв.) на всеки от
тях – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и
страдания, емоционална потиснатост, скръб и мъка, вследствие смъртта при ПТП на *** г. на
техния единствен син П. З. П., ЕГН **********, ведно със законната
лихва, считано от 01.08.2018 г. до окончателното плащане, като до пълните
предявени размери на обезщетението за неимуществени вреди от по 300 000 лв. за всеки от тях, ОТХВЪРЛЯ исковете
като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Черни връх
51-Д, ЕИК *********, със съд. адрес:***, ***, чрез адв.
В.Д., да заплати на адв. Ф. С. С. от АК – *** със сл. адрес: ***, с
идентификационен № по ДДС: ******, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на общо 9 912 лв. (девет хиляди деветстотин
и дванадесет лв. с ДДС), съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********,
и З.П.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез адв. Ф.С., да заплатят на Застрахователна
компания „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Черни връх
51-Д, ЕИК *********, със съд. адрес:***, ***, чрез адв.
В.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата 244 лв. (двеста четиридесет и четири лв.)
- съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД – гр.
София, бул. Черни връх 51-Д, ЕИК *********, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. В.Д., да заплати по сметка на ОС - Пловдив, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК общо сумата 10 900 лв. (десет хиляди и
деветстотин лв.) - дължима държавна такса и съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/