№ 364
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
Членове:Стоян Михов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от тъжителя К. ИВ. ЯН.
срещу Разпореждане № 7608 от 04.12.2021 г. по НЧХД № 14 162/2021 г. на
СРС, НО, 102-ти състав, с което съдът е прекратил наказателното
производство поради това, че частната тъжба не съдържала фактически
данни, от които да бъде извлечен състав на твърдяно престъпление, съответно
тъжбата не отговаря на изискванията на процесуалния закон.
Във въззивната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и връщане на
делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Твърди се, че тъжбата не страдала от
приетия от районния съд порок, тъй като били посочени конкретно всички
обстоятелства, свързани с извършеното престъпление, включително
обективните и субективни елементи на престъпния състав на клеветата. Съдът
бил обсъдил в разпореждането си произволна извадка от инкриминираните
думи и изрази, с което ги лишил от вложения в тях смисъл. Въззивният
жалбоподател е цитирал изцяло изразите, с които смята, че е осъществен
престъпния състав: „Твърденията на свидетеля – К. ИВ. ЯН., не могат да се
1
приемат за достоверни” и „свидетелят, който е роднина на Б.С., е
заинтересовано от изхода лице. След смъртта на госпожа С. наследник на
претендираното обезщетение е съпругата на свидетеля - дъщеря на госпожа
С.. Разпитът на свидетеля се провежда след настъпилата смърт на субекта на
данни”. Изложеното представлявало твърдение за даване на недостоверни
свидетелски показания въз основа на материален стимул и след като вече
било ясно, че съпругата на тъжителя, като правоприемник, ще наследи
евентуално обезщетение. Липсата на доказателствен анализ в касационната
жалбоподателя също обосновавало извода за намерението на подсъдимата да
създаде негативен образ и да засегне обществената оценка за въззивния
жалбоподател и частен тъжител. В тази връзка акцентира върху приемането
за достоверни от състава на ВАС на показанията на частния тъжител.
Поддържа, че упражняването на правото на защита не може да се упражнява в
ущърб на обществената оценка на друго лице, участник в съдебното
производство. Изтъква, че инкриминираните твърдения били разпостранени
публично в съдебната система, където частният тъжител бил служител. Счел
е, че прекратяването на наказателното производство съставлявало флагрантен
отказ от правосъдие в нарушение на правото на справедлив процес, според
чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
В съдебно заседание повереника на частния тъжител въззивен
жалбоподател адв. Я. поддържа, че на процесуалния етап предаване на съд и
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание е
недопустимо да се извършва оценка по същество по основателността на
тъжбата.
Подсъдимата К. е възразила срещу частната жалба, като е намерила, че
обжалваното разпореждане е правилно, обосновано и законосъобразно и иска
да бъде потвърдено. Счита, че изложените от частния тъжител
инкриминирани изрази били извадени от контекста и им бил придаден
смисъл, различен от вложения от нея, с което и бил приписан умисъл и цел,
́
каквито не е имала. Изразите били част от изложението и по цялостното
́
тълкуване на доказателствата по административното дело, водено срещу
дружеството, чиито представител била подсъдимия и в него били представени
съжденията и и субективната и оценка относно свидетелските показания на
́́
тъжителя Я., предвид приетото от подсъдимата несъответствие с твърдените
2
от нея обстоятелства, че в телефонен разговор дружеството било изпълнило
задълженията си, които Общия регламент за защитата на личните данни му
вменявало в качеството си на администратор. Затова изразът „недостоверен”
бил ползван в смисъла на „поставят се под съмнение”, което подсъдимата
обосновала с това, че лицето не било пряк свидетел на думите на служителя
на АСВ ЕАД, а само на емоционалната реакция на Б.С., а показанията му
представлявали преразказ на субективно възприетите и разказани от С.
обстоятелства. Твърденията и били оценъчни, като подсъдимата отрича да е
́
обвинила частния тъжител в престъпление. Отрича да е разгласила
твърдените обстоятелства с оглед ограничението на публичността на книжата
по делата, които били достъпни до страните и съдебния състав, на когото е
разпределено делото.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата е поискал присъждане
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, а повереникът на
частния тъжител и въззивния жалбоподател е възразил за прекомерност на
същото.
Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу обжалваем акт съгласно чл. 250, ал. 4 НПК.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и след извършената
служебна проверка, намира следното.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена
частна тъжба от въззивния жалбоподател К.Я. срещу подсъдимата Й.К.. В
тъжбата се посочва, че през 2020г. тъщата на частния тъжител Б.С. подала иск
срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за неправомерно обработване
на лични данни от страна на колекторското дружество, неспазване на
разпоредбите на GDPR и причинени неимуществени вреди вследствие на
същите, изразени в системен тормоз, включително в периода, в който се
намирала в болница в тежко увредено здравословно състояние, продължил до
последния и ден. Образувано било дело №10 797/2020г. по опис на АССГ, 38
́
състав. Посочено е, че в хода на производството тъщата му починала, а като
ищец в процеса встъпила съпругата на тъжителя, който участвал в същия в
качество на свидетел. В същото качество на 26.03.2021г. депозирал показания
за лично възприети от него обстоятелства, а именно разговора, проведен със
служител на колекторското дружество и репликите, отправени към тъщата
3
му.
В частната тъжба е посочено, че делото било приключило пред първата
инстанция с краен съдебен акт, с който искът бил уважен за сума от 1000 лв.,
а срещу решението било подадена касационна жалба, депозирана на
09.08.2021г. от подсъдимата Й.К., в качеството и на процесуален
́
представител юрисконсулт, в която изложила инкриминираните твърдения,
обсъждайки показанията на частния тъжител Я..
Видно от съдържанието на касационната жалба, подсъдимата Й.К.
твърди следното:
„Твърденията на свидетеля – К. ИВ. ЯН., не могат да се приемат за
достоверни. Свидетелят може да потвърди само, че Б.С. се е обадила на
телефона, посочен в изпратените електронни съобщения, но не може да
потвърди със сигурност какъв е бил диалогът между С. и служителите на
АСВ, защото не е имал възможността да чуе, нито гласа, нито думите на
служителя, респективно не може да бъдат изведени доводи, че
предоставената от АСВ информация по телефона не е била изчерпателна и
ясна. Освен това свидетелят, който е роднина на Б.С., е заинтересовано от
изхода лице. След смъртта на госпожа С. наследник на претендираното
обезщетение е съпругата на свидетеля - дъщеря на госпожа С.. Разпитът на
свидетеля се провежда след настъпилата смърт на субекта на данни”.
С обжалвания акт е прието, че липсва обективна съставомерност на
вмененото деяние, тъй като въпросните думи и изрази, предвид тяхната
семантика и цялостното съдържание на инкриминираните словесни средства,
не били от естество да опозорят адресата им и уронят доброто му име или да
му припишат престъпление. Този извод е направен на основата на
съждението, че доказателственият анализ на оспорващата страна, се
извършва от интерес за благоприятен изход на делото и след като в
инкриминираните изрази не се съдържат обективен елементи на
престъпление – липсват твърдения, че свидетелят тъжител е затаил истина
или потвърдил неистина.
Съобразно гореизложената фактическа обстановка, която настоящият
състав приема за установена по делото, съдът формира следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че съдът има процесуалното
4
задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, в изпълнение на което съдията-докладчик
е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на
тъжбата в частта относно данните на престъплението, да и даде ход или да
́
прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 НПК.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК въвежда изисквания към тъжбата
относно формата и – писмена, а също и за съдържанието и - да съдържа данни
́́
за подателя и за лицето, срещу което се подава, както и да описва
обстоятелствата на престъплението. Въз основа на изложените обстоятелства
в тъжбата съдебният орган разполага с правомощието да установи дали
изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, както и да направи
първоначална правна квалификация на престъплението. Изложеното има
значение не само за процесуалния ред, по който се разглежда обвинението, а
именно дали изисква провеждане на досъдебно производство или не, но и за
упражняването на правото на защита, след като процесуалното качество на
подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за
редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в
разпореждането, с което и даде ход, по чл. 252, ал. 4, изр. 2 НПК направи
́
правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това,
за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове,
споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност
от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия,
съгласно чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния
документ, по който е образувано делото (тъжбата), и препис от
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е така,
тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което
повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с
разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и
правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане.
В процесния случай правилно районният съд е упражнил това свое
правомощие, като е преценил, че изложените твърдения в тъжбата не могат да
бъдат квалифицирани като престъпление, което се преследва по този
процесуален ред.
5
Според разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК на наказателно преследване
подлежат фактическите твърдения, с които се разгласи позорно обстоятелство
за другиго или му бъде приписано престъпление. Еднозначно съдебната
практика приема, че оценъчните твърдения и изказаните мнения по повод
факти и обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като клевета.
Именно такова естество имат инкриминираните твърдения в тъжбата на
въззивния жалбоподател Я..
Правилно районният съд е приел, че изразът, че твърденията на
свидетеля – К. ИВ. ЯН., не могат да се приемат за достоверни, не съдържа
клеветнически твърдения. Основателно съдът е отчел условията, при които е
депозирано твърдението – в съдебно производство, служебното качество на
лицето, от което произхожда същото – юрисконсулт, процесуален
представител на страна по делото и съответстващия на тези твърдения
служебен интерес от благоприятен изход на делото за представляваната от
подсъдимата страна. Въззивният състав отчита и липсата на конкурентен
личен интерес във връзка с употребата на инкриминираните изрази, тъй като
не се доказа лично отношение на подсъдимата спрямо частния тъжител.
Достоверността на определени твърдения, депозирани като свидетелски
показания, представлява качество на същите, според което може да им бъде
дадена вяра в производство пред съд при преценката и анализа на
доказателствата съвкупност, за да се изпълни задължението вменено на съда
съгласно чл. 13, ал. 1 от НПК, в пределите на компетенциите си, да осигури
разкриването на обективната истина. Изпълнението на това задължение
предоставя възможност за вземане на решенията на съда по вътрешно
убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
За да достигне до извод за недостоверност на твърденията на свидетеля
частен тъжител Я., подсъдимата в касационната си жалба е пояснила на какво
основава същия, а именно на невъзможността лицето да възприеме думите на
служителите на АСВ в телефонния разговор. Поради това твърдението няма
фактически, а оценъчен характер. Несъпоставянето на показанията на
свидетеля Я. с други доказателствени средства не променя естеството на
твърденията на подсъдимата като оценъчни, тъй като същите не са
голословни и са съпоставени с условията, при които са възприети относимите
6
обстоятелства. Подсъдимата е изградила становището си, квалифицирано с
инкриминираното твърдение, въз основа на обсъдените обстоятелства, които
е заявила в жалбата, а не на лични възприятия на поведението на свидетеля
въззивен жалбоподател и условията, при които същия е възприел ситуацията,
в който случай изводите на първостепенния съд биха били неправилни.
Правилно е прието от районния съд също, че дейността по оценката на
доказателствените средства се извършва въз основа на събраните по делото
доказателства, включително отношенията на свидетеля с лица, участници в
производството.
В светлината на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, приложима
субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, според която показанията на
лицата, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост, правомерно и законосъобразно
подсъдимата, в качеството и на юрисконсулт на страна по делото, е
́
акцентирала в касационната си жалба върху вече известното на съда
обстоятелство, че частният тъжител се явява заинтересован от изхода на
делото, от една страна като лице, намиращо се в граждански брак със страна
по делото по силата на процесуалното правоприемство, а също и
имуществено при евентуално уважаване на имуществената претенция.
Наличието или не на заинтересованост на участник в съдебно производство
от изхода на делото, представлява обстоятелство което се преценява въз
основа на връзки, отношения, граждански, процесуални или имуществени
състояния. Преценката за заинтересованост от изхода на делото също
представлява оценъчно твърдение, което с оглед изходните данни не винаги
може да съответства на вътрешното убеждение на въпросното лице, чиито
свидетелски показания се преценяват. Поради изложеното и изтъкването на
тези изходни данни – в случая съпружески отношения и имуществен интерес,
се явява елемент на оценъчния процес и не и накърнява доброто име на
лицето, за което се отнасят. Затова и деянието на подсъдимата в тази връзка
не се явява неправомерно и престъпно. Последващата оценка на касационния
съдебен състав на обсъдените в касационната жалба показания не би могла да
промени естеството на инкриминираните в частната тъжба изрази като
оценъчни. Поради изложеното въззивният състав счита, че с
инкриминираните изрази нито се разгласяват позорни обстоятелства, нито е
7
приписано престъпление.
Поради това правилно е прието, че в процесния случай наказателният
съд е сезиран с въпрос, който не е от неговата компетентност, а за районния
съд не е съществувало задължението да дава указания на тъжителя за
отстраняване на недостатъци на тъжбата, доколкото всички наведени от него
твърдения са ясни и са достатъчни, за да може съдът да извърши правилна
проверка на съставомерността им.
С оглед всички изтъкнати съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК в случаите, когато производството по
делото бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В процесния случай се
доказа от представения от защитника договор за правна защита и съдействие
от 04.04.2022г., заплащането от подсъдимата К. на договореното
възнаграждение от 1 000 (хиляда) лв. за оказване на правна помощ и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по ВНЧ
дело №109/2022г. по опис на Софийски градски съд, ХI въззивен състав.
Поради това и на основание чл. 190, ал. 1 НПК въззивният жалбоподател К.
ИВ. ЯН. следва бъде осъден да заплати на Й. Ж. КР. направените от нея
разноски за защитата и по делото. Съдът намира за неоснователно
́
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като в
уредбата на въпросите, касаещи възлагането на разноските по наказателни
дела в НПК не е предвиден ред за намаляване на претендираното
възнаграждение поради прекомерност, а едновременно с това настоящото по
своя размер не се явява неразумно високо.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7608 от 04.12.2021 г. по НЧХД № 14
162/2021 г. на СРС, НО, 102-ти състав, с което съдът е прекратил
наказателното производство по делото.
ОСЪЖДА К. ИВ. ЯН., ЕГН: ********** да заплати на Й. Ж. КР. с ЕГН
8
********** сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на К. ИВ. ЯН. и Й. Ж. КР..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9