Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, …………………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 08
декември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 344 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.И.П.,
с адрес ***, чрез адв. В., против заповед № 8121К-6669/15.07.2022 г. на
Министър на вътрешните работи, с която на жалбоподателя, на основание чл. 204,
т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8, вр. чл. 203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение.
С жалбата и в с.з. се
оспорва изложената от административния орган фактическа обстановка. Излагат се
доводи, че не са събрани и оценени всички доказателства по проведеното
дисциплинарно производство, не е налице твърдяното уронване на престижа на
службата и неспазване на служебната етика. Твърди се, че наказанието е наложено
с оглед задоволяване на обществената нагласа. Иска се отмяна на заповедта и
възстановяване на служителя на заеманата длъжност. Претендират се разноски.
Ответникът – министър на
вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова в писмен отговор оспорва
жалбата като неоснователна и частично недопустима.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства съдът прави следните фактически и правни
изводи:
Дисциплинарното
производство е било образувано със заповед № 8121К-11866/19.11.2021 г.
Проверявани са данни в предложение peг. № 1266р- 28170/09.11.2021 г. по описа
на ГДБОП - МВР и приложените към него материали за това, че на 06.10.2021 г..
около 19:55 часа, в гр. Русе. на ул. „Липник“, управлявайки собствения си
автомобил марка и модел „Ауди А8“ в посока към Областна дирекция на МВР (ОДМВР)
– Русе, инспектор П. е причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП) като е
ударил в задната част лек автомобил марка и модел „Рено Клио“, управляван от Й.Г..
След това с висока скорост е напуснал местопроизшествието. За извършени нарушения
на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му съставени три акта за
установено административно нарушение (АУАН) - за управление на моторно превозно
средство (МПС) с превишена скорост и напускане на местопроизшествието; за
управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ и за управление на
моторно превозно средство с прекратена регистрация.
Поведението на служителя
било квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 4 oт ЗМВР „неспазване на Етичния кодекс за поведение па държавните служители
в МВР" (т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“). Служителят е запознат със
съдържанието на заповедта за образуване на ДП (както и със съдържанието на
всички последващи заповеди).
Със заповед №
8121К-12483/15.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е определен нов
срок за приключване на разследването – 20.03.2022 г. с оглед необходимостта от
допълнително време за преценка на фактите и доказателствата. Срокът е удължен
повторно със заповед № 8121К-2660/18.03.2022 г. – до 19.05.2022 г., със сходни
мотиви.
На 11.05.2022 г. е била
изготвена обобщена справка от ДРО. Със заповед № 8121К-4607/02.06.2022 г.
министърът е върнал преписката за събиране на посочени допълнителни
доказателства.
На 16.05.2022 г. било
изготвено становище от ДРО.
Дисциплинарно разследващият
орган (ДРО) е приел, че на 06.10.2021 г.. около 19:55 ч. на ул. „Липник" в
гр. Русе, извън работно време, инспектор П. е управлявал личния си лек
автомобил в посока към ОДМВР - Русе. Пред него се движели два автомобила - лек
автомобил марка и модел „Рено Клио“, управляван от Й.Г. и лек автомобил марка н
модел „Мерцедес Е 220", управляван от П. В.. Поради несъобразена
дистанция, инспектор П. не успял да намали достатъчно бързо скоростта на
управлявания от него лек автомобил и ударил автомобила на Г. в задната броня.
Вследствие на удара, автомобилът на Г. се отместил напред и се блъснал в
спрелия пред него автомобил, управляван от В.. Без да спре инспектор П.
напуснал местопроизшествието с управлявания oт него лек автомобил, тъй като
бързал за предварително уговорена среща с лице, разполагащо с „остра“
оперативна информация. Инспектор П. преценил, че ударът не е силен, причинените
щети не са големи, няма пострадали, поради което решил да напусне
местопроизшествието и да продължи към мястото на срещата с информатора. Към
датата на ПТП управляваният от инспектор П. лек автомобил е бил без валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и със служебно
прекратена регистрация но реда на чл. 143. ал. 10 ЗДвП след получено в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Русе уведомление от Гаранционния фонд. че за лек
автомобил с рег. № В9568НН няма сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност".
Направен е извод, че
служителят е нарушил само т. 15, 20 и т. 28, б. „а“ от ЕК, но не и на т. 19 от
ЕК, тъй като според ДРО са налице допълнителни, смекчаващи вината обстоятелства
около възникналия инцидент, които променят на пръв поглед формираното негативно
отношение на обществото за реализираното от инспектор П. ПТП, което прави
извършеното от инспектор П. нарушение несъставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР. Посочва се, че собственикът на автомобила не е бил уведомен на осн.
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията. Посочва се и че
ПТП-то е възникнало в резултат на неправилно пресичане на пешеходец (липса на
пешеходна пътека на мястото или кръстовище). Служителят своевременно е
предприел необходимите действия по сключване на застраховка „гражданска
отговорност“ и плащане на наложените глоби по ЗДвП. Въз основа на тези
смекчаващи обстоятелства и другите факти ДРО приема и че инцидентът не е станал
публично достояние, поради което липсва уронване на престижа на службата, а
оттам – липса на съставомерност за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
Министърът, след като се е
запознал с така изготвеното становище, със заповед № 8121К-5381/17.06.2022 е
определил нов срок за събиране на допълнителни доказателства – 24.06.2022 г.
Изготвена е нова обобщена справка от 21.06.2022 г. и ново становище от
22.06.2022 г. с което ДНО стига до същите изводи, както в първото, и предлага
на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
една година на осн. чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.
Видно от резолюция
наказващият орган не се е съгласил с тези констатации, изложил е собствени
мотиви под № 8121р-13669/06.07.2022 г., с които служителят е запознат срещу
подпис.
В тях е посочил, че
дъщерята на участника в ПТП-то Г. е служител в ОДМВР – Русе по направление
пътна полиция. Прието е, че инсп. П. не е уведомявал своите ръководители за
причиненото ПТП. При извършване на издирвателната дейност по самоличността на
водача, причинил ПТП-то едно от длъжностните лица посочило, че познава П..
Първоначално П. отрекъл да е управлявал лично автомобила. На следващия ден П.
се явил в „Пътна полиция“ и подал декларация в която посочил, че лично е
управлявал автомобила. Били му съставени няколко АУАН и връчени фишове за
извършени пътни нарушения. Описани са дадените сведения от другите двама
водачи-участници в ПТП. Наказващият орган е акцентирал върху обстоятелството,
че П. първоначално е отрекъл извършване на нарушенията, липсата на застраховка
„Гражданска отговорност“, както и връчването на 12 бр. фишове за нарушения на
ЗДвП.
При така изложените факти
ДНО е преценил, че извършените нарушения на ЕК са съставомерни за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочено е, че извършените деяния уронват
престижа на службата и авторитета на МВР
и на 15.07.2022 г. е издал обжалваната заповед.
По делото е разпитан
свидетелят И.С.С., член на дисциплинарно-разследващия орган и пряк ръководител
на оспорващия. Посочва, че познава професионално П. от над 10 г. П. нямал
налагани дисциплинарни наказания, има награди и професионални поощрения във
връзка с професионалната му дейност. Посочва, че в следствие на срещата по
придобиване на острата оперативна информация е достигнато до пряк резултат.
По делото са приложени
всички документи по дисциплинарното дело, сведените обяснения във връзка с
него, кадровото дело на оспорващия.
При гореизложените факти, и в рамките на
съдебната проверка, съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави
следните правни изводи :
Жалбата е допустима, като подадена в срок и
от надлежна страна срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР.
Заповедта отговаря на изискванията за форма
и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като
съдържа данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Дисциплинарното наказание, което е наложено
на оспорващия е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от
правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и
фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР.
При издаване на заповедта формално са
спазени административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е
образувано с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, с която е
назначен дисциплинарно-разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал.
1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални
действия за доказване на дисциплинарното нарушение на оспорващия, като на
държавния служител е било осигурено право на участие в административното
производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на
дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и материалите по
същото.
Оспорената заповед е издадена в срока по чл.
195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в
двумесечен срок от откриване на нарушението и не по- късно от две години от
извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая,
за дата на установяване на нарушението, следва да се приеме датата 11.05.2022 г.
на която ДНО се е запознал с първоначалната обобщена справка и това е
меродавният момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и
самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което
от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на
дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР.
Дисциплинарното производство не е приключило
в срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, но това нарушение съдът намира за
несъществено. За удължаване срока на производството наказващият орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 57, т. 5 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.
за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (обн. ДВ бр. 59/16.17.2021
г.). Доколкото в чл. 57 от инструкцията се предвижда само съблюдаване на
сроковете по чл. 195 от ЗМВР (т. 2), за разлика от разпоредбата на чл. 58 от
предходната отменена инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г., каквато
разпоредба липсва в сега действащата инструкция, то същите не са били изтекли и
допуснатото нарушение се явява несъществено.
ДНО е изпълнил задължението си съгласно чл.
206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал
възможност на държавния служител да даде писмени обяснения.
Макар, оспорената заповед да е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при
изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, съдът счита, че
същата е издадена при неправилно приложение на материалния закон, при
несъответствие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация на
наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съображенията за това на настоящия
състав са следните:
Съдът счита, че прецизно ДНО е установил
фактическата обстановка по казуса, като е приел, че служителят е извършил ПТП
при несъобразена скорост, напуснал е местопроизшествието веднага без да
съдейства на останалите участници в ПТП и служителите в сектор „ПП“ до
изясняване на случая. Шофирал е личното
си превозно средство с прекратена регистрация и без сключена застраховка,
впоследствие са му връчени и фишове за нарушения по ЗДвП.
Информацията за месторабота на П., видно от
доказателствата, става достояние на останалите двама участници в ПТП на
следващия ден, и то от коментарите на служителите на КАТ.
Безспорно установеното съставлява извършване
на нарушения на разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и по конкретно: т. 15 „държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т. 20 „Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“; т. 28, б. „а“ – „Държавният служител независимо от заеманата
длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява: а) на
нормативно определението правила за движение по пътищата в Република България“.
По категоричен начин се установява и
виновното поведение на лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана,
като в това производство законът не държи сметка за формата на вината – умисъл
или непредпазливост, за да квалифицира поведението като дисциплинарно нарушение
/чл. 4 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.
Съдът обаче намира, че изводът на ответника
за наличие на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 – тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага винаги дисциплинарно наказание
“уволнение“ - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е направен при
превратно тълкуване на посочената норма. Както се посочи, няма спор, че
деянието на П. е укоримо, че е обществено неприемливо, в несъответствие с
изискванията на т. 15, 20 и 28, б. „а“ от ЕКПДСМВР, и че е станало известно на
лица (макар и по независещи от него причини), извън системата на МВР- гражданите,
участващи в извършеното ПТП.
За да е налице обаче основание за
прекратяване на служебното правоотношение на лицето, на посоченото основание,
следва кумулативно да са налице както деяние, несъвместимо с етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, така и същото задължително да
уронва престижа на службата.
Макар и извършеното от П. да е несъвместимо
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
същото не уронва престижа на службата - авторитетът на МВР пред обществото, на
което той служи, до степен обосноваваща налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Под “деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е
от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително
престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично
място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат
достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на
Министерството на вътрешните работи (Тълкувателно постановление № 3/
07.06.2007г. по т. д. № 4/ 2007г. на ВАС). В случая, извършеното от оспорващия,
макар и да е морално укоримо, съдът намира, че конкретиката на казуса, не
налага квалифициране на извършеното като уронване престижа на службата. Извод в
тази насока съдът прави от следните многобройни обстоятелства, които са само
формално коментирани в оспорената заповед. Поведението на служителя е
реализирано в извънработно за служителя на МВР време, без същият да носи униформа
или друг отличителен знак на МВР, с личен, а не със служебен автомобил с
идентификация на МВР, като същевременно той е извършвал служебна дейност –
среща с оперативно-интересно лице относно получаване на данни с цел пресичане
на особено опасни обществени прояви. Тези факти не се оспорват по делото,
същевременно събрани са и доказателства, че срещата на П., заради която той
твърди, че съзнателно не е указал съдействие на потърпевшите, е довела до пряк
резултат, респ. служителят е осъзнавал
неправомерността на действията си – тези обстоятелства са посочени в
писмените му обяснения.
Освен това, същият въпреки познанствата си
със служителите на КАТ, не е направил опит да злоупотреби с властта си, нито
пред свидетелите-очевидци, които са констатирали нарушението му, нито да
повлияе на надлежното констатиране на извършеното нарушение, доколкото още на
следващия ден е заявил съпричастността си към него. Служителят съдействал
изцяло на проведеното дисциплинарно производство.
Следва също така да се посочи, че извод за
уронване на престижа на службата, не може да бъде изведен само и единствено и
от факта, че деянието на П., е станало достояние на други лица – двама
участници в ПТП и служители на КАТ, респ. щом се касае за негативна информация,
свързана с поведението на полицейски служител, тя непременно уронва престижа на
службата.
Наказващият орган не е отчел и смекчаващите
обстоятелства, че наказаният служител е заплатил своевременно всички дължими
разходи по възстановяване на регистрацията на автомобила и заплащането на
фишовете за нарушение по ЗДвП.
Съдът намира, че по никакъв начин,
обществото не би останало удовлетворено от наложеното най-тежко наказание, с
оглед конкретиката на процесния казус, даже напротив – има опасност да се
формира представа у обществото, че се действа избирателно от ДНО, като за много
по-тежки прояви от служители на МВР, вкл. свързани с нарушаване на
собствеността, личността и правата на гражданите, причиняване на вреди на МВР,
се налагат по леки по вид наказания, а за процесното, свързано с еднократна
проява, станала достояние на тесен кръг лица, се надценява ролята му, без
наличие на основания за това, и без обществения интерес да го налага. Тук
следва да се посочи, че действащият ЗМВР предвижда, за нарушение като
процесното, което безспорно съответства и на обществения интерес, да бъде
санкциониран извършителят с друго, по-леко по вид дисциплинарно наказание. Чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР предвижда, че за нарушаване на етичните правила на
служителите от МВР може да се наложи дисциплинарно наказание “порицание“, и
именно в тази насока са били двукратните предложения на ДРО, адресирани до
ответника, за налагането на точно този вид наказание, което безспорно не е било
задължително за възприемане от наказващия орган, но доколкото член на ДРО е прекият ръководител на П., който е
най- добре запознат и с обществения отзвук и с оценката на обществото, дадена
за постъпката на П., следва да се приеме, че ДРО са предложили адекватно по
вид, дисциплинарно наказание, което ответникът не е приел.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с правилата за
индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно посочената
норма, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената заповед,
вкл. в мотиви към нея, е извършен само формален анализ на тези обстоятелства,
като липсва изобщо адекватно съпоставяне между наградите „Писмена похвала“ от
директора на ГДБОП и „Обявяване на благодарност“ от директора на ГДБОП, както и
липсата на каквито и да било други предишни провинения.
Липсват каквито и да е мотиви в оспорената
заповед, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с
налагането на по- лекото по вид, и също възможно дисциплинарно наказание – това
по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - “порицание“, което обуславя извод и за
нарушаване на принципа на съразмерност в административния процес, закрепен в
чл. 6, ал. 2 от АПК, и на издаване на акта в несъответствие с целта на ЗМВР.
Доколкото съдът, няма как да замести,
ответника при индивидуализация на процесното наказание, а само може да провери
наложеното от него, съответства ли на законовите изисквания по чл. 146 от АПК,
доколкото установи, че направената преценка противоречи на чл. 146, т. 4 и т. 5
от АПК, то не остава друга алтернатива, освен да отмени оспорената заповед.
По изложените съображения, макар и
оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е издадена в противоречие с
приложимия материален закон и с целта на закона, в несъответствие с чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР, и с чл. 6, ал. 2 от АПК, поради същата подлежи на отмяна.
Направеното искане за възстановяване на
заеманата от жалбоподателя длъжност следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
Възстановяването на заеманата от държавния служител в МВР не следва автоматично
с отмяна на заповедта за уволнение. За да бъде възстановен на заеманата длъжност
е необходимо, съгласно чл. 232 от ЗМВР, след влизане в сила на решението, с
което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение,
държавният служител да се яви в съответната структура на МВР за да бъде
възстановен на предишната или друга равностойна длъжност, която да заеме.
Следователно за да може да бъде възстановен на длъжност е необходимо
изпълнението на сложен фактически състав, изискващ на първо място отмяна на
заповедта за уволнение с влязло в сила решение и явяване на служителя в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението в съответната структура на МВР
да заеме длъжност и не е допустимо да бъде се упражни по съдебен ред чрез
съединяване с оспорването на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение.
По разноските. С оглед изхода на спора в
полза на жалбоподателя се дължат сторените разноски. От страна на жалбоподателя
е заплатена държавна такса в размер на 10 лв. Представен е и договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2022 г. с вписана сума 3800 лв., платима по сметка,
но не са представени доказателства за действителното заплащане на сумата, респ.
то не следва да бъде и присъдено. Съобр. т. 1 от диспозитива на ТР № 6/2012 г.
по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това.
Воден от горното, и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.И.П. заповед № 8121К-6669/15.07.2022 г. на министъра на вътрешните
работи
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г.И.П. за възстановяване на
заеманата от него длъжност в системата на Министерство на вътрешните работи и
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част
ОСЪЖДА
Министерство на вътрешните работи да заплати на Г.И.П. с адрес *** сумата 10
(десет) лева, представляваща разноски по делото
Решението, в частта
относно оставяне без разглеждане на искането и прекратяване на производството
по делото, може да бъде обжалвана в седмодневен срок от съобщението, а в
останалата част в четиринадесетдневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: