Р Е Ш Е Н И Е
№ 849
11.12.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №759 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Х.К.Х. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №24/112/06421/3/01/04/01 от 05.06.2017 г., издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.
Жалбоподателката претендира отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Счита, че били налице грешки от страна на служителите на областната дирекция на ДФ „Земеделие“, които със своите действия опорочили заявката за плащане №24/112/0642/3/01 от дата 18.02.2013 г. Основната причина била няколкото поправки на Наредба №9 на МЗХ и вписването на нови текстове, които ги нямало в първоначалния вариант на наредбата. Моли да бъде взето предвид, че договорът бил сключен към определен момент и респективно действала редакцията на Наредба №9 на МЗХ към момента на подаване на Заявлението. С оглед на този факт бил налице незаконосъобразен акт за държавно вземане. Цитираният довод по отношение на чл.7, ал.5, т.2 от Наредба №9 не съществувал нито към момента на подаване на заявлението, нито към сключване на Договора. Поправката била добавена 2012 година, ДВ бр.60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г. Жалбоподателката сочи, че цитираният имот, с който увеличава икономическите единици (ИЕ), бил неин, но към подаването не съставлявал никакви ИЕ. Според таблицата за изчисление на ИЕ се изисквало имота да има насаждение, чрез което се съставлява и сформира големината на стопанството. Следвало да се има предвид, че инвестицията ѝ не била закупуване на земя. Имот №010 002 с големина 6.995 дка, нива, която не била обект на стопанството ѝ към момента на подаване на заявление за кандидатстване, бил 0 (нула) икономически единици, като същият бил отдаден чрез аренден договор, което било допълнително доказателство, че жалбоподателката не е имала право да го ползва, тъй като вписаният договор създавал облигационно право, противопоставимо на арендодателя и трети лица по отношение ползването на имота. Моли се съдът да има предвид, че изготвянето на бизнес плана било от служба „Съвети в земеделието“ и въпросната Декларация не била подплатена с нужните текстове в Наредба №9, тъй като не съществували. Изключването на имота с №010 002 от ДФ „Земеделие“ било неправилно, тъй като сформирането на Икономическите единици било от засадените домати – насаждението, които се засявали ежегодно и сезонно, респ. незасаждането щяло да сформира липса на икономически единици. Жалбоподателката твърди, че с оглед и на Регламент 1698/2005 и 1974/2006 била си изпълнила Договора и ѝ се дължало второ плащане 24 446 лв., видно и от квитанцията за окончателно плащане. Твърди, че първото плащане било с отделна процедура, която приключила много отдавна със заповеди за одобрение и плащане, които били породили действието си. До момента, в който получила оспорения АУПДВ, жалбоподателката не била получавала законен ИАА за отказ (финансова корекция), тъй като писмото, което получила в 2013 г., се презюмирало като едностранно прекратяване на договор по ЗЗД, какъвто договор не били имали. По реда на тълкувателно дело 1/2015 г. на ВАС относно правния характер на актовете на ДФ „Земеделие“, ставало ясно, че отношенията са административни. Като допълнителен довод се сочи, че първото плащане било от 2010 г., а чл.5, §3 от Регламент (ЕО) №65/2011 г. сочел, че задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Въпреки това, когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на плащането, първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Аналогични разпоредби имало и в действащите преди това регламенти – чл.80 от Регламент (ЕО) №1122/2009 г. и съответно чл.73, параграф 4 от Регламент (ЕО) №796/2004 г. По изложените съображения се моли обжалвания акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът, Директор на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуален представител и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Като регистриран земеделски производител, на 19.06.2009 г. жалбоподателката Х.К.Х. подава Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери (л.325 и сл.), регистрирано с идентификационен №24/112/06421 от същата дата, придружено с изброени документи, включително Удостоверение за граждански брак (л.330), сключен на 01.04.1996 г. и Бизнес план (л.225 и сл.).
В т.2 Таблица
1 „Налична за стопанството земя“ от Бизнес плана е вписано: обща площ 3.998 дка
в с.Копринка, общ.Казанлък, от които
1.500 дка Домати - градински и 2,498 дка Угари, с основание за ползване –
Договор за аренда, приложен (л.213-214) по делото. В раздел V „Производствена програма на
земеделското стопанство“, таблица 9 „Растениевъдство“ е предвидено през II, III, IV и V година засаждане на
основна култура вид Домати - градински на площ от 6.000 дка.
С Уведомително писмо за одобрение от Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№01-6500/4223 (л.33), адресирано до Х.К.Х., същата е уведомена, че със Заповед №01-РД-2315 от 29.12.2009 г. е одобрено постъпилото Заявление за подпомагане на проект с идентификационен №24/112/06421 от 19.06.2009 г.
На 16.02.2010 г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (Фондът) и Х.К.Х. като Ползвател, е сключен Договор №24/112/06421/16.02.2010 г. (л.133 и сл.) за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Договорът е сключен на основание чл.21, ал.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР за периода 2007 – 2013 г. (по-нататък Наредба №9 от 03.04.2008 г.).
Според предмета на договора (т.1.1), Фондът предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892.00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по проект №24/112/06421 и включени в Приложение 1. Договорено е (т.1.2), че Фондът изплаща помощта по т.1.1 при условие, че Ползвателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. В т.2.2 до т.2.4 от Договора е посочено, че помощта се изплаща на два етапа: Първо плащане в размер на 24 446.00 лева и Второ плащане в размер на 24 446.00 лева при нарастване на икономическия размер на стопанството с 6 икономически единици (ИЕ). Ползвателят се задължава (т.3.1) да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на договора в срок до 16.02.2013 г.
В раздел IV „Права и задължения на
страните“ е посочено (т.4.4), че Фондът отказва да извърши второ плащане и
изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със
законната лихва към него, в случаите когато: (а) Ползвателят не е изпълнил
всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес
плана в срока по т.3.1, или ги е изпълнил неточно, и/или изискуемите документи
за доказване на извършените такива не са представени; (б) Икономическият размер
на земеделското стопанство не се е
увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за
изпълнението на бизнес плана.
Като Приложение 1 към договора са представени (л.141) Таблица за инвестиции в дългосрочни материални активи, с вид на инвестиция – Закупуване на трактор 1 бр. и Таблица на основните дейности и цели, в т.1 от която е посочено „Увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 3 ИЕ“.
Под вх.№134 от 10.03.2010 г. в ОД – Стара Загора на ДФ „Земеделие“ е постъпила молба (л.189) от Х.К.Х., с която моли да ѝ бъде разрешено да смени земята, с която кандидатства по Програмата „Млад фермер“, поради това, че „наемодателките П. Т. В.и П. Г. П. искат да си я ползват“. Заявява, че намерила нова земя в с.Горно Сахряне, общ.Павел баня, с площ 2.850 дка и представя Договор за наем на земеделска земя. Видно от Договора (л.190), вписан в Службата по вписванията гр.Казанлък на 26.02.2010 г., П. Д. А.като наемодател предоставя на наемателя Х.К.Х. Нива с площ от 2.850 дка, имот №002010, местност „Ташлъка“, по плана за земеразделяне на с.Горно Сахряне, общ.Павел баня, под наем за срок от 5 години.
От Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ до Х.К.Х. е изпратено писмо (л.375) с изх.№02-5324/205 от 01.07.2010 г. в отговор на нейна молба с вх.№ 02-5324/205 на ДФЗ от 15.03.2010 г., в което се сочи, че Анекс към Договор ИН 24/112/06421 с ДФЗ от 16.02.2010 г. не е необходим за да упражнява дейността си, описана в бизнес плана и да изпълнява поетите ангажименти по договора върху закупения и/или наетия от нея имот.
Видно от писмо за оторизация на плащането РОТ №24/112/06421 дата 27.04.2010 г. (л.336) и уведомително писмо за одобрение (л.335) №003929/112 (с изх.№01-6500/12376 от 26.05.2010 г.), на Х.К.Х. е извършено първото плащане на отпуснатата по Договора финансова помощ, като на дата 05.05.2010 г. ѝ е изплатена сумата 24 446.00 лева.
Под вх.№02-240-6500/80 от 20.02.2012 г. (л.191) в ОД – Стара Загора на ДФ „Земеделие“ е постъпила молба от Х.К.Х., с която моли да ѝ бъде разрешено да смени мястото за засяване на домати, като сочи, че старото място, което се намира в с.Горно Сахряне от 2.850 дка „си го вземаха“ и иска да го замени с нива от 6.995 дка, която се намира в с.Асен, в местността „Гюреня“.
Видно от Анкетни карти за регистрация на земеделски производител – от дата 28.02.2012 г. и от дата 09.01.2013 г., и Анкетни формуляри към тях – от 20.02.2012 г. и от 21.12.2012 г.(л.203-208), Х.К.Х. използва земеделска земя – имот №010 002, нива с обща площ 0.6995 ха, местонахождение с.Асен, общ.Павел баня, за засаждане на основни култури – домати - градински.
На 18.02.2013 г. Х.К.Х. е подала в Отдел „Прилагане на мерките за развитие на селските райони“ отдел „РРА-РА“ Хасково на ДФ „Земеделие“ Заявка за плащане – окончателно (л.125 и сл.) за финансова помощ в размер на 24 446 лева, с приложение, включващо Таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство“ (л.131), в която е вписан само имот №010 002 с площ 6.995 дка в с.Асен, общ.Павел баня. Извършена е документална на заявката за плащане (л.239 и сл.) и от Регионална разплащателна Агенция №09 ОРРА Хасково е попълнена (л.376) Квитанция за прием на заявката с №24/112/06421/3/01.
Х.К.Х. е подала молба (л.363), регистрирана в ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ под вх.№02-260-6500/17394 от 30.09.2013 г., че оттегля искането си за извършване на второ плащане, поради наличие на форсмажорни обстоятелства, която впоследствие оттегля с друга молба (л.407) регистрирана под вх.№02-260-650/17394#1/20.12.2013 г.
От Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“ е издадена Заповед №03-260-РД/380/07.10.2013 г. (л.355-357), с която на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ №03-РД/1869 от 19.12.2012 г. и чл.26, ал.1, т.3, във вр. с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №24/112/06421 от 16.02.2010 г. по заявката за второ плащане, Договор 24/112/06421 от 16.02.2010 г. се прекратява на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., във връзка с чл.87, ал.2 от ЗЗД и на основание т.4.4, буква „б“ от Договора, респ. чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. и чл.55, ал.1 от ЗЗД се дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на уведомителното писмо за отказ.
До Х.К.Х. е изпратено Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията (л.360-362) с изх.№01-263-6500/1541 от 07.10.2013 г. на Директор на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“, с което същата се уведомява, че ѝ се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №24/112/06421 от 19.06.2010 г. Като мотиви на отказа е посочено, че в заявлението ѝ за подпомагане по мярка 112, подадено на 19.06.2009 г. е декларирала, че земеделското ѝ стопанство се състои от имот №002 015 с площ 3.998 дка. При подаване на заявката за второ плащане в табл.1 за земята е посочен имот №010 002 с площ 6.995 дка, с който доказва икономическия си растеж. В раздел VIII „Декларации“ от заявлението за подпомагане е посочила, че декларира цялата притежавана и ползвана земеделска земя, но видно от нотариален акт №181 от 04.04.2006 г., имот №010 002 с площ 6.995 дка е бил нейна собственост и преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, същият не е описан в този раздел от Декларацията, което е нарушение на нормативно-договорните изисквания, чрез представяне на декларация с невярно съдържание. Цитирана е разпоредбата на чл.7, ал.4, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. и е посочено, че във връзка с нея имот №010 002 не може да се има предвид при изчисляване на нарастването на икономическите единици на стопанството. Икономическият размер на стопанството към момента на одобрение на проекта е бил 2,10 ИЕ. След извършените проверки е установено, че не е доказано увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 3 ИЕ. След като имот №010 002 не може да бъде приет за нарастване на ИЕ на стопанството, то увеличаването на икономическия размер на стопанството е отрицателен – 2.10 ИЕ. Вследствие Х. не е изпълнила свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т.4.4, б.„б“ от Договор №24/112/06421/16.02.2010 г., респ. чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. Посочено е, че цитираният договор се прекратява на основание т.4.4, б.„б“, респ. чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., във връзка с чл.87, ал.2 от ЗЗД и на основание т.4.4, буква „б“ от Договора и чл.55, ал.1 от ЗЗД се дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева. Дължимата сума следва да възстанови в срок до 30 дни от получаване на писмото.
От Х.К.Х. до
Зам.-министъра на Земеделието и храните е подадена жалба (л.371-373) с
рег.индекс: 34-5898/21.12.2013 г. (на приложения от на л.494 екземпляр на същата жалба е вписан
вх.№94/5898 от 21.12.2013 г.), с която моли да бъде разпоредена проверка и преразглеждане
на заповедта за отказ и по подробно изложени съображения се иска писмото за
отказ да бъде отменено като незаконосъобразно. Подадено е и Допълнение към
жалба (л.500) с вх.№94-5898 от 21.12.2013 г., в което отново се моли отказът за
плащане да бъде отменен.
С писмо (л.394) изх.№13-363/15.01.2014 г. (вх.№01-263-6599/1541 от 16.01.2014 г. в ДФЗ) на Директора на дирекция „Правно-нормативни дейности“ в Министерство на земеделието и храните, жалбата на Х.К.Х. е изпратена до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за окомплектоване на административната преписка.
По делото няма представени данни за произнасяне на Министъра на земеделието и храните по така депозираната жалба, нито за обжалване по съдебен ред на Заповед №03-260-РД/380/07.10.2013 г. на Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“, или на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№01-263-6500/1541 от 07.10.2013 г. на Директор на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“.
Представена е също и Жалба (л.505) с вх.№01-263-6500/1541 от 27.01.2014 г. в ДФЗ, подадена от Х.К.Х. до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в която по идентични съображения се иска преразглеждане на случая. Няма данни за произнасяне и по тази жалба.
Като част от административната преписка по делото е представен (л.218) Нотариален акт за продажба на недвижим имот №181, том I, рег.№1277, дело №168/2006 г., видно от който на 04.04.2006 г. Х.К.Х. е закупила следния недвижим имот – земеделска земя, находящ се в землището на с.Асен, община Павел баня, а именно Нива в местността „Гюреня“, с площ от 6.995 дка.
Представени са (л.211, л.212) и два договора за наем – от 15.08.2008 г. (за срок от две години) и от 15.08.2010 г. (за срок от една година), сключени между Х.К.Х. като наемодател и наемателя Раим Пътра, с предмет на договорите, включващ и имот 010 002, IX категория, местност „Гюреня“, 6.995 дка, ЕКАТТЕ 00697, собствена нива на наемодателя.
Съставен е Доклад за нередност (л.386) №45 от 02.01.2014 г. и Уведомително писмо за анулиране на задължение по договор/заповед за одобрение №56 от 02.01.2014 г. (л.384) от отдел РРА-РА – Хасково, за анулиране задължение по договор №24/112/06421/16.02.2010 г. по причини: отхвърляне на второ плащане поради несъответствие с критериите за финансиране. Изчислено е лошо вземане на бенефициента Х.К.Х. (л.380) в общ размер 24 446.00 лева с дата на плащане 05.05.2010 г., дата на нарушението 18.02.2013 г., дата на откриване 03.10.2013 година.
До Х.К.Х. е изпратено писмо (л.409) изх.№01-260-6500/707 от 24.04.2017 г. на Директора на ОД – Хасково на ДФЗ, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК я уведомява, че ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с подробно изложени констатации, направени по подадената от нея заявка за второ плащане №24/112/06421/301 по Мярка 112 от ПРСР 2007-2013 г. Указана ѝ е възможността в 14-дневен срок от получаване на писмото да направи възражения и представи доказателства. Видно от Известие за доставяне (л.411), писмото е получено от адресата си на 26.04.2017 година.
Под вх.№01-2060-6500/707#1 от 10.05.2017 г. Х.К.Х. е подала до Директора на ДФ „Земеделие“ – ОД Хасково Възражение (л.412) срещу издаването на акт за държавно вземане.
Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/06421/3/01/04/01 от 05.06.2017 г. (с изх.№01-260-6500/707#2 от 08.06.2017 г.) е издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие”, на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК.
С него, на основание чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, е определено задължение на Х.К.Х. в размер на 48 892.00 лева, от които на основание т.4.4, буква „б“ от Договор №24/112/06421 от 16.02.2010 г. и чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 във вр. чл.26, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.20108 г. същата дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446.00 лева.
Изложени са подробни мотиви във връзка с това, че при извършени административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на т.4.4, буква „б“ от Договор №24/112/06421 от 16.02.2010 г. и чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. При подаване на заявката за второ плащане Х. е посочила имот №010 002, находящ се в землището на с.Асен, общ.Павел баня, с площ от 6.995 дка, който имот е закупен от нея на дата 04.04.2006 г., предхождаща датата на подаване на заявлението за подпомагане, имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и не е деклариран в заявлението за подпомагане, съответно не е бил включен при първоначалното изчисляване на икономическия размер на земеделското ѝ стопанство. Във връзка с горното имотът попадал в хипотезата на чл.7, ал.5, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. и не можел да се има предвид при изчисляване на икономическия размер на стопанството. Предвид обстоятелството, че чрез този имот Х. доказва постигането на цел „Увеличаване на обработваемата площ на земеделското стопанство“ и увеличаването на икономическия размер на стопанството си с минимум 3 икономически единици, преизчисленият икономически размер на стопанството ѝ бил отрицателен „ – 2.10“ ИЕ и не бил постигнат изискуемият ръст от 3 ИЕ, за получаване на второ плащане по мярката. Административният орган е посочил също, че не приема направеното от Х. възражение, тъй като то, и представените към него документи, не представлявали нова информация или данни, различни от известните до момента.
АУПДВ е получен от Х.К.Х. срещу подпис на 09.06.2017 г., видно от Известие за доставяне с баркод: ИД PS 630000R5Q9 L (л.513) и Служебна бележка (л.37) на Ръководител ОПС Стара Загора „Български пощи“ ЕАД.
Жалбата на Х.К.Х. е подадена чрез ОД – Хасково на ДФЗ по пощата, с дата на приемане на пощенската пратка 21.06.2017 г., видно от товарителница с баркод: ********* (л.5) и регистрирана под вх.№ 01-2060-6500/707#3 от 22.06.2017 г.
По допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Според чл.162,
ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както
и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, а
също и лихвите за тези вземания.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл.27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на същата норма, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
В случая жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №24/112/06421/3/01/04/01 от 05.06.2017 г., от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от името на Директор ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ (Д.Г.). По делото е представена (л.121) Заповед №05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, и чл.11, ал.2 и чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на директорите на областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, в съответствие с териториалната им компетентност (т.I) да издават актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
Доколкото в съответния (по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК) закон – ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като ръководител на съответната администрация и Директорът на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния.
Обжалваният АУПДВ е подписан от Хр.Христов, с отбелязване „съгл.заповед за заместване №6165/25.05.2017 г. Видно от представената по делото Заповед №6165/25.05.2015 г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е разрешил на основание чл.56, ал.1 от ЗДСл на Д. Т. Г. – на длъжност Директор в Дирекция ОД на ДФЗ – Хасково, ползването на платен годишен отпуск за периода от 30.09.2017 г. до 09.06.2017 г. включително, през което време на основание чл.84, ал.1 от ЗДСл същият да бъде заместван от Х. Н. Х.. Предвид така удостовереното, обжалваният АУПДВ от 05.06.2017 г. е подписан от Х. Х. при условията на заместване на компетентния орган и представлява валиден акт.
При издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Като правни основания са посочени нормите на чл.27, ал.3 и 4 от ЗПЗП, според които разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Няма спор, че на жалбоподателката са оторизирани суми във връзка с за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Безспорно е установено, че по Договор №24/112/06421/16.02.2010 г. за отпускане на финансовата помощ, на Х.К.Х. е извършено първото плащане, като на дата 05.05.2010 г. е изплатена сумата 24 446.00 лева, а подлежащата на възстановяване сума надвишава левовата равностойност на 100 евро.
Съдът намира, че в АУПДВ са изложени и достатъчно ясни и подробни фактически основания, даващи на жалбоподателката възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи правната норма.
В процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като органът е изпълнил задълженията си, предвидени в чл.26, чл.28 и чл.35 от АПК, включително е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение.
Освен това се констатира, че процесният АУПДВ е издаден при спазване на материалния закон, тъй като от документите по административната преписка е видно, че са налице неправомерно получени средства за подпомагане, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, които възникват въз основа на административен акт и представляват публични държавни вземания.
Безспорно се установява, че е била издадена Заповед №03-260-РД/380/07.10.2013 г. на Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.26, ал.1, т.3 във вр. с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. на Х.К.Х. се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №24/112/06421 от 16.02.2010 г. по заявката за второ плащане, Договорът се прекратява на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., във връзка с чл.87, ал.2 от ЗЗД и на основание т.4.4, буква „б“ от Договора, респ. чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. и чл.55, ал.1 от ЗЗД се дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на уведомителното писмо за отказ.
Безспорно е също, че до Х.К.Х. е изпратено Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№01-263-6500/1541 от 07.10.2013 г. на Директор на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“, с което същата се уведомява, че ѝ се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор №24/112/06421/3/01, че цитираният договор се прекратява и че дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева.
По делото има представена (л.381) обратна разписка за получаване срещу подпис от Х.Х. на пратка – документ от ОД на ДФЗ Хасково на дата 17.12.2013 г., като обстоятелството, че оспорващата е получила Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№01-263-6500/1541 от 07.10.2013 г. на Директор на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ се признава от нея и се потвърждава от подадените от нея жалба и допълнение към жалба до Зам.-министъра на земеделието и храните срещу този акт.
Наведените в жалбата твърдения на оспорващата са, че не била получавала „законен ИАА за отказ (финансова корекция)“, тъй като писмото, което получила в 2013 г., представлявало едностранно прекратяване на договор по ЗЗД, а такъв договор нямало, тъй като според тълкувателно решение по тълкувателно дело 1/2015 г. на ВАС относно правния характер на актовете на ДФ „Земеделие“, те били с административен характер. Тези твърдения са верни, що се отнася до характера на актовете на ДФ „Земеделие“. Действително с Тълкувателно решение №8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т.д. №1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, се преодолява противоречиво решаваният до тогава от съдилищата въпрос относно правния характер на актовете на органите на Разплащателната агенция – Държавен фонд „Земеделие“, като е прието, че „актовете на РА, издавани на основание и по реда на чл.26, ал.1, т.3 и чл.33 от Наредба №9, са актове, издавани от орган на държавна власт, със законово делегирани правомощия, в изпълнение на нормативен акт и с тях се предвижда едностранна промяна в правата на адресата им, поради което представляват индивидуални административни актове и като такива подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.“
Това тълкуване обаче означава, че издадените по отношение на Х.К.Х. Заповед №03-260-РД/380/07.10.2013 г. и Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№01-263-6500/1541 от 07.10.2013 на Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“ имат характер на индивидуални административни актове, които, след като са съобщени на адресата си и не са отменени при обжалване по административен ред, са станали стабилни актове, породили са целените с тях последици и са основание за възникване на публично държавно вземане относно възприетите като недължимо платени в тях суми.
Доколкото мотивите на процесния АУПДВ изцяло преповтарят тези на предхождащите го Заповед и Уведомително писмо, настоящият съдебен състав намира, че именно те са административните актове, въз основа на които възникват вземанията на Разплащателната агенция и тъй като са влезли в сила е недопустимо същите да бъдат предмет на инцидентен контрол за валидност и законосъобразност в настоящото производство.
Въпреки това съдът счита за уместно да изложи мотиви по възраженията на жалбоподателката, адресирани към процесния АУПДВ.
Фактите по делото не са спорни. Безспорно е, че към 19.06.2009 г., когато е подала заявлението си за подпомагане, Х.К.Х. е била омъжена, както и собственик на имот №010 002, с площ 6.995 дка, находящ се в землището на с.Асен, общ.Павел баня, придобит по реда на покупко-продажба на 04.04.2006 г. Видно е, че този имот е бил отдаден от Х. под наем – на 15.08.2008 г. за срок от две години и от 15.08.2010 г. за срок от една година, т.е. не е бил ползван от нея към 19.06.2009 г. Видно е също, че този имот не е включен в Таблица 1 „Налична за стопанството земя“ от Бизнес плана, в който е вписан само арендуваният от жалбоподателката имот с обща площ 3.998 дка в с.Копринка, общ.Казанлък. Безспорно е, че първото плащане по договора е извършено на дата 05.05.2010 г., когато е изплатена сумата 24 446.00 лева, а жалбоподателката започва използването на имот №010 002, с площ 6.995 дка, за засаждане на основни култури – домати - градински, след 20.02.2012 г. и го използва до подаването на заявката за второ плащане. На 18.02.2013 г. Х.К.Х. е подала Заявка за второ и окончателно плащане по договора, като в приложената към нея Таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство“ е посочен само имот №010 002 с площ 6.995 дка, с който доказва икономическия растеж на стопанството си.
Спорният въпрос, повдигнат от жалбоподателката, е правен и той е намира ли приложение в този случай цитираната и в АУПДВ разпоредба на чл.7, ал.5, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г.
В действащата си редакция (в сила от 07.08.2012 г.) разпоредбата гласи:
„Когато към датата на подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта е женен/омъжена и съпругът/съпругата са му били съпруг/съпруга и към датата на подаването на заявлението за подпомагане, то при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл.6, т.2 не се включват: (т.2) земята, която към датата на подаване на заявлението за подпомагане е била собственост на кандидата и/или на съпруга/съпругата, включително на едноличен търговец, на когото той/тя е собственик, и която не е била включена при първоначалното изчисляване на икономическия размер на стопанството.“
Видно е, че в същата редакция нормата е действала както към датата на издаване на АУПДВ, така и към 07.10.2013 г. – датата на издаване на Заповед №03-260-РД/380 и на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№01-263-6500/1541 на Директор на ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че тази разпоредба не е приложима, тъй като не е съществувала към момента на подаване на заявлението за подпомагане (19.06.2009 г.) и на сключване на Договора (16.02.2010 г.).
Разпоредбата действително не е съществувала в Наредба №9 от 03.04.2008 г. към момента на приемане на Наредбата (обн. ДВ бр.42 от 25.04.2008 г.), но с изменение, обн. в ДВ бр.107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008 г., в Наредбата е приета нова ал.4 на чл.7, която гласи:
„Когато към датата на подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта е женен/омъжена и съпругът/съпругата са му били съпруг/съпруга и към датата на подаването на заявлението за подпомагане, то при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл.6, т.2 не се включват: (т.2) земята, която към датата на подаване на заявлението за подпомагане е била собственост на кандидата и/или на съпруга/съпругата, включително на едноличен търговец, на когото той/тя е собственик, и която не е била включена при първоначалното изчисляване на икономическия размер на стопанството.“
С изменението, обн. ДВ бр.60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., предишна ал.4 е станала ал.5, със същото съдържание. Това означава, че приложената разпоредба е била в сила още от 27.12.2008 г. и действащо право както към 19.06.2009 г., така и към 16.02.2010 г., когато е сключен Договорът за подпомагане между жалбоподателката и ДФ „Земеделие“.
След като към датата на подаване на заявлението за подпомагане земята (имот №010 002, с площ 6.995 дка) е била собственост на кандидата Х.К.Х. и тази земя не е била включена при първоначалното изчисляване на икономическия размер на стопанството, по силата на изричната разпоредба на чл.7, ал.5, т.2 (предишна ал.4, т.2) от Наредба №9 от 03.04.2008 г., тя не се включва при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на младия фермер по чл.6, т.2, когато към датата на подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта е омъжена и съпругът ѝ е бил съпруг и към датата на подаването на заявлението за подпомагане.
С невключването на имот №010 002, с площ 6.995 дка, при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство на жалбоподателката, преизчисленият икономически размер е отрицателен и не е постигнат изискуемият ръст от 3 ИЕ за получаване на второ плащане по мярката, а на посоченото в АУПДВ правно основание – чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл.6, т.1 плащане, заедно със законната лихва към нея. Установява се, че жалбоподателката дължи връщане на полученото първо плащане по Договора и на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях, тъй като ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Правилно с процесния АУПДВ са определени по основание и размер задълженията на Х.К.Х..
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на жалбоподателката за прилагане на Член 5, параграф 3, изречение второ от Регламент (ЕС) №65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В Член 5 от Регламент (ЕС) №65/2011, озаглавен „Възстановяване на недължими плащания“, е предвидено (параграф 1), че в случай на извършване на недължимо плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2. В параграф 3 е предвидено, че „задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Когато грешката обаче се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането.“ В процесния случай не се установява първото плащане на жалбоподателката като бенефициер по Договора да е било извършено поради грешка на компетентния орган, поради което и второто изречение на цитираната разпоредба е ирелевантно.
Съдът намира, че в хода на валидно проведено административно производство, компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателката. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К.Х. против Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/06421/3/01/04/01 от 05.06.2017 г., издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие”.
ОСЪЖДА Х.К.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, Областна дирекция – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: