Р Е Ш Е Н И Е
№ 963/27.12.2019г.
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, IV-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО
НАНЕВ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 570, по описа на съда за 2019 г., намери за установено
следното:
Делото е
образувано по жалба на „Калъч груп“ ЕООД, със седалище гр. С., подадена чрез
адв. Н.Б., против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане с рег. № BG05М9ОР001-1.008-0669/4 от 25.04.2019 г., издадено от
Заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“.
С
обжалваното решение е възобновено производството по верификация на описаните
разходи в размер общо на 59 800 лева и е определен общ размер на
неверифицираните средства – 59 800 лева, като решението е издадено на
основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3 и проведена процедура по чл. 63,
ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове.
В жалбата се
развиват подробни съображения за незаконосъобразност на решението. Твърди се,
че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и липса на
мотиви на издадения акт, както и че не е спазена процедурата по иницииране на
проверката, а и също, че са налице противоречия с материалноправните
разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Иска се от съда решението да бъде отменено.
Претендират се разноски по производството, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът –
Заместник-министърът на труда и социалната политика и ръководител на УО на
ОПРЧР, заявява в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуалния си
представител И. Д. – служител с юридическа правоспособност, становище за
неоснователност на жалбата. Възразява срещу адвокатското възнаграждение за
прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок. Актът е издаден на
25.04.2019 г., а жалбата е постъпила в МТСП на 09.05.2019 г. Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото
процесното решение е неблагоприятно за нея. По аргумент на чл. 43, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, определянето на финансова корекция се извършва с индивидуален
административен акт, който подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК. В
специалния закон липсва аналогична изрична разпоредба, относно актовете за
отказ за верификация и плащане. Това, само по себе си обаче, не отрича
характера на решението за отказ за верификация като ИАА. И производството по
верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, след влизане в
сила на ЗУСЕСИФ, са регламентирани като административни по своя характер.
Отказът за верификация се издава от административен орган – ръководителят на
управляващия орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт. С
оспорения акт се засягат права и законни интереси на бенефициера. Предвид на
изложеното и общата клауза за обжалваемост по чл. 120 от Конституцията на
Република България, този отказ подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност. Налице е годен предмет на оспорване. Спазен е и срокът по
чл. 149 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Решението е
издадено, освен на посоченото в него правно основание, и след извършена
проверка на комплект документи по искане за плащане № 2 ИСУН 2020 г., с отчетен
период 01.06.2018 г. – 01.10.2018 г., по Проект „Подобряване на безопасността и
условията на труд в „Калъч Груп“ ЕООД“, с № BG05М9ОР001-1.008-0669-С01. При
извършената проверка административният орган е приел за установено, че са
отчетени разходи по договор на оспорващото дружество с „Конформити Консултинг“
ООД с предмет „Услуги за разработване на софтуер за управление на човешките
ресурси“ на стойност 29 900 лева без ДДС, но съгласно представените
отчетни документи в действителност е извършена доставка за възмездно ползване
на софтуерен продукт, който реално не е специално разработен само и единствено
за нуждите на бенефициента. Предявени са също и разходи по договор със „ЗЕД
България“ ЕООД с предмет „Разработване на система за въвеждане на нови практики
и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда“.
Представеният готов продукт не кореспондира, според административния орган, с
отрасловата специфика на бенефициента, числеността и профила на персонала, не
предвижда конкретни мерки, етапи, инструментариум и ресурси за внедряването й,
както и ясни показатели за отчитане на резултати.
Мотивиран по
този начин, ответникът е определил общ размер на неверифицираните средства от
59 800 лева, като на първо място е посочил, че за възложената услуга,
относно изработването и закупуването на софтуерен продукт, „Калъч Груп“ ЕООД е
получил общ или масов лиценз и представените документи в своята съвкупност
сочат за извършена доставка на съществуващ уеб-базиран продукт с ограничени
права за ползване. Това обстоятелство не съответства, според административния
орган, както на предмета на сключения с изпълнителя договор, така и на
описанието на Дейност ІІІ, етап 2 от проекта. Освен това, по бюджетно перо
ІІІ.7.1 е възложено изпълнението на продукт, който не съответства с отрасловата
специфика на бенефициента, числеността и профила на персонала, не предвижда
конкретни мерки, етапи, инструментариум и ресурси за внедряването му, както и
ясни и измерими показатели за отчитане на резултати. Документът съдържа общи
статистически данни, обществено популярни теоретични постановки, част от които
са неотносими към спецификата на бенефициента. Липсва всякакъв елемент на
иновативност, задълбочен анализ на настоящите системи за управление във фирмата
и евентуално проблемни страни, описание на положените цели с техните конкретни
параметри, нито механизъм за полагане на цели в хода на прилагане на
стратегията, нито конкретни действия и необходимите ресурси по изпълнението. Не
могат да се идентифицират визираните в ценовото предложение нови практики за
обезпечаване на човешките ресурси.
По делото е
допусната съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че
изследваният софтуер представлява онлайн-базирано приложение за управление на
човешките ресурси. Вещото лице е установило, че за софтуера е налично задание
за разработване и че същият отговаря на параметрите на заданието. Софтуерът за
управление на човешките ресурси е внедрен при възложителя „Калъч Груп“ ЕООД,
видно от представен приемо-предавателен протокол от 12.09.2018 г. Налично е и
лицензионно споразумение към същата дата, с което се предоставят правата за
ползване на софтуера и вещото лице е установило, че той се ползва от
дружеството за дейности по управление на човешките ресурси.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при
неспазване на установената от законодателя форма, както и при друго допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и
правни основания за издаването му. В оспореното решение са посочени лаконично
фактическите основания за издаването на акта. Посочено е кои са
обстоятелствата, мотивирали ответника да откаже верифицирането на разходите,
направени за софтуерния продукт за разработване на човешките ресурси и за
системата за въвеждане на нови практики и инструменти за развитието на
човешките ресурси и организация на труда. По отношение на софтуера само се
твърди, че тъй като е извършена доставка на съществуващ уеб-базиран продукт с
ограничени права за ползване, то това обстоятелство не съответства на предмета
на сключения с изпълнителя договор. В оспорения акт, както и в съпътстващите
документи към преписката, не е посочено в какво се състои това несъответствие и
на базата на какви доказателства се стига до това заключение.
Настоящият
съдебен състав намира, че изказаното в съдебното заседание становище на вещото
лице, че не би могъл да каже дали софтуерът е разработен специално за жалбоподателя,
но такъв софтуер има и по други дела, и го е виждал, не може да запълни липсата
на мотиви, от които да е видно защо административният орган приема, че
софтуерният продукт не е специално разработен само и единствено за нуждите на
бенефициента. Видно от представената преписка за тази констатация не са
използвани специални знания.
По отношение
на разработената система за въвеждане на нови практики и инструменти за
развитие на човешките ресурси и организация на труда, съдът намира, че мотивите
са общи, бланкетни и не дават възможност да се установи въз основа на какви
доказателства и по какъв начин са констатирани твърденията, че липсва
иновативност, задълбочен анализ на настоящите системи във фирмата, описание на
положителните цели с техните конкретни параметри. Така оформените фактически
констатации не са достатъчни и не могат да обосноват мотивираност на оспорения
административен акт. Такива мотиви не могат да се извлекат и от съдържащите се
в преписката доказателства.
Съдебната
практика приема константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е
винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава
страната от ефективна защита, като препятства съдебния контрол за
законосъобразност върху акта. Не е необходимо излагането на мотиви към
административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да
предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен
с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени
допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране. Мотивите могат да се намират и в
документ, съставен по повод на издадения административен акт, който да се
съдържа в преписката, или да са изложени от по-горестоящия административен
орган при административно обжалване на акта. Недопустимо е обаче, мотиви за
издаване на административния акт да се излагат при съдебно обжалване на акта и
то след приключване на устните състезания (в случая в представените по същество
на спора писмени бележки от страна на ответника), тъй като оспорващият е
напълно лишен от възможността да разбере причините, довели до постановяване на
конкретното решение и следователно да организира адекватна защита, а за съда на
практика е невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
В писмените
бележки на ответника се твърди, че възражението на жалбоподателя, че е бил
лишен от право да представи свои писмени възражения, съгласно разпоредбата на
чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е абсолютно погрешно, тъй като посочената разпоредба
от закона е по отношение на процедурата по определяне на финансовата корекция.
В конкретния случай подобна процедура не е стартирана и никъде в акта на РУО не
е налагана финансова корекция, за да може жалбоподателят да се позове на нея.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, междинните и окончателни
плащания се извършват след верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Актът за верифициране, както беше казано по-горе, е административен акт по
ЗУСЕСИФ, но процедурата по чл. 73 не е относима към него.
Настоящият
съдебен състав намира, че при тези обстоятелства производството по издаване на
такъв административен акт следва да се движи по описаната в чл. 34 и чл. 35 от АПК процедура. Съгласно чл. 34, ал. 1, административният орган осигурява на
страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си
правят бележки и извадки, или според техническите възможности – копия за тяхна
сметка, по всяко време на производството. Алинея 3 задължава административния
орган да осигури на страните възможност да изразят становище по събраните
доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг
от седем дни. Страните могат да правят писмени възражения и искания. Алинея 4
изключва прилагането на цитираните норми, само в случай че решаването на
въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът и здравето на гражданите
или да се защитят важни държавни или обществени интереси. В този случай обаче
решаващият орган е задължен да отрази в мотивите си причините за неприлагането
им.
От
изложеното следва, че е допуснато, при издаването на оспорения акт, съществено
административнопроизводствено нарушение, което предпоставя неговата отмяна.
Член 35 от АПК задължава административния орган да пристъпи към издаване на ИАА
едва тогава, когато изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
С оглед
изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен при
неспазване на установената форма, а така също и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Налице са отменителните
основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
При този
изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на процесуалния
представител на дружеството жалбоподател за присъждане на съдебни разноски. На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се осъди Министерството на труда и
социалната политика да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
размер на 3298 лева,
от които 598 лева – държавна такса, 2400 лева – адвокатски хонорар (съгласно чл. 8, т 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) и 300 лева – депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Калъч груп“ ЕООД, със седалище гр. С., ул. „В. Л.“ № .., Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05М9ОР001-1.008-0669/4
от 25.04.2019 г., издадено от Заместник-министъра на труда и социалната
политика и ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“.
ОСЪЖДА Министерството на труда и
социалната политика, гр. София, да заплати на „Калъч груп“ ЕООД, със седалище
гр. С., ул. „В. Л.“ № .., съдебно-деловодни разноски в размер на 3298 (три
хиляди двеста деветдесет и осем) лева.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок, от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
РЕШЕНИЕ
№ 7666 от 17.06.2020 г. на ВАС София, Седмо отд. по адм. д. № 2673/2020 г.
- ОСТАВЯ В СИЛА Решение №963/27.12.2019 г. на Административен съд Пазарджик,
постановено по адм. дело №570/2019 година.
Осъжда Министерство на труда и социалната политика да заплати на „Калъч
груп“ЕООД съдебни разноски в размер на 2880/две хиляди осемстотин и осемдесет
лева/- платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.