№ 249
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора М. Люб. Ал.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600462 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адв.В. М. ,в качеството си на защитник на П. Р. С., за възобновяване
на наказателното производство по ВНОХД № 3023/21 год. по описа на СГС,по което с
решение е потвърдена присъда по НОХД № 11984/16 год. по описа на СРС.С присъдата
П.С. е призната за виновна в извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.4 във вр. с
чл.209,ал.1,пр.1 и 2 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 от НК и осъдена на три години и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване,определен
на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
Излага в искането,че е нарушено правото на защита на осъденото лице по смисъла на чл.55
от НПК,тъй като при постановяване на съдебните актове не е взето предвид допуснатото в
първоинстанционното съдебно производство съществено нарушение на чл.246,ал.2 от
НПК,което е свързано с обстоятелството,че измененото обвинение по реда на чл.287,ал.1 от
НПК не покрива задължителните минимални изисквания на тази разпоредба и на ТР № 2/02
год. на ОСНК.Сочи,че в измененото обвинение СРП твърди по отношение на първото от
двете деяния,включени в продължаваното престъпление,че заблуждението у частния
обвинител Д. било възбудено на 10.12.2014 год. и поддържано до 13.12.2014 год.,като
последната дата съвпада с момента на твърдяното възбуждане на заблуждение касателно
второто инкриминирано деяние,включено в продължаваното престъпление.Счита,че така
определения времеви период на двете деяния води до неяснота,доколкото липсва всякаква
1
житейска и правна логика на 13.12.2014 год. да е прекратено поддържането на
заблуждението,че С. е адвокат и на същата дата,именно като адвокат,тя да е възбудила
заблуждение у същото лице,че ще подаде жалба срещу доведения му син по Закона за
домашното насилие,с което да е причинила допълнителна вреда на частния
обвинител.Поддържа,че от така формулираното обвинение не става ясно кога държавното
обвинение твърди,че са настъпили имотните вреди от всяко от двете деяния доколкото
крайната дата на всяко едно от тях касае моментът на прекратяване на поддържането на
заблуждение,а не моментът на настъпване на имотната вреда,като освен това не стават ясни
и обстоятелствата,въз основа на които държавното обвинение е достигнало до извод,че
деянията са осъществени именно в посочените времеви периоди.Твърди,че за тези
възражения на защитата липсват конкретни мотиви в постановените съдебни актове,като са
налице само общи заключения,че обвинението отговаря на изисквания на чл.246,ал.2 от
НПК и посоченото ТР.
Релевира и друга неяснота в измененото обвинение,пренебрегната от съдилищата по
същество,тъй като при изменение на обвинението е посочена правна квалификация по
чл.210,т.4 от НК ,каквато разпоредба в НК самостоятелно не съществува и това е ограничило
правото на защита на подсъдимото лице,което има право да знае в какво точно престъпно
деяние е обвинено.Излага в тази насока,че първоинстанционния съд недопустимо е
допълнил присъдата с пропуснатите от СРП алинеи,а СГС от своя страна е приел,че след
като в чл.210 от НК не съществува друга алинея,съдържаща т.4,то непременно държавното
обвинение е имало предвид ал.1 на цитираната разпоредба.Намира подобен тълкувателен
подход и саниране на решението за недопустими и нарушаващи правото на защита и това
представлява нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 във вр. с ал.1,т.1 от
НПК.
На следващо място изтъква,че в нарушение на задълженията си по чл.339,ал.2 от
НПК,въззивната инстанция не е изложила конкретни основания,поради които не приема
доводите на защитата,като са налице само декларативни твърдения за измененото
обвинение,без да е посочено конкретно чрез кои свои активни действия,по какъв начин,къде
и как точно се твърди С. да е възбудила заблуждение у него това заблуждение,както и че
като място на извършените деяния е посочено най-общо гр.София,но не и конкретно къде и
конкретните обстоятелства,което също е нарушило правото й на защита,като в тази насока
измененото обвинение не съдържа описание на съставомерни факти от обективната страна
на вмененото на С. деяние по чл.210 от НК.
Счита освен това,че въззивният съд не е подложил на внимателна проверка доказателствени
средства,които разколебават обвинителна теза и оправдават подсъдимата,в която насока се
позовава на комплексната съдебномедицинска,психиатрична и психологична експертиза на
74-годишния Д.,според която той страда от двустранна практическа глухота от 1970 год.
досега и според експертите,той не може да чуе човешка реч при нормални условия,а само
ако е сложил слуховия си апарат и ако гледа право в лице човека,с когото разговаря и в тази
връзка по делото не са събрани никакви доказателства,че в инкриминирания период Д. е
2
ползвал слуховия си апарат и че е разговарял лице в лице със С..
Поддържа,че липсват конкретни мотиви и относно други неустановени по делото важни
съставомерни обстоятелства от обективната страна на деянието по чл.209 от НК,като с каква
точно сума пари се е разпоредил Д.,на колко транша и за какво конкретно е дал
парите.Счита,че не са подложени на внимателна проверка и показанията на св.Д. и други
свидетели,според които подсъдимата никога на е казвала на Д.,че е адвокат,нито той й е
давал пари за юридически услуги.
Изтъква,че СГС е неглижирал допуснатото от първия съд нарушение на чл.273 от
НПК,която разпоредба го задължава да отстрани свидетелите от съдебната зала,за да
гарантира обективността и безпристрастността на техните показания,в която насока моли да
бъде съобразено,че в ОСЗ на 14.05.2019 год. на СРС микрофонът за външно озвучаване е
бил включен,когато са били прочетени всички показания на св.Д. и те са били чути от
св.Г.,Д. и Д.,на които се крепи обвинителната теза,в която насока СГС е приел,че техните
показания са били подложени на внимателна оценка от СРС,но в мотивите на последния не
се съдържат никакви съображения,даващи основания да се приеме,че изобщо е отчетено
повлияването на свидетелите от информацията,придобита от прочетените разпити от
досъдебното производство,нещо повече,никъде в мотивите към присъдата на СРС не е
посочено,че микрофонът за външно озвучаване е бил включен,когато са били прочетени
всички показания на Д..
На последно място намира,че решението на СГС е явно несправедливо по смисъла на
чл.348,ал.5 във вр. с ал.1,т.3 от НПК,тъй като при постановяването му не са съобразени
обстоятелства касателно тежкото здравословно състояние и социално положение на С.,за
които по делото са събрани писмени доказателства,поради което наложеното наказание не
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца,на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от НК.
В допълнение към искането за възобновяване защитникът твърди,че е допуснато и друго
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.55 от НПК,изразяващо се в
неподписване на съдебния протокол по ВНОХД № 3023/21 год. на СГС от ОСЗ,проведено
на 14.03.2022 год.,който е подписан само от председателя на съдебния състав,но не и от
секретаря.
В съдебно заседание защитниците поддържат искането за възобновяване по изложените в
него и в допълнението съображения.
Представителят на САП намира искането за неоснователно,тъй като не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон,а наложеното наказание не е явно
несправедливо,поради което моли да бъде оставено без уважение.
Осъдената П.С. не се явява,но с писмена молба моли да бъде уважено искането за
възобновяване.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
3
С присъда от 16.02.2021 год. по НОХД № 11984/16 год. на СРС,НО,19 състав ,подс.П.
Р. С. е призната за виновна в това,че за времето от 10.12.2014 год. до 23.12.2014 год. в
гр.София,в условията на продължавано престъпление-с две деяния,осъществяващи
поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,извършени през
непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на
вината,при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у П. М.
Д. заблуждение,че работи като адвокат,който се занимава с дела за подялба на имоти и ще го
представлява по водено гражданско дело за подялба на недвижим имот,както и че ще подаде
жалба от негово име срещу доведения му син по Закона за защита от домашно насилие и с
това му причинила имотна вреда общо в размер на 860 лв.,след като е била осъждана за
друго такова престъпление-с присъда по НОХД № 506/09 год. на СРС,влязла в законна сила
на 11.02.2013 год. за престъпление по чл.209,ал.1,пр.1 от НК и случаят е немаловажен,както
следва:
1.На 10.12.2014 год. в гр.София,с цел да набави за себе си имотна облага ,възбудила и
до 13.12.2014 год. поддържала у П. Д. заблуждение,че работи като адвокат,който се
занимава с дела за подялба на имоти и ще го представлява по водено гражданско дело за
подялба на недвижим имот,с което му причинила имотна вреда в размер на 660 лв. и
2.На 13.12.2014 год. в гр.София,с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
до 23.12.2014 год. поддържала у П. М. Д. заблуждение,че ще подаде от негово име жалба
срещу доведения му син по Закона за защита от домашно насилие,с което му причинила
имотна вреда в размер на 200 лв.,поради което и на основание чл.210,ал.1,т.4 във вр. с
чл.209,ал.1,пр.1 и пр.2 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 от НК е осъдена на лишаване
от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим на
изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
По образувано по жалба от подсъдимата ВНОХД № 3023/21 год. на СГС,на 18.04.2022
год. е постановено решение,с което присъдата е потвърдена.
Искането е допустимо,тъй като е подадено в срок от легитимирана страна,срещу
акт,непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество е неоснователно.
На първо място САС отбелязва,че предмет на проверката за възобновяване е
въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на
решението ,постановено от въззивния съд.
На следващо място е необходимо да се изтъкне,че в това производство съдът е
обвързан от посочените основания за възобновяване,като проверката не включва
установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,а съдът
разглежда делото като инстанция по правото,но не и по фактите.
Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната
4
грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват
формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат
проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка
дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на
доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.
В искането,с което САС е сезиран ,се релевират процесуални нарушения,довели до
нарушаване правото на защита на подсъдимата,неизпълнение на задълженията на въззивния
съд,очертани в разпоредбата на чл.339,ал.2 от НПК,непълнота на мотивите относно важни
обстоятелства по делото и липса на внимателна проверка на значимите за делото
обстоятелства,липса на подпис на секретар-протоколист на протокола от съдебно заседание
на въззивния съд,в което е даден ход по същество,както и явна несправедливост на
наложеното наказание.
Прочитът на материалите по делото налага извода,че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото или нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
Във въззивната жалба пред СГС са били изложени възраженията на защитникът на
подсъдимата срещу постановената присъда както от процесуално естество,така и за
нарушения на материалния закон /идентични на тези в искането за възобновяване/,които са
били разгледани обстойно от втората инстанция и са получили своя конкретен и
аргументиран отговор.Така на стр. 19-20 от решението на СГС се съдържат
основанията,поради които не са приети за основателни доводите ,изложени от защитата,като
по този начин съдът е изпълнил задълженията си по чл.339,ал.2 от НПК.
Въззивният съд в пълнота е изложил съображенията си относно неоснователността на
възраженията на защитникът на подсъдимата за накърнено право на защита в резултат на
изменението на обвинението по реда на чл.287 от НПК,като е приел,че по ясен и
недвусмислен начин е посочен както моментът и мястото,така и фактическите действия,в
чиито рамки подсъдимата е осъществила престъплението,за което е призната за
виновна,поради което и не е налице нарушение на чл.246,ал.2 от НПК,нито несъответствие с
постановките на ВКС в ТР №2/02 год. на ОСНК.
На следващо място съдът е отговорил и на оплакването за непълнота на цифровата
квалификация на деянието в измененото обвинение,като аргументирано е изложил,че
действително такава е налице,но същата не съставлява съществено процесуално
нарушение,тъй като техническият пропуск да се посочи алинеята на т.4 на чл.210 е лесно
отстраним при прочита на последната,съдържаща единствено в ал.1 т.4,поради което и както
в присъдата,постановена от първата инстанция,така и в мотивите към нея съдът е посочил
пълната правна квалификация на деянието.
Въззивният съд не може да бъде упрекнат и в това,че не е отговорил на оплакването на
защитата,насочено към липсата на мотиви за обстоятелството,че част от свидетелите,най-
5
вече на обвинението, са възприели показанията на св.Д.,прочетени в хода на съдебното
следствие при включена външна озвучителна уредба.Видно е в този смисъл,че окръжният
съд е подложил на внимателна оценка заявеното от тези свидетели,вкл. и през призмата на
така установеното обстоятелство и е изложил съображенията си за тяхната
достоверност.Доказателственият анализ на всички източници на информация,събрани в
хода на наказателното производство,се отличава с правдивост и изчерпателност,вкл. и
относно релевирания в това производство довод,че въззивният съд не е подложил на
внимателна проверка показанията на пострадалия и частен обвинител по делото П. Д. през
призмата на експертното заключение,че същият страда от глухота от 1970 год.Видно е в
този смисъл,че въззивният съд е взел предвид установеното от експертите,че св.Д. не е
глух,ползва се със социално адекватен слух доколкото има слухово протезиране,което
повишава чуваемостта с по-здравото ухо и не е необходимо същият да има непрестанен
визуален контакт,за да възприема правилно говора на събеседниците си и е обсъдил
задълбочено заявеното от него в съвкупност с останалите доказателствени източници.
В обобщение,от решението на въззивния съд,с което е потвърдена присъдата,е
видно,че последният е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено доказателствените
източници,спазено е изискването на чл.14,ал.1 от НПК,като решението е взето по вътрешно
убеждение,основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото и не се констатират пороци при формиране на вътрешното му
убеждение.Детайлно са обсъдени всички доказателства относно авторството на
деянието,като съдът е извършил собствена оценка на събрания доказателствен материал и
направените от защитата възражения са получили своя изчерпателен отговор,поради което и
не е налице основание за възобновяване по изложените доводи по смисъла на чл.348,ал.1,т.2
от НПК.
Неоснователно се поддържа в искането за възобновяване и нарушение на процесуалния
закон,изразяващо се липсата на подпис на секретар-протоколист в протокол от
с.з.,проведено на 14.03.2022 год. по ВНОХД № 3023/21 год. на СГС,когато е и даден ход по
съществото на делото.Видно е,че действително липсва подпис на секретаря в посочения
протокол,но това не съставлява нарушение от категорията на съществените,тъй като
единствено липсата на подпис на председателя на съдебния състав прави протокола
невалиден,докато липсата на подпис на изготвилия протокола секретар не обуславя такава
невалидност.
Настоящият съдебен състав не съзира и нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348,ал.1,т.1 от НПК,което да има за последица възобновяване на наказателното
производство.При установената фактическа обстановка,въззивният съд законосъобразно е
приел от правна страна,че осъдената П.С. е осъществила състава на престъплението по
чл.210,ал.1,т.4 във вр. с чл.209,ал.1,пр.1 и пр.2 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.28,ал.1 от
НК,като изводите на СГС почиват на вярна интерпретация на установените факти по делото
и са в съответствие с материалния закон.Правилни и законосъобразни са изводите на
въззивния съд,че от доказателствата по делото е установено съставомерното поведение на
6
осъдената С.-от показанията на св.Д. и Г. са изведени последователните действия,с които
последната е въвела и поддържала заблуждение у Д. за оказване от нейна страна на
адвокатска помощ по повод дело за делба и по дело по Закона за защита от домашно
насилие срещу доведения му син,установен е общия размер на инкриминираната сума
,предадена й на два транша,установено е също така,че същата изначално не е могла да
изпълни така поетите задължения,тъй като изобщо не е била адвокат.
С оглед на така изложеното САС счита,че не са налице основанията за възобновяване
на наказателното производство по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК.
Не е налице и основанието за възобновяване по чл.348,ал.1,т.3 от НПК-явна
несправедливост на наложеното наказание.Във въззивното решение са отчетени в пълнота
всички значими за определяне на отговорността на подсъдимата обстоятелства,както и
степента на обществена опасност на деянието и на самата подсъдима.Съобразени са
отегчаващите отговорността обстоятелства,каквито са обремененото съдебно минало на
подсъдимата,която е осъждана пет пъти,все за престъплението „измама“ и негативните
характеристични данни,събрани за нея,както и смекчаващите такива-продължителността на
воденото наказателно производство и влошеното й здравословно състояние и при баланс на
същите е отмерено наказанието й лишаване от свобода за срок от три години и шест
месеца.С оглед на последното неоснователни се явяват доводите на защитникът ,че при
определяне на същото не е взето предвид тежкото й здравословно състояние и така
определения размер не съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
РЕШИ:
По изложените съображения и на основание чл.425 от НПК Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.В. М. от САК като защитник на осъдената
П. Р. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 3023/21 год. по
описа на СГС,НО,VІІI въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7