Решение по дело №55/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1495
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20202120100055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1495

 

гр. Бургас, 02.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                         Председател: Калин Кунчев

 

при секретар Зинаида Монева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 55 по опи-са на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от Д.К.А. против ГД “Национална полиция“ – МВР.

Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2016г. до 06.01.2020г. е работил при ответника на 12-часови работни смени, по график, на длъжност “старши полицай“ в група “Специал-ни операции“ в ЗЖУ Б, към Дирекция “Жандармерия“, със статут на държавен служи-тел.

Твърди и че ГД “Национална полиция“ не му е платила дължимото за това време до-пълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 157.44 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а имен-но – 1 073.25 лв., с оглед на допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез увеличението му по размер.

Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори това.

Претендира обезщетение за забавено плащане в общ размер от 163.54 лв. за периода от 31.01.2017г. до 06.01.2020г., законната лихва върху главницата и направените по делото разноски.

Ответната ГД оспорва исковете. Излага съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен в съответни протоколи и му е платен по действащите пра-вила, уреждащи по специфичен начин плащането на нощния труд на служителите на МВР. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че през периода от 01.10.2016г. до 06.01.2020г. ищецът е заемал длъжността “старши полицай“ в група “Специални операции“ в ЗЖУ - Бургас към Дирекция “Жандармерия“, към ГД “Национална полиция“ – МВР, със статут на държавен служител, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че той е полагал труд на 12-часови смени, по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 101 часа за целия период – така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се уста-новява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 275.25 лв. – по 0.25 лв. на час, съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вът-решните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служи-тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се оп-ределят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна сед-мица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно възнаграждение – ал.6.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период, от 01.10.2016г. до 06.01.2020г., са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумира-но отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба – в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постано-вяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчис-ляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от На-редба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като така-ва би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работ-ното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчи-тане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структу-рата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга за-дължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, пък, очевидно се ка-сае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 275.25 лв.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изгот-ветно Съдът изцяло кредитира се установява, че положеният от ищеца за периода от 01.10. 2016г. до 06.01.2020г. нощен труд – общо 1 101 часа, преизчислен в дневен – с коефициент 1.143, е 1 258.44 часа. Разликата 157.44 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно – не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно възнаграж-дение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания по делото размер, общо 1 073.25 лв.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в горния размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Т. е., искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен из-цяло.

Както беше посочено, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и допълнителни такива, в това число и за извънреден труд, съ-гласно чл.178, ал.1, т.3 от с. з. След изтичането на определения за заплащането на послед-ното срок – за всяко тримесечие, ответникът е изпаднал в забава. Следователно, основател-на се явява и аксецорната претенция за присъждането на мораторната лихва за периода от 31.01.2017г. до 06.01.2020г., която видно от заключението на вещото лице по ССЕ също е в търсения от ищеца размер – 163.54 лв.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на ис-ковата молба в съда – 06.01.2020г., до окончателното плащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 100 лв. и 200 лв. за ССЕ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ – МВР, гр.С, бул.““ № , да заплати на Д.К.А., ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 073.25 лв., представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 157.44 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него, като “стар-ши полицай“ в група “Специални операции“ в ЗЖУ Бургас към Дирекция “Жандармерия“, в периода 01.10.2016г. – 06.01.2020г. 1 101 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва считано от 06.01.2020г. до окончателното плащане; сумата 163.54 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 31.01.2017г. до 06.01.2020г., както и сумата 350 лв. пла-тено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ – МВР да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 100 лв. и 200 лв. за ССЕ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                           Вярно с оригинала: З.М.