Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260068
гр.С., 27 октомври 2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря М. Л. като разгледа
докладваното от районния съдия гр.дело № 343 по описа за 2020 година на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.Д.Н.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 2, чрез
пълномощника си адв. В.Г., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника П.И.Т. с ЕГН **********,***, че същата
му дължи сумата от 5498.00 / пет хиляди четиристотин деветдесет и осем / лева,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 01. 05. 2018 г.,
заедно със законната лихва върху главницата от 17. 01. 2020 г. до изплащане на
вземането, за което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 196 от 22.01.2020 г. и Изпълнителен лист от 23.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 54 / 2020 г. по описа на СРС. Претендира и разноските си по исковото
производство.
Твърди, че
на 01. 05. 2018 г. П.И.Т. е подписала Запис на заповед за сумата от
6 135.00 лева, с падеж на изпълнение на 01. 11. 2018 г. След настъпването
на падежа ответницата не предприела действия по изпълнение на задължението си,
което е мотивирало ищеца да подаде до СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК (въз основа на издадения му Запис на заповед). Образувано е
ч.гр.д. ч.гр.д. № 54 / 2020 г. по описа на СРС, по което на ищеца са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 196 от
22.01.2020 г. и Изпълнителен лист от
23.01.2020 г. По-късно ищецът подава молба до ДСИ при СРС за образуване на
изпълнително дело с оглед възможността да събере вземането си. При получаване
на поканата за доброволно изпълнение, ответникът се възползвал от възможността
да подаде възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
Ответникът П.И.Т.
с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Петранка Н. е подал писмен
отговор, с който оспорва предявената искова претенция. Не оспорва наличието на
задължение по отношение на ищеца, но твърди, че същото е на договорно основание
– договор за заем, както и в по нисък размер. Излага твърдения за наличие на
близки отношения между страните и даден от ищеца заем в размер на 3000.00 лева,
макар и без наличието на искане от нейна страна, но с намерение за участие в
бизнеса й. Не оспорва, че ценната книга съдържа всички реквизити на чл. 535 от ТЗ, но твърди, че същата е подписана чрез използване на заплаха и изнудване от
ищеца, който я заплашвал с оръжие – пистолет. По отношение на твърдяното заемно
правоотношение ответницата твърди, че сумата от 3000.00 лева е получена от нея
по банков път, както и че също по банков път тя му е върнала сума в общ размер
от 385.00 лева. Акцентира на обстоятелството, че при сключването на договора за
заем не е обсъждан начин и срок на връщането му.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и становището на страните, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване наличието на вземане от страна на заявителя по чл. 417 от ГПК против длъжника, срещу когото е издадена заповедта за изпълнение.
Въз основа на постъпило на 17. 01. 2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал заповед № 196 / 22. 01. 2020 г. по ч.гр.д. № 54 по описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва
да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са
посочени в исковата молба. Против издадената заповед за изпълнение ответницата длъжник е възразила в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което е причина за завеждане на настоящото
производство.
Както в подаденото възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, така и в отговора на исковата молба ответницата е заявила, че не
дължи сумата по издадената заповед, като във възражението не е посочила никакви
фактически основания, на които се основава възражението й за недължимост, като
същевременно се признава наличието на множество насрещни престации между
страните, а в настоящото производство / освен твърденията за полагане на подпис
на записа на заповед чрез заплаха / се твърди единствено липса на задължение.
Признава се наличие на парично задължение по договор за заем, но в размер на
3000.00 лева и липса на основание за останалата част от сумата по записа на
заповед.
В производството е установено по безспорен начин, че
ценната книга е подписана от ответницата в качеството й на издател, както и че
съдържа всички реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ, задължителни по своя
характер с оглед целения с издаването й менителен ефект. Липсват отбелязвания
върху гърба на ценната книга, поради което не може да се направи извод за
наличие на пълно или частично погасяване, поради което съдът счита, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена в предявения размер от 5 498.00
лева.
За да достигне до този извод съдът има предвид
обстоятелството, че ответницата не доказа наличието на каузално правоотношение
между страните, за обезпечаване изпълнението по което да е подписана процесната
ценна книга. Като се има предвид факта, че ответницата коментира каузално
правоотношение по отношение на сумата от 3000.00 лева, без категорично да
установява характера на това правоотношение /излагат се твърдения за престиране
на сумата на различни основания, като нито едно от тях не се установи в процеса/
и липса на основание за останалата част от сумата, съдът приема, че се касае за
твърдение за безпаричност на ценната книга. В тази връзка следва да се
коментира обстоятелството, че съгласно представените по делото доказателства,
сумата от 3000.00 лева е преведена от ищеца по сметка на ответницата на 04. 05.
2018 г., т.е. четири дни по – късно от издаването на записа на заповед на 01.
05. 2018 г., поради което съдът не може да приеме, че по – рано издадената
ценна книга обезпечава изпълнение по невъзникнало задължение. Наличието на
каузално правоотношение по договор за заем, относим към записа на заповед не
беше доказано в производството, а друго каузално правоотношение нито се твърди,
нито се доказа. Недоказани останаха и
твърденията на ответницата за оказана принуда от страна на ищеца при издаването
на ценната книга.
Съобразявайки т. 17 от ТР № 4 / 08. 06. 2013 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКСуказваща, че при редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането на ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Съгласно решение № 15 / 16. 06. 2017 г. по т. д. №
1484/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и цитираната в него практика, общо оспорване
от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти
за причината за издаване на записа на заповед, като: липса на каквото и да е
каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед;
посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без
ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу
обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от
ищеца, и други / вж. определение № 617 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. №
73/2020 г., II т. о./.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати
на ищеца и направените по делото разноски, които съобразно представените по
делото доказателства са в размер на 729.96 лева.
Водим от гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.Т. с ЕГН **********,*** дължи на Д.Д.Н. с
ЕГН **********,*** сумата от 5498.00 /
пет хиляди четиристотин деветдесет и осем / лева, представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 01. 05. 2018 г., заедно със законната лихва върху
главницата от 17. 01. 2020
г. до изплащане на вземането, за което са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 196 от 22.01.2020
г. и Изпълнителен лист от 23.01.2020 г.
по ч.гр.д. № 54 / 2020 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА П.И.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.Д.Н. с
ЕГН **********,*** сумата от 729.96 / седемстотин двадесет и девет лв. и 96 ст. / лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 110.00 / сто и десет/ лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 54 / 2020 г.
по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: