Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036
гр.Варна, 25.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание, проведено на 04 февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при
участието на прокурора ИЛИЯ НИКОЛОВ и
секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 364 по описа на ВАпС за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от В.К.М.,
ЕГН ********** против присъда № 45 от 18.08.2020г.
по НОХД № 747/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
С
атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в
осъществяването на престъпление, наказуемо по чл.199, ал.1 т.т.3 и
4, чл.198, ал.1 от
НК, тъй като на 08.01.2019
г. в гр. Долни Чифлик, област Варна, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи - мъжко портмоне с намиращата се в него сума от 65.00 лв.,
всичко на обща стойност 70.00 лв., от владението на В.М.Д., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е
придружено с нанесена средна телесна повреда на В.М.Д., изразяваща се в
счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, реализиращо
медикобиологичния признак на трайно затруднение на движението в левия долен
крайник /за период не по-малък от четири месеца/, за което му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години, редуцирано по реда на
чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а от НК до ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ
режим на основание чл.57,
ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
С атакуваната
присъда е била ангажирана и гражданската отговорност на подс.В.К.М., който е
бил осъден да заплати на В.М.Д. сумата
от 15000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
резултат на деянието по чл. 199 ал.1 т.З предл. второ и т. 4, вр. чл. 198 ал.1
от НК, ведно с законната лихва
от момента на увреждането 08.01.2019 г. до окончателното изплащане и сумата.
Съставът на
първоинстанционния съд се произнесъл по реда на чл.189, ал.3 от НПК като е
възложил върху подсъдимия заплащането на сторените по делото разноски, както и
държавната такса по уважения граждански иск. Съдът се е произнесъл и досежно съдбата
на приобщените по делото веществени доказателства.
Въззивното
производство пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба от подсъдимия
М., чрез която се оспорва правилността и законосъобразността на постановената
присъда, в частта й относно определеното наказание и уважения граждански иск.
Жалбоподателят желае от ревизиращата инстанция приложението на чл.55 от НК.
В съдебно заседание въззивният
прокурор релевира доводи за неоснователност на заявената от страна на
подсъдимия М. претенция.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец – адв.В.В., изразява становище за неоснователност на
оплакванията на подсъдимия. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за
нанесените неимуществени вреди на пострадалия е справедлив, предвид нанесената
му средна телесна повреда – счупване на крак, от която клиентът му търпи
сериозни ограничения и към настоящия момент.
Подсъдимият В.М. участва във
въззивното производство лично, макар и от разстояние по реда на чл.6а, ал.2 от
ЗМДПВИПЗП.
Представлява се от адв. Г.К. – ВАК,
назначен за служебен защитник, който поддържа становището за несправедливост на
отмереното наказание и на присъденото обезщетение. Според защитата, първата
инстанция неправилно е отказала да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, предвид
изключително ниската стойност на отнетите вещи – 70 лева. На следващо място
защитата навежда доводи за недопустимост на предявения граждански иск за
обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени в резултат на престъпление против
собствеността, каквото е това по чл.198 от НК.
В последната
си дума подсъдимият моли за по-нисък размер на наложеното наказание.
Настоящият
състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията на подсъдимия и неговия
защитник за неоснователни по следните
съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие. Било е образувано по внесен във ВОС
обвинителен акт срещу В.К.М. за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. т.3 и 4,
вр. чл.198, ал.1 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е
положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват
следните релевантни факти:
На
08.01.2019г., св. В.А.се намирала в дома си в гр.Долни Чифлик, област Варна,
ул.Детелина № 36. Там били и свидетелите М.П., дъщеря й - свид. С.Й.и мъжът с
който св. А.живеела на семейни начала.
Около 10.00
часа в дома на свид. А.пристигнали подс.В.М. и св. Д.М.. По предварителна
уговорка подс.М. взел дърва от дома на св. А.и ги закарал до дома на друго
лице, като за услугата получил сумата от 15.00 лв, с които купил вино. Върнал
се в дома на св. А., където всички седнали и пили вино.
В
следобедните часове в дома на св. А.дошли и свидетелите С.Д.и Т.М.. Малко след
тях пристигнал и пострадалия - св. В.Д.. Той отишъл в дома на св. А., за да му
върне дадената й в заем сума от 20.00 лв. Свидетелката А.му дала една банкнота
от 20.00 лв. , при което той я сложил в портмонето си и го прибрал в задния
джоб на панталона си. Подсъдимият възприел всичко това.
След като
постоял около 30 минути, св. В.Д. тръгнал от дома на св. А.и се прибрал в къщата
си в гр. Долни чифлик, област Варна, ул. „Марин тепе“ № 12. Веднага след като
св. Д. напуснал дома на св. А., подс. М. го последвал.
След като се
прибрал в дома си, св. Д. легнал на дивана и пуснал телевизора. Малко след това
чул шум от хлопване на портата, след което в стаята влязъл подс.М.. Свидетелят Д.
лежал на дивана, на фотьойла до него имало метална тръба, с която той стягал
крановете на чешмата. Без да му казва нищо, подсъдимият взел тръбата и нанесъл
удари с нея в левия крак на св. Д., както и по лицето му, след което взел
портмонето на св. Д., което било оставено на масата и си тръгнал, като казал „Туй
ми трябва“. В портмонето се намирала сумата от 65.00лв.
Подсъдимият М.
се върнал в дома на св. А.с една бутилка вино. Седнал на масата и извадил
портмонето на св. Д., при което св. С.Д.го попитала това не е ли портфейла на В.Д.,
при което подс. М. й отговорил, че действително е така и че той му го дал. Свидетелката
С.Д.се усъмнила в отговора на подс. М. и предположила, че последният е извършил
кражба. Споделила това със св. А., след което изпратила брат си - св. Т.М., до
дома на св. Д., за да разбере какво е станало. Скоро след това св. Т. М. се
върнал и заявил, че не може да влезе в дома на пострадалия. Тогава св. А.отишла
заедно с него до дома на св. Д.. След около половин час двамата се върнали и
св. А.казала на св. С.Димитрова, че св. Д. бил бит и лежал на земята.
Сутринта на
09.01.2019 г.подс. М. и св. Д.М. отишли отново да пият кафе в дома на св. А..
Пред тях и намиращия се там свидетел М. П., подс. М. заявил, че вчера е ходил в
дома на св. В.Д., където направил „беля“ и ако някой пита, те да не казват
нищо.
Свидетелката
А.и св. П. веднага отишли до дома на пострадалия, заварили го да лежи на дивана
с подут ляв крак и кръвонасядания по лицето. Свидетелят Д. казал на св. А.и св.
П., че предния ден, след като си тръгнал от дома на св. А.и се прибрал, в
стаята влязъл подсъдимият и го пребил, като взел и портфейла му с пари. Показал
им тръба, която се намирала на леглото и казал, че подсъдимият го е удрял с
нея. Свидетелят Д. позвънил от телефона на св. А.на тел. 112, като впоследствие
бил откаран в МБАЛ „Св. Анна" АД гр. Варна, където му била оказана
медицинска помощ. Свидетелят П. взел тръбата. На 09.01.2019 г. той я предал
доброволно на полицейски служител от Участък Долни Чифлик към Четвърто РУ МВР
-Варна. Видно от протокола за доброволно предаване, металната тръба била с
дължина 42 см и диаметър 2.5 см.
По делото е
била изготвена приетата от съда съдебно-оценителна експертиза, видно от
заключението на която, стойността на отнетото портмоне на пострадалия е 5.00 лв.
Ведно с отнетата му парична сума, общата стойност на процесиите вещи е 70.00
лв.
Видно от
заключението на назначената и приета от съда и страните СМЕ, вследствие на
нанесените удари на 08.01.2019 г. пострадалият В.М.Д. е получил счупване на
горния край на големия пищял на лявата подбедрица, счупване на носните кости.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на лицето и левия долен крайник. Счупването на
големия пищял на лявата подбедрица обуславя трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период не по - малък от четири месеца - средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал.1 от НК. Счупването на носните кости, само по
себе си, обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка е не само изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от подсъдимите в
процедурата по гл.27 НПК, но и се установява от наличната по делото
доказателствена съвкупност: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели – пострадалия В.Д., В.А., М.П., С.Димитрова, Т.М. ;
заключенията по назначените на досъдебното производство съдебно-оценителна,
съдебно-медицинска експертизи; свидетелство за съдимост;
При така
установената фактическа обстановка Варненският апелативен съд споделя мотивите
на първата инстанция относно материално-правната квалификация на деянието на
подсъдимия М.. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.199, ал.1
т.т.3 и 4, вр. чл.198, ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, че
подс. В.М. е осъждан многократно, като релевантни са следните последни във
времето осъждания:
С присъда по НОХД № 8599/2012г. на РС Пловдив, влязла
в сила на 08.05.2013 г. същият е бил осъден за престъпление по чл. 196 ал.1
т.1, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б."Б", вр. чл. 26 ал.1, вр.
чл. 20 ал.2 от НК на „Лишаване от свобода" за срок от две години и четири
месеца при строг режим.
С присъда по НОХД № 4904/2013г. на Р С Пловдив, влязла
в сила на 10.10.2013 г., същият е осъден за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1,
вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. "Б" от НК, като му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 10 месеца при строг
режим.
С присъда по НОХД№ 6791/2013г. на PC - Пловдив, влязла
в сила на 20.12.2013 г. подс. М. е бил осъден за престъпление по чл. 196 ал.1
т.1, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б. "Б", вр. чл. 18 ал.1 от НК,
като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една
година при първоначален строг режим.
С протоколно определение № 159/11.02.2014г. на PC
Пловдив по ЧНД № 140/2014г., влязло в сила на 27.02.2014 г., на основание чл.
25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са били групирани наказанията, наложени на
обвиняемия по НОХД №8599/2012г. на PC Пловдив, НОХД № 4904/2013г. на Р С
Пловдив и НОХД № 6791/2013г. на PC Пловдив, като е определено едно общо най
-тежкото наказание „лишаване от свобода" за срок от две години и четири
месеца. На основание чл.24 от НК е увеличено така определеното общо най -тежко
наказание с още шест месеца или същото се счита в размер на 2 години и 10
месеца „лишаване от свобода"при първоначален „строг"режим.
Наказанието е било изтърпяно на 27.03.2016 г.
Видно от горното, налице е хипотезата на чл. 29 ал.1
б. "а" от НК, като сроковете по чл. 30 от НК не са изтекли и деянието
е извършено в условията на опасен рецидив
Спор по
фактите и правната квалификация на деянието няма. Единственият спор по делото е
дали по отношение на подс. М. са налице предпоставките за определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК.
Настоящият състав на
въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието,
съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ОС Варна не е допуснал
нарушение на закона и в този смисъл оплакването на подсъдимия е неоснователно,
поради следните съображения:
На първо място въззивната инстанция приема, че коментираните
по-горе предходни осъждания на подс.М. се обхващат от квалификацията опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ от НК, поради което и не могат да
бъдат ценени като отегчаващо отговорността му обстоятелство съобразно правилото
на чл.56 от НК, както и съобразно трайната практика на Върховната касационна
инстанция. В Р. 87-2004-I е прието, че НК забранява двойното отчитане на едно и
също обстоятелство, веднъж – за възникване на наказателната отговорност, втори
път – за нейната индивидуализация. В Р. 188-91-I, пък е прието, че не се вземат
предвид като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на
наказателната отговорност само отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, взети
предвид от закона за възникване на наказателната отговорност. Пак съобразно
трайната съдебна практика, няма пречка обаче предходните осъждания които не се
включват в правната квалификация, да бъдат отчетени при определянето на
наказание, както именно е сторил и съставът на ОС – Варна.
Въззивната инстанция намира отмереното от първата
инстанция наказание „Лишаване от свобода” за справедливо и пропорционално на
преследваните легитимни цели. Тук следва да се отбележи, че предмет на преценка
е размерът на наказанието, отмерен преди неговата задължителна редукция по
чл.58 а от НК. При определяне на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е бил обвързан с предвиденото от законодателя
наказание, което в случая е «Лишаване от свобода» в границите от 5 до 15 години
за престъплението по чл.199, ал.1, т.3 и 4 от НК. ОС Варна е приел, че
справедливото наказание възлиза за подс.М. на 6 години „Лишаване от свобода”,
което е било редуцирано по реда на чл.58а от НК, за да се достигне до
наложените четири години.
Санкцията е отмерена при съобразяване принципите на
законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Първостепенният съд е преценил всички отегчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил наказание "лишаване
от свобода" при превес на смекчаващите обстоятелства над минималния размер,
предвиден в санкциите на чл.199, ал.1, т.3 и 4 НК.
За да определи вида и размера на наказанията, съставът
на ОС – Варна е отчел като смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства:
признанието на вината, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство,
ниската стойност на отнетото имущество. Като факти, които обосновават по-тежка
санкция за наказателна репресия са отчетени: наличието на предходни осъждания/
но както стана дума по-горе, само тези, които не се обхващат от квалификацията
по чл.29, ал.1, б.“А“ от НК/. В тази категория следва да бъдат добавени и нахлуването
в дома на пострадалия, причиняването на средна телесна повреда, на болки и
страдания, спрямо същия, факта, че престъплението е извършено в тъмната част на
денонощието.
Затова индивидуализирайки наказателната отговорност на
В.М., законосъобразно съставът на ВОС е приложил чл.58а от НК, а не чл.55.
Първата предпоставка за приложение на цитираната разпоредба е наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изобилната
практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези смекчаващи
обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите такива, а изключителни –
тези, които съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи. В
първия случай става въпрос за количествена, а във втория – за качествена оценка
на смекчаващите обстоятелства. Възможно е освен това някое от многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства да бъде изключително по своя характер –
напр. тежко заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Принципно, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност,
продължаващото обучение са смекчаващи отговорността обстоятелства, но нямат
изключителен характер. Те могат да се разглеждат на плоскостта на многобройните
такива, но само и единствено в съвкупност с други смекчаващи обстоятелства.
Втората предпоставка за приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод,
че и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление се явява
несъразмерно тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се
достигне до подобно решение.
Ценността на накърнения обект на защита /в случая
личната и телесна неприкосновеност на пострадалия, както и неговото право на
собственост/, обстоятелството, че престъпните навици на подс.М. се
характеризират с тенденция за задълбочаване, а не изкореняване, за което
свидетелства криминалното му минало, обстоятелството, че предишните
пенитенциарни третирания не са повлияли положително по никакъв начин на
жалбоподателя, напротив, не могат да обосноват извод за явна прекомерност на
наложеното наказание. В Р. 49-77-II е посочено, че, за да определи наказанието
при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, да прецени едните и другите и направи извод, че в
конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни,
което обуславя значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за
този вид престъпления. Съгласно Р. 63-83-II, пък нормата на чл. 55 НК се
прилага по изключение само в случаите, когато данните, които характеризират
престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена
опасност на деянието и дееца. При анализ на обсъжданата конкретика, такъв извод
категорично не може да бъде изведен.
Безспорно стойността на отнетото имущество е под
размера на установената към момента на деянието минимална работна заплата от
560 лв. (Постановление № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната). Това обстоятелство не е било
пренебрегнато от първата инстанция, а правилно е било ценено в съвкупност
всички останали обективни характеристики на деянието.
Изложените
фактически и правни изводи мотивират
въззивния съд да приеме, че отмереното наказание „Лишаване от свобода” на
жалбоподателя В.М. е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК - да се
отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се
превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме,
че не са налице основания за намеса и ревизиране на съдебния акт.
По отношение на гражданския иск:
Въззивната
инстанция намира за неоснователно оплакването на защитата за недопустимост на
приетия и разгледан граждански иск за обезвреда на нанесени в резултат на
престъплението грабеж неимуществени вреди по следните съображения:
В Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС на РБ изрично е посочено: От юридическия
факт на извършеното деяние, в което се изразява престъплението, възниква
материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което
държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност,
чрез наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му.
Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по
което увреденото лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е
носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо
когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление.
В правната теория и
в съдебната практика, съгласно ПП № 9-61 г. на ВС, изм. с ПП № 7-87 на ВС е
прието, че основанието на граждански иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението. Следователно деянието е общото правно основание за
възникване едновременно на две материалноправни отношения, предпоставящи наказателната
и гражданската отговорност за неговия извършител. Правното средство за
установяване на тяхната наличност и съдържание при осъществено престъпление е
наказателният процес.
|
Горните теоретични постановки поставени в контекста на настоящия казус, водят до извод за неоснователност на възражението на защитата за недопустимост на приетия и разгледан граждански иск за обезвреда на нанесени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.199, вр.чл.198 от НК. |
Това е така, защото грабежът е съставно
престъпление, което съчетава принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ,
които деяния самостоятелно осъществяват различни престъпни състави, но в
определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена
опасност. При това съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между
отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и
условие за извършване на кражбата, поради което и същата предхожда или се
извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3
от НК (т.нар. грабежоподобна кражба), при която употребените сила и заплашване
са предназначени за запазване владението върху откраднатата вещ. В конкретния
случай принудата е била съчетана и с накърняване на телесната неприкосновеност
на пострадалия чрез нанесената средна телесна повреда и няколко леки такива.
Затова и претенцията за обезвреда на причинените с това морални вреди е
допустима за съвместно разглеждане в наказателния процес с основен предмет
обвинени по чл.199 от НК.
Отмереното
обезщетение в размер на 15 000 лева не е завишено, тъй като то е
съобразено с обема на причинените болки и страдания. На пострадалия е било причинено
счупване
на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно
затруднение на движението в левия долен крайник за период не по-малък от четири
месеца. Пострадалият е в напреднала възраст, претърпял е значителни болки,
подложен е бил на оперативно лечение и на продължителна гипсова имобилизация. Наред
с това подсъдимият е нанесъл с металната тръба и удари в областта на главата, в
резултат на които е счупен и носа на пострадалия. На обезвреда подлежи и това
телесно увреждане, което макар и леко по своя юридически характер, е свързано
отново със значителни болки и затруднения.
По изложените
съображения и предвид липсата на констатирани основания за отменяване или друго
изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд намира,
че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и
на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 45 от 18.08.2020г., постановена по НОХД № 747/2020 год. по описа на Окръжен
съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
15-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.