Р Е Ш Е Н И Е
№ 260189/8.2.2021г.
гр. Варна,08.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ХХХVІІ наказателен състав
на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар: Мария Миланова, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 3861 по описа за 2020 година
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 408 от 17.08.2020 година на Зам. Кмет
на Община – Варна, с което на В.Й.С., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева за допуснато нарушение по
чл.94, ал.3, във връзка с чл.178е. от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на В.Й. С., ЕГН ********** сума в размер на 300.00 /триста/ лв.
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от
страните пред Административен съд –Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Обжалвано е Наказателно
постановление № 408 от 17.08.2020 година на Зам. Кмет на Община – Варна, с
което на В.Й.С., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева за допуснато нарушение по чл.94, ал.3,
във връзка с чл.178е. от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Жалбоподателя,
своевременно и редовно призован не се явява в съдебно заседание. Процесуалният
му представител, адв. Д., ВАК моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, на основанията посочени в жалбата. Претендира за разноски по
делото.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована не
изпращат представител и не взема становище по основателността на подадената
жалба в съдебно заседание. В придружителното писмо
към административно-наказателната преписка се излагат доводи, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненският
районен съд, след като обсъди
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение) Серия Д, бл. № 0005690 от 24.07.2020 година, жалбоподателя
е бил санкциониран на основание чл.178е. от ЗДвП - Закон за движението по
пътищата (”Наказва се с глоба от 50.00 до 200.00 лв. лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени
само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места.”) за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП (”За престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
В
случая е налице оспорване на твърденията по съставен фиш - Серия ОВ №
**********/30.06.2020 година за наложена глоба от 50.00 лева. за неправилно
паркиране върху тротоар, което е квалифицирано като нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП със съображения, че не е нарушена посочената норма.
Съгласно
посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
В
обжалваното НП е налично само и единствено твърдението ”паркиране върху
тротоара”. Това твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94,
ал.3 ЗДвП, която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, относно
паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на
платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста
на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС,
които не са тежкотоварни, при спазване на минимум
Нормата
на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /,
а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е
забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на
посочените в нея условия.
Издаденото
наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези
на наказуемо по чл.178 Е. и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че
това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5
тона, че не е спазено изискуемото отстояние за
преминаване на пешеходци.
Анализа
на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и
санкцията на чл.178 е. ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично
паркирането върху тротоар.
С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по
тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е
необходимо да е налице разстояние минимум от
Обвинението за ”паркиране върху
тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3 изр.2 ЗДвП, като дори
наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице ”неправилност” и
която точно забрана е нарушена. Констатираните пропуски на съществени белези на
нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран са съществени процесуални
нарушения.
С
§ 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От горното
следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците са приравнени към
пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици Съгласно §6, т.1 от
ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т.2
от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по
пътищата -”Път”
е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.
От друга страна субект на
нарушението съобразно посочената като нарушена разпоредба са само лицата,
осъществяващи неправомерно паркиране в качеството им на водачи на МПС. В случая
по делото безспорно се установиха единствено фактите, че на посочените в АУАН и
НП време и място, е било осъществено неправомерно паркиране на лекия автомобил,
собственост на жалбоподателя върху тротоар. Липсват обаче каквито и да са
доказателства относно авторството на нарушението и неговия конкретен субект,
още по-малко такива, че този субект е именно жалбоподателя. Както се посочи
по-горе конкретното нарушение е установено и констатирано в по-късен момент
(следващ осъществяването на неправилно паркиране), като няма свидетели очевидци
на извършването му.
По делото няма данни за осъществяване
на процедура по чл.188, ал.1 от ЗДвП, нито в АУАН и НП е посочено (текстово
и/или цифрово), че отговорността на жалбоподателя е ангажирана на това законово
основание и в качеството му на собственик на автомобила, с което е извършено
нарушението. В този смисъл са решения по КАНД № 374/2017 година по описа на
Административен съд град Стара Загора и КАНД № 110/2018 година по описа на
Административен съд град Стара Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр.
с чл.
7, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение в случая възлиза на 300.00 /триста/ лв. Съгласно разпоредбата на
чл.
78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от насрещната страна,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от ЗА. Поради изложените съображения, съдът намира за неоснованетло
искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на по-нисък размер на разноски за адвокатско
възнаграждение от претендирания такъв.
С оглед изхода на делото, следва да
бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ето
защо и с оглед на така изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: