Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 26.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***ски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 26.02.2021г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Н., като разгледа докладваното от съдия ВИДОЛОВА
гр.д.№ 1372/2020г., за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Постъпила
е искова молба от В.Й.Н., Й.В.М. и К.В.Н.,***-***, в която се твърди, че ищците
са ***на В.И.Н., поч. на 03.05.2019г., който като работник в ***, е бил
настанен във ведомствено жилище, находящо се в жилищен блок „***” в гр.***, ***.
Твърдят, че с писмо изх. № АВ2519/14.10.1991г. до *** –ДИ ***, ***-***е
уведомила ***, че ***при ИП „***”-***, с решението си, взето на 30.09.1991 г.,
протокол №13, е дал съгласие и предлага ***, блок „***”, ***, гр.***, да бъде
закупен при условията на НДИ от В.И.Н.. Твърдят, че процедурата по закупуване
на жилището не е била завършена, тъй като с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на
МС обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на
Комитета по енергетика се преобразували в „***” ЕАД /***/, и съгл. Приложение №
1 в списъка към Разпореждане №46/07.11.1991г, е било включено и предприятието
работодател на наследодателя СО ”***”. Твърдят, че приблизително 29 години - от
месец септември 1991г. и до настоящия момент първата ищца и общия наследодател
са упражнявали фактическата власт върху описаното по-горе жилище, а след
неговата смърт през 2019г. продължават да владеят имота. Заявяват, че след
смъртта на наследодателя, ищците предприели действия за снабдяване с нотариален
акт за собственост и поискали от ***- *** удостоверение, че недвижимия имот не
е държавна собственост, като получили удостоверение №АУ-21- 293/26.08.2019г., в
което се сочело, че за няма съставен акт за държавна собственост. Сочат, че в
удостоверението е цитирана заповед № Н- 120/23.09.1991г. на ***на *** „***”-***,
съгласно която в жилището е настанен В.И.Н.. Посочено е и Разпореждане
№46/07.11.1991г. на МС, както и че съгласно писмо от „***” ЕАД, получено по
електронна поща на 23.08.2019г. гореописаният имот не се води в активите на
дружеството. Посочено е в удостоверението, че самостоятелния обект в сграда с ***
по кадастралната карта на град ***, е общинска собственост по силата на §.7,
ал. 1, т.5 от ПЗР на ЗМСМА. Установили, че Община-*** е съставила Акт за частна
общинска собственост. Заявяват, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде прието за
установено, че Община-*** не е собственик на описания недвижим имот. Сочат, че
актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, и че няма как
жилището да е общинска собственост по силата на закона съгласно §7, ал.1, т.5
от ПЗР на ЗМСМА. Моля съда да постановите решение, с което да признае за
установено, че Община-*** не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***,
***, ***, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта на град ***. Претендират разноски.
Ответникът
оспорва иска, счита, че той е допустим, но неоснователен. Заявява, че процесният жилищен имот е изграден по реда на
чл. 117 ЗТСУ /отм./ и след изграждането е станал част от единната и неделима
/до 1991г./ държавна собственост. Не оспорва, че откритата процедура за
прехвърляне на собствеността не е завършена и няма сключен договор за продажба
на имота в полза на дотогавашния му наемател - наследодател на ищците. Не
оспорва, че ИП « ***» - ***действително е включено в раздел XIV, т.51 от
Приложение №1 към разпореждането на МС от 1991г., като заявява, че от наличната
документация не може да се установи, че към 1991г. процесния имот е бил негов
актив — нито от решенията и разпорежданията за образуване и преобразуване на „***“
АД от 1991 и 2000г., нито от разделителния протокол от 2000г. Счита, че
съществувалата до началото на 90-те години практика да се предоставят жилищни
имоти от местните народни съвети за нуждите на държавни предприятия -
настаняване на техни работници под наем, не може да се приравни на предаване на
активи с ефект на прехвърляне на държавна собственост. Сочи, че ако имотът
действително е бил предоставен от ОбНС-*** на ИП „***“ - гр.***за стопанисване
и управление по реда на НДИ, то за това съгласно чл. 94, ал.1 и чл. 97, ал.1 и
2 от НДИ е следвало да се изпълни
следната процедура: да е налице изричен акт за предоставяне /заповед,
споразумение, решение и пр./, да се състави протокол-опис за предаване между
двете организации въз основа на горния акт, след което имотът да бъде записан в
счетоводните книги на новия приобретател на правото на стопанисване и
управление. Счита, че при липса на такава процедура и документация изобщо няма
съставен Акт за държавна собственост, каквито се съставяли до влизането в сила
на ЗДС и ЗОС за всички имоти, които се включват в активите, балансите или
капиталите на държавните търговски дружества. Поради това оспорва твърдението,
че процесният жилищен имот е бил включен като актив на образувано държавно
търговско дружество - „***“ АД. Заявява, че няма никакви доказателства, че
процесния имот е собственост, представлява актив или е включен в капитала на
търговско дружество - нито държавно, нито общинско. Счита, че имотът към момента представлява
собственост на Община *** и по силата на изричната разпоредба на чл.2, ал.1,
т.2 от Закона за общинската собственост, за него законосъобразно е съставен Акт
за частна общинска собственост № 43261/25.09.2019г., вписан в СВ с вх. Рег. №
10183/26.09.2019г., акт №95, т.27, дело № 5890/2019г. Заявява, че независимо,
че чл. 5, ал.3 от ЗОС сочи, че актът няма правопораждащо действие, той
легитимира общината като собственик до доказване на нечии чужди права. Счита,
че обстоятелството кой е владял и държал имота през целия период от 90-те
години до настоящия момент е ирелевантно, твърди, че ищците нямат регистрирани
постоянен или настоящ адрес в имота. Заявява, че този общински имот не може да
бъде придобит чрез давностно владение, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗОС
/в началната редакция на закона/ и последващия мораториум за придобиване по
давност на държавни и общински имоти, регламентиран с §1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността, срок е удължаван многократно и
понастоящем е с крайна дата 31.12.2022г. Претендира юриск***ултско
възнаграждение за представителя си.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна: Не е спорно по делото, а това се установява и от приложеното удостоверение
за ***от 15.05.2019 г. на Община-***, че тримата ***В.Н., Й.М. и К.Н. са ***на В.И.Н.
починал на 03.05.2019 г. Видно е от представената заповед № Н-120 от 23.09.1991
г. на ***на *** *** – гр.***, че на основание чл.3 от ЗНО, В.И.Н. – ***смяна
при СО АЕ-***е настанен във ведомствено жилище, находящо се в блок „***“ – ***,
***. По делото е представено писмо от 14.10.1991г. на *** „***“-***до *** „***“
– гр.***, с което на основание чл.111, ал.4 от Наредбата за държавните имоти ***
е уведомен, че ***при ИП ***-***, с решение взето на 30.09.1991 г., протокол №
13, е дал съгласието си и предлага ап.2, ет.1, бл.“***“, ***, в гр.*** да бъде
закупен при условията на НДИ от В.И.Н.. Посочено е, че в задължение на купувача
е да работи най-малко 10 години на обект ***от момента на подписване на
договора за покупко-продажба, и че при виновно прекратяване на трудовия
договор, договорът за продажба ще се развали. Посочено е, че цялата сума от
продажбата следва да бъде внесена по сметка на ИП *** и след сключване на
договора се моли предприятието да бъде уведомено като се изпрати екземпляр от
договора. Няма спор между страните, че такъв договор за покупко-продажба по
реда на НДИ не е бил сключван. Представено и от двете страни е разпореждане №
46 на Министерския съвет от 07.11.1991 г. за образуване на еднолично търговско
дружество с държавно имущество „***“ – АД, съгласно което МС е преобразувал
обединенията, комбинатите и другите им предприятия от системата на комитета по
енергетика съгласно Приложение № 1 в еднолично акционерно дружество с държавно
имущество „***“ – АД, като в списъка – Приложение № 1 под № 51 е посочено и ИП ***-***.
Съгласно чл.15 от Разпореждането на МС „***“ АД поема активите и пасивите на
преобразуваните стопански организации по т.1 както и част от имуществото на
организациите по други две разпореждания - № 45 и № 47 на МС от 1991г.,
съгласно разделителни протоколи. По искане на ищцата Й. М., ***на област *** е
издал на 26.08.2019 г. удостоверение съгласно което процесния недвижим имот с
административен адрес гр.***, ***, ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***, няма съставен акт за държавна собственост. Посочена
е заповедта за настаняване, разпореждането на Министерския съвет, както и писмо
от „***“ ЕАД от 23.08.2019 г., че описания имот не се води в активите на
дружеството. В удостоверението е посочено обаче, че самостоятелния обект в
сграда с идентификатор ***, е общинска собственост по силата на §7, ал.1, т.5
от ПЗР на ЗМСМА. Ответникът е представил по делото акт № 43261 за частна общинска
собственост от 25.09.2019г., оспорен от ищците по реда на чл.193 от ГПК. В
същия е посочено, че е издаден на основание §7, ал.1, т.5 и ал.2 от ЗМСМА и
чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС. Описан е именно процесния имот, за който ищците са
представили и актуална схема от 16.96.2020г. на СГКК гр. ***. Посочено е, че
имота се управлява от ***на Община-*** съгласно чл.12, ал.5 от ЗОС, както и е
посочено, че утвърдилия акта ***на община е М.Я., който е Вр.ИД. ***на Община ***
съгласно Заповед № РД-10-1297 от 20.09.2019 г. на ***на Община-***. В
преписката по съставянето на акта за частна общинска собственост са
представени, освен схема на имота и скица на поземления имот, в който се
намира, удостоверение за данъчна оценка, уведомление от Община-*** до ищцата Й.М.
от 23.10.2019 г. за актуването на имота, с която същата се моли да уведоми
общината на какво основание ползва жилището и има ли документ за собственост. Към
преписката са приложени разпореждане № 46 на МС от 1991 г., Заповед на ИП ***-***от
1991 г. за настаняване на В.Н. в жилището, писмо от ***на Област – *** до ***на
О.– П. за установяване на факти, касаещи процесния имот, а именно: заповедта за
настаняване, разпореждането на МС и писмото от *** ЕАД, че имотът не се води в
активите на дружеството. Представено е и писмо от Община-*** до *** ЕАД от
04.03.2020 г. със запитване дали жилището се води в активите на дружеството,
както и отговор от 30.04.2020 г., че след справка в информационните масиви на
дружеството е установено, че имотът не се води в активите на *** ЕАД.
Представена е по делото и заповед от 20.09.2019 г. на ***на Община-*** Г.С., с
която е наредено заместник ***на Община-*** М.К.Я.да го замества от 24.09.2019
г. до обявяване на резултатите от изборите като изпълнява всички функции,
произтичащи от длъжността ***на Община-***. Представено е решение за обявяване
на резултатите от гласуването от 04.11.2019 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: На първо място –
относно допустимостта на иска: Въпреки, че между страните не е спорен въпросът
за допустимостта, съдът следва сам да направи преценка, с оглед
обстоятелството, че е предявен отрицателен установителен иск, при който в
тежест на ищците е да докажат правния си интерес от предявяване, който от своя
страна обуславя допустимостта на иска. В случая правният интерес от отричане
правото на собственост на ответника се обуславя от наличието на издаден АЧОС в
полза на ответника за имот, който ищците твърдят, че владеят, както и от
обстоятелството, че при отричане на правото на собственост на Община ***, т.е.
на качеството на имота като частна общинска собственост, ищците биха могли да
придобият права, позовавайки се на изтекла придобивна давност, което би било
недопустимо, ако имотът има посоченото качество / § 1 от ЗАКОН за допълнение на
Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм.,
бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от
2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.,
изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018
г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.), постановяващ спиране на
течението на придобивната давност за имоти – частна държавна или общинска
собственост/. Така обоснован, правният им интерес от предявения иск е налице и
отговаря на изискванията в т. 1 от ТР № 8/2013г. по т.д. 8/2012г. на ОСГТК, ВКС
– ищците се позовават на имат възможност да придобият права, ако отрекат
правата на ответника.
По отношение на
основателността – спорен по делото е въпросът дали Община *** е собственик на
процесния имот, дали същият е имал качеството на държавен такъв или на
ведомствен, доколкото това е терминологията, с която боравят нормативните
актове, в конкретния случай НДИ и ЗНО, действащи към 1991г., когато имотът е
бил предоставен на наследодателя на ищците. Действително, по делото не беше
сочена и представена документация относно собствеността на имота и
предоставянето му за ползване на съответното ведомство. Ответникът, в чиято
тежест е да докаже положителния факт – че е собственик на имота, също не
представи доказателства нито кога е изграден имота, нито за начина на
изграждане на имота, въпреки твърденията, че същият е построен по реда на чл.
117 от ЗТСУ/отм./. При това положение неизяснен остава и факта коя редакция на
ЗТСУ е действала при построяването на сградата и дали имотът не е бил построен
по реда на чл. 116 от ЗТСУ, отм. ДВ, бр. 31 от 1990г., уреждащ начина на
ведомствено жилищно строителство в отчуждени недвижими имоти и в наличен
държавен имот, което се е осъществявало от съответните учреждения, стопански и
обществени организации-инвеститори. Недоказано остана и обстоятелството на кого
е било предоставена за управление собствеността
на жилището след неговото построяване до 1991г. Действително, към 1991г. имотът
е имал качеството на държавен имот, а понастоящем не се води в активите на
търговско дружество.
При това положение,
съдът следва да анализира наличните по делото документи, представени от
страните. При преглед на Заповед № Н-120/1991г. на ИП „***“ ***, се установява,
че същата е издадена на основание чл. 3 от Закона за наемните отношения /отм.
1996г./, и независимо, че в самата заповед не е конкретизирано на основание коя
алинея от чл. 3 от ЗНО е настанен В.И.Н. в спорния имот, то съдържанието на
самата заповед – че служител в СО АЕ-***се настанява в жилище по разпореждане
на ген.директор на ИП АЕ-***/които съгласно Списъка на предприятия от
обединения и комбинати към Разпореждане на МС № 46/1991г., са две различни
ведомства/, сочи, че се касае за настаняване по чл. 3 ал. 2 от ЗНО. Тази
разпоредба, към датата на издаване на Заповед № Н-120/1991г., е със следната
редакция: В държавните жилища, предоставени на големи стопански организации,
могат да се настаняват и работници и служители от други ведомства, които
с дейността си обслужват непосредствено организацията или нейните работници и
служители, ако ведомството, в което работят, няма предоставени държавни жилища
в близост до стопанската организация. Същевременно и писмото до *** *** от ИП „***”-***,
за даване на съгласие и предлагане процесния апартамент да бъде закупен от В.И.Н.,
изрично сочи като основание за даване на съгласие чл. 111 ал. 4 от НДИ. Тази
разпоредба гласи, че продажбата на ведомствени жилища, включително на жилища,
които са предадени за стопанисване на народните съвети, се извършва с
разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато са
предоставени на трудов колектив в стопанската организация - с разрешение на
колективния орган за управление, който посочва и купувача. Всички тези
обстоятелства, к***татирани от съдържанието на Заповедта за настаняване и
писмото – съгласие, при липсата на други категорични доказателства за
собственост и предоставяне за управление или ползване/стопанисване, като непреки
/косвени/ такива, сочат, че процесният апартамент е имал статут на „ведомствено
жилище“. Доколкото съгласието по чл. 111 ал. 4 от НДИ е дадено от ИП *** ***,
следва да бъде направен извод, че именно това предприятие е стопанисвало
жилището като негово ведомствено. Независимо от липсата на доказателства за
заприходяване, за осчетоводяване или отразяване в баланс на спорния имот при
предприятието, съдът намира, че жилището, като ведомствено, при преобразуването
с Разпореждане на МС № 46/1991г., е било
актив на ИП *** - ***/№ 15 по списъка на преобразуваните предприятия в *** ЕАД/
и съобразно чл. 15 от Разпореждането, след преобразуването е станало
собственост на *** ЕАД, доколкото изрично не е изключено в акта от имуществото,
което се включва в капитала на търговското дружество. В този смисъл е и
задължителната практика – т. 2г от ТР 4/2014 от 14.03.2016г. по т.д. 4/2014г. на ОСГК,
ВКС: „За да се
приложи нормата на
чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия/отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или
управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към
момента на преобразуването, нито
в баланса на
преобразуваното търговско дружество“. В настоящия случай, и към момента
имотът не фигурира в баланса на активите на *** ЕАД, съгласно отговора на
писмото до Община *** от 30.04.2020г., което не означава, че то не е негова
собственост, доколкото заприходяването не представлява нито начин на
придобиване на собственост, нито е доказателство за придобиването й. Тези
изводи на съда сочат, че ответникът не доказа по делото, и в производството по
оспорване истинността на Акт № 43261 за частна общинска собственост от 25.09.2019г.,
по безспорен и категоричен начин, че е собственик на имота на основание §7,
ал.1, т.5 и ал.2 от ЗМСМА/касаещ жилищни обекти, изградени по реда на чл. 117
от ЗТСУ/, или на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС. В случая съдът намира, че имотът е преминал
в патримониума на търговско дружество при преобразуването на ИП *** – ***, и че
представлява изключението на чл. 2 ал. 2 от ЗОС - не са общинска
собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с
нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото
в тях имущество.
Поради изложеното, предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в общ размер на 750.35лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й.Н., ЕГН ********** от гр. ***, ***, Й.В.М., ЕГН **********,***
******0***и К.В.Н., ЕГН ********** ***, ***, че ОБЩИНА ***, ЕИК ***, гр. ***, ***, НЕ Е
СОБСТВЕНИК на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***,
гр. ***, общ. ***, по КККР, одобрени със Заповед № ***г., последно изменение,
засягащо самостоятелния имот от 09.10.2019г., с адрес на имота гр. ***, ***, на
етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, площ от 62.82 кв.м.,
прилежаща част МАЗА № 2 с площ 11.15 кв.м., 1.7920% от общите части на сградата
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1 и ***.3, под
обекта – няма, над обекта - ***.5.
ОСЪЖДА, осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ОБЩИНА ***, ЕИК ***, гр. ***, ***, да заплати на В.Й.Н.,
ЕГН ********** и К.В.Н., ЕГН **********,***, ***, и Й.В.М., ЕГН **********,*** ***01
***, направените по делото разноски в размер на 750.35лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: