Решение по дело №1873/2013 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. С.,  …………………….   2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1837 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ във вр. чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. чл.742, ал.1 ТЗ и чл.630, ал.1 от ТЗ

Молителят „Б.К.2." ООД твърди, че е кредитор на длъжника „Г.К." ЕООД, като вземането му произхожда от търговска сделка - обезщетение за разноски, необходими за поправка на некачествено извършена работа по договор за доставка и монтаж на настилки и облицовки от 04.04.2005 г. и договор за рязане, обработка и монтаж на настилки от 14.04.2005 г. Задължението било, както следва: 14192. 39 лв. без ДДС - главница; 98 692.40 лв. без ДДС - главница; законната лихва  за  забава  върху двете  главници,  считано от 07.02.2007 г., до окончателното изплащане на всяка от тях; 9469 лв. - арбитражни разноски; 244.70 лв. -държавна такса за издаване на изпълнитен лист. Вземането на молителя било  установено с решение от 26.06.2008 г., постановено по в.а.д.235/2006 г. на АС при БТПП. Длъжникът не бил изпълнил задължението си за плащане на падежа, поради което за принудителното му събиране е издаден изпълнителен лист по т.д.2145/2008 г., на СГС, VІ-8 състав. За събиране на вземането на 09.01.2009 г. било образувано изп.д.№ 20/2009 г. по описа на ЧСИ рег.№ 780 на КЧСИ, което впоследствие е прехвърлено на ЧСИ рег.№ 785 на КЧСИ, където към момента на молбата било с № 1045/2011 г. Към настоящия момент задължението на длъжника  възлизало на 105 869.57 лв. - главница; 30 095, 82 лв . законна лихва към 04.02.2013 г., както и разноски по изпълнението включително 8 277. 28 лв. - такса по Тарифата към ЗЧСИ. „Г.К." ЕООД имало задължение към държавата /НАП/, в размер на 49 566.52 лв. Общо задължението на длъжника по изпълнителното дело възлизало към 04.02.2013 г. на 193 809.19 лв., видно от удостоверение изх.№ 169/04.02.2013 г. на ЧСИ рег.№ 785 на КЧСИ. Ответното дружество било длъжник по търговска сделка, попадаща в кръга на осъществяваната от него обичайна търговска дейност; задължението било парично, ликвидно и изискуемо - падежът е настъпил на 26.06.2008 г.и същото не било изпълнено. Опитите на молителя за провеждане на индивидуално принудително изпълнение за събиране на вземанията продължават безуспешно през един продължителен период от време - близо пет години. В хода на това индивидуално принудително изпълнение се установило, че длъжникът се е разпоредил с машините и съоръженията, от експлоатацията на които са осигурявани приходи от търговската му дейност. Ответникът бил в невъзможност да обслужва задълженията си, породени от търговската му дейност което било трайно състояние. Длъжникът не извършвал дейност, която да му осигурява приходи, с които да обслужва задълженията си и осигурявал постъпления единствено като разпродавал имуществото си. Ответникът нямал достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитори, след като постъпленията от продажбата му не достигали за покриване на задълженията му. Налице била трайна обективна невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на ответника по сключените от него търговски сделки и не разполагал с имущество, което да е достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на всички кредитори. „Г.К." ЕООД било неплатежоспособно. Освен това била налице и свръхзадълженост, тъй като ответникът не разполага с имущество, което да удовлетвори вземанията на всичките му кредитори. Длъжникът имал задължения по договори за кредит към „Ю.И Е.Д." АД, както следва: Договор за кредитна линия № 100-688/12.12.2007 г., с главница 500 000 евро; Договор за инвестиционен кредит № 100-687/12.12.2007 г., с главница 2 959 507, 77 евро; Договор за кредитна линия № 100-901/27.10.2009 г., с главница 1 820 000 евро; Договор за кредитна линия № 100-900/27.10.2009 г., с главница 250 000 евро; Общият размер на главниците по тези кредити възлиза на 5 529 507.77 евро. Тъй като „Г.К." ЕООД не било публикувало ГФО, не било известно дали изобщо е отразило в счетоводната си документация извършените разпоредителни действия с активите си. Молителят иска от съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на длъжника - „Г.К." ЕООД, и определи началната й дата – 26.06.2008 г като евентуално в случай, че не се установи неплатежоспособност, иска да бъде обявена свръхзадълженост с начална дата 31.12.2009 г.; да открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника; да назначи временен синдик; да допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на длъжниковото имущество, ведно с всички законни последици.

 

Като кредитор в производството е конституирано „М.” АД, което дружество твърди, че в качеството си на продавач сключило с ответника договори за покупко-продажба, обективирани в следните фактури: фактура № 40611/2.08.2012 г. с цена на стоките 11 259.43 лв.; фактура № 40612/6.08.2012 г. за стоки с продажна цена 3 896.36 лв.; фактура № 40613/8.08.2012 г. за стоки с продажна цена 5 545.97 лв. и фактура № 40614/13.08.2012 г. за стоки с продажна цена 33 771.60 лв. Стоките по описаните фактури били предадени на купувача и задължението за заплащане на тяхната цена било изискуемо. Към момента това задължение не било изпълнено. С договор за спогодба, сключен на 8.04.2013 г. ответникът е признал задълженията си и съгласно чл.1, ал.3 от договора освен главното задължение, ответникът се е задължил да заплати и обезщетение за неизпълнение в размер 10 000 лв. „М.” АД моли съда да открие производство по несъстоятелност на ответника поради неплатежоспособност с начална дата 26.06.2008 г. В случай, че не се установи неплатежоспособност, моли евентуално съдът да констатира свръхзадълженост.

 

Ответникът „Г.-К.” ЕООД твърди, че молбата е неоснователна. Вземането на молителя не било в посочения размер и не произтичало от търговска сделка. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение за прихващане с присъдените в негова полза с решението суми.

 

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното

С Решение по в.а.д.235/2006 г. на АС при БТПП „Г.К." ЕООД е осъдено да заплати на „Б.К.2." ООД обезщетение за разноски, необходими за поправка на некачествено извършена работа по договор за доставка и монтаж на настилки и облицовки от 04.04.2005 г. и договор за рязане, обработка и монтаж на настилки от 14.04.2005 г. Задължението било, както следва: 14192. 39 лв. без ДДС - главница; 98 692.40 лв. без ДДС - главница; законната лихва  за  забава  върху двете  главници,  считано от 07.02.2007 г., до окончателното изплащане на всяка от тях; 9469 лв. - арбитражни разноски

Представен е Изпълнителен лист, издаден по т.д.№ 2145/2008 г. на СГС, VІ-8 с-в за присъдените с арбитражното решение суми и за сумата 244.70 лв. -държавна такса за издаване на изпълнитен лист

 С Удостоверение изх.№ 169/04.02.2013 г.,  ЧСИ рег.№ 785 на КЧСИ Л.М. е удостоверил, че задължението на „Г.К." ЕООД по изп.д.№ 20/2009 г.  е в общ размер 193 809.19 лв., от които 105 869.57 лв. - главница; 30 095, 82 лв. законна лихва към 04.02.2013 г., както и разноски по изпълнението включително 8 277. 28 лв. - такса по Тарифата към ЗЧСИ.  Видно от удостоверението „Г.К." ЕООД има задължение към държавата /НАП/, в размер на 49 566.52 лв.

Представени са Договори за особен залог, всички от 14.01.2010 г., с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус рег.№ 040 на НК, както следва: рег.№ 375, рег.№ 376, рег.№ 377 и рег. № 378, с които са обезпечени вземанията на „Ю.И Е.Д. Б.” АД по 4 договора за кредит с „Г.К." ЕООД.

Представен е нот.акт за покупко-продажба на недв.имот № 92, том I, рег.№ 1492, д.80/2011 г. от 08.06.2011 г. на Нотариус рег.№ 002 на НК, от който се установява, че „Г.К." ЕООД  е продало свой имот, върху който преди това е учредило договорна ипотека в полза на „Ю.И Е.Д. Б.” АД.

Представени са следните фактури, издадени от „М.” АД към „Г.К." ЕООД за продажба на варовик и мушел със съответна цена: фактура № 40611/2.08.2012 г. с цена 11 259.43 лв.; фактура № 40612/6.08.2012 г. с цена 3 896.36 лв.; фактура № 40613/8.08.2012 г. с цена 5 545.97 лв. и фактура № 40614/13.08.2012 г. с цена 33 771.60 лв.

С договор за спогодба, сключен между „М.” АД в качеството на кредитор и „Г.К." ЕООД в качеството на длъжник, длъжникът е признал задълженията си по описаните по-горе четири фактури, като освен цената по тях се е задължил да заплати неустойка за забавено изпълнение в размер 10 000 лв. като и двете вземания стават изискуеми със сключването на договора.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице е направило икономико-финансов анализ на предприятието на ответника. През 2012-2011 годиникапиталът е увеличен с 1 330 х.лв.. Пасивите възлизат на 15057 х.лв. и са с 4 201 х.лв. повече от предходната гоздина. Важен финансов индикатор е положителният нетен оборотен капитал, който е налице тъй като краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения на дружеството и което е прието за систематично добро финансово здраве. През 2012 г. приходите от обичайна дейност са по-малко с 1 678 хил.лв. от тези през 2011 г. Рентабилността е важен финансов индикатор, който отразява потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал и на привлечения такъв. Рентабилността е способността на дружеството да носи полза на собствениците си. Показателите за рентабилност за 2012 г. и за 2011 г. са с отрицателни стойности, тъй като дружеството е реализирало отрицателен финансов резултат – загуба. За периода 2009 – 2010 г. капиталът е намален с 444 х.лв., а пасивите са с 450 х.лв. повече от предходната година. В този период дружеството има положителен нетен оборотен капитал, тъй като краткотрайните активи са повече от краткосрочните задължения. Приходите от обичайна дейност на дружеството са намалели в сравнение с предходния период. Финансовият резултат от обичайната дейност е печалба. Показателите за рентабилност в този период са с положителни стойности. Съгласно Баланса на „Г.К." ЕООД към 31.12.2012 г. общият размер на активите възлиза на 12 684 х.лв., от които дълготрайни – 3 949 х.лв. и краткотрайни – 8 734 х.лв. Съгласно този баланс общият размер на задълженията е 15057 х.лв., от които дългосрочните задължения са 13 720 х.лв. Вещото лице е установило от анализа на Оборотната ведомост, че по сметка „Получени дългосрочни заеми във валута” е отразено задължение на дружеството към „Ю.И Е.Д. Б.” АД в размер 9 295 617.75 лв. Във връзка с годишния одит на банката на дружеството е изпратена справка, от която било видно, че задълженията по двата договора са били с падеж 12.01.2012 г. Тъй като не са обслужвани, кредитите са обявени за изискуемиу, поради което и задължението по тях некоректно е отнесено като дългосрочно над 1 година в баланса, вместо като краткосрочно. Вещото лице е отбелязало, че това би променило коефициентите за ликвидност за изследвания период. По сметка „Получени дългосрочни заеми в лева” било отразено задължение на „Г.К." ЕООД в размер 1 739 615.44 лв., формирано от предоставените му заеми от пет лица. Вещото лице е отбелязало, че за тези задължения не са му представени документи, удостоверяващи дългосрочния характер на задълженията. В доклада на независимия одитор  към ГФО към 31.12.2012 г. одиторът е посочил, че  договореностите за кредитиране на „Г.К." ЕООД с „Ю.И Е.Д. Б.” АД са изтекли на 12.02.2012 г. като дружеството не е било в състояние да ги предоговори или да получи алтернативно финансиране. През м.юли 2012 г. банката е предявила за плащане дължимите суми. Задълженията към 31.12.2012 г. възлизат на 10 613 х.лв. Одиторът е посочил, че дружеството е реализирало нетна загуба в размер 2 631 хил.лв. за годината, завършваща на 31.12.2012 г. и към тази дата текущите пасиви на дружеството тадвишават сумата на актива му с 2 373 х.лв.. Вещото лице е посочило, че тази информация дадена от одитора показва наличие на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие и то може да не бъде в състояние да реализира активите си и да уреди пасивите си в нормалния ход на неговата дейност. Записаните в Баланса към 31.12.2012 г. краткосрочни задължения са 1 337 х.лв. Общата балансова стойност на притежаваните от „Г.К." ЕООД към 31.12.2012 г. активи не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения – краткосрочни и дългосрочни. За предходните периоди – към 31.12.2011 г., към 31.12.2010 г. и към 31.12.2009 г. са били достатъчни. Вещото лице е изчислило коефициентите на ликвидност към 31.12.2012 г., към 31.12.2011 г., към 31.12.2010 г. и към 31.12.2009 г. като показателите за ликвидност са в стойности над 1-ца. Вещото лице е посочило, че ликвидността показва способността на фирмата да посреща своите текущи разплащания към кредиторите си. Норматив на общата ликвидност е 1-ца. Към 31.12.2012 г. коефициентът на обща ликвидност на ответника е 6.5325. Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост са отрицателни стойности, което говори за декапитализиран собствен капитал, което означава, че търговецът не е способен да посреща дългосрочните си задължения.

Изслушано е допълнително заключение, в което вещото лице е изготвило алтернативен вариант като е преизчислило задълженията към банката като краткосрочни задължение за периода 2012 и 2013 г. при това положение към 31.12.2012 г. коефициентът на обща ликвидност е 0.5891; коефициентът на бирза ликвидност е 0.3189; коефициентът на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност е 0.0026.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

В настоящият случай се поддържа неплатежоспособност като основание за откриване на производство по несъстоятелност и евентуално - свръхзадълженост.

 

Представеното по делото арбитражно решение легитимира „Б.К.2." ООД като кредитор на ответника по договор за изработка, който е търговска сделка /чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ и чл.286, ал.1 от ТЗ/. Размерите на задължението на ответника се установяват от представеното удостоверение от частен съдебен изпълнител по изпълнителното дело, образувано от молителя за събиране на вземането си - 105 869.57 лв. – главница /с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД/; 30 095, 82 лв.- законна лихва към 04.02.2013 г. /с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД/, както и разноски по изпълнението включително 8 277. 28 лв. - такса по Тарифата към ЗЧСИ.

 

Сключените между присъединения кредитор и ответника договори за покупко-продажба и спогодбата, с която страните уреждат задължението по тези договори сочат, че „М.” АД е кредитор на ответника по търговски сделки /чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ във вр. чл.286, ал.1 от ТЗ/ за сумата 54 473.36 лв. дължима цена на продадени вещи  /чл.327, ал.1 от ТЗ/ и сумата 10 000 лв. неустойка /задължение с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД/.

 

С оглед представените по делото доказателства съдът приема, че молителите имат изискуеми вземания към длъжника в установените по-горе размери и се явяват активно легитимирани по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.

 

І.По искането на кредиторите за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност:

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под  „спиране на плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

По делото е установено, че ответникът е спрял да плаща част от изискуемите си задължения през 2008 г. Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В случая обаче не е установено ответникът да е спрял всички плащания по всички изискуеми задължения. Законът не сочи броя на кредиторите и брой на паричните задължения, които следва да са налице за да се приеме че длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че следва да са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, а и в противният случай законът щеше да използва израза „спрял плащания”, а не „спрял плащанията”.

За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

По делото е изслушана експертиза относно икономическото състояние на „Г.К." ЕООД. Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице, което е предоставено допълнително, тъй като пи делото е установено, че неправилно задължението на ответника към „Ю.И Е.Д. Б.” АД през 2012 г. е отнесено в дългосрочните задължения по баланса за 2012 г. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2011 г. е 0.5801.  При норматив 1-ца, това сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Към тази дата 31.12.2012 г. и останалите икономически показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства. Дружеството е реализирало финансов резултат загуба и има отрицателен нетен оборотен капитал.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността на ответника слледва да се приема датата 31.12.2012 г., към която е установено да е настъпила невъзможност на ответника да плаща текущите си задължения по търговски сделки.

По делото не е установено наличното имущество на длъжника да е достатъчно за покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност и няма предплатени такива. Вещото лице констатира липса на парични средства по баланса на дружеството. По тази причина производството следва да бъде спряно.

Воден от горното , на основание чл.632, ал.1 ТЗ съдът

 

                                               Р Е Ш И  :

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „Г.К." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., район О.К., ж.к.О.К. 1, бл.***, вх.*, ет*, ап.**, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2012 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Г.К." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., район О.К., ж.к.О.К.*, бл.***, вх*, ет.*, ап**.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.К." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., район О.К., ж.к.О.К. *, бл.***, вх.Г, ет.*, ап.** и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Г.К." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., район О.К., ж.к.О.К.*, бл.***, *, ет*, ап**.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „К.Т." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район К., кв.Б., бивша сграда на „Механизация и автотранспорт към „К.” АД.

СПИРА производството по гр.дело № 1873/2013 г. СГС, VІ-14 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: