РЕШЕНИЕ
№ 2007
24.10.2014г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд І граждански състав
На втори октомври две
хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Н.Д.,
като разгледа
докладваното от съдията Щерева
гражданско дело № 1105 по
описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор С. П. Ц., против Г.А.С. ***, ********* – адвокатско дружество „К. и К.”.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на следните вземания, за които е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16423/ 2012г. по
описа на РС-гр.София : 6 953,91 лв.
– неплатена цена за доставена топлоенергия за периода ноември 2004г. – април 2011г., ведно със
законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 30.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането; и
1 634,98 лв. – мораторна лихва
за периода 31.12.2004г. – 19.07.2012г. Ищецът твърди, че страните са били
обвързани от правоотношение по доставка на топлинна енергия за собствено на
ответника жилище, находящо се на посочения в исковата молба адрес в ********, като
ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща цената на доставената
топлинна енергия съгласно издадените за процесния период фактури – до края на
месеца, следващ доставката.
Ответникът,
в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК, представя писмен отговор, с който
оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията –
на основание чл.111 б.”в” от ЗЗД – вземанията са периодични и са погасени с
изтичането на тригодишна давност. Оспорва и наличието на облигационно правоотношение
с ищцовото дружество. Твърди, че през процесния период не е живял в това
жилище, а имотът е притежаван в съсобственост с трети лица. Сочи, че не е ясно
дали отчитането на топлоенергията е било реално или служебно, както и дали е
извършвано в съответствие с Наредба № 16-334/ 06.04.2007г. Оспорва и
валидността на договора между етажната собственост и топлинния счетоводител
„Техем Сървисис” ЕООД. Оспорва и извършените доставки и начина на определяне на
цената им.
Страните
представят и ангажират доказателства. Претендират и присъждане на направените
по делото разноски.
Ищецът
прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Конституираното
трето лице–помагач на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.София, район ”Слатина”, ул.”Проф. Г. Павлов” № 3, представлявано
от управителя М.П. С., не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по иска.
След
съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства
и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено
следното:
Искът е с
правно основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.153 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
За предявените в
настоящото производство парични вземания по заявление на ищеца от 30.07.2012г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2012г.,
постановена по ч.гр.д.№ 16423/ 2012г. по описа на РС – гр.София. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 06.02.201г. На 12.02.2013г. – в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът е възразил писмено против заповедта. С
разпореждане от 01.04.2013г. по ч.гр.д.№ 16423/ 2013г. съдът е указал на
заявителя да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на
ищеца на 08.04.2013г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК –
на 08.05.2013г. Поради това съдът приема, че искът е процесуално допустим.
Ищецът основава иска си
за неизпълнено договорно задължение на твърдението, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот, находящ се на посочения в исковата молба адрес и като
такъв на основание § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /действаща в
периода 2003г. – 2006г./ има качеството на потребител на предоставяните от
ищцовото дружество услуги. В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил наличието
на облигационно правоотношение между страните.
По отношение на
предявения период ноември 2004г. – април 2011г.
приложими са разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката /обн. - ДВ, бр.107/ 2003г., изм. - ДВ, бр.74/ 2006г., отм., бр.54/ 2012г., в сила от 17.07.2012г. и чл.153
ал.1 от ЗЕ /в редакциите обн. - ДВ, бр.107/ 2003г., изм. - ДВ, бр.74/ 2006г.
и изм. - ДВ, бр.54/ 2010г., в сила от 16.07.2010г./, даващи легална дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия. Такъв е всеки собственик или
носител на вещно право на ползване върху обект в сграда - етажна собственост, която
е присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От представения
нотариален акт № 101/ 1996г. на нотариус при СРС е видно, че на 11.12.1996г.
ответникът е закупил имота от предишния собственик Л. С.. Не се събраха
доказателства в подкрепа на възражението на ответника, че имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност, нито за прекратяването на тази общност
и придобиването на имота в съсобственост при равни квоти, нито за последващо
отчуждаване на идеална част от имота. От приложената към отговора справка за имот
от Служба по вписванията – София не се установява, че удостовереното
отчуждаване на 1/2 ид.ч. от недвижим имот се отнася именно за процесния, тъй
като в документа не са посочени индивидуализиращи белези на имота. Поради това
и при липсата на данни за настъпили промени, следва да бъде прието, че
ответникът е собственик на процесния имот след 1996г., в това число и през
процесния период. В качеството си на собственик по силата на законовата
презумпция на чл.153 ал.1 и § 1, т.42 от ДР на ЗЕ ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия.
Разпоредбите на чл.150
ал.1 и ал.2 от ЗЕ установяват, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, каквито след одобрение от ДКЕВР
топлопреносните предприятия задължително публикуват най-малко в един централен
и в един местен всекидневник и които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От
представения по делото препис на общи условия не може да се установи изпълнение
на законовата норма, тъй като липсват доказателства за публикуване в местен и централен
всекидневници. Поради изложеното съдът приема, че по делото не се установи
влизането в сила на тези общи условия по отношение на ответника. Това налага
извод за неустановено облигационно правоотношение на страните, по силата на
което се претендира заплащане на ползвана топлинна енергия.
На основание чл.139 от ЗЕ в сградите–етажна
собственост разпределението на топлинната енергия се извършва по система за
дялово разпределение - от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Съгласно чл.139б от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на
услугата дялово разпределение. Този избор се извършва с писмено съгласие на
собствениците в сградата – етажна собственост. За резултатите от избора
клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия, който по реда на чл. 139а сключва писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б.
За установяване
спазването на законовите изисквания по избор на лице за извършване на услугата
дялово разпределение в етажната собственост на ответника ищецът представя
протокол от 18.09.2001г. от Общото събрание на етажните собственици в сградата
на *****. Съгласно протокола е взето решение да се сключи договор за извършване
на услугата топлинно счетоводство с „Техем Сървисис” ЕООД – гр.София, за което
да действа от името на етажната собственост е упълномощен Е. С. Т.. Въз основа
на това упълномощаване е сключен договор от 15.10.2001г. за доставка и монтаж
на измервателни уреди и за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода.
Действащата към момента
на провеждане на общото събрание на етажните собственици разпоредба на чл.107
от ЗЕЕЕ /отм./ установява определени изисквания за процедурата по избор на
физическо или юридическо лице – „топлоснабдителен агент”, който да осъществява
в цялост отношенията им с топлопреносното предприятие. Съгласно цитираната
законова норма топлоснабдителният агент е легитимен, ако в заседанието на
потребителите са участвали лично или чрез представители три четвърти от
потребителите и решението е взето с обикновено мнозинство от присъстващите.
Ищецът не проведе пълно доказване на законосъобразно проведена процедура по
избор на топлоснабдителен агент, който валидно да извършва дялово разпределение
в етажната собственост и да сключва договор с топлопреносното предприятие.
Представеното от ищеца протоколно решение от 18.09.2001г. не носи подписа на
ответника и е оспорено от него. Липсват доказателства, установяващи спазването
на законовите изисквания – в общото събрание да са участвали 3/4 от всички
потребители и решението да е взето с обикновено мнозинство. Поради това съдът
приема, че в настоящото производство не се установи валидно определяне на „топлоснабдителен
агент” за извършване на услугата дялово разпределение. Ето защо не може да се
приеме, че страните са валидно обвързани от представените договори за дялово
разпределение. Респективно не може да се установи надлежно дялово разпределение
на предоставена топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която
ответникът е потребител на предоставяната от ищеца услуга. По тези съображения
предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се
отбележи, че на основание чл.111 б.”в” от ЗЗД съдът приема за частично
основателно и възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на предявените вземания. На посоченото основание вземанията за
периодични задължения, каквито са и процесните, се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 30.07.2012г., поради което погасени по давност са всички вземания с падеж
настъпил преди 30.07.2009г. , ведно с акцесорните им вземания за лихви /чл.119 ЗЗД/.
На основание чл.78 ал.3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че тези разноски са
действително направени от ответника, като договореният размер на адвокатското
възнаграждение е бил заплатен на процесуалния му представител. неоснователно е
ответниковото възражение за прекомерност на това възнаграждение, тъй като
същото е под минималния размер, установен от чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация
- София” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село”,
ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор С. П. Ц., да бъде прието за установено по
отношение на Г.А.С. ***, ****** – адвокатско дружество „К. и К.”,
съществуването на следните вземания, за които е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16423/ 2012г. по
описа на РС-гр.София : 6 953,91 лв.
– неплатена цена за доставена топлоенергия за периода ноември 2004г. – април 2011г., ведно със
законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 30.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането;
и 1 634,98 лв. – мораторна
лихва за периода 31.12.2004г. – 19.07.2012г.
ОСЪЖДА „Топлофикация - София”
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село”,
ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор С. П. Ц., да заплати на Г.А.С. ***, ****, със съдебен адрес ****** – адвокатско дружество
„К. и К.”, направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице–помагач на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.София, район ”Слатина”, ул.”Проф. Г. Павлов”
№ 3, в качеството на трето лице–помагач на ищеца „Топлофикация - София” ЕАД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА:
СА