№ 398 / 11.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично заседание на 10 септември...……....................................….………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова.............................................……………и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от съдията Николова……….…..........АН дело 1262 по описа
за 2019г…..……………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001482 / 22.07.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” Монтана на „Б. - София” АД, със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1от КТ.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани не изпращат представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка през периода от 21.03.2019г. до 28.03.2019г. по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул.”Д.” № 25, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, частично не е изпълнило задължително за изпълнение, предписание № 5, дадено с протокол от извършена проверка изх. № 12154/27.11.2018 г., а именно: „Работодателят да изплати на заетите в предприятието общо 16 броя работници или служители уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец юли 2018г. /поименен списък, справка за месец юли 2018 - приложение № 5/ пропорционално на отработеното време в размер на 5 517,81 лв.”. Срок за изпълнение: 10.01.2019г. Към момента на представяне на всички доказателства, удостоверяваща изпълнение на даденото предписание /справка - приложение № 5 за месец юли 2018 г. с дата 25.03.2019 г./ се констатирало, че дружеството все още има неизплатени трудови възнаграждения в размер на 2890,95 лв. До приключване на проверката 28.03.2019г. от жалбоподателя не са представени документи - доказателства удостоверяващи изцяло изплащане на дължимите трудови възнаграждения.
Актът е съставен на 25.02.2019г. На 28.03.2019 г. в Дирекция „ИТ” - Монтана се явил неупълномощен упълномощен представител. Предвид на това административнонаказващия орган е изпратил покана за съставяне на АУАН с изх. № 19018981/28.03.2019г, като е поканил управителя да се яви на 08.04.2019г. за съставяне на АУАН. На 08.04.2019 г. представител на жалбоподателя не се явил за съставяне на АУАН, без да сочи уважителни причини за неявяването си, а видно от обратната разписка е, че поканата е получена от представител на дружеството на 29.03.2019г., т.е. административно наказаното дружество е имало достатъчно време да изпрати изрично упълномощен представител, който да подпише АУАН. Поради, което и административнонаказващия орган е приложил разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ.
Жалбоподателят се възползвал от правото си в законоустановения 3-дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени доказателства.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява фактическата обстановка посочена в АУАН и пренесена в наказателното постановление. Жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение - не е изпълнил предписание на контролен орган, за което правилно е наказан.
Съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ - задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато нарушение на трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и констатирано нарушение се разпорежда отстраняването му в посочените от контролния орган срокове. Това нарушение не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролния орган е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На следващо място, даденото предписание не е обжалвано по реда и условия на чл.81 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателя е бил длъжен да го изпълни. Няма данни, да е искано от жалбоподателя удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание. Като не е оспорил дадените му от длъжностното лице при Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана задължителни предписания, жалбоподателят се е лишил от възможността да отмени правното им действие, поради което е бил длъжен да се съобрази с предписанието. Като не го е сторил е допуснал констатираното с АУАН и санкционирано със спорното НП административно нарушение, както правилно е приел наказващият орган. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
С оглед разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 500лв., който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което не може да се приеме в случая, че се касае за маловажно нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001482 / 22.07.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” Монтана, с което на „Б. - София” АД, със седалище и адрес на управление в град София е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: